О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………09.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д.
№ 2006 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №
39836/12.06.2018 г. на В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, със
съдебен адрес ***, предявена чрез адв. Д.И., срещу
решение № 2017/11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4092/2016 г. по описа на
ВРС, XL
състав, с което е отхвърлен
предявения от В.С.В., ЕГН ********** и Румяна Вълкова Вачева, ЕГН **********
/починала и заместена в хода на процеса от Р.В.В./ иск с правно основание чл. 124 ГПК
срещу С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН ********** за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижима вещ,
представляваща ПИ с идентификатор 10135.2526.2357, по КК и КР на гр. Варна
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.,
с площ от 210 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Бриз“; прието е за установено на основание чл. 108 вр.
чл. 77 пр. 1 от ЗС по отношение на В.С.В., ЕГН **********, Р.В.В. ЕГН **********,
С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН **********, че «ВИП билд»
ЕООД, ЕИК ********* е собственик на недвижима вещ, представляваща ПИ с
идентификатор 10135.2526.2357 по КК и КР на гр. Варна одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК., с площ от 210 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз“, и са осъдени В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В. ЕГН ********** да
предадат владението на описания имот с идентификатор 10135.2526.2357 по КК
и КР на гр. Варна на «ВИП билд» ЕООД, ЕИК *********.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС в частта, в която е отхвърлен първоначалният иск е неправилно, постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, а в частта, в която е
уважен искът на главно встъпилото лице е и недопустимо.
Относно първоначално предявения иск от
В.С.В. и Р.В.В. срещу С.Д.К.
и Е.П.К., се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради
несъобразяване с допуснатите по делото съдебно-технически експертизи. Настоява,
че от представените по делото доказателства се установява принадлежността на процесния имот с идентификатор 10135.2526.2357 като част от
имот, предмет на продажбена сделка съгласно НА №172 от 03.11.2005 г., придобит
в съсобственост между страните при равни дялове, и че същият съставлява ПИ 2997
по кадастрален план от 1977 г. Позовавайки се на експертните заключения по
допуснатите по делото СТЕ, сочи, че описания в нотариалния акт от 03.11.2005 г.
е идентичен с дял трети от договор за доброволна делба от 05.11.1992 г.,
получен от праводателя на продавача по договора Васил
Петров. Противопоставя се на изводите на съда, че праводателите
на ищците са им прехвърлили повече права, отколкото имат, поради което и не са
придобили ½ ид.ч. от ПИ 2357, както и че фактът
на неоспорването от страните нанасянето на процесния
имот в ПНИ и кадастралната карта като част от ПИ 10135.2526.300, е относим към собствеността. Посочва, че в нарушение на
закона на ПНИ е предадено правно значение на правопораждащ
правото на собственост факт. Подчертава, че планът на новообразуваните имоти
няма конститутивно действие досежно
действително притежаваните вещи права. По тези съображения счита за ирелевантно обстоятелството, че съгласно ПНИ от 2007 г. процесният имот попада с цялата си площ в новообразувания
имот 300. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на давностно владение, упражнявано от
ищците по първоначалния иск, като счита за необоснован анализа на допуснатия по
делото свидетел. Излага доводи за допуснато процесуално нарушение при събиране
на гласни доказателства по делото, доколкото е отказано допускане на втори
свидетел за установяване на твърдяния от ищците факт
за упражняване на фактическа власт върху имота през процесния
период. Настоява се, че са манифестирали намерението си за своене
на имота спрямо ответниците, които от своя страна не
са владяли имота след закупуването му. Счита се, че
съдът не е взел предвид направеното с отговора на исковата молба на главно
встъпилото лице признание, че ответниците не са
собственици на имота. В тази връзка намират за ненужно наличието на действия за
отблъскване тяхното владение.
По исковете на главно встъпилото лице
заявяват доводи за недопустимост на решението в тази част. Намират, че исковата
молба на главно встъпилото лице е останала нередовна, поради противоречие между
посочената правна квалификация и насочването на иска срещу всички страни по
делото и петитум на иска за осъждане единствено на
ищците за предаване на владението на имота. Счита, че не е налице правен
интерес от главно встъпване на „ВИП БИЛД“ ЕООД, поради което било недопустимо
приемането за разглеждане на предявения от него иск. Отделно се, обосновава
недопустимост на иска на „ВИП БИЛД“ ЕООД спрямо Р.В.В.,
доколкото исковата молба е предявена спрямо Румяна Вълкова Вачева, починала на
12.01.2017 г., т.е. преди предявяване на исковата молба на главно встъпилото
лице на 23.01.2017 г. Счита, че не могат да намерят правилата на чл. 227 ГПК за
правоприемство на страна в процеса, поради което
производството спярмо Р.В. е следвало да бъде
прекратено. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, поради неизготвяне на доклад по предявения иск на
главно встъпилото лице, в това число ясно формулирана правна квалификация на
предявените искове. Сочи се липса на отхвърлителен диспозитив спрямо ответниците С.К.
и Е.К. по предявения от главно встъпилото лице иск по чл. 108 ЗС за предаване
на владението. В евентуално претендира отмяна на решението в частта, в която е
уважен искът на „ВИП БИЛД“ ЕООД, поради неправилност и необоснованост. Посочва,
че първоинстанционният съд не е формирал мотиви относно придобивното
основание на ищеца, както и не е извършил анализ на гласните доказателства,
приобщени по делото. Настоява, че с изявлението на праводателката
на ищеца – Маяй Тодорова пред СГКК – Варна, че имотът
не е нейна собственост, се изключва намерението й за своене
на същия, поради което правоприемникът не може да присъедини владението,
упражнявано от нея. Подчертава, че в нотариалния акт от 03.06.2014 г., с който ищцовото дружество е придобило собствеността, имот 2357 е
посочен като граница на имот 300, предмет на продажбената сделка. Счита за
недоказано и обстоятелството, че Р.В. е във владение на имота, поради което
настоява искът спрямо него да бъде отхвърлен. Моли се отмяна на решението
и уважаване на първоначалния иск,
обезсилване на решението по иска на главно встъпилото лице и прекратяване на
производството по него. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна С.К. и Е.К., чрез адв.
Д.А. и адв. Панайот Петров, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Сочи се, че
не са налице твърдените от жалбоподателите процесуални нарушения, доколкото
ясно е очертан предмета на спора с изготвения и допълнен с определение от
02.12.2017 г. доклад по делото. Настоява, че въззивниците
не са установили в хода на първоинстанционното
производство владение върху процесния имот в
изискуемия от закона десет годишен срок. Поддържат изложените в отговора на
исковата молба доводи за липса на идентичност между имота, придобит в
съсобственост между страните и процесния, като
подчертават, че собственик е главно встъпилото лице „ВИП БИЛД“ ЕООД. Моли
се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор и от „ВИП
БИЛД“ ЕООД, чрез адв. Д.В., с който се оспорват
наведените във въззивната жалба оплаквания.
Подчертава се, че искът по чл. 108 ЗС в осъдителната част недвусмислено е
насочен единствено срещу първоначалните ищци, доколкото имотът бил в тяхно
държане, както и правилно е преценил първоинстанционният съд. Противопоставя се
на доводите на жалбоподателите за недопустимост на решението в обжалвана част,
като обосновава подробно правния си интерес от предявяване на иска. Намира за доказано владението си върху имота
през процесния период, доколкото към датата на
придобиване на собствеността на ПИ 300,
имот 2357 не е бил отделен, а западната граница, заградена с мрежа, бил имотът
на жалбоподателите, като се позовава на изготвените по делото СТЕ и гласни
доказателства. Настоява, че дружеството има качеството на добросъвестен владелец,
което обстоятелство било установено по делото.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговорите,
намери следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С въззивната жалба е направено искане за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на водене.
Разпоредбата на чл. 266 ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови
обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. Такива, съгласно ал. 2 на цитираната норма, са допустими, когато
страните твърдят нови обстоятелства и сочат и представят нови доказателства
само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата
съответно в срока за отговор и/или
твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните. Направеното от въззивниците
доказателствено искане не е от коментирания характер.
Налице е обаче позоваване на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на
поискано своевременно събиране на гласни доказателства, съобразно
разпределената им доказателствена тежест. Твърдението
на въззивниците за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение е относимо към разпоредбата
на чл. 266, ал. 3 ГПК, обуславяща допустимост на исканите доказателства при
наличието на такова.
Видно от приложеното гр. д. №4092/2016 г. по
описа на ВРС, с определение от 17.09.2016 г. съдът е предоставил възможност на
ищците да ангажират доказателства чрез разпит на свидетели, като на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК е счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото е
необходимо изслушване само на един от поисканите трима. Впоследствие искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед разпоредбата на чл. 159 от ГПК
съдът може да
допусне
само някои от поисканите от страната няколко свидетели, но трябва да допусне и
останалите, ако призованите не установят спорния факт. Когато
първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да
бъдат разпитани от въззивния съд, когато страната е
поискала това с въззивната жалба.
По изложените съображения искането на въззивниците за допускане до разпит един свидетел при режим
на довеждане следва да бъде уважено.
Настоящият съдебен състав намира, че не
са налице основания за извършване на повторен доклад по делото, въпреки
наведените оплаквания в жалбата в тази част. С определение от 17.09.2016 г. и
определение 02.10.2017 г., преписи от които са връчени на страните такъв е
изготвен. Отделно от това, въззивниците не са
изложили съображения за допуснати процесуални нарушения при изготвения доклад,
препятстващи възможността да ангажират доказателства. С въззивната
жалба няма искане за събиране на доказателства, дължащо се на непълнота на
доклада по делото.
По искането на въззивниците
за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения
иск по чл. 108 от ЗС от главно встъпилото в процеса лице, съдът ще се произнесе
с крайния съдебен акт по съществото на спора.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане от въззивниците
В.С.В. и Р.В.В.,
за установяване на твърденията за собствеността върху процесния
имот.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2006/2018 г. по описа на
ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 13.11.2018 от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината
от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, като на жалбоподателите да се изпрати препис и от отговорите на
насрещните страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.