№ 831
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Й. С. Л. срещу решение от 01.11.2021
г., поправено с решение от 05.04.2022 г., по гр.д. №21650/2021 г. на Софийския районен съд,
76 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на
основание чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 1089,29 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. - мес.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 134,63 лв. - лихва
за забава за периода 15.09.2018 г. - 22.02.2021 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалните правила. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че е потребител на топлинна енергия, респ., че до процесния имот е доставяна
топлинна енергия, както и че е доказано точното количество доставена топлинна енергия.
Твърди още, че не е доказан началния момент на изпадане в забава. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
1
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, но това обстоятелства се установява
от представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №84, т.ІІ, н.д.
№266/19.07.2001 г. на нот. М.Н.. Налице е и изходяща от ответника молба-декларация от
17.09.2001 г. за откриване на партида за процесния топлоснабден имот.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав
2
кредитира напълно, се установява, че процесният апартамент е бил топлоснабден през
процесиня период.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера
на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна
енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено от „Б.“ ООД правилно и съобразно нормативните
изисквания.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника
сума за топлинна енергия за периода мес.05.2017 г. – мес.04.2020 г. е в размер на 2244,44 лв.
или припадащата се за ответника 1/2 част е 1122,22 лв.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.,
за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда, че клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако не се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
3
В процесния случай за периода мес.05.2017 г. - мес.04.2020 г. ищцовото дружество е
издало фактурите на 31.07.2018 г., на 31.07.2019 г. и на 31.07.2020 г., т.е. ответникът е
изпаднал в забава на 15.09.2018 г. - с изтичане на 45-дневния срок от издаване на първата
фактура. За периода 15.09.2018 г. - 22.02.2021 г. размерът на лихвата за забава върху
главницата от 2244,44 лв. възлиза в общ размер на сумата от 314,15 лв. видно от приетото по
делото заключение на ССчЕ или припадащата са на ответника 1/2 част възлиза на сумата от
157,08 лв.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че предявените искове са изцяло
основателни и като такива подлежат на уважаване за пълния им претендиран размер, поради
което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
157,84 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20205794 от 01.11.2021 г., поправено с
решение №20027345 от 05.04.2022 г., постановено по гр.д. №21650/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА Й. С. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 257,84 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5