Решение по дело №162/2022 на Районен съд - Хасково

М О Т И В И
към решение № 61 /11.03.2022г. по НАХД № 162/2022г. по описа на РС-Хасково

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК

С постановление на РП-Хасково, е предложено обвиняемия В.А.Й. – с ЕГН
**********, да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание по чл.78а от НК, за това, че на 12.11.2020г. в гр.Хасково, пред служител на
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон /на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата/, се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелство за правоуправление на МПС №********, изд. на
07.12.2018г. от МВР Хасково на негово име е изгубено– престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
РП-Хасково не изпраща свой представител в с.з.
Обвиняемият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, и за същият се
явява адв.М.Г., назначена за служебен защитник на обвиняемия. Защитникът заявява, че
подзащитният му, разбира обвинението, признава се за виновен и не оспорва фактите и
обстоятелствата, изнесени в постановлението на РП-Хасково. Не желаят събирането на нови
доказателства. Моли съда да наложи на обвиняемия административно наказание „глоба” в
минимален размер.
Обвиняемият заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен и не оспорва фактите
и обстоятелствата, изнесени в постановлението на РП-Хасково. в последната си дума
заявява, че съжалява и иска съдът да му наложи минимално наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по досъдебно производство №2/2021г. по описа
на ОДМВР-Хасково доказателства, приобщени към настоящето дело, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и самопризнанията на подсъдимия изразени от неговият защитник,
приема за установено от фактическа страна следното: На 31.08.2020г. обвиняемия В.А.Й. от
с.Малко градище, общ.Любимец, обл.Хасково заминал да работи в Р.Германия. При
пребиваването си в Германия в гр.Михищад, на 31.10.2020г. в 17.40 часа, докато управлявал
лек автомобил марка „БМВ 320 Д", с ДК № СТ 40 55 РК бил спрян за проверка от
полицейски служители. При проверката било установено, че обв.Й. управлява МПС след
употреба на алкохол, като било установено, че управлявал с 1.18 промила алкохол в кръвта.
Германските власти са иззели свидетелството му за правоуправление на МПС с №********,
изд. на 07.12.2018г. от МВР Хасково с валидност до 07.12.2028г., до решаване на
отговорността му, като са подали уведомление до прокурор в Дармщат. Горното се
потвърждава и от изпратеното на 19.11.2020г. в ОД на МВР Хасково писмо с per. №А-30122
от ДМОС, представляващо запитване от Интерпол Висбаден, които са уведомили
българските власти за изземването на свидетелството за правоуправление на обв.Й. и са
запитали българските власти поради какви причини, при проверка в системата „RESPER" се
установява, че на 12.11.2020г. в 16.02 часа горепосоченото СУМПС е било обявено за
откраднато в Р.България.
Въпреки, че е знаел за отнетата му книжка на 31.10.2020г. във Федерална Република
Германия, обв.Й. след като се завръща в Р.България, на 12.11.2020г. се явил в Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, и пред служителката свидетелката И.Г.С. е подал
декларация, подписана от него, в която е декларирал, че свидетелството му за
правоуправление на МПС с №********, изд. на 07.12.2018г. от МВР Хасково е изгубено.
1

Обвиняемият Й. много добре е знаел, че това не отговаря на истината, тъй като същото му е
било отнето от компетентните германски власти, т.е е потвърдил неистина в тази писмена
декларация. В декларацията е посочено, че за невярно деклариране се носи отговорност по
чл.313 от НК. Тази декларация се изисква по силата на чл.160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и служи като основание за издаване на дубликат на свидетелството за
правоуправление. Въз основа на горната декларация, на обв.Й. било издадено българско
СУМПС с №*******/16.11.2020г. дубликат с валидност до 07.12.2028г. Същото не е било
връчено на обв.Й. поради получаването на писмото от немските власти.
От изготвената по делото графологическа експертиза се установява, че ръкописния текст
в инкриминираната декларация и подписа са изпълнени от обвиняемия В.А.Й., ЕГН
**********.
Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин както от събраните при
разследването доказателствени материали: показанията на св.И.Г.С., И.А.З., М.Н.П. и
М.А.С. обясненията на обв.Валентин Й.; приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства: декларация по чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
заявление за издаване на СУМПС, справка - съдимост, характеристика, и др., както и
извършената по делото графическа експертиза. Освен това в съдебно заседание обвиняемият
отново заявява, че се признава за виновен и не оспорва фактическата обстановка изнесена в
постановлението на РП-Хасково.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемия В.А.Й. от
с.Малко градище, общ.Любимец, обл.Хасково е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, а именно на 12.11.2020г. в гр.Хасково, пред
служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон /на основание чл.160, ал.1 от Закона за
движение по пътищата/, се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за правоуправление на МПС №********,
изд. на 07.12.2018г. от МВР Хасково на негово име е изгубено.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, дубликат на свидетелство
за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация. В резултат на подадената от обв. В.А.Й. декларация по чл.160, ал.1 от
ЗДв.П, сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр.Хасково издала на обвиняемия
българско СУМПС с №*******/16.11.2020г. дубликат с валидност до 07.12.2028г., което
поради постъпилото писмо от полицията в Германия не му било връчено.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вина-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
Както вече бе отбелязано от всички изброени по-горе доказателства се доказва по
несъмнен начин, че подсъдимият е извършил горното престъпление. В случай безспорно се
доказа, че обв. В.А.Й. е бил лишен от правото да управлява МПС в Федерална Република
Германия и му е било отнето СУМПС. Въпреки това той връщайки се в Р.България подава
писмена декларация която се дава по силата на закон - на основание чл.160, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, пред орган на властта (пред ОД на МВР-гр.Хасково) и в нея
удостоверява или по-скоро декларира неверни обстоятелства, а именно, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС /изгубена шофьорска книжка/. Направил е това
умишлено с цел да се сдобие с дубликат на СУМПС. Следва да се отбележи, че в случая
тази декларация е подадена пред "Орган на власт". Това са органите на държавна власт,
органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при
тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Според чл.1 ал.2 от
ЗБЛД, Българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните
2

технологии и съобщенията и Министерството на отбраната съобразно предоставената им
компетентност по този закон.-т.е очевидно органи на власт по смисъла на чл.93 от НК.Че са
такива, следва и от чл.1 ал.3 от ЗБЛД, според който отказът за издаване на български лични
документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване
и съхранение, се уреждат със закон.-т.е очевидно са налице властнически функции. Кое е
лицето, упражняващи властническите функции, по издаване или отказ от издаване на
СУМПС, е въпрос на конкретика, без значение за наказателната отговорност на обвиняемия.
Предвид изложеното,съдът приема, че в случая са налице условията и предпоставките
на чл.78а от НК, а именно, за извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева,
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, а от престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето
защо, предложението на РП-Хасково се явява основателно и обвиняемият следва, да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му се
наложи административно наказание.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът
отчете критично отношение на обвиняемия към извършеното престъпление и чистото му
съдебно минало. Предвид изложеното, съдът прие превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и счете,че наказанието „глоба” следва да бъде определено, съобразно нормата
на чл.78а ал.1 от НК, в минимален размер от 1000 лв. С така наложеното по вид и размер
наказание, съдът счита че ще бъдат постигнати целите на личната и на генералната
превенции на закона, като се въздейства предупредително и възпитателно, както върху
дееца, така и върху останалите членове на обществото.
Мотивиран така и на основание чл.378 ал. 4 т.1 от НПК, съдът постанови решението
си.

Районен съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
3

Номер на акта:	61
Дата:	11 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия:	Гроздан Бончев Грозев

Дело:	20225640200162
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 февруари 2022 г.

Решение по дело №162/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите