О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.Лом, 14.05.2021г.
Ломски
районен съд, втори наказателен състав, в закрито с.з. на четиринадесети май две
хиляди двадесета и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
след като изслуша докладваното от съдията
Славчева НЧД № 192/21г. по описа на ЛРС,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.4
от НПК.
Районен съд гр.Лом е сезиран с Жалба от В.Г.У.
*** против Постановление на прокурор при ЛРП Георги Цветанов от 06.04.2021г. за
прекратяване на досъдебно производство № 751/2019г. по описа на РУ МВР гр.Лом,
респ. пр.преписка вх.№ 975/19г. по описа на ЛРП, образувано, за престъпление по
чл.235, ал.1 от НК, на осн. чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на
престъпление.
Прекратеното наказателно производство е
образувано с Постановление за образуване на ДП на прокурор при ЛРП Г.Цветанов
от 18.09.2019г. за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, а именно за това, че
през 2013г. в землището на с.Буковец, обл.Монтана, без редовно писмено
позволително извършил сеч и добив от горски фонд на 53пр.куб.м. дърва от имот №
108084 и 23 пр.куб.м. дърва от имот № 120002, всички на неустановена стойност,
собственост на В.Г.У. ***.
Подадената жалба е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, със следните мотиви:
Престъплението по чл.235, ал.1 от НК е
едно от престъпленията против стопанството, като тази правна норма урежда
незаконната дейност за придобиване на дървета от горския фонд. Престъпленията
против горското стопанство са уредени в Глава VI на Особената част на
Наказателния кодекс „Престъпления против стопанството”, раздел II –
„Престъпления в отделните стопански отрасли” – чл. 235 и чл. 236 НК.
Обектът на защита е комплексен и е
свързан с развитието на обществените отношения в стопанските отрасли за
рационално управление, възпроизводство, ползване, стопанисване и функциониране
на горския фонд.
Предмет на това престъплението са
всички, каквито и да било, дървета или част от тях, включително отсечени или
паднали, влизащи в горския фонд – държавни, общински и частни.
Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице.
Формите
на изпълнителното деяние по ал. 1 са пет – сечене, събиране, добиване, вземане
и извозване, като по настоящето производство е водено разследване за две от
тези форми – сеч и добив, без редовно писмено позволително, което е друг
елемент от обективната страна на престъплението.
Безспорно е, че престъплението по чл.235,
ал.1 от НК е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва
възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на
определени обществено-опасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита
се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на
обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия.
След
измененията на нормата със ЗИДНК ДВ бр.75/2006г. отпадна изискването за
причиняването на „немаловажни вреди”, поради което, с оглед действащата
понастоящем редакция, в съдебната практика се приема, че престъплението е на
просто извършване. То е довършено с осъществяване действията на дееца.
От друга страна тълкуването на разпоредбите на
чл.74 и чл.84 НПК сочи, че лицата могат
да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени
съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна
от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава
пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на
съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или
застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на
обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се
конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е
налице при резултатните престъпления.
С
оглед на изложеното по-горен,
съдът счита, че жалбоподателката няма самостоятелни права в процеса като на
пострадал и не разполага
със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване
от разследващите органи, респективно от
съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
При липсата на пострадал от
престъплението по чл.235, ал.1 от НК и съответно липсата на качеството на
пострадал на жалбоподателя, подадената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото прекратено.
В предвид на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на
В.Г.У. *** против Постановление на прокурор при
ЛРП Георги Цветанов от 06.04.2021г. за прекратяване на досъдебно производство №
751/2019г. по описа на РУ МВР гр.Лом, респ. пр.преписка вх.№ 975/19г. по описа
на ЛРП, образувано, за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, на осн. чл. 243,
ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД №
192/21г. по описа на ЛРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира и
да се обжалва, пред Окръжен съд гр.Монтана, в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Препис от настоящето определение
след влизането му в сила ведно с делото да бъде върнато на РП гр.Монтана, ТО
гр.Лом.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :