Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 29.10.2018г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Милена Иванова,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 15724 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Я.К. К.-Г.поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди поради осъществен деликт от водача на лек автомобил „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Вредите произтичали от множеството телесни увреждания, подробно описани в исковата молба които настъпили като последица от ПТП на 11.07.2016г. При описаните в исковата молба време място и обстановка, лекият автомобил „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № *******, в който пътувала ищцата като пътник на задната лява седалка, навлязъл за извършване на маневра завой на ляво, в регулирано кръстовище в кв. „Меден рудник“ на гр. Бургас. Тъй като при навлизане в кръстовището, водачът на лекия автомобил „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № ******* не пропуснал движещия се направо през същото кръстовище лек автомобил „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № *****, между двата автомобила настъпил удар (челен за лек автомобил „Опел“ модел „Зафира“ и страничен в ляво за лекия автомобил „Фиат“ модел „Браво“). Описаните в исковата молба фактически обстоятелства, при които настъпило споменатото ПТП, били установени в рамките на ДП № 99/2016г. по описа на ОП Бургас, което било прекратено. Тъй като водачът на лекия автомобил Фиат“ модел „Браво“ бил сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество - на 07.09.2016г. ищцата подала пред З. „Б.и.“ АД писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от 31.10.2016г. застрахователят- адресат на претенцията изискал от ищцата да му представи допълнителни документи, които тя обективно не била в състояние да осигури. Така, след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, доколкото ответникът не изплатил дължимо според ищцата застрахователно обезщетение – той бил изпаднал в забава, считано от 08.12.2016г. и поради това, за него възникнало и задължението да заплати законната лихва за забава върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение. При изложените фактически твърдения, доколкото поддържа становище, че справедливия размер на застрахователното обезщетение възлизал на 60 000 лева, но желае да предяви претенция за сумата от 50 000 лева (след увеличение на иска) - ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетения за неимуществени вреди, считано от деня, в който застрахователя бил изпаднал в забава, съгласно разпоредбата на чл. 497 от КЗ т.е. 08.12.2016г., до деня на окончателното плащане.

 С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника - З. „Б.и.” АД.                                      Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява, че не оспорва твърдението за съществуването на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лек автомобил „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № *******, но поддържа становище за неоснователност на предявените претенции тъй като оспорва предпоставките за възникване на гражданска отговорност за водача на този автомобил. Оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и поведението на водача със застрахована от ответника гражданска отговорност, като поддържа тезата, че причина за настъпването на пътния инцидент в действителност било поведението на другия участник – водача на лек автомобил „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № ***** МК. Сочи, че този водач управлявал автомобила с превишена скорост - обективно не позволил на водача на лекия автомобил „Фиат“ модел „Браво“ да го възприеме своевременно като участник в движението и да го пропусне, спазвайки задълженията си на маневриращ за ляв завой. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като поддържа твърдение за допуснато от нея нарушение на чл. 137а от ЗДвП, поради неизползване на предпазен колан от страна на пострадалата, с какъвто автомобилът бил оборудван и на задните седалки. При условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като навежда доводи за неговата прекомерност, с оглед установените принципи на справедливост при репариране на вредите. Оспорва и твърдението за изпадането си в забава и възникване на задължение за заплащане на законна лихва за периода преди предявяването на иска, тъй като сочи, че преди на получи препис от исковата молба, той не бил информиран за претенциите на ищцата да получи застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса - претендира да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.07.2016г. установява, че на 11.07.2016г. на пътен участък в гр. Бургас, в кв. „Меден рудник“ представляващ регулирано кръстовище между „Нов булевард“ и ул. „Възстаническа“ е настъпило пътно- транспортно произшествие между завиващия на ляво автомобил „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № ******* и преминаващия направо през същото кръстовище лек автомобил „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № *****, при зелен сигнал на светофара и за двамата водачи.

