№ 121122
гр. София, 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Е.Д.А.
като разгледа докладваното от Е.Д.А. Частно гражданско дело №
20221110164510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.........” ЕООД срещу С. И. П. с ЕГН: ********** и
адрес: .............., общ. Столична, обл. София (столица) и Длъжникът И. И. П. с ЕГН:
********** и адрес: ................, общ. Столична, обл. София (столица) за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 567.16 лева
– възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед
разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за
изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа
наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно –
дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения
договор, по който длъжникът има качеството потребител.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, пакетът от
допълнителни услуги представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги противоречи на добрите нрави и
клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като
възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на
справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално
предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между престациите –
срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящ размера на главницата по
договора /главницата е 500 лева, а възнаграждението за пакета от допълнителните
услуги – в размер на 618.72 лева, съобразно представения от заявителя погасителен
план на л. 10/, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо,
преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са регламентирани в
договора и общите условия, като само последните съдържат бланкетни и неясни
1
описания на двете услуги.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на допълнителната услуга, предполагаща
заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за възнаграждение за допълнителните услуги, заявлението следва да бъде отхвърлено,
а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен
срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ........../25.11.2022г. по описа на СРС, подадено от
„.........” ЕООД, ЕИК ********* срещу С. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: ..............,
общ. Столична, обл. София (столица) и Длъжникът И. И. П. с ЕГН: ********** и адрес:
................, общ. Столична, обл. София (столица) В ЧАСТТА, в която е поискано
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
567.16 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2