ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 26.08.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и шести
август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Калин Василев – мл.съдия
като разгледа докладваното от мл. съдия Василев в. ч. гр. д. №421 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение /наименовано „жалба“/,
с вх. №15602/03.07.2019 г., с което е релевирано възражение по чл. 423 от ГПК от И.М.Н., ЕГН:**********,
и И.М.Н., ЕГН:**********, с адрес и за двамата *****************************************, чрез процесуалния им
представител адв. Л.АТ.с адрес: гр. *****************, ет******, срещу Заповед
№1347 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2017
г., издадена по ч.г.д. №2423/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Твърди
се, че връчването на заповедта не е надлежно извършено, тъй като длъжникът по
нея е М.М.– баща на жалбоподателите, и собственик на ЕТ „********************“
и е следвало същата да бъде връчена на него. Наред с това са изложени
съображения за това, че възразената заповед е неоснователна, понеже
жалбоподателите не разполагат с екземпляр от договора, който е приложен към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изразява се съмнение дали
лизингодателят по договора – „**************“ ЕАД, е собственик на предмета на
лизинга – влекач и ремарке. Жалбоподателите настояват, че е изтекла абсолютната
погасителна давност на задължението и провеждане на открито съдебно заседание.
В обобщение на изложението си защо не могат да бъдат длъжници в следствие на
развилото се заповедно производство се прави искане от Окръжен съд – Кюстендил
да отмени разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и заповедта за
изпълнение. На основание чл.438 от ГПК се прави искане за спиране на
изпълнението по изп. дело №514/2018г. по описа на ЧСИ В.АЛ..
Препис
от възражението е изпратено на заявителя по заповедното производство – „**************“
ЕАД, ЕИК:*********, което чрез процесуалния си
представител – адв. Н.Д., представя в законоустановения срок отговор по
възражението. Намира го за неоснователно в частта, с която се излагат твърдения
за ненадлежно връчване на заповедта за
изпълнение. Добавя, че останалите оплаквания не попадат в приложното поле на
проверката, която следва да извърши заповедният съд.
Съдът, като се
запозна с твърденията на жалбоподателя и с
материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
Възражението е подадено в
срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК – Заповед №1347 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2017
г., издадена по ч.г.д. №2423/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил е връчена
на И.М.Н. и И.М.Н. от служител при ЧСИ В.АЛ.на 19.06.2019г. Възражението е подадено на
03.07.2019 г., с което е спазен срока и изхожда от лица, имащи правен интерес,
поради което е процесуално допустимо.
Заявителят „**************“ ЕАД, ЕИК:*********,
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.11.2017г.
/по пощата/, в което сочи, че вземането му произтича от Договор за финансов
лизинг №84035, сключен между заявителя и ЕТ „**********“, ЕИК:********.
По-късно е сключено споразумение между тези страни, че ЕТ „************“, ЕИК:************,
поема всички права и задължения на лизингополучателя ЕТ „********“, ЕИК:*******,
и се счита за нов лизингополучател. Заявителят в цитираното заявление
претендира падежирали лизингови вноски и лихви, произтичащи от договора и
споразумението. Образувано е ч.гр.д. 2423/2017г. по описа на КРС. На
09.11.2017г. Районен съд – Кюстендил издава Разпореждане №7375 по ч.гр.д. 2423/2017г.
по описа на КРС, с което разпорежда издаването на заповед за изпълнение и на
същата дата издава Заповед №1347 за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК,
с която длъжникът ЕТ „********“, ЕИК:********, е осъден да заплати на „**************“
ЕАД, ЕИК:********, 7249, 48 евро – главница по договора за финансов лизинг
/цитиран по-горе/ падежирала в периода
30.04.2009 г. до 30.09.2010г.; договорна
лихва в размер на 2299,80 евро за периода от 31.052009г. до 30.09.2010г., както
и законната лихва, считано от подаване заявлението в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и направените разноски по делото в размер на
410, 80 лв., платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
1005,72 лв. Съобщението и цитираната заповед за изпълнение е връчена на
22.11.2017г. на И.М.Н. - служител на длъжниковото дружество ЕТ „***********“,
ЕИК:********. В съобщението получателят е отразен като шофьор в дружеството, а
отчитайки пълното съвпадение на имената с жалбоподателя може да се допусне, че
получателят на съобщението е и син на М.М.-
собственик на дружеството. С Разпореждане №8012 от 12.12.2017г. КРС, отчитайки,
че за времето от връчване на съобщението на длъжника – 22.11.2017г. до
12.12.2017г. не е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, то е разпоредил
издаването на изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден на 13.12.2017г.,
а на 21.06.2018г. е връчен на процесуалния представител на заявителя. Видно от
приложеното от жалбоподателите удостоверение за наследници М.Н.М. е починал на
30.01.2018г. На 19.06.2019г. на наследниците на починалия М.М.- И.М.Н. и И.М.Н.,
е връчено от служител при ЧСИ В.АЛ. съобщение с приложена Заповед №1347 за
изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 2423/2017г. по
описа на КРС, във връзка с изп. дело 20187420400514. На 03.07.2019г. наследниците предявяват жалба
против разпореждане по ч.гр.д. 2423/2017г. по описа на КРС. По своето правно
естество и с оглед наведените оплаквания в същата, то тя представлява
възражение по смисъла на чл.423, ал.1 от ГПК.
От
правна страна настоящият съдебен състав приема следното:
Жалбоподателите се домогват да докажат, че е
осъществена хипотезата по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, т.е. че е налице
ненадлежност при връчването на заповедта за изпълнение. Съдът ще посочи, че
всички останали оплаквания, посочени в жалбата /представляваща всъщност „възражение“/ няма да бъдат
обсъждани, тъй като не могат да бъдат предмет на проверка с оглед характера на
настоящото производство. Редът за връчване на търговци, каквото без съмнение е ЕТ
„**********“, ЕИК:********, е този по чл. 50, ал.1-4 от ГПК. Съобщението за заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. 2423/2017г. по описа на КРС е връчено на 22.11.2017г.
на И.М.Н., посочен като шофьор във фирмата. Съпоставяйки имената на получателя
на съобщението с настоящия жалбоподател, може с висока степен на достоверност да
се посочи, че същият е синът на М.М.- собственика на длъжниковото дружеството.
Това връчване е напълно редовно, тъй като е осъществено на служител, който
подписвайки се върху съобщението е удостоверил поемането на ангажимента да
предаде съобщението. Връчителят е С.ПЛ., кмет на с.**************, е
удостоверил имената и длъжността на получателя. От изложеното може да се
направи извод, че са осъществени предпоставките на чл.50 от ГПК за редовност на
връчването на заповедта за изпълнение. За пълнота ще се посочи, че към момента
на връчването М.М.е бил жив, налице е ЮЛ ЕТ „**********“, ЕИК:********, и
заповедното производство се е развило срещу годен правен субект и настоящият
съдебен състав не установява порок в начина на връчване на книжата. С оглед
редовността на връчването се налага извод, че на 06.12.2017г. вече е бил изтекъл срока, в който правновалидно е
могло да се подаде възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ето
защо, настоящият съдебен състав няма да приеме възражението на наследниците на
починалия М.М.- И.М.Н. и И.М.Н., срещу Заповед №1347 от
09.11.2017г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. 2423/2017г. по описа на КРС. В
тази връзка ще остави без уважение и искането за спиране на изпълнителното
производство.
Предвид гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението по
чл. 423 от ГПК от И.М.Н.,
ЕГН:********** и И.М.Н., ЕГН:**********, наследници на починалия М.Н.М. –
представител на ЕТ „**********“, ЕИК:********, срещу Заповед №1347 от
09.11.2017г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. 2423/2017г. по описа на КРС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: