№ 571
гр. Благоевград, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.413, ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“О.п.“ №260, представлявано заедно от
изпълнителните директори П.Д., Д.Ш. и А.Я., чрез адв. С.З., против Разпореждане №507 от
22.04.2022 г., постановено ч.гр.д.№425/2022 г. по описа на РС-Р., в частта, с която е
отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК в частта, с която е поискано в полза на „Ю.Б.“ АД да
бъде присъдена сумата от 514, 14 лв. (петстотин и четиринадесет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане в
обжалваната му част. Излагат се съображения, че отношенията между заявителя „Ю.Б.”АД
като възложител и адвокат С.Г. З. като изпълнител се уреждали със сключен между страните
на 03.05.2010 г. Рамков договор, въз основа на който „Ю.Б.“АД като възложител възлагал на
адвокат С.З. необходимите правни и фактически действия по издаване на заповеди за
изпълнение, включващи и подаване на заявления за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (чл.1, ал.1, т.1 от Рамковия договор). Твърди се, че възнаграждението, което
„Ю.Б.“АД като възложител дължи на адвокат С.Г. З. е договорено в чл.2 от Анекс №1 от
01.06.2010 г., съгласно който възложителят изплащал на изпълнителя възнаграждение, в
размер на минималния съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (включително заплаща и дължимия
ДДС). Поддържа се, че в процесния случай дължимото съгласно Наредбата (чл.7, ал.5 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1) възнаграждение и договорено между страните е в размер на 515.14
лв. (с включено ДДС)-с оглед на обстоятелството, че адвокат З. бил регистриран по ДДС, за
което имало издадено от Министерство на Финансите, НАП, Удостоверение за регистрация
1
по ДДС на С.Г. З. от 02.08.2010 г. Твърди се, че към заявлението е приложено и платежно
нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането по банков път на плащането на
възнаграждението за адв.С.Г. З. от „Ю.Б.”АД. Изпълнени били и законовите изисквания по
чл.80 от ГПК, като бил приложен и списък с разноски, в който били включени и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 514.14 лв. Твърди се, че
размерът на адвокатското възнаграждение, който е заплатен от заявителя, е равен на
минималния размер за адвокатско възнаграждение за заповедно производство, изчислен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн. ДВ.
бр.64 от 23 Юли 2004 г.с последващите изменения). На следващо място, в жалбата се
посочва, че е налице несъобразяване със законовата норма на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като
„Ю.Б.“ АД има право на заплатеното от него възнаграждение за един адвокат с оглед на
обстоятелството, че районният съд е уважил претенцията на заявителя за осъждане на
длъжника за претендираните суми по т. 9 от заявлението по чл.417 ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от 15.04.2022 г. до изплащане на
вземането. Навеждат се и съображения, че са изпълнени и законовите изисквания по чл. 80
ГПК, като заявителят „Ю.Б.”АД бил приложил списък с разноски, с който претендирал
осъждане на длъжника да му заплати както внесената държавна такса в размер на 113.40 лв.,
така и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 514.14 лв. Към заявлението било
приложено и платежно нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането по банков
път на възнаграждението за адв. С.Г. З. от „Ю.Б.”АД. Изтъква се и това, че размерът на
адвокатското възнаграждение, който е заплатен от заявителя, е равен на минималния размер
за адвокатско възнаграждение за заповедно производство, изчислен съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на атакуваното
разпореждане в обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение и за
сумата от 514, 14 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Претендира се и присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
Препис от частната жалба не се връчва в настоящия случай (арг. от чл.413, ал.2 ГПК).
Благоевградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и
приложимия закон, приема, че производството следва да се прекрати, а делото да се
върне на районния съд, по следните съображения:
От приложеното ч.гр.д.№425/2022 г. по описа на РС-Р. се установява, че с Разпореждане
№507 от 22.04.2022 г. по ч.гр.д. №425/2022 г. по описа на РС-Р., съдът е уважил заявлението
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„О.п.“ №260, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.418, във вр. чл. 417 от ГПК на парично задължение
против длъжника М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: община Р., с. Баня, ул. “Н.Р.” № 43,
за следните суми: 5317.43 лева (пет хиляди триста и седемнадесет лева и 43 ст.) - главница
по Договор за кредитна карта FL954888 от 29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението (15.04.2022 г.) до окончателното погасяване на
вземането, 111.97 лева (сто и единадесет лева и 97 ст.) - възнаградителна лихва за периода от
20.12.2021 г. до 23.12.2021 г., 231.65 лева (двеста тридесет и един лева и 65 ст.) - мораторна
2
лихва за периода от 23.12.2022 г. до 30.03.2022 г., 9 лева (девет лева) - неизплатени такси във
връзка с договора за кредит и 113.40 лева /сто и тринадесет лева и 40 ст./ - заплатена
държавна такса.
Същевременно, с посоченото по-горе разпореждане е отхвърлено заявлението в частта, с
която се иска в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** да бъде присъдена сумата от 514.14 лева
/петстотин и четиринадесет лева и 14 ст./- адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е насочена именно против частта на Разпореждане №507 от 22.04.2022 г.,
постановено ч.гр.д.№425/2022 г. по описа на РС-Р., с което е отхвърлено заявлението
досежно сумата от 514, 14 лв. (петстотин и четиринадесет лева и четиринадесет стотинки),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
Липсват данни към настоящия момент заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да са
връчени на длъжника.
Предвид изложените факти въззивният съд счита, че частната жалба е изпратена
преждевременно на БлОС.
Частната жалба безспорно е такава против издадената заповед за изпълнение в частта
досежно разноските чл.413, ал.1 ГПК, макар и в самата заповед да не фигурира
отхвърлителен диспозитив, което и не е необходимо. Такъв се съдържа в разпореждането на
съда, с което е разгледано заявлението по същество. Съобразно разясненията, дадени в т.7
на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, в случаите когато се твърди, че
произнасянето на районния съд е погрешно, включително когато не са присъдени всички
направени разноски в полза на страната, която има право на такива (както е в случая – не са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 514, 14 лв.),
заинтересованата страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да
подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските или както е в
случая срещу разпореждането, с което е отхвърлено искането на заявителя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно частната жалба безспорно е такава по
чл.413, ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.12 на ТР №4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д.№4/2013 г. ОСГТК на ВКС обаче, ако пред съда в заповедното производство е
подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за
разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2
ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1,
респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от
решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с
влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради
произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на
заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на
3
изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като
например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата
отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от
въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне
на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за
разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила
определение на въззивния съд по частната жалба.
В случая липсват данни за подадено възражение по чл.414, ал.2 ГПК. Липсват данни и дали
изобщо срокът за подаването му е започнал да тече. Липсват данни дали заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника и кога. В случая не сме изправени пред някоя от
хипотезите, при които частната жалба по чл.413 ГПК е следвало да се администрира от
районната инстанция. Същата следователно е неправилно администрирана, поради което
делото следва да се прекрати и да се върне на районния съд, с указания, че следва да
администрира частната жалба, при наличието на някоя от хипотезите в цитираното по-горе
тълкувателно решение, изброени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт.
Водим от изложените съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№422/2022 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Благоевград.
ВРЪЩА жалбата на РС-Р., за администриране, съобразно указанията в обстоятелствената
част на определението.
УКАЗВА на заповедния съд, че ако настъпи хипотеза, която прави допустимо
разглеждането й, следва да изпрати делото отново в Окръжен съд – Благоевград, за
произнасяне по нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5