Решение по дело №1022/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 153
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20225510101022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. К., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101022 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на *** г., около 17:35 ч. на ПП I-6 (322 км. + 300 м.), в
землището на гр.М., обл.С., е настъпил пътен инцидент между автомобил
марка ***, управляван от В.В.Н. и лек автомобил марка ***, управляван от
П.С.Б. предвид действията на водача В.В.Н., който неправомерно и внезапно
навлязъл в лентата за движение на лек автомобил марка "Ф.". Твърди, че в
момента на удара задна заемал средна седалка в автомобил марка "Ф.", *** и
следствие на инцидента претърпял сериозни телесни увреди. За
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №р *** г. на РУ – К. . По случая било образувано ДП №710/2021 г., по
описа на РУ - К. и пр. пр. 4941/2021 г. по описа на РП -С., ТО – К.,
приключило с постигнато споразумение, надлежно одобрено от съда с
определение, постановено по НОХД *91/2022 г. по описа на РС – К., което
споразумение по силата на чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК се явявало
задължително за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. След инцидента постъпил
в ЦСМП -С., филиал М., където били взети основни мерки за стабилизиране
на състоянието му на пострадалото лице - премиване на повърхностни рани и
поставяне на лонгета на горен ляв крайник, с оглед оплакванията от силни
болки в нея и невъзможност за извършване на движение. След това бил
пренасочен за извършване на лечение в ***, където след извършване на
рентгенова снимка на лява предмишница било констатирано, че при
инцидента е претърпял фрактура - многофрагментно счупване в средната част
1
на лявата раменна кост. Проведено му било оперативно лечение за
наместване на костните фрагменти и поставянето на вътрешна фиксация.
След четиридневна хоспитализация бил освободен, за да продължи
възстановяването си в домашни условия. Полученото счупване му причинило
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник. Първите дни от
домашното му лечение преминали на легло с оглед отпадналото му общо
здравословно състояние, главоболие, замаяност и силни болки в лявата ръка.
Сънят му бил силно влошен, тъй като при допир на увредената лява страна
изпитвал интензивна болка. Намирал се в невъзможност да използва
функционално лявата си ръка и да извършва движения с нея. Затрудненията
му в битов план - приготвяне на храна, обличане, извършване на тоалет,
наложили изцяло да разчита на помощта на семейството си. Интензивните
болки в областта на фрактурата продължили около два до три месеца след
инцидента. В период до шест месеца след настъпването на травмата били
провеждани рехабилитационни процедури, с оглед възстановяване на
нормалния обем от движения в крайника. За период от още 5 месеца се
намирал в невъзможност да използва функционално ръката си и се оплаквал
от болки и дискомфорт. Понастоящем рехабилитационните процедури
продължавали, тъй като все още били налице болки и невъзможност да бъде
направен пълен кръг от движение на рамото. Считано от 31.05.2021 г. до
26.11.2021 г., включително бил в отпуск по болест поради невъзможността да
изпълнява трудовите си задължения. Понастоящем, трудовото му
правоотношение било прекратено, носе явявала трудност да започне нова
работа, с оглед невъзможността да полага тежък или интензивен физически
труд. Това се отразило значително на доходите му и възможността да се
самоиздържа. През първите няколко седмици след настъпването на
инцидента, близките му съобщавали, че е страдал от чести кошмари,
тревожност и спад в емоционалните настроения. Изпитвал силен страх от
това да се вози в превозни средства. Във връзка с лечението, били извършени
имуществени разходи в общ размер 1478.20 лв.: 115 лв. заплащане на преглед,
изследване и гипсова имобилизация, 23.20 лв. заплащане на такса за
хоспитализация, 1390 лв. заплащане на медицинско изделие, 50 лв. разход за
медицински преглед. Водачът на автомобил марка „Ф.“, ***, попадал в кръга
на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покривали от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със *** -
полица №***, валидна от 18.02.2021 г. до 17.02.2022 г. На 25.01.2022 г. била
подадена молба с вх.№* по описа на ***, с която е претендирано изплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, вследствие от процесния инцидент. По образуваната
щета №***, с писмо с изх.№***, застрахователят го информирал, че изплаща
по доброволен ред сумата в общ размер на 8289.10 лв., представляващи: 8000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 289.10
лв.имуществени вреди. Предвид това, че доброволно заплатената от
застрахователя сума се явявала недостатъчна да репарира всички претърпени
от него имуществени и неимуществени вреди бил налице правен интерес да
претендира заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
него вреди, вследствие на пътния инцидент на *** г., пряко от застрахователя
на виновния водач- ***. При определяне размера на претенцията си взел
предвид извършеното доброволно плащане за неимуществени вреди в размер
2
на 8000 лв., като вместо посочената сума от 50000 лв. в молбата за образуване
на щета, с претендира 25000 лв. частично от 42000 лв. С оглед на
доброволното плащане от застрахователя по претенцията за имуществените
вреди в размер на 289.10 лв., претендира имуществени вреди в размер на
1189.10 лв. (от общо заплатените по фактури 1478.20 лв.). Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника *** да му заплати сумата от
25000 лв. предявен като частичен иск от 42000 лв. застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки,
страдания, битови неудобства и страх по повод претърпяна от него травма-
фрактура /многофрагментно счупване в средната част на лявата раменна кост/
получена при ПТП на *** г., около 17:35 ч. на ПП1-6 (322 км. + 300 м.), в
землището на гр.М., обл.С., ведно със законна лихва върху вземането от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане,
както и да осъди *** да му заплати сумата от 1189.10 лв. застрахователно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от ПТП настъпило
на *** г., около 17:35 ч. на ПП 1-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М.,
обл.С., ведно със законна лихва върху вземането, считано от датата на
подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира съдебни
разноски.
