Определение по дело №233/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 75/17.07.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 713/2014 год., Кърджалийският районен съд е признал С. К. С. от Г.К. за виновен в това, че на 10.05.2014 год. в Г. К. извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, а именно: целувал по устните, опипвал по задните и интимните части, опипвал по корема, опипвал по тялото и прегръщал лицето Ч.Х.Р. от Г.К., с ЕГН *, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст и е извършено чрез употреба на сила и заплашване-дърпал за ръката и заповядал на пострадалата да върви с него и да се подчинява на желанията му, поради което и на осн. чл. 149 ал.2, във вр. с ал. 1 и чл. 58а ал. 1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил С. К. С. от Г. К. да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Против така постановената присъда, в частта й относно определения размер на наказанието „лишаване от свобода”, както и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия С. С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца, е постъпил въвзивен протест от Р. П. – К., в който се твърди, че присъдата в посочените й части е неправилна. Подалият протеста прокурор предлага въззивната инстанция да измени присъдата на първоинстанционния съд, като увеличи размера на наложеното на подс.С. наказание „лишаване от свобода” да средния предвиден в закона размер, а именно – на 5 години „лишаване от свобода”, като при приложение на разпоредбите на чл.373 ал.2, във вр. с чл.372 ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК същото да бъде намалено на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо обшежитие от открит тип. Алтернативно предлага, ако посоченото искане на бъде уважено, първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде отменено приложението на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК и бъде постановено наложеното на подс.С. от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ” режим в затворническо обшежитие от открит тип. В допълнителни доводи към въззивния протест прокурорът от Р. П. – К. излага подробни съображения в подкрепа на протеста. В съдебно заседание прокурорът от О. П. поддържа протеста така, както е предявен и по изложените в него съображения. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия против посочената присъда.

От така постановената присъдата е останал недоволен и подсъдимият С. К. С. от Г.К., който я обжалва като неправилна – постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че предявеното му обвинение не е доказано, като моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато за доразследване от стадия на досъдебното производство. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник не поддържат въззивната жалба потив първоинстанционната присъда и молят същата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия счита протеста на РП – К. за неоснователен.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната и обжалвана присъда, с оглед правилността й и оплакванията, изложени в протеста и жалбата на подсъдимия, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По протеста на Р. П. – К..

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по повдигнатото на подсъдимия С. С. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с протеста и жалбата не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. К. С. е роден на **.**.**** год. в Г.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, не е осъждан, пенсионер. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 10.05.2014 год. около 08.30 часа пострадалата Ч. Р. - малолетна, с ЕГН *, излязла пред блок „Простор” № 4 в Г.К., където живеела на квартира заедно с майка си - св.Х. Р.. До блока имало люлка, където тя отишла да се люлее. Наколо нямало други деца. До люлката се намирали две пейки, на едната от които седял подс.С. С.. Пострадалата Ч. Р. няколко пъти преди това била виждала С. да седи на тези пейки, като хранел бездомни кучета и й предлагал и тя да им хвърля храна. Същият ден подс. С. бил с набола брада - бяла на цвят. Като видял св.Ч.Р., С. й казал да отиде с него в дома му, но тя отказала. Подсъдимият й дал бонбон, от който тя изяла половината, а другата половина му върнала. След това подсъдимият я хванал за дясната ръка и я задърпал, макар че Ч.Р. му казвала, че не иска да върви с него. Тогава подсъдимият С. я задърпал по-силно и й казал, че няма да я пусне, като й заповядал да върви с него. Пострадалата Р. се уплашила и се разплакала. Поради уплахата и шока, който изпитвала, тя не викала. Подс.С. я завел в апартамента, където живеел, негова собственост - апартамент № 25, находящ се в Г.К., на У. „Стадионска” № 6, Б.9, .3, В. „Б”, като отключил вратата на входа на блока с ключ, казвайки на св.Ч.Р., че има куче в апартамента, което впоследствие се оказало невярно. През цялото време подсъдимия държал свидетелката за ръката. Двамата влезли в кухнята на апартамента му, където имало легло, хладилник, чешма, печка и много разхвърляни на пода дрехи. Подс.С. казал на св.Ч.Р., че била много сладка и й предложил да си лягат двамата в леглото, като я галел по косите и я гушкал. Свидетелката отказала и поискала да си иде до блока и да си играе. Подсъдимият започнал да я опипва с ръце по тялото и по дупето. Вкарал си ръката през дрехите върху дупето на св.Ч.Р. и го опипал, без да й сваля гащичките. Опипал я и по интимните части, но през дрехите, без да си вкарва ръката под тях. Целунал я по устните два пъти. Заповядал да св.Ч.Р. да стои и да му се подчинява, макар че тя искала да си тръгне. Накарал я да легне върху леглото и започнал да я опипва по корема и интимните части, като й казал да не казва на майка си. Поради това, че бил с брада, подс.С. одраскал със същата по лицето св. Ч.Р., когато я целувал. При опипването по тялото натиснал с ноктите си св.Ч.Р. по лявата ръка, при което на ръката й се образувала драскотина. Пострадалата Ч.Р. постоянно повтаряла, че иска да си ходи и след като извършил описаните по- горе действия спрямо св.Ч.Р., подс.С. я пуснал да си ходи. Свидетелката отишла вкъщи и веднага разказала всичко на майка си - св.Х. Р., която се обадила на тел. 112, като пострадалата Ч.Р. треперела и плачела вследствие преживения шок. След обаждането на тел.112 полицейските служители - св.Х. и св.К., изпратени от оперативния дежурен при РУ „Полиция” - К., около 10:00 часа на същата дата - 10.05.2014 год., установили подс.С. в „Тракийско кафене” в Г.К. и го задържали, като пред тях в служебния автомобил същия споделил, че е извършил голям грях, че завел пострадалата в дома си и я целувал, че й бил дал шоколадче, както и че се притеснявал, че ако родителите на момиченцето научат за случая, то биха го заколили.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, при прегледа на свидетелката Ч.Р. е било установено ивицовидно охлузване на кожата на лявата ръка, в областта на основата на палеца, което по време и начин е възможно да е възникнало така, както е съобщила пострадалата - при действието на човешки нокти.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза, подсъдимият С. не страда от психическо заболяване, не се води на учет към ДПБ - К., към датата на деянието е можел да разбира и ръководи постъпките си, разбирал е свойството и значението им, но през м.юли 2012 год. е лекуван с диагноза „Синдром на зависимост, предизвикана от алкохол. Промяна на личността в алкохолен стил”.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебнопсихологична експертиза, пострадалата Ч.Р., поради състоянието си на психофизична незрялост не е могла да схване в достатъчна степен свойството на деянието.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнието на подсъдимия С., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Ч.Р., Х. Р., Е. Х., К. К.; Протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.05.2014 год. с фотоалбум към него; Протокол за следствен експеримент от 10.05.2014 год. с фотоалбум към него; Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2014 год. с фотоалбум към него; писменото заключение на вещото лице д-р Н.М. по назначената Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 9/2014 год.; писменото заключение на вещото лице д-р Г. В. по назначената Съдебнопсихиатрична експертиза № 63/2014 год.; писмено заключение на вещото лице Т. Д. по назначената съдебнопсихологична експертиза № 64/2014 год.; Справка за съдимост рег. № 545/02.06.2014 год. на подс.С. С.; Характеристична справка на подсъдимия С., и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия С. С., които доказателства изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 149 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 10.05.2014 год. в Г.К., извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, а именно: целувал по устните, опипвал по задните и интимните части, опипвал по корема, опипвал по тялото и прегръщал лицето Ч.Х.Р. от Г.К., като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст и е извършено чрез употреба на сила и заплашване-дърпал за ръката и заповядал на пострадалата да върви с него и да се подчинява на желанията му, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция, и не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните.

От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимия С., чрез употребата на сила и заплашване /дърпане на малолетната св.Ч.Р. за ръката, въпреки нейното нежелание да отиде с подсъдимия в дома му, както и заповядването й от подсъдимия да върви с него и да се подчинява на желанията му/ е извършил действия с цел възбуждане на полово желание без съвкупление по отношение на св.Ч.Р. - малолетна, ненавършила 14-годишна възраст. Така, сломявайки по посочения по-горе начин съпротивата на св.Ч.Р. чрез употребата на сила и заплашване, подс.С. я опипвал през дрехите по задните и интимните части, опипвал я по корема и тялото, прегръщал я и я целунал два пъти по устата. Посочените действия на подсъдимия несъмнено са целяли възбуждане на полово желание у него, без съвкупление.

Посоченото по-горе престъпление подсъдимият С. е извършил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопаснте последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му –извършване на действия от него, целящи възбуждането на половото му желание, чрез употребата на сила и заплашване. В тази връзка следва да се посочи, че безспорно подсъдимият е съзнавал нежеланието на св.Ч.Р. за осъществяване на описаните по-горе действия на подсъдимия по възбуждане на половото му желание, като свидетелката неколкократно казала на подсъдимия, че не иска да ходи с него в дома му и че иска да отиде пред блока си да си играе. Подсъдимият е съзнавал и квалифициращото деянието му обстоятелство – че св.Ч.Р. не е навършила 14-годишна възраст.

При налагане на наказанието на подсъдимия С. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, изразеното разкаяние и срам за извършеното, ниската степен на обществена опасност на деянието; а като отегчаващи такива – възрастта му, обуславяща по-висока степен на обществена опасност на дееца, и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е определил наказанието на подс.С. при минимален превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния, предвиден в закона размер на наказанието на това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години. Съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е приложил разпоредбата на чл.58Ó ал.1 от НК, като е намалил така определеното на подс.С. наказание с 1/3, при което му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца. Изпълнението на така определеното на подс.С. наказание първоинстанционният съд е постановил да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК, за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, като приложението на института на условното осъждане съдът е мотивирал с оглед личността на дееца, възможността подс.С. да се поправи и превъзпита, без да бъде отлъчван от свойствената си семейна и социална среда, както и с липсата на формални пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Настоящата инстанция също намира, че така наложеното на подс.С. наказание по вид и размер, вкл. и по отношение на начина на изтърпяването му – наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 осем месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 5 години на основание чл.66 ал.1 от НК, съответства на характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, като същото е напълно в състояние да постигне целите на генералната и личната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, т.е. същото не е явно несправедливо, в какъвто смисъл е оплакването на прокурора във въззивния протест. Това е така, тъй като правилно при определяне на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е отчел вида и интензитета на упражнените от него спрямо св.Ч.Р. сила и заплашване /дърпане за ръката и заповядване на свидетелката да върви с подсъдимия/, характера на извършените блудствени действия спрямо посочената свидетелка /опипване на тялото на свидетелката през дрехите и целуването й по устата/, краткия период от време на осъществяването им, както и напускането на апартамента на подсъдимия от свидетелката, без да бъде препятствана от него, които в своята съвкупност характеризират обществената опасност на конкретното деяние като по-ниска, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Не без значение е и отбелязаното от първоинстанционния съд обстоятелство – че последиците от деянието за пострадалата свидетелка са сравнително леки, видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебнопсихологическа експертиза на пострадалата. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на прокурора, подал въззивния протест – че не би следвало да се взема предвид направеното от подсъдимия самопризнание, че не били отчетени от първоинстанционния съд редица отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /пристрастеност на подсъдимия към алкохола, освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.325 от НК, много ниската възраст на пострадалото дете, извършването на престъплението от подсъдимия, който се е възползвал от безпомощното състояние на пострадалата, с оглед ниската й възраст, както и изключителната чувствителност на обществото по отношение на подобни престъпления/. Така, при определяне на наказанието на подсъдимия С. първоинстанционният съд не е отчел самопризнанието му като смекчаващо отговорността му обстоятелство. От друга страна, сами по себе си пристрастеността на подсъдимия към алкохола и освобождаването му от от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК нямат отношение към извършеното от него престъпление, предмет на настоящото производство, а са относими към характеристичните данни за подсъдимия, които са отчетени от първоинстанционния съд като отегчаващи отговорността му обстоятелство. Не може да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство и много ниската възраст на св.Ч.Р., доколкото същото е включено в състава на престъплението като квалифициращо деянието на подсъдимия обстоятелство, за което законодателят е предвидили по-висока санкция. Що се отнася до твърдяното от прокурора безпомощно състояние на пострадалата свидетелка, то същото е включено като квалифициращо деянието по чл.149 ал.2, във вр. с ал.1 от НК обстоятелство, но такова обвинение не е повдигано на подсъдимия, поради което същото не следва да се обсъжда при решаване на въпроса с наказателната отговорност на подсъдимия. И на последно място, изцяло субективно е изразеното становище от прокурора относно „изключителната чувствителност на обществото” по отношение на подобни престъпления, като такава „чувствителност” не би могла да бъде обсъждана като смекчаващо или отегчаÔащо отговорността на подсъдим за извършено конкретно престъпление. С други думи, настоящият състав също намира, че за постигане на целите на наказанието по отношение на подс.С., не е необходимо изолирането му от обществото чрез ефективното изтърпяване на наложеното му наказание, като същите могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК. Все в тази връзка следва да се посочи, че наказанието не е самоцел, а е подчинено на поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите и добрите нрави, като следва да окаже и предупредително-възпиращо въздействие и върху останалите членове на обществото. Целите на генералната превенция винаги се постигат чрез индивидуалната такава, а не чрез някаква абстрактна и несъобразена с конкретния деец и конкретното деяние строгост и тежест на наказанието, като общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява посредством справедливостта на наказанието за конкретно деяние. Или, настоящата инстанция намира, че с оглед конкретното деяние и конкретния деец, именно чрез наложеното на подс.С. от първоинстанционния съд по вид, размер и начин на изтърпяване наказание ще бъдат постигнати в пълна мяра както целите на личната превенция, така и тези на генералната превенция на наказанието.

По жалбата на подс.С. К. С..

С оглед изложените по-горе съображения относно правилността – обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда, а и с оглед заявленията на подсъдимия и неговият защитник, че не поддържат въззивната жалба и молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, като не е необходимо преповтарянето им.

Ето защо съдът намира, че протестираната и обжалвана присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подс.С. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 75/17.07.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 713/2014 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.