Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на тридесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Русева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 121 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от "Мушев-58 С.Д." ЕООД, с ЕИК ...., със седалище ***,
представлявано от С.Г.Д., депозирана против Заповед № 147/22.01.2020г. на Кмета
на община Върбица. С обжалвания акт административният орган на основание
чл.225а от ЗУТ е разпоредил на "Мушев-58 С.Д." ЕООД да премахне
извършения от дружеството незаконен строеж
досежно обект "Обор краварник", находящ се в УПИ I, кв.2а
по плана на гр.Върбица, област Шумен, частна държавна собственост, установен с Констативен
акт № 4/19.12.2019г. Със заповедта е разпоредено
премахването да се извърши чрез: премахване на положените бетонови основи под
премахнатите стени с ширина от около 0,5 м, дължина 15 м, с неустановена
дълбочина и неустановено съдържание на арматурно желязо; премахване на излетия
бетон с дължина около 12 м и височина 0,50 м за укрепване излят бетон за
укрепване на основите от суха каменна зидария на компрометираната тухлена
стена; премахване на положения в югоизточната част на сградата бетон за
изграждане на колони и арматурно желязо.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по
същество свеждащи се до издаването й в нарушение на материалния закон и
неговата цел. В тази връзка се твърди, че с осъществените от оспорващото
дружество дейности не е извършен нов строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ,
а укрепване на съществуващи сгради, закупени през м.октомври 2019г. Сочи се, че
не се касае за строеж от V пета категория
по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б."б" от ЗУТ, а за сгради, закупени
от оспорващия, които не са строени от него, като с извършените от дружеството
дейности не се променя субстанцията нито на земята, нито на сградата. Навеждат
се и доводи за търпимост на строежа, аргументирани с разпоредбата на § 16 от ПР
на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Въз основа на изложените доводи се
отправя искане атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В
съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорващото дружество,
представлявано от управителя му С.Д. и от процесуален представител адв.Д.Р.от ШАК, поддържа доводите, изложени в жалбата, като
ги доразвива, навеждайки аргументи за несъответствие на заповедта с
изискванията за форма, както и за наличие на допуснати в хода на
административното производство съществени нарушения на административно производствените
правила. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната
страна – Кмет на Община Върбица, чрез процесуалния си представител адв. Б.г.от ШАК, оспорва жалбата. В хода на устните
състезания пледира за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството,
че според изслушаните съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа
експертиза, в случая е налице строеж от V категория, за извършването на който се изисква
издаване на разрешение за строеж, поради което безспорно установената липса на
издадени строителни книжа за същия се явява достатъчно основание за
премахването му. Навеждат се и аргументи за неприложимост на разпоредбите,
регламентиращи търпимост на строежите, доколкото не е разпоредено
премахването на цялата сграда, а само на извършените през 2019г.
строително-монтажни работи (СМР). Въз основа на изложените доводи се отправя
искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 98/07.10.2019г., том
VI, рег.№ 4250, дело № 831/2019г. на нотариус с район на
действие РС-гр.Велики Преслав, считано от 07.10.2020г. "Мушев-58 С.Д."ЕООД
е станал собственик на следните сгради, находящи се в
УПИ I, в квартал 2а по плана на гр.Върбица, представляващ
стопански двор – частна държавна собственост: навес с оградни
стени – склад-зърноплощадка с площ 348,75 кв.м.,
обор-краварник с площ 525 кв.м., пожарно депо с площ 30,25 кв.м. и навес с оградни стени с площ 300 кв.м.
На
21.11.2019г., в изпълнение на писмо № 659/14.10.2019г. на Районна
прокуратура-гр.Велики Преслав, тричленна комисия, назначена от Кмета на Община
Върбица, извършила проверка на сгради, находящи се в
УПИ I в кв.2а, УПИ VI и УПИ VII в кв.2 по плана на гр.Върбица, собственост на "Мушев -58
С.Д."ЕООД, в т.ч. и на обект "Обор краварник", ситуиран в УПИ I в кв.2а
по плана на гр.Върбица. Резултатите от проверката били документирани с Протокол
№ 1/21.11.2019г., в който комисията посочила, че описаните в протокола сгради,
в т.ч. и "Обект краварник", поради естественото износване на
строителните материали и неподдържане на добро техническо състояние, са опасни
за здравето и живота на гражданите, негодни за ползване, застрашени от самосрутване, създават условия за възникване на пожар,
вредни са в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или
заздравят, поради което на основание чл.196, ал.2, изр.2 от ЗУТ предложила на
Кмета на община Върбица да издаде заповед по чл.195, ал.6 от ЗУТ за тяхното
премахване.
Несъгласно
с направените констатации в Протокол № 1/21.11.2019г., оспорващото ЕООД депозирало
срещу него писмено становище вх.№ 26-00-437/06.12.2019г., в което посочило, че
описаните в протокола сгради, в т.ч. и "Обор краварник", се нуждаят
от ремонтно-възстановителни работи, но не отговаря на истината твърдението, че
не могат да се възстановят.
На
09.12.2019г. в деловодството на Община Върбица постъпил анонимен сигнал,
заведен с вх.№ 94-00-2 от посочената дата, съдържащ информация за
строително-монтажни работи, извършвани без разрешение в бившия стопански двор
на Кооперация "Победа", гр.Върбица, от страна на лицето С.Г.Д.,
известен като "Мушев".