Приобщените към делото Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, както и препис от Постановление от 09.12.2016г. за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 99/2016г. по описа на ОП Бургас, установяват данни за отделни елементи от механизма на настъпване на процесното ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна- автотехническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи в основно и допълнително заключение:

·         Процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило при следния механизъм:               На 11.07.2016г. в гр. Бургас лекият автомобил „Опел Зафира“ се движи със скорост от около 67 км/ч. по ул. „Въстаническа" с посока на движение от центъра към кръстовището с „Нов булевард". Лекият автомобил се движи в тъмната част на денонощието при сухо време и асфалтова пътна настилка. В същото време със скорост от около 32 км/ч по „Нов булевард" се движи лек автомобил „Фиат" като на кръстовището с ул. „Въстаническа" на зелена светлина на светофара предприема маневра за завой наляво, като изпълнявайки маневрата навлиза за пресичане на кръстовището Траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар помежду им. От удара има деформации по двата автомобила - за лекия автомобил „Опел“ модел „Зафира“ деформациите са в предната част, а за лекия автомобил „Фиат“ модел „Брава“ деформациите са дясната странична част.

·         В момента, в който водачът на лек автомобил „Фиат Брава" е имал обективна възможност да възприеме движещия се направо през кръстовището лек автомобил „Опел Зафира", последният се намира на не по-малко от 10 метра от мястото на удара. Изчисленията показват, че при движение със скорост от 67 км/ч. водачът на лекия автомобил „Опел Зафира" е изминал с автомобила си 20,75м. от момента, в който е имал възможност да възприеме факта на преминаването на лекия автомобил „Фиат Брава" през кръстовището. Ето защо, ако водачът на лекия автомобил „Опел Зафира" бе направил необходимото да се движи с разрешената за конкретния участък скорост, която е не повече от 50 км/ч (респ. 13,89 м/сек), то пътят от 20,75м. този автомобил би изминал за относително по- дълго време с 1,5 секунди, вместо за по краткото време, което е осугирено от превишаната му скорост. Прецизното изчисление показва разлика от 0,38 сек., за които лекият автомобил „Фиат Брава" би изминал допълнителни 3, 4 метра и на практика ударът между двата автомобила не би настъпил. Това е така, защото лентата за движение, където е настъпил удара е с ширина 3,70 метра и ударът е настъпил в средната дясна част на л.а. „Фиат", а в хипотеза на изминаване на допълнителните 3,4 метра от страна на лекия автомобил „Фиат" – той вече би се намирал извън лентата за движение на лек автомобил „Опел Зафира", където е станал слъсъка.

·         От направените изчисления ясно се вижда, че преди настъпване на удара, първи в кръстовището е / навлязъл л.а. „Фиат Брава", който се е движил за време от около 1,45сек. до мястото на удара. Втори в кръстовището е навлязъл лекият автомобил „Опел Зафира". Направените от вещото лице изчисления за опасната зона на спиране мотивират извода, че в случая ударът е бил непредодвратим за водача на л.а. „Опел Зафира", който обективноне е могъл да избегне удара от момента, в който л.а. „Фиат" е навлязъл в кръстовището и е бил видима и предвидима опасност.

Като доказателство по делото са приети медицински документи издадени на името на ищцата – Епикриза, резултати от различни медицински изследвания – рентгенология, които съдържат данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:

·      В резултат от настъпването на ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение, хематом около лявото око, счупване на дясната срамна и седалищна кости на таза;

·      Травматичните увреждания на ищцата са получени под въздействието на внезапно нанесен удар от твърд , тъп предмет в зоната на седалката където тя е пътувала и доколкото от протокола за ПТП има данни, че при настъпване на пътния инцидент, автомобилът е бил ударен в дясната му част в зоната на предната и задната дясна врата а също и че пострадалата е пътувала на задната дясна седалка – следва да се приеме, че травматичните увреждания са с доказан произход.  

·      Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в неврохирургичното отделение на МБАЛ гр.Бургас. Там пострадалата е постъпила в увредено общо състояние, в съзнание и контактна, но с оплаквания от главоболие, болки в таза и десния глезен. Проведено е било лечение чрез строг постелен режим с включена инфузионна, дехидратираща, седативна и обезболяваща терапия. След стабилзиране, пострадалата е била изписана от болницата на 15.07.2016г., а лечението й е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи, режим и лекарства. Мозъчното сътресение при ищцата е било от лека степен и то е отзвучало за срок до 1 месец. Счупените кости на таза са зараснали окончателно за срок до 2 месеца. Последвала е рехабиитация на долните крайници с пълно натоварване на десния крак.

·      Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от                            3 месеца.

·      От процесната злополука вече е изминало значително време. Общото здравословно състояние на пострадалата вече е стабилизирано. Мекотъканните увреждания и охлузванията са изчезнали без остатъчни кожни белези. От претърпяното мозъчно сътресение не са останали трайни неврологични последици. Счупените тазови кости са зараснали окончателно. Ищцата се предвижва самостоятелно и с нормална походка.

·      Във връзка е установена бременност и предстоящо раждане, пострадалата е била консултирана от акушер-гинеколог на 10.07.2017г. Посочено е че поради претърпените тазови фрактури, бъдещият родовият акт трябва да бъде проведен чрез метода на „цезарово сечение“.

Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица д-р Б.Б. и Х.И. анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:

·        Като се имат в предвид механизмът на процесното ПТП, местоположението на пострадалата Г. към момента на злополуката и установените при нея травматични увреди, определено може да се счита, че към момента на удара тя е пътувала без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.

·        Травматичните увреди на пострадалата обаче са получени по механизъм, който би причинил същите увреждания и при условията на правилно поставен обезопасителен колан, защото получените тежки метални деформации в дясната част на купето, до седалката, където е седяла пострадалата са притиснали дясната глезенна става на ищцата към предната дясна седалка, а главата й се е ударила в стъклото на дясната задна врата. В процесния случай уврежданията на ищцата не се дължат на изместването и удар на тялото поради липсата на предпазен колан, а те се дължат на директен удар на нахлулите навътре към купето (30-35см) метални деформации.

В дадените съда показания, свидетелят Г. Н.Г.заявява, че е съпруг на ищцата. Твърди пред съда, че бил видял съпругата си още на местопроизшествието, в линейката на път за спешен център, а по- късно и когато била приета за лечение. При тази среща, свидетелят видял, че съпругата му е в лошо общо състояние, с множество контузии. В продължение на два месеца след инцидента, тя не могла да обслужва битовите и хигиенните си потребности и дори след изписването й за домашно лечение се нуждаела от постоянна чужда помощ в бита и при приемането на медикаменти. Такива грижи за нея полагал именно свидетеля. След като минал период от около месец, пострадалата започнала да се движи с помощта на две патерици, а след около девет месеца настъпило общо стабилизиране на състоянието й. Дългият възстановителен период се отразил зле на психологическото състояние на пострадалата, защото тя станала страхлива, а често плачела от болки, но и станала по- вярваща, посещавала църква.  В момента на разпита, състоянието на пострадалата било напълно стабилизирано.

Като доказателства, приложени още с исковата молба /на лист 67-71 от делото/                  са приети  следните документи: молба с вх. № 594702/07.09.2016г. представляваща по своето естество претенция по чл. 380 от КЗ от ищцата към ответника, уведомително писмо с изх. № 4775/26.09.2016г. адресирано от ответника до ищцата, с което са изискани документи по реда на чл 106 от КЗ, молба с вх. № 634944/29.09.2016г. на ищцата до ответника с приложени документи и уведомително писмо с изх. № 5668/31.10.2016г. адресирано от ответника до ищцата, с което са изискани документи по реда на чл 106 от КЗ, сред които е изрично посочено изискването да представяне на влязъл в сила акт на съда или прокуратурата, установяващ приключването на образуваното досъдебно производство или на съдебното производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ ответникът – застраховател дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Фиат Браво ”, с рег. №  *******.  

За да достигне до този извод, съдът съобрази следните доказателства:

Участието на ищцата в процесното ПТП съдът приема за установено, посредством съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 02 от 11.07.2016г., в който е посочено, че Я.К. К.-Г.е пътувала в лекия автомобил и е пострадала.

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства (заключенията на вещо лице Х.И.) мотивират извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от комплекст от взаимосвързани факти, в който основна роля имат субективните незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата и чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.

Заключението на вещото лице И. категорично установи, че от техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Фиат Браво”, с рег. №  *******, при извършване на маневра за ляв завой – обстоятелство, което от формална страна осъществява правонарушение по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗДвП и чл.48 от ЗДвП.

