гр.
Сливен, 23.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Динчева
адм. дело № 48 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от Т.Т.А. *** подадена чрез адв. Х.Х. *** срещу Отказ на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Сливен да отрази в информационните системи на СПП ОДМВР
Сливен, че лек автомобил с рег.№ ******** вече не е спрян от движение и да върне СРМПС част II №********* на автомобила.
В жалбата се описва фактическа
обстановка, според която автомобилът с рег.№ ******** е спрян от движение със
ЗППАМ поради неплатени глоби на основание чл.171, т.2, б.К от ЗДвП на
24.05.2020 год. На 25.05.2020 год. дължимата глоба е заплатена. ПАМ действа до
заплащане на глобата, т.е. до 25.05.2020 год. Лицето е подало молба и е
получило отговор, от който се разбира, че автомобилът се води спрян от движение
и се отказва да се върне СРМПС.
С жалбата се прави искане съдът да
отмени отказа на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен за
отразяване в информационните системи на СПП ОДМВР Сливен, че лек автомобил с
рег.№ ******** вече не е спрян от движение, както и да върне СРМПС част II №*********.
Административният орган началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен в писмено становище по делото счита
жалбата за неоснователна и прави искане съдът да не я уважава. В обжалваното
писмо бил посочен редът, по който подлежали на пускане в движение спрени МПС.
Посочва, че на 12.02.2021 год. собственикът на МПС се е явил лично в сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен представил е протокол за технически преглед,
МПС е пуснато в движение и му е върнато СРМПС част II.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
На 24.05.2020 год. е съставен АУАН №
218162 на Т.Т.А. за нарушение на чл.190, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
именно, че управлява МПС с наложено наказание глоба с НП и/или електронен фиш
незаплатена в срока за доброволно плащане и за това, че не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС. На
24.05.2020 год. е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0306-000269 от
началник сектор към РУ-Нова Загора към ОД МВР Сливен, с която е наложена ПАМ
„Временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба“ по
отношение на лек автомобил с рег.№ ******** с. на Т.Т.А. за неплащане в срок на
наложена глоба с фиш № 103073 от 19.02.2020 год. Със заповедта е отнето СРМПС №*********.
На 25.05.2020 год. глобата наложена с фиш № 103073 от 19.02.2020 год. е
заплатена /л.14/.
На 07.01.2021 год. А. подава до Началник сектор „ПП“ към ОД МВР Сливен
молба рег.№ 804000-139 /л.9/, в която заявява, че на 24.05.2020 год. е съставен
АУАН за неплатена глоба и е отнето СРМПС част II
№*********. Издадена е ЗППАМ № 20-0306-000269 от началник сектор към РУ-Нова
Загора към ОД МВР Сливен, с която на основание чл.171, т.2, б.К от ЗДвП
временно е спряно от движение МПС до заплащане на глобата по фиш № 103073 от
19.02.2020 год. На 25.05.2020 год. глобата е заплатена и от тогава престава действието
на ЗППАМ. В тази молба не е формулирано
искане до административния орган.
На 13.01.2021 год. Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен отговаря на лицето с процесното писмо с рег.№ 804000-277, че редът за пускане в движение
на временно спрени превозни средства е уреден съгласно Наредбата по чл.140,
ал.2 от ЗДвП, а именно наредба I-45/24.03.2000 год. –
чл.43, ал.1 и ал.2. По делото няма данни това писмо да е връчено на оспорващия.
На 21.01.2021 год. е подадена жалбата,
въз основа на която е образувано настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна
настоящият съдебен състав намира, че депозираната жалба от Т.Т.А. е подадена
срещу акт неподлежащ на оспорване, поради което същата се явява недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Съображенията за това са следните:
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от
чл. 159, т. 1 от АПК една от тези предпоставки за възникване правото на
оспорване от категорията на абсолютните е наличието на акт /индивидуален, общ
или подзаконов нормативен/, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За
преценката дали един акт носи белезите на индивидуален административен акт от
съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта
волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те
определят правната същност на акта.
В случая съдът счита, че оспореното
писмо има само уведомителен, информативен и насочващ характер за жалбоподателя
и представлява кореспонденция между него и административния орган. Писмото не
обективира разпоредителна част, с която да отрича или засяга права или законни
интереси на жалбоподателя. Видно от подадената до административния орган молба
от 07.01.2021 год. независимо от наименованието и, в съдържанието и не се
съдържа никакво искане предявено до административния орган. В тази молба А. е
описал накратко случилото се с МПС с рег.№ ********, но не е формулирано
никакво искане. Въз основа на тази „молба“ е изпратено до оспорващия процесното
писмо, което не съдържа властническо волеизявление, което да оказва влияние по
някакъв начин в правната сфера на оспорващия. С това писмо началникът на сектор
„ПП“ посочва на жалбоподателя реда за пускане в движение на спрени МПС, както и
нормативния акт, който го урежда.
Предвид изложеното оспореното писмо, имащо
характер на кореспонденция между оспорващия и органа не влияе върху правната
сфера на лицето и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност съобразно критериите на чл. 146 от АПК.
За пълнота на гореизложеното следва
да се посочи, че след като на лицето му е върнато СРМПС и автомобилът е пуснат
в движение, то за него не е налице правен интерес от обжалване на процесното
писмо, тъй като правният резултат, който е желал оспорващия е постигнат.
По тези съображения жалбата на Т.Т.А.
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Т.А.
*** подадена чрез адв. Х.Х. *** срещу Отказ на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Сливен да отрази в информационните системи на СПП ОДМВР Сливен,
че лек автомобил с рег.№ ******* вече не е спрян от движение и да върне СРМПС част II №********* на автомобила.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 48/2021 год. по описа на
Административен съд Сливен.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от датата на
получаване на съобщението.
СЪДИЯ