ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. Монтана, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500137 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 577 от ГПК, образувано по жалба на държавния съдебен
изпълнител при ЛРС против определение от 18 март 2022 г. на съдията по вписванията при
МРС, с което е отказано заличаване на възбрана върху недвижим имот.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на постановения от съдията по
вписванията отказ и се прави искане за отмяната му. Жалбоподателят изтъква, че
държавната такса е внесена в пълния й размер съобразно чл. 3 във вр. с чл. 5 от Тарифата за
държавните такси, събирани от АВ. Неправилно съдията по вписванията е определил такса
от 10 лв, каквато се дължи на основание чл. 2 от същата Тарифа, но за вписване на
подлежащи на вписване актове. Посочва, че моментът на внасяне на държавната такса не
може да бъде основание за отказ, тъй като счетоводното приключване на годината не
заличава факта на плащането. Относно третото основание за отказ изтъква, че тълкуването
на чл. 31 от ПВ и чл. 33 от ПВ води до извод, че заличаването на възбраната става въз
основа на едно писмено нареждане, поради което съдията по вписванията
незаконосъобразно е поставил допълнителни изисквания за прилагане на други актове.
Доказателствата са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите в жалбата и намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК от
държавен съдебен изпълнител в качеството му на длъжностно лице, наложило възбрана и
което е легитимирано да поиска нейното заличаване.
С искане от 18 март 2022 г. държавният съдебен изпълнител при ЛРС е заявил, че е
вдигната възбраната върху поземлен имот с пл. №хх, с площхххх кв. м по плана на с. В обл.
М заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ хххкв. м, собственост на ЕТ
„Т В В В “ по изп. д. № 81/2014 г. Към искането е приложена вносна бележка за платена
1
държавна такса от 7,50 лв по банков път.
Основанията за отказа на съдията по вписванията са, че таксата следва да е в размер на
10 лв, че вносната бележка е от предходната календарна година и не е известно дали сумата
вече не е била изполвана, както и че ДСИ не е приложил копие от предходния вписан акт.
МОС като провери законосъобразността на отказа на съдията по вписванията, намира,
че никое от посочените в определението от 18 март 2022 г. основания не е налице.
Дължимата държавна такса се определя по реда на чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, събирани от АВ и тя е половината от събраната такса за вписване. В случая е била
вписана възбрана върху недвижим имот, за която се дължи такса от 15 лв на основание чл. 5
от Тарифата, затова за заличаването й следва да се внесе такса от 7,50 лв, какъвто документ е
бил представен.
Плащането на таксата е осъществено по банков път на 27 май 2021 г., а искането е
отправено до съдията по вписванията на 18 март 2022 г. Дългият период от време между
двете действия не може да съставлява основание за отказ, дори плащането да е било
извършено в предходна счетоводна година. Таксите са вид плащания, уредени с
норамативен акт и срещу тях гражданите или юридическите лица получават услуга от
държавен орган. След като таксата е постъпилапо сметката на АВ, то задължението е
изпълнено и искането е редовно.
Не може съдията по вписванията да вменява на молителя да удостоверява, че не е
използвал тази такса за друга вече осъществена услуга, след като в самата вносна бележка е
отбелязано основанието за плащане: вдигане на възбрана по изп. д. № 81/2014 г. на СИс при
ЛРС. В случай, че са възникнали такива съмнения, то съдията по вписванията сам е могъл
да провери дали вече е била вдигана възбраната по това изпълнително дело и дали е
извършвал заличавания в тази връзка, но не и да вменява на молителя задължение да
доказва отрицателен факт.
От допълнително представените с жалбата писмени доказателства се установи, че изп.
д. № 81/2014 г. е било първоначално образувано пред държавния съдебен изпълнител при
ЛРС, след това изпратено на СИС при РС – Монтана по компетентност и там е приключило
със събиране на вземането, което е основанието за вдигане на възбраната. Самият длъжник
по изпълнението е направил искането за вдигане на възбраната пред ДСИ при МРС още на
28 май 2021 г. и е приложил процесната вносна бележка с дата 27 май 2022 г., което
потвърждава извода, че таксата е внесена именно за исканото действие.
МОС намира, че съдията по вписванията е поставил изисквания към искането за
заличаване на възбраната, каквито ПВ не съдържа, с което е превишил правомощията си, а
от това следва незаконосъобразност на отказа му. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от
ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията
или обезпечението. Разпоредбата е императивна - ясно сочи лицата, имащи право да
постановят заличаване на вписаната възбрана (това са съда или съдебния изпълнител,
2
извършващ проверка за наличието на законовите предпоставки за заличаване на възбраната),
както и акта, който подлежи на вписване, а именно "писмено нареждане". Това писмено
нареждане следва да се схваща като акт, инкорпориращ императивна заповед към съдията
по вписванията и издаден вследствие на упражняване на властнически функции. ПВ не
съдържа изискване за каквито и да било приложения към това нареждане. В него е
достатъчно да се съдържат достатъчно данни за вписаната възбрана. В случая в искането на
ДСИ при ЛРС е описан възбраненият недвижими имот, посочено е името на собственика и
изпълнителното дело, по което е наложена възбраната. Информацията е достатъчна, за да
може съдията по вписванията да извърши заличаването на възбраната. Не намира опора в
ПВ искането на съдията по вписванията за прилагане на препис от акта за вписване на
възбраната след като самият съдия по вписванията разполага при себе си с този акт.
На основание горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана от 18
март 2022 г., с което е постановен отказ за заличаване на възбрана върху недвижим имот по
искане вх. № 1202/18.03.2022 г. на държавния съдебен изпълнител при ЛРС.
Връща преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3