На
10.12.2019г. С.б.б.– главен специалист „Екология, незаконно строителство и
инвеститорски контрол” в община Върбица и длъжностно лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ, осъществил проверка по повод подадения анонимен сигнал в стопанския двор в
гр.Върбица, която документирал с Констативен акт № 3 от 10.12.2019г. Видно от
същия, в рамките на проверката са установени извършени СМР по отношение на
обект "Обор краварник", находящ се в УПИ I, в квартал 2а
по плана на гр.Върбица, изразяващи се в следното:
1. Премахнати са изцяло части носещите тухлени
стени от около 15л.м и височина 2,50м на обект "Обор-краварник" и
частично премахнати стени от около 15 л.м;
2. Премахнати
са изцяло части от дървената носеща покривна конструкция и покритие от керемиди
на североизточната част на обекта, а на другата част отделни елементи, които са
укрепени с дървени подпори;
3.
Положени са бетонови основи под премахнатите стени с ширина от около 0,5м с
неустановена дълбочина и неустановено съдържание на арматурно желязо;
4.
В югоизточната страна от външната част по изградената от суха каменна зидария
основа излят бетон за укрепване с дължина около 12 м и височина от 0,5м;
5.
На две места оставената наполовина носеща стена в югоизточната част се установи
прекъсване на носещата стена и каменната основа, където е положен бетон.
Посочено
е, че въпросните дейности са осъществени по нареждане на управителя на "Мушев-58
С.Д."ЕООД и за тях не са представени строителни книжа, поради което
представляват основен ремонт по смисъла на § 5, т.42 от ДР на ЗУТ, който е
осъществен без инвестиционен проект и разрешение за строеж, респективно спрямо
тях следва да се инициира производство по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Констативният
акт бил съобщен на управителя на "Мушев-58 С.Д."ЕООД на 11.12.2019г.,
видно от приложения по делото протокол за връчване (л.25).
Несъгласно
със съдържащите се в него констатации, дружеството депозирало възражение с вх.№
94С-453/18.12.2019г., в което посочило, че с осъществените от него СМР се цели
укрепване на сградата, за да се предотврати срутване и причиняване вреди на
преминаващи граждани.
На
16.12.2019г. тричленна комисия извършила оглед на сградите, находящи
се в УПИ I, в квартал 2а по плана на
гр.Върбица, представляващ стопански двор – държавна собственост, при който
констатирала, че намиращите се в стопанския двор обекти "Склад", "Пожарно депо", "Навес с оградни стени, "Кантар" и "Обор",
собственост на "Мушев-С.Д."ЕООД, подлежат
на премахване по реда на чл.195, ал.6 от ЗУТ, а по отношение на намиращия се в
същия УПИ обект "Обор краварник", принадлежащ на посоченото по-горе
търговско дружество, следва да се състави констативен акт с оглед приложение на
разпоредбите на чл.225а от с.з. Констатациите на комисията били обективирани в Констативен протокол № 2/16.12.2019г.
На 19.12.2019г. С.б.б.осъществил
нова проверка в обект "Обор краварник", находящ
се в УПИ I, в квартал 2а по плана на гр.Върбица в стопанския двор в
гр.Върбица, която документирал с Констативен акт № 4 от 19.12.2019г. Видно от
същия, в рамките на проверката е констатирано следното:
1. Премахнати са изцяло части носещите тухлени
стени от около 15л.м и височина 2,50м на обект "Обор краварник" и
частично премахнати стени от около 15 л.м ;
2. Премахнати
са изцяло на части от дървената носеща покривна конструкция и покритие от
керемиди на североизточната част на обекта, а на другата част отделни елементи,
които са укрепени с дървени подпори;
3.
Положени са бетонови основи под премахнатите стени с ширина от около 0,5м с
неустановена дълбочина и неустановено съдържание на арматурно желязо;
4.
В югоизточната страна от външната част по изградената от суха каменна зидария
основа излят бетон за укрепване с дължина около 12 м и височина от 0,5м;
5.
На две места оставената наполовина носеща стена в югоизточната част се установи
прекъсване на носещата стена и каменната основа, където е положен бетон,
предназначен за изграждане на колони, видимо от оставените стърчащи арматурни
железа.
Прието
е, че описаните строителни дейности са осъществени по нареждане на управителя
на "Мушев-58 С.Д."ЕООД, като за същите липсват строителни книжа.
Заключено е, че същите представляват основен ремонт по смисъла на § 5, т.42 от
ДР на ЗУТ, който е осъществен без инвестиционен проект и разрешение за строеж,
респективно спрямо тях следва да се инициира производство по чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ.
Констативният
акт бил съобщен на управителя на "Мушев-58 С.Д."ЕООД на 08.01.2020г.,
видно от приложения по делото протокол за връчване (л.28).
На
18.01.2020г. С.б.б.извършил проверка във входящия
дневник на Община Върбица, при която констатирал липсата на депозирано
възражение срещу Констативен акт № 4/19.12.2019г., видно от констативен
протокол от същата дата.
Въз основа на Констативен акт № 4/19.12.2019г.
Кметът на община Върбица издал Заповед № 147/22.01.2020г., с която на основание
чл.225