В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато
намаление размера на предявеният иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от 1189 лв. на 688.90 лв.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер с твърдение, че е
неоснователен и недоказан. Алтернативно и само в случай, че намери искът
за основателен, оспорва същия по размер, като твърди, че е изключително
завишен. Във връзка с предявена претенция за изплащане на обезщетение по
доброволен ред, при дружеството била образувана преписка по щета
№***.След разглеждане на документите по претенцията била определена
сумата от 15000 лв. за пълно обезщетяване и след отчитане на 50%
съпричиняване, поради липса на обезопасителен колан била изплатена сумата
от 7500 лв. за неимуществени вреди, както и 789.10 лв. за имуществени вреди,
също след отчитане на 50% съпричиняване или общо изплатени 8289.10 лв.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на ищеца, че
принос за настъпването на ПТП има и водач на неизвестен автомобил, който в
нарушение на чл. 24 отЗДвП намалил рязко и неоправдано скоростта на
автомобила, с което създал опасност за останалите участници в движението.
Именно поради това, водачът на „Ф. *** - В.В.Н. бил принуден да извърши
спасителна маневра, като отклонил управлявания автомобил в насрещното
платно за да избегне сигурен удар и нараняване на пътниците в автомобила.
Алтернативно, прави възражение за съизвършителство от страна на водача на
неизвестния автомобил, което обстоятелство следвало да бъде отчетено при
определяне на застрахователното обезщетение и да бъде намалено с частта, за
която бил отговорен водачът на неизвестния автомобил, респ. Гаранционния
фонд. Твърди и прави възражение за съизвършителство от страна на водача на
л.а. "Ф."", *** - П.С.Б., който следвало да изпълни задължението си, вменено
му от чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП. Твърди, че ако същият бил запазил
траекторията си на движение (направо), като заедно с това предприеме
3
спиране или намаляване на скоростта и при запазване траекторията на "Ф.",
автомобилите щели да се разминат и нямало да имат пресечна точка, респ.
щял да бъде избегнат удара. Като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.
второ от ЗДвП, водачът допринесъл съществено за настъпване на процесното
ПТП. Твърди, че било налице и прави възражение за реализирано
съпричиняване от страна на пътника М. Т. М., който бил без поставен
обезопасителен колан. Това се потвърждавало и от характера на настъпилата
травма. Към момента на ПТП, ищецът се возел на задна седалка по средата.
При настъпването на почти челния удар, пътникът се ударил в предните
седалки, от което е пострадала и ръката му. При поставен обезопасителен
колан ищецът нямало да достигне до предните седалки. Същият щял да има
белези на кръста от протриване от колана, но не и счупена ръка, в резултат от
удара в предните седалки. Фактът, че ищецът бил без обезопасителен колан,
се потвърждавал и от самия ищец в досъдебното производство, като в
показанията си, дадени на 07.07.2021 г., същият признавал, че всички возещи
се на задната седалка на "Ф.", *** са били без обезопасителен колан. Предвид
изложеното и при евентуална доказаност на исковите претенции,
определените от съда за справедливи обезщетения, следвало да бъдат
намалени значително заради наличието на принос от страна на пострадалия.
Оспорва твърдения висок интензитет на претърпените болки и страдания, че
претендираният размер на обезщетението, не бил съобразен с твърдените
болки и страдания и не отговарял на обществените критерии за
справедливост, които изисквали съобразяване на обезщетяването с реално
претърпените вреди. Оспорва твърдението, че лечението на травмите ще бъде
в продължителен период от време, изразено чрез твърдението, че ще търпи
болки и страдания за в бъдеще. Характерът на травмите не предполагали
продължително лечение. Оспорва твърдението, че трудовото правоотношение
било прекратено, поради получаването на процесната травма. Оспорва
твърдението, че ищецът не можел да си намери работа, поради
невъзможността да полага тежък физически труд. Имало и други категории
труд (напр. водач на МПС и др.), при които можело да се труди, без да полага
тежък физически труд. Оспорва иска за имуществени вреди. Претендира
съдебни разноски.
По делото е конституирано като трето лице помагач *** на страната на
ответника, което не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***
г., план-схема на ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие от *** с
фотоалбум, се установява, че на *** г., около 17:35 часа на ПП I-6 (322 км. +
300 м.), в землището на гр.М., обл.С., е настъпило пътно-транспортно
произшествие между автомобил марка “Ф.“, ***, управляван от В.В.Н. и лек
автомобил марка ***, управляван от П.С.Б., при който автомобил марка “Ф.“,
*** внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил
челно с насрещно движещия се лек автомобил марка "Ф." *. В следствие на
удара на М. Т. М., с ЕГН-********** като пътник на задната седалка в лек
автомобил “Ф.“, * са причинени телесни увреждания – епикриза от *** г. /л.52
от делото/ и фискален бон от *** г. на ***., 6 бр.болнични листа/. Приети по
4
делото са заверени и копия на фискален бон №*/*** г., фактура №**** г.,
издадена от *** ведно с фискален бон, фактура №**********/*** г. ведно с
фискален фон; фактура * издадена от * ведно с фискален бон, от които е
видно, че ищецът е заплащал сумите: 115 лв. за преглед, изследване и гипсова
имобилизация, 23.20 лв. такса за хоспитализация, 1390 лв. за медицинско
изделие което не се заплаща от НЗОК и 50 лв. за медицински преглед.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на процесното
ПТП, за лек автомобил “Ф. *** е бил налице валиден застрахователен договор
по застрахователна полица "Гражданска отговорност" № *** Това се
установява и от констативния протокол на ПТП с пострадали лица.
От приложеното НОХД.*91/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че
със споразумение от 18.02.2022 г. подсъдимият В.В.Н., с ЕГН-********** се
е признал за виновен, че на ***г., около 17.35ч., в землището на гр. М.,
обл.С., на Първокласен път I-6 (С.), километър 322 +300, в посока запад -
изток, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ф.“, ***, е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като при спиране на движещото се пред него МПС,
не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, при
възникналата опасност за движението, а вместо това предприел маневра
„заобикаляне“ на спрялото МПС, отклонил се внезапно в ляво по посоката си
на движение, при което навлязъл изцяло в съседната пътна лента -за
насрещно движение, без преди това да се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, и без да е пропуснал ППС, което се
движело по нея и се блъснал челно в движещият се в своята си лента, в
посока изток-запад лек автомобил "Ф."“ * и по непредпазливост е причинил:
1/ средна телесна повреда на М. Т. М. от гр.Г., изразяваща се в счупване на
лявата мишнична кост, с което е причинено трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни ; и 2/ средна
телесна повреда на М.А.И. от гр. М., изразяваща се в избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето (три броя зъби: първи горен ляв
зъб /21 зъб/, втори и трети горни зъби в ляво /22 зъб и 23 зъб/), като от
деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице -
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. чл.343, ал.1, във вр. чл. 342, ал.1
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК поради което В.В.Н. е приел, че следва да изтърпи
наказание “Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Споразумението е одобрено от съда на основание чл.382, ал.7 от НПК.
По силата на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на
това и на основание чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК е установено със
задължителната за гражданския съд сила обстоятелството, че В.В.Н. е
извършил посоченото в споразумението действие като поведението му е
противоправно, тъй като е в нарушение на изрично установени в закона –
чл.5, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП задължения,
нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. При това
нарушението е признато от закона за престъпление, което също сочи на
противоправност на поведението, защото в наказателноправната разпоредба
се съдържа и законова забрана за извършване на такова действие под страх от
5
наказание. Освен това, със задължителна сила е установено и
обстоятелството, че в резултат на това свое поведение В.В.Н. като водач на
л.а.Ф. * е причинил на ищеца М. Т. М. описаното в споразумението
увреждане, което е задължително за гражданския съд, като тази обвързаност
се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и
настъпилите вреди.
По делото е назначена СМЕ с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението при ПТП на *** г.
М. Т. М. е получил счупване на лявата раменна кост в средната трета, което е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник. Проведено е оперативно лечение с метална остеосинтеза. При
правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на
движенията на левия горен крайник, с възможност за физически натоварвания
са били необходими около 5-6 месеца. Счупването на лявата раменна кост е
било съпроводено с болкова симптоматика, били са възпрепятствани и
затруднени движенията на левия горен крайник. През първия месец от
инцидента пострадалият е търпял умерени по интензитет болки, в средата на
възстановителния процес- слаби по интензитет болки и към 5-6 месец
болковата симптоматика следва да е отшумяла. Извършените от пострадалия
разходи за прегледи, консултации, болнично лечение и консумативи са в
пряка причинна връзка с претърпяното травматично увреждане при
процесното ПТП и проведеното лечение и са били необходими и
целесъобразни за провеждане на лечебния и възстановителния му процес.
Счупването на лявата раменна кост не би се получило ако пострадалия към
момента на ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Не са
установени травматични увреждания по тялото на пострадалия, които да са
получени от поставен обезопасителен колан. Счупването на лявата раменна
кост е от действия на твърди предмети и отговаря да е получено от детайли в
купето на микробуса. При поставен обезопасителен колан, който би следвало
да предотврати предвижване на тялото в посока напред с оглед механизма на
процесното ПТП - челен удар, не е възможно да се получи такова счупване на
лявата мишница. Пострадалият не е бил с колан и счупването на лявата
мишница е получено следствие на предвижване на тялото в посока напред и
най-вероятно с контакта на предните седалки.
По делото е назначена САТЕ с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението на *** г., около
17.35ч., в землището на гр. М., обл.С., на Първокласен път I-6 (С.), километър
322 +300, в посока запад -изток, се е движил лек автомобил марка „Ф. *“ с
***, управляван от В.В.Н. като по същото време в противоположната посока
се е движил л.а.“Ф.“, *** управляван от П.С.Б.. В зоната на км.322+300,
водачът Н. при движение със скорост от 44.4 км./ч. застига пред него
движещия се автомобил, който намаля скоростта си на движение и за да
избегне удара в задната му част навлиза в лентата на насрещно движещия се
със скорост 66 км./ч. “Ф.“, *** като по същото време водачът на “Ф.“ е
възприел опасността пред фронта на автомобила си своевременно и е
задействал спирачната система на автомобила аварийно, но не е имал
техническа възможност да спре пред л.а.“Ф. *“, поради което същия е
променил траекторията на движение на дясно. При така създалата се ситуация
6
настъпва удар между двата автомобила с техните предни части, който удар по
характер е челен-кос. От удара са настъпили травматични увреждания на
двамата водачи и на пътниците в л.а.“Ф. *“ с ***, а по автомобилите са
нанесени материални щети. Мястото на сблъсъка/удара е настъпил на
северната граница на пътната лента, предназначена за движение на л.а. “Ф.“.
При движение на „Ф. *“ с 41.4 км/час, дължината на опасната зона възлиза на
21.6 метра. Предвид механизмът на настъпване на ПТП-то, движението на
срещуположни автомобили и челния сблъсък, общото разстояние, при което
би се предотвратил удар възлиза на 62 метра, при условие, че и двамата
водачи задействат в правилния момент спирачната система, до степен
аварийно спиране. При опасна зона, която е по-малка от 62 метра, никой от
двамата водача, няма техническа възможност да предотврати удара и да спре
преди мястото на удара. В случая, водачът на лек автомобил "Ф."“, не е имал
техническа възможност да предотврати удара, а водачът на лек автомобил „Ф.
*“, за да предотврати удара с лекия автомобил "Ф."“ е било необходимо да
контролира движението, да подбира скоростта си и да не навлиза в лентата за
насрещно движение. В случая „Ф. *“ е навлязъл в насрещната лента, за да се
избегне удар със спрели автомобили пред него. Ищецът е стоял на задна
седалка по средата. Автомобилите, произведени след 2000 г. са оборудвани с
предпазни колани на задните седалки и л.а. „Ф. *“ е бил оборудван фабрично
с триточков инерционен обезопасителен колан, снабден с пиропатрон за до
натягане. При поставен обезопасителен колан, при конкретния челен/кос
удар, не би се получило счупване на лява ръка. Най-вероятно счупването е от
предадената кинетична енергия на тялото от движението на цялата система
автомобил – пътници, като тялото на пострадалия при положение, че се е
возил на задна средна седалка, най-вероятно при удара е продължил
движението си напред и се е ударил в шофьорската седалка или е пропаднал
между двете седалки.
Съгласно показанията на свидетелката Д. Н.а Т.а /*** на ищеца/,
непосредствено след катастрофата ищецът е бил много уплашен и стресиран-
гласът му треперел, бил пребледнял, държал си лявата ръката. След
направената му в болница „Т.“ гр.С. ренгенова снимка, ръката на ищеца била
обездвижена и няколко дни след това в същата болница оперирана. Той бил в
болничното заведение около една седмица. След изписването М. М. ходел на
превръзки на лявата ръка всяка сутрин в гр.Г., където живеел. Пиел
обезболяващи лекарства –аналгин и прахчета, които му били изписани в
болница „Т.“. Болките били 2-3 месеца и не можел да ползва пълноценно
ръката. Помагала му при къпане. Бил в болнични шест месеца. Ходел на
рехабилитация, която продължила около 10 дена. Споделил й, че изпитва
болки в ръката. След болничните и рехабилитацията напуснал фирмата, в
която работел. Ищецът изпитвал затруднение ако трябвало да вдига тежко. В
началото, след катастрофата, той се затворил в себе си, не контактувал с
никой и не излизал никъде, защото ръката го боляла. След катастрофата се
страхувал да се вози и не шофирал заради оперираната ръка около 2-3 месеца.
Разказал и за инцидента, че седял на задната седалка, че в колата имало и
други хора като при удара паднал от седалката.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
7
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
По делото няма спор, а и от претенция вх.№*/25.01.2022 г. / л.65 на
делото/ към застрахователя е предявена застрахователна претенция като по
същата на ищецът М. Т. М. е изплатена сума в размер на 8289.10 лв. -
частично обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
по заведена щета №***;02, видно от уведомление изх.№* и преводно
нареждане от 24.03.2022 г. / л.68 и л.69 на делото/.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие / чл.429, ал.1, т.1 от
КЗ/. В случая не е спорно, че към *** г. -датата на процесното ПТП, за л.а.
“Ф.“, “*** е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника
“Застрахователно акционерно дружество *.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст,
при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически
състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат
налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност на застраховател, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. В случая по категоричен начин
се установи наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане. Процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното
поведение на водача на “Ф. *“ с ***, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, навлязъл изцяло в съседната пътна лента -за насрещно
движение, без преди това да се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението и се блъснал челно в движещият се в своята си
лента лек автомобил "Ф."“ ***. Вината на водача на лек автомобил „Ф. *“ с
*** и механизмът на ПТП, са установени в наказателното производство и
заключението на САТЕ. В резултат на станалата на *** г. катастрофа ищецът
е получил травматично увреждане, изразяващо се в счупване на лявата
раменна кост в средната трета, което е довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник, а претърпените от него болки, страдания,
неудобства, страх и стрес се установяват от показанията на св.Д. Н.а Т.а,
които съдът кредитира, тъй като преценявайки ги при условията на чл.172 от
ГПК с отчитането на роднинската й връзка с ищеца, същите кореспондират
със събраните по делото медицински документи и СМЕ, преки са, а и
неопровергани.
8
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ и САТЕ се установи, че, с
оглед получените увреждания, към момента на удара ищецът не е бил с
поставен обезопасителен колан като в противен случай- при този механизъм
на ПТП, би била избегната получената от него травма. В тази връзка съдът
счита, че по делото бе доказано наличие на виновно поведение и от страна на
ищеца, което е допринесло за настъпване на увреждането при процесното
ПТП, но предвид механизмът на ПТП-то приносът на водача на лекия
автомобил “Ф. *“ с ***, е много по-голям като обем в сравнение с този на
пострадалия ищец непоставил предпазен колан респ. налице е съпричиняване
на вредоносния резултат, което съдът приема в съотношение 20 % за ищеца и
80 % за водача на лекия автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост“ не е абстрактно. Според ПП на ВС
на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания и др. В случая при определяне
на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази: вида на телесното увреждане- счупване на лявата раменна кост в
средната трета; вида на проведеното лечение- оперативно лечение с метална
остеосинтеза, домашно амбулаторно лечение и рехабилитация;
продължителността на лечебния и възстановителен период- около 6 месеца и
интензивността на търпените болки, страдания и неудобства, установени от
заключението на СМЕ и от събраните гласни доказателства. Наред с това,
отчитайки всички тези фактори, както и възрастта на пострадалия към датата
на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, обществено
икономическите условия в страната и лимитите на застрахователните
покрития към същия момент, съдът намира, че справедливото за ищеца
обезщетение за причинените му при ПТП и доказани в процеса
неимуществени вреди е в размер на 20000 лв., но отчитайки съпричиняването
на вредоносния резултат /пътувал без предпазен колан/ обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 16000 лв.
От събраните по делото писмени доказателства и СМЕ се установява, че
ищецът е извършил разходи за лечение в общ размер на 1578.20 лв., които са
в пряка причинна връзка с претърпените при пътно-транспортното
произшествие травматични увреждания, поради което по естеството си
представляват имуществени вреди, които също подлежат на обезщетяване от
страна на застрахователя. Отчитайки съпричиняването на вредоносния
резултат от ищеца обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
намалено на 1262.56 лв.
От определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
след приспадне и доброволно платената от ответника -застраховател сума в
общ размер на 8289 лв., от които: 7500 лв. за неимуществени вреди и 789.10
лв. имуществени вреди, остават дължими както следва: 8500 лв. обезщетение
9
за неимуществени вреди и 473.46 лв. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -29.04.2022 г. /така,
както е поискано/ до окончателното изплащане на сумите, като искът за
неимуществени вреди в частта над 8500 лв. до претендираните 25000 лв.
частичен от 42000 лв. и искът за имуществени вреди в частта над 473.46 лв.
до претендираните 688.90 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството.
По делото той е представляван от упълномощен при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА адвокат Д. Г. К. от САК / пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 28.10.2022 г./. Адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА и
приложимите чл.7, ал.2, т.1 и т.3 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно размерите
на уважените искове. Ответникът следва на основание чл.38, ал.2 от ЗА да
заплати на адв.Д. Г. К. от САК, възнаграждение в размер на 1055 лв. за
безплатно предоставена на ищеца М. Т. М. адвокатска услуга за процесуално
представителство.
Ответникът претендира разноски в общ размер 1468 лв. съгласно списък
по чл.80 от ГПК, включващ: 980 лв. разноски за СМЕ и САТЕЕ, и 540 лв. за
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че не следва да
се присъждат на ответното застрахователно дружество разноски за
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, тъй като по делото това
дружество не е представлявано от юрисконсулт, а от упълномощени адвокати,
но не е представило доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
644.21лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-К. 358.94 лв. държавна
такса и 208 лв. разноски за СМЕ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***.“ *, да заплати на М. Т. М.,
с ЕГН-**********, с адрес гр.Г., обл.С., *** на основание чл.432, ал.1 от КЗ
вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 8500 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие на *** г. на ПП I-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М.,
обл.С., изразяващи се в болки, страдания и неудобства следствие на
полученото телесното увреждане / многофрагментно счупване на лявата
раменна кост в средната трета/, страх и стрес, ведно със законната лихва от
29.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. частичен иск от 42000 лв.
като неоснователен.
10
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***.“ * да заплати на М. Т. М., с
ЕГН-**********, с адрес гр.Г., обл.С., *** на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.
с чл.45 от ЗЗД, сумата от 473.46 лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на ***
г. на ПП I-6 (322 км. + 300 м.), в землището на гр.М., обл.С., явяващи се
направени разходи за лечение на полученото телесно увреждане, ведно със
законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 473.46 лв. до претендираните 688.90 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** *, да заплати на адвокат Д.
Г. К. от САК, личен **, с адрес *** на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от
1055 лв. представляваща възнаграждение за безплатно предоставена на М. Т.
М., с ЕГН-********** адвокатска услуга за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА М. Т. М., с ЕГН-**********, с адрес гр.Г., обл.С., ***, да
заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** *, на основание чл.78, ал.3
от ГПК направените по делото разноски в размер на 644.21лв.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *, с
ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** *, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от
ГПК държавна такса в размер на 358.94 лв. и 208 лв. разноски за експертиза.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач ***, с
ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***, на страната на ответника
***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11