№ 178
гр. Ловеч, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 72/16.05.2022 г., по гр.д. № 1061/2021 г. на РС – Тетевен,
съдът е отхвърлил предявения от Г. Н. Н. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск
по чл. 349 ГПК за признаване за установено, че поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение, ищецът не дължи на ответника
сумите от 1934,22 лв. – главница; 1346 лв. – договорна лихва; 604 лв. – такси
по договора за кредит и 77,69 лв. – разноски, за чието събиране е образувано
изпълнително дело № 20208790400566 по описа на ЧСИ В.П..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Г. Н. Н.. Във въззивната
жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост: за формиране на незаконосъобразен извод, че петгодишната
давност в случая изтичала на 01.06.2022 г.; за изграждане на грешен извод, че
законовото прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на
взискателя, би следвало да настъпи на 01.06.2017 г.; за погрешно възприемане
на прекратяването на изпълнителното дело, като основание за прекъсване на
давността; за некоректна интерпретация от районния съд на разясненията,
дадени с ТР 2-2015-ОСГТК, т. 10. Въз въззивната жалба е направено искане за
отмяна на ожалваното решение, за уважаване на предявения иск и за
присъждане на разноксите по делото.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор.
Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. С. П., който поддържа жалбата, навежда
доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване
на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият-ответник не взема участие в съдебното заседание – чрез
представляващия го по регистрация или чрез процесуален представител по
пълномощие, но в представено по делото писмено становище излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. Н.
Н. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 349 ГПК за признаване за
установено, че поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, ищецът не дължи на ответника сумите от 1934,22 лв. – главница;
1346 лв. – договорна лихва; 604 лв. – такси по договора за кредит и 77,69 лв. –
разноски, за чието събиране е образувано изпълнително дело №
20208790400566 по описа на ЧСИ В.П..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени защитни възражения
за неоснователност на иска, основани на твърдения и доводи за прекъсване на
давността, поради предприети от кредитора действия по принудително
изпълнение.
Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение,
съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК)
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приетият по делото изпълнителен лист е издаден на 16.10.2014 г., въз
основа на заповед за изпълнение № 178/13.08.2014 г., по ч.гр.д. № 496/2014 г.
на РС Тетевен, в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Г. Н. Н., за
заплащане на следните суми: 1934.22 лева – главница; 1346 лв. – договорна
лихва; 604 лв. – такси по договора за кредит и 77,69 лв. – разноски.
Не се спори от страните, а и това се установява от направеното върху
изпълнителния лист от 16.10.2014 г. отбелязване, че въз основа на същия лист
било образувано изпълнително дело № 734/2015 г. по описа на ЧСДК К.А., с
район на действие ОС-Стара Загора. От отбелязването върху листа е видно, че
поканата за доброволно изпълнение е връчена на 20.06.2015 г., че последното
2
изпълнително действие е извършено на 01.06.2015 г., както и че изпълнително
дело № 734/2015 г. е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.09.2019 г.
От приложеното заверено копие на изпълнително дело № 566/2020 г. по
описа на ЧСИ В.П., с рег. № 879 на КЧСИ се установява, че то е образувано
по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вх. № 22634/22.05.2020 г. въз основа на
издадения против Г. Н. Н. изпълнителен лист от 16.10.2014 г., въз основа на
заповед за изпълнение № 178/13.08.2014 г., по ч.гр.д. № 496/2014 г. на РС
Тетевен. Освен образуване на изпълнително дело, с молбата е поискано:
изпращане на покана за доброволно изпълнение; проучване имущественото
състояния на длъжника (чрез извършване на обща справка в НОИ за
регистрирани трудови договори, за притежавано движимо или недвижимо
имущество и за наличие на банкови сметки); за изпращане на призовка за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, заедно с
поканата за доброволно изпълнение.
След извършено проучване за имущественото състояние на ищеца и
молба на взискателя-ответника по настоящето дело, на 21.07.2020 г. е
издадено запоено съобщение от ЧСИ Петров, като е наложен запор върху
всяко възнаграждение за труд на ищеца. Съобщението е връчено на ищеца на
дата 28.07.2020 г., като на същата дата е получено и от работодателя на ищеца
ПК „Бели Вит“ гр. Тетевен.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Защитата с иска по чл. 439 ГПК е материалноправна. Тя се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
В случая от ищеца се навеждат твърдения и доводи за погасяване по
давност на вземанията по изпълнителния лист. Доколкото влязлата в сила
заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила (чл. 416 ГПК) и е
приравнена на влязло в сила съдебно решение (чл. 424 ГПК), вземанията по
заповедта се погасяват с пет годишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение чл.
116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова давност. Прекъсващо
давността е предприемането на кое да е изпълнително действие рамките на
определен изпълнителен способ (независимо дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
3
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица (ТР 2-
2015-ОСГТК, т. 10). Макар действията за принудително изпълнение да се
предприемат от съдебния изпълнител, давността се свързва за поведението на
кредитора, поради което за прекъсването й е от значение искането на
кредитора да е направено своевременно, преди изтичане на давностния срок.
В този смисъл когато искането от кредитора за предприемане на
изпълнително действие е своевременно направено, давността се счита
прекъсната и когато действието не е било предприето преди изтичането на
давностния срок.
В случая с молба вх. № 22634/22.05.2020 г. е направено искане за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Поисканото
изпълнително действие се явява такова, прекъсващо давността, с оглед
неговото естество (ТР 2-2015-ОСГТК, т. 10) и защото то е своевременно
поискано от кредитора, т.е. преди изтичане на пет години от деня на
последното изпълнително действие - 01.06.2015 г. В този смисъл е
неоснователно оплакването, че до деня, в който е трябвало да изтече
давността (01.06.2020 г.), от кредитора не е било поискано предприемането на
действия за принудително изпълнение. От последното прекъсване на
давността (22.05.2020 г.) до предявяване на конкретния иск по чл. 439 ГПК
(13.12.2021 г.) новата петгодишна давност също не е изтекла. С оглед на това
искът се явява неоснователен.
Останалите оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.
Изводът на районния съд за настъпило на 01.06.2017 г. прекратяване по закон
на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя, сам по себе си е
верен, доколкото последното действие е извършено две години преди това
(чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Прекратяване на първото изпълнително дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без правно значение за давността, защото
се касае за правни институти с различни последици. При прекратяване на
изпълнителния процес поради перемпция, новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършеното изпълнително действие от
01.06.2015 г., а не от прекратяване на изпълнителното делото 01.06.2017 г.
Погрешното възприемане на прекратяването на изпълнителното дело, като
основание за прекъсване на давността, е без значение за крайния извод, че
вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност, доколкото от
кредитора е поискано извършване на опис, което действие е прекъсващо
давността и е заявено на 22.05.2020 г., т.е. преди деня, в който е трябвало да
изтече 22.05.2020 г.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивнка не следва да
4
се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива не следва да се
присъждат и на въззиваемия, доколкото не се претендират и не се ангажират
доказателства за сторването им.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/16.05.2022 г., по гр.д. № 1061/2021 г.
на РС – Тетевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5