Релевираните от страна на процесуалния представител на ответника доводи - за противоправното поведение на водача на другия участващ в процесното ПТП - лекият автомобил „Опел Зафира", се споделят от настоящия състав на съда. Допълнителното заключение на съдебната автотехническа експертиза мотивира извода, че ако този водач също не бе допуснал нарушение на правилата за движение – чл. 21, ал.1 от ЗДвП – то пътния инцидент не би настъпил. Управлението на лекият автомобил „Опел Зафира" с позволената от закона максимална скорост от 50 км/ч. би осуетило настъпването на процесното ПТП, тъй като от една страна би дало възможност на водача на завиващия наляво лек автомобил „Фиат Браво” да възприеме по- добре приближаващия от дясно лек автомобил „Опел Зафира" и да предприеме по- адекватното решение: да осигури предимство при преминаването му (защото има данни, че и за двата автомобила сигналът на светофарната уредба е бил зелен, но дясностоящият има предимство). От техническа страна, траекториите на автомобилите също не биха се пресекли, ако лекият автомобил „Опел Зафира" се бе движил по- бавно, в рамките на допустимата от закона скорост от 50 км/ч, вместо с 67 км/ч. В конкретния случай, съдът счита, че има съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи - участвали в пътния инцидент, но този факт е без съществено правно значение за изхода на конкретния съдебен спор и не повлиява в правоотношението между ищцата, като увредено лице и ответника, в качеството на застраховател на единия от двамата водачи, причинители на вредите. Изводът е мотивиран от факта, че съпричиняването на вредоносния резултат има за правна последица солидарност между застрахователите на двамата водачи /чл.499, ал.7 от КЗ/, а в хипотеза на пасивна солидарност /солидарност на длъжниците/, кредиторът е оправомощен да изиска пълния обем на изпълнението от всеки един от тях  /чл.122, ал.1 от ЗЗД/.

Случаят е именно такъв и ответника З. „Б.и.“ АД, в качеството на застраховател на единия от съизвършителите на вредоносния резултат - водача на лек автомобил „Фиат Браво” - не би могъл успешно да противопостави на пострадалата „възражение за съизвършителство“, реализирано от трето неучастващо по делото лице, при настъпването на пътния инцидент, понеже такъв довод не го освобождава от задължението му по чл. 432, ал.1 от КЗ, да изплати на пострадалата пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, бяха категорично опровергани от заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска авто- техническа експертиза. Становището на двамата експерти, относно директния удар върху тялото на пострадалата в купето на автомобила дефинитивно изключва тезата за съпричиняване на вредоносния резултат, понеже предпазния колан противодейства на инерционните сили при внезапно спиране, които в хипотеза на директен удар не са способствали за настъпване на травмите.

По претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение в конкретния случай, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общите заболявания на пострадалия).

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът кредитира изцяло съдебномедицинските експертни изводи, като взе предвид факта, че ищцата не твърди, нито е ангажирала други доказателства, обосноваващи по- различен извод в сравнение с убедителните, поради своята обоснованост изводи на вещо лице д-р Б..

Травматичните увреждания, предизвикани от настъпването на процесното ПТП са сериозни, те са повлияли негативно на функциите на опорно двигателния апарат на пострадалата и според становището на вещото лице д-р Б. са били лекувани в рамките на един период от средна продължителност - около три месеца. Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и битови неудобства, понесени от пострадалата.

При преценката на обема на вредите обаче, не може да бъде пренебрегнат нито факта, че вредите са средни по степен, че нито факта, че лечебният и възстановителен период е преминал сравнително стабилно, нито пък извода на вещо лице д-р Б. (СМЕ травматология), че травмите са вече възстановени и не са оставили трайни последици за физическото здраве на пострадалата.  

Способът, по който може да бъде осъществено раждане от пострадалата – по естествени родови пътища или пък чрез алтернативния способ на „цезарово сечение“ /известен още като „секцио“/ съдът не приема като последица от травматичното увреждане. Това е така, доколкото въпросът за евентуалния способ, който би бил избран за евентуално раждане е просто посочен а не обсъден от вещото лице д-р Б., което е обяснимо и съвсем коректно от експертна гледна точка, доколкото д-р Б. е експерт- травматолог, но не е специалист в областта на медицина АГ. АГ медицинска експертиза не е нито поискана, нито изслушвана, а в тази насока е твърде важно да се отбележи, че ищцата не е релевирала твърдения за наличие на евентуални усложнения при раждане - нито в исковата молба, нито дори и след приечане на експертното заключение. Този факт не е част от предмета на доказване. Фактът, че в експертизата на д-р Б. се посочва мнението на трето неучастващо по делото лице, което било препоръчало раждане чрез „цезарово сечение“ по никакъв начин не може да мотивира определяне на по- висок размер на обезщетението. Общоизвестен е фактът, че в последните няколко години именно методът на церазоро сечение е широко практикуван в АГ медицината в България, дори без действителна медицинска причина. Споменатият факт е широко коментиран, дискутиран и се счита за общоизвестен, понеже в средствата за масова информация е коментиран много пъти от специалисти в АГ медцината.

По отношение на естеството на травмите и обема на болките и страданията, съдът кредитира преимуществено медицинската документация, която е приобщена по делото и становището на съдебно медицинската експертиза в областта на травматологията, пред показанията на свидетеля, чиято заинтересованост от изхода на процеса поставя по известно съмнение посочените факти, например за продължителността на лечението.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите.

Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2016г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС на РБ, която сочи, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита не само лимита на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – напр. Решение № 177/27.10.2009 г. по н. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.

Без съмнение, болката от никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция - размерите на обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни на обществените разбирания за справедливост. В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева.

До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 50 000 лева /след увеличението на иска/- претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и твърде прекомерна.

По претенцията за изплащане на законна лихва върху сумата на застрахователното обезщетение;

На основание чл. 497, т. 1 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от 15 дневен срок от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ.

Визираният от чл. 497, т. 2 КЗ срок, който е тримесечен, брои се от 07.9.2016г. и изтича на 08.12.2016г. от когато се претендира и присъждане на законна лихва, не намира приложение в случая. Застрахователят – ответник изрично е изискал, но до предявяването на иска ищцата не му е представила посочения в писмо с изх. № 5668/31.10.2016г. документ, установяващ изхода от образуваното досъдебно производство по повод на ПТП. Изискването на такъв документ е резонно, за да може да се изясни крайното становище на разледващите органи относно причината и причинителя на пътния инцидент. Представянето на документа от страна на ищцата е било напълно възможно, понеже споменатото постановление подлежи на връчване на пострадалато лице (каквато е ищцата).

Самото Постановление за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 99/2016г. по описа на ОП Бургас обаче, е издадено на 09.12.2016г. и следователно, лихвата по чл. 497 от КЗ не би могла да се дължи от момент, предшестващ приключването на досъдебното производство, доколкото дори и за застрахователя не би било обективно възможно по реда на чл.107 от КЗ да се снабди с документ, който все още не е издаден от компетентния орган. А застрахователя, на свой ред няма как да изплати застрахователното обезщетение, ако не може да установи: дали са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при него водач. При изложените по- горе изводи, доколкото „представянето пред застрахователя“  на вече споменатото Постановление от 09.12.2016г. за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 99/2016г. по описа на ОП Бургас като изрично писмено изискан документ е било осъществено едва чрез връчването на преписа от исковата молба, към която е приложен като доказателство  този документ, т.е. на 27.02.2017г. /разписка на стр.83 от делото/ - то съдът счита, че съгласно чл. 497, т.1 от КЗ - ответника дължи законната лихва считано от 14.03.2017г. и не от по- ранен момент. Лихвата се дължи върху присъдената сума на обезщетението, до датата на окончателното плащане. За периода от 08.12.2016г. до 14.03.2017г. претенцията за присъждане на лихва върху сумата на застрахователното обезщетение следва да бъде отхвърлена.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и има данни да е направила такива, в размер на общо 4860 лева.  Следователно, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищццата сумата от 3402 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.  Според представените списъци на разноските, които са приложени на стр. 90-91 и 114-115 от делото, направените от ответника разноски, чието присъждане той претендира възлизат на 5 140 лева. Следователно, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищццата сумата от 1542 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Я.К. К.-Г.с ЕГН ************, чрез съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 30 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 11.07.2016г., което е причинено от водача на лек автомобил „Фиат“ модел „Браво“ с рег. № ******* и да заплати на основание чл. 497, т.1 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 14.03.2017г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума на застрахователното обезщетение и до пълния предявен размер на претенцията за 50 000 лева и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението, за периода от 08.12.2016г. до 14.03.2017г.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Я.К. К.-Г.с ЕГН ************, чрез съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 3402 (три хиляди четиристотин и два) лева, представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Я.К. К.-Г.с ЕГН ************, чрез съдебен адресат – адв. С.С.,*** да заплати на З. „Б.и.” АД с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 1542 лева (хиляда петстотин четиридесет и два лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: