Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
17.04.2019г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря
Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 104 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно,
по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на И.Н.Н. и П.П.И., подадена
чрез адв. Й.Й. ***, срещу решение № 21/19.10.2018г., постановено по т. д. №
17/2018 г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове от въззивниците срещу "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район
Триадица, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142А, с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. чл. 477 КЗ
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 30 000лв. до 98 000 лв. за
въззивницата и за разликата над 40 000 лв. до 98 000лв. за
въззивника, ведно с акцесорните претенции за законна лихва върху тези разлики.
Поддържайки доводи за неправилност на решението
въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени до посочените в жалбата размери. Инвокирани
са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато от първоинстанционния съд при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, и за неправилност на извода за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД в размер на 50 %, като се излагат съображения за съпричиняване не -
повече от 30%. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за осъществяване на
безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в отхвърлителна част на решението, и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна ЗК „Олимпик“, не представя отговор
по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
В подготвителното заседание по чл. 267 ГПК, проведено
на 21.02.2019г. настоящият състав е преценил, че се налага да бъдат дадени
указания на ищците, по реда на чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК,
като са изложени следните съображения за това:
Исковете са насочени срещу ЗК „Олимпик-клон България”,
ЕИК *********, който е клон на чуждестранно лице с лиценз за застрахователна
дейност – ЗК „Олимпик” АД- гр. Никозия, Република Кипър. Търговският клон не е
правен субект и не може да бъде страна в процеса. Искът може да бъде предявен в
съда по седалището на клона, респективно по местоживеене на потребителя, но и в
този случай той се предявява срещу юридическото лице /търговеца/, а не клона. С
разпоредбата на чл. 20 ТЗ е предоставена възможността исковете да се предявяват
по срещу търговеца и по седалището на клона, като е предоставена специална
местна подсъдност, която обаче не се отразява върху правосубектността на
структурната единица като надлежна страна по спора е търговецът, а не клонът.
Същевременно, съгласно известна на състава практика на ВКС, формирана по при
касационно обжалване на решения по искове срещу регистрирания клон в Република
България на застрахователно дружество „Олимпик” АД - гр. Никозия, Република
Кипър, няма пречка исковата претенция, която е заявена срещу регистриран на
територията на страната клон на чуждестранен застраховател, да се счита
предявен срещу самото юридическо лице. Доколкото в съдебния акт следва да бъдат
посочени коректно страните по спора, на ищците са дадени указания и срок
изрично да уточнят дали исковете са предявени срещу клона на чуждестранно
юридическо лице или срещу ЗК „Олимпик” АД- гр. Никозия, Република Кипър, чрез
регистрирания на територията на Република България клон.
В изпълнение на указанията, с молба вх. №
1333/06.03.2019г. представителят на ищците уточнява, че исковете следва да се
считат предявени срещу чуждестранното юридическо лице чрез регистрирания на
територията на Република България клон.
Настоящият състав
намира, че решението на РОС е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност.
В обжалваната част, съобразно уточненията по отношение на ответника по
исковете, решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване
на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до
съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на
автомобилистите“ за увреждащия лек автомобил е сключен на дата 05.12.2016г.,
което е след влизане в сила на новия Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр. 102
от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Процесуалната легитимация на страните
съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за
право на преки искове на пострадали лица
срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно
поведение на лицето, обхванато от
застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между
тях и вина на делинквента.
Към исковата молба са приложени преписи
на предявени писмени претенции на ищците към застрахователя, с необходимото
съдържание по чл. 380 от Кодекса за застраховането, които са доставени на
24.11.2017г. Не се спори, че в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят не се
е произнесъл по претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на
ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:
Пред Разградски
окръжен съд са били предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД, от И.Н.Н. и П.П.И. срещу ЗК „Олимпик” АД- гр. Никозия, Република
Кипър, чрез регистрирания на територията на Република България клон, за
присъждане на обезщетения в размер по 140 000лв. за всеки от ищците, за
претърпени от тях неимуществени вреди вследствие на ПТП от 21.06.2017г., в
резултат на което на 07.08.2017г. е настъпила смъртта на П. И. Б., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.02.2018г. до
окончателното погасяване на задълженията. На посочената дата – 21.06.2017г., в
гр. Разград, на бул. “ Априлско въстание“, се е осъществило ПТП между л. а.
„Опел“, модел Вектра, с рег. № ** **** **, управляван от К. А. К., и велосипед,
управляван от П. И. Б.. В резултат на ПТП велосипедистът първоначално е бил в
кома, а впоследствие, на 07.08.2017г., е починал.
Водачът е привлечен като обвиняем с обвинителен акт на прокурор от ОП Разград, по
ДП № 330 ЗМ-173/2017г. по описа на ОД МВР - Разград, постъпил с вх. №
2859/26.06.2018 г. в Разградски окръжен съд, по който е образувано НОХД №
217/2018г. Обвинението е за това, че на 21.06.2017 г. в гр. Разград, при управление на МПС - лек автомобил „Опел
Вектра“, с peг. № ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на П. И. Б.,
настъпила на 07.08.2017г. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в"
във вр. с чл. 342, ал. 1.
Към момента на постановяване на обжалваното решение, както и към
настоящия момент, наказателното производство, което се явява преюдициално по
отношение на настоящото производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не
е приключило. Следователно, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на К. А. К. като водач на
застрахования автомобил не са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК. Доколкото обаче решението
по преките искове на ищците, обхванати от застрахователна закрила, е влязло в
сила в частите, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди,
съответно 30 000лв. за ищцата и 40 000лв. за ищеца, не се налага
спиране на производството от въззивния съд до приключване на наказателното
производство. В резултат на частичното уважаване на исковете, в отношенията
между страните е съдебно установено наличието на правопораждащия фактическия
състав за основателността
на преките искове на увредените лица срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените им вреди, а
именно: 1./ валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с ответното
дружество за увреждащия лек автомобил;
2./ настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора – смърт на лицето П. И. Б.; 3./ причинени неимуществени вреди на ищците, които
са от кръга на материално легитимираните
лица да получат обезщетение за вреди от причинена смърт
на техен близък съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС, преди кръгът да бъде разширен с ТР № 1/2016
г. от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 4./
наличието
на правно основание за деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил към увредените лица.
Спорните въпроси, за разрешаване
на които е сезиран въззивният съд, са свързани само с размера на обезщетенията
за неимуществени вреди, подлежащи на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД,
както и с квотата на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД / без да се оспорване наличието на съпричиняващо
поведение на П. И. Б. за настъпване на ПТП.
С Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането,
че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също в
постановено по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите".
За установяване характера и интензитета на
претърпените от ищците неимуществени вреди пред първоинстанционния съд са
ангажирани само гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Б. Г. Р., Я.
Р. Д. и М. Ц. М.. Показанията се базират на преки и непосредствени впечатления,
няма данни за заинтересованост на свидетелите Б. Г. Р. и Я. Р. Д. от изхода на
спора. Свидетелката М. Ц. М. е братовчедка на ищцата, при което следва да се
отчете евентуалната заинтересованост от изхода на спора, свързана с
необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото
не се констатира несъответствие между фактите, за които се свидетелства, и
останалите доказателства, няма основание тези показанията да не се кредитират.
В същото време, всички свидетелски показания са оскъдни по отношение на факти и
обстоятелства, които могат да се квалифицират като обективни проявления на
преживените от ищците страдания и негативни преживявания в резултат на загубата
на техния близък.
Установява се, че починалият в резултат на ПТП Б. Б., на 63
години, е живял на семейни начала с И.Н.
повече от 15 години, през който период отношенията между тях не са се
различавали от тези на двойките със сключен граждански брак и са се основавали
на взаимно уважение и разбирателство. След смъртта на Б. ищцата останала без
пряката и ежедневна подкрепа на най - близкия си човек, изпитвала силна скръб,
била подтисната, започнала да води затворен начин на живот.
Ищецът П.И., син на починалия, от детска възраст не
живее с баща си, а в гр. Разград, с майка си и нейните родители / от преди 2000
г./ В последните години преди инцидента живее и работи в чужбина. Въпреки това
през цялото време е поддържал добри отношения с баща си, ходел често на гости,
особено по празници, и изпитвал силна скръб от загубата му.
Смъртта поставя край на живота като най - ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими. При определяне по справедливост на паричните
еквиваленти на претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000лв. за
сина на починалия в резултат на застрахователното събитие, и 60 000лв. за
жената, с която е живял на съпружески начала, първоинстанционният съд не е
съобразил в пълнота както интензитета и характера на претърпените от
ищците страдания и негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху
личността им, така и обществения критерий
за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни
обезщетения, и обичайната съдебна практика.
Допуснато е нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Събраните доказателства в
процеса действително не установяват по- висок интензитет на претърпените от
ищците страдания и негативни преживявания от присъщите за връзките между
починалия и увредените лица. Същевременно обаче, въпреки оскъдността на
показанията, не се установяват обстоятелства в подкрепа на извод, че претърпените от ищците страдания са с по –
нисък интензитет и продължителност от
присъщите за връзката между баща и син и между лица, живеещи като семейство, а
оттам – и определяне размери на обезщетения под тези съобразно обичайната
съдебна практика за периода на процесното застрахователно събитие– между
100 000лв. и 130 000лв. По – високи или по - ниски размери от тези за
обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, причинен през 2017г., са присъждани
от съдилищата в случаите, когато са установени специфични обстоятелства.
През 2017г., съгласно
официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за едно лице са
както следва: общ годишен доход от 5 586 лв., средногодишен разход –
5 217 лв. Лимитът на застраховката „ Гражданска отговорност“ към 2017г.,
за неимуществени вреди за едно пострадало лице е 2 000 000 лв.
Ката съобрази всички изложени
по- горе релевантни обстоятелства, съставът на въззивния съд намира, че
справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди по настоящия спор
е по 100 000 лв. за всеки от ищците.
По оплакване в жалбата за неправилно определена квота
на съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 %.
Застрахователят е релевирал
своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Б. Б.о,
обосновано с твърдения, че същият не е съобразил поведението си с приближаващия
се лек автомобил „Опел“, модел Вектра, с рег. № ** **** **, и не е предприел
нужните действия за избягване на ПТП. Ищците не оспорват наличието на
съпричиняващо поведение на пострадалото лице, но съображенията са, че това
поведение не може да определи принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД повече от
30 %.
По отношение механизма на ПТП съдът разполага с
експертно мнение на вещо лице, назначено за изготвяне на съдебно – автотехническа
експертиза, както и със свидетелски показания, за чието кредитиране са налице
всички основания, и с данни от протокола за ПТП. Установено е по безспорен
начин, че на 21.06.2017г. в гр. Разград, около 19.00 ч., лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ** **** **се е движил по бул. „Априлско въстание“, в посока от
центъра на града към изхода в посока към с. Гецово, на около 2.11 м. от десния
край на пътното платно. Пред автомобила, в същата посока, близо до десния край
на пътното платно, в посока от центъра на гр. Разград, към отклонението за с.
Благоево, се е движил велосипедистът П. И. Б.. Участъкът от пътното платно бил
прав, със суха асфалтова настилка, нормална атмосферна видимост. Когато
автомобилът се намирал на разстояние около 25.66 м. от велосипедиста, същият се
отклонил на ляво, за да навлезе в лявата лента поради предстоящ ляв завой за с.
Благойчево, при което последвал удар на задното колело на велосипеда в десния
край на предната броня на автомобила. Разстоянието от автомобила до мястото на
удара - 31.54 м., се е оказало по-малко от дължината на опасната зона за
спиране /63.08м/, поради което водачът на автомобила при шофиране със скорост
около 79.96 км./ч /при разрешена 50
км/ч/, не е имал техническа възможност да спре преди удара. Ако водачът на
автомобила се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч, отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на възникване на опасната ситуация
/около 31.54/ би било по-малко от дължината на опасната зона за спиране на
автомобила /31.96 м./, следователно водачът не би имал техническа възможност да
избегне удара чрез спиране. Поради много малката разлика между отстоянието на
автомобила от мястото на удара и дължината на опасната зона на спиране при
скорост 50 км/ч /0.42м./ скоростта на автомобила в момента на контакта с
велосипедиста би била почти нулева и последствията от контакта между автомобила
и велосипедиста не биха били така тежки.
За да определи процент на
съпричиняване в размер на 50 % първоинстанционният съд е приел, че пострадалият
е нарушил чл. 25 ЗДвП, съгласно който при предприемане мА.ра завиване наляво, е
трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него и да извърши мА.рата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В случая той не е сторил това, като не
се е съобразил с движещия се в лявата лента автомобил и не го е пропуснал. С
навлизане в лявата лента, пострадалият е нарушил и разпоредбата на чл. 80, т. 2 ЗДвП, съгласно която водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-
близо до дясната граница на платното за движение. В мотивите е констатирано и
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП -
с поведението си колоездачът е създал опасности за движението и поставил в
опасност живота и здравето на хората.
При отчитане на
всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент,
и тежестта на допуснатите от пострадалия и от делинквента нарушения, съдът
намира, че липсва основание за определяне на процент за съпричиняване на
вредите от пострадалото лице повече от 30 %. Поведението на делинквента, което
се субсумира от реализирани нарушения на чл. 5, ал. 1, т.
1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е предизвикало в по- голяма степен настъпването на
ПТП. Водачът на лекия автомобил е съзнавал, че управлява МПС в чертите
на населеното място, съответно че превишава допустимата скорост за движение от
50 км/ч, забелязал е движението на велосипедиста и въпреки това се е движил с
превишена скорост. Вменената от ЗДвП
отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по - голяма от тази на останалите, уязвими участници в движението,
каквито са и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Тъй като
велосипедистът би попаднал в опасната зона / най - малкото разстояние, на което
едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на
препятствие на пътя/, и при скорост на лекия автомобил от 50 км/ч, несъмнено е
допуснал нарушение на чл. 25 ЗДвП. Предвид обаче разположението на превозните средства и
движението им в една посока, велосипедистът не би могъл да съобрази, че лекият
автомобил се движи с превишена скорост. При шофиране на автомобила с
разрешената скорост от 50 км/ч контактът между двете превозни средства би се
осъществил при почти нулева скорост на автомобила и претендираните за обезщетяване
вреди не биха настъпили.
След
редукция на определените обезщетения по чл. чл.
52, ал. 2 ЗЗД с приетия процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице сумата, която се
дължи от застрахователя на всеки от ищците за обезщетяване на претърпени от тях
неимуществени вреди е 70 000 лв., ведно със законни лихви от датата 27.02.2018
г.
Поради противоречие в
крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора,
първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, в която исковете за
обезщетяване на неимуществени вреди са отхвърлени съответно за разликите над
30 000лв. до 70 000лв. за ищцата и над 40 000 лв. до 70 000
лв. за ищеца, като се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част
решението на РОС по съществото на спора подлежи на потвърждаване.
По въпроса за
отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата, която ищците дължат на ответника за
репариране на разноски за първа инстанция е в размер на 372.50 лв., в това
число и част от юрисконсултско възнаграждение, а присъдената сума от РОС на
това основание е в размер на 573.75лв. Следователно решението следва да се
отмени и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебно –
деловодни разноски за разликата над 372.50 лв. до 573.75 лв.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на „Адвокатско дружество – Й.Й., С.Я.“
следва да се присъдят допълнително сумите 900 лв. и 1 200 лв. за
осъщественото безплатно процесуално представителство за първа инстанция
съответно на ищеца и ищцата, а за въззивна инстанция – по 2 630 лв. за
всеки от въззивниците. Подлежащите на присъждане суми са определени по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база уважената част от жалбата. В
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, изрично е
отбелязано, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е
дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, посочено е конкретно основание от
кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които законът
допуска осъществяването на безплатна адвокатска защита.
Въззиваемото
дружество няма искане за присъждане на разноски за тази инстанция и няма данни
за направени разноски.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, застрахователят дължи държавна такса върху присъдените от въззивния съд
части от обезщетения за неимуществени вреди, в размер на 2 800 лв. / 4 %/ за
първа инстанция и 1 400лв. /2 %/ за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС,
І- ви състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 21/19.10.2018г., постановено по т. д. № 17/2018
г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И.Н.Н. и П.П.И. срещу ЗК „Олимпик” АД- гр. Никозия, Република
Кипър, чрез регистрирания на територията на Република България клон с наименование "ЗК Олимпик - клон
България" КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район Триадица, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142А, за разликата над
30 000 лв. до 70 000 лв. за И.Н.Н. и за разликата над 40 000 лв.
до 70 000 лв. за П.П.И., ведно с акцесорните претенции за законна лихва
върху тези разлики, както и в частта, с която И.Н.Н. и П.П.И. са осъдени да
заплатят на "ЗК Олимпик - клон
България" КЧТ, ЕИК *********, съдебно – деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете за разликата над 372.50 лв. до 573.75
лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК
„Олимпик” АД- гр. Никозия, Република Кипър, чрез регистрирания на територията
на Република България клон с
наименование "ЗК Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. „Гоце
Делчев“ № 142-142А, да заплати на И.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./,
представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
П. И. Б., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 21.06.2017
г., в гр. Разград от К. А. К., ЕГН *********, при управлението на лек автомобил
„Опел Вектра“ рег.№ ** **** **, застрахован при "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ,
ЕИК *********, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.02.2018 г. до окончателното
погасяване на задъжението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК
„Олимпик” АД- гр. Никозия, Република Кипър, чрез регистрирания на територията
на Република България клон с
наименование "ЗК Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. „Гоце
Делчев“ № 142-142А, да заплати на П.П.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 30 000 лв. / тридесет хиляди лв./,
представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част от дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
П. И. Б., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 21.06.2017
г., в гр. Разград от К. А. К., ЕГН *********,
при управлението на лек автомобил „Опел Вектра“ рег.№ ** **** **,
застрахован при "Застрахователна
компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК *********, по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 21/19.10.2018г.,
постановено по т. д. № 17/2018г. по
описа на Разградски окръжен съд, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик” АД- гр. Никозия, Република Кипър,
действащо чрез регистрирания на територията на Република България клон с наименование "ЗК Олимпик - клон
България" КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район Триадица, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142А, да заплати на „Адвокатско дружество – Й.Й.,
С.Я.“ седалище и адрес на управление град Павликени, пл. Свобода № 24, БУЛСТАТ
№ *********, регистрирано по ф. д. № 1688/2005г. по описа на ВТОС, сумата
4 730 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на И.Н.Н.
и П.П.И. за първа и въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик” АД- гр. Никозия, Република Кипър,
действащо чрез регистрирания на територията на Република България клон с наименование "ЗК Олимпик - клон
България" КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район Триадица, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142А, да заплати в приход
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата
2 800лв. / две хиляди и осемстотин лева /, и по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 1 400лв. / хиляда и четиристотин лева/, на
основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.