Решение по дело №375/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 215
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20214100500375
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров

Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500375 по описа за 2021 година
Предмет на подадената от името на М. К. Й. от с..., ул... № .. в качеството й
на законен представител на малолетната А. С. С. чрез назначения й по реда на чл. 95 ГПК
процесуален представител мл.адвокат Х.П. от ВТАК, въззивна жалба е решение №
9/19.03.2021 г. по гр.д. № 149/2021 г. на Районен съд гр.Свищов , в частта му , с която е
оставена без уважение молбата й за издаване на заповед за защита и спрямо детето , с
искане да бъде отменено и вместо него постановено друго , с което бъдат наложени на
ответника С. С. С. мерки за закрила конкретизирани в приложното поле на чл. 5, ал.1 , т.1,
т.3 и т.5 ЗЗДН.
Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност на решението поради
несъответствието му с материалноправната норма на чл.2, ал.2 ЗЗДН , която установявала
необоримо предположение, че всяко домашно насилие извършено в присъствието на дете
се смята за психическо и емоционално насилие върху него, а в случая деянието на
ответника попада в хипотезата й .
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на жалбата и
ответникът не се явява и представлява в съдебно заседание.
Производството е било по реда на чл.12, вр. с чл.8, т.1 и т.2 ,чл.3, т.2,т.3,
т.4 , чл.4, ал.1 ЗЗДН, я понастоящем поради частичното обжалване продължава само по
чл.8, т.2 , вр. с чл.3, т.4 ЗЗДН.
Установена по делото е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на
ответника под влиянието на алкохол / лице, с което молителката се е намирала във
фактическо съпружескко съжителство и двамата имат дете / на 24.01.2021 г към полунощ ,
предметно съдържаща словесно изстъпление на психически тормоз чрез псувни и обиди
върху нея и счупване на прозорци в антрето на къщата с юмрук заради скандал между
1
двамата по ревнив повод.
Умозрително очевидно е от гледище на здравомислието , че за да се превърне едно дете в
жертва на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН не винаги ще
е достатъчен простия факт на физическото му присъствие на мястото , където се
извършва някакъв акт домашно насилие по смисъла на ал.1. Необходимо е съзнателното
му възприятие от детето или ако е в много малка възраст при която такова все още
липсва, поне да е причинил някаква нервно- раздразнителна реакция на емоционално
разстройство / стрес , уплаха, плач и т.н./ в сериозна степен и трайност. Това е така ,
защото ако не би имало съзнателно възприятие и/или неблагоприятно въздействие върху
психиката му , тогава детето не би могло да се превърне в жертва на насилие в
семейството , понеже това отрицателно и нежелано състояние / качество по естествена
закономерност , въведена в юридическо положение на закрилно осуетяване / идеята на
текскта на чл.2, ал.2 ЗЗДН е в точно в услуга на основните цели на ЗЗакД/ винаги създава
опасност за правилното му психическо, емоционална и нравствено развитие – аргумент от
чл. 25, т.4 ЗЗАкД , вр. с т.11 б. „б“ и „ в“ на ДР на ЗЗакД.
В конкретния случай детето / на тримесечна възраст/ нито е имало съзнателно
възприятие на случилото се, нито от матералите по делото / свидетелските показания на
майката на ответника – очевидец и социалния доклад на ДСП Г.Оряховица / могат да се
извлекат данни да му е причинена / да е проявило нервно- раздразнителна реакция на
емоционално разстройство / стрес , уплаха, плач и т.н./ в сериозна степен и трайност,
заслужаващо внимание . Въззивният съд споделя изцяло съображенията на
първоинстанционния и препраща към тях – чл.272 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 9/19.03.2021 г. по гр.д. №
149/2021 г. на Районен съд гр.Свищов в обжалваната му част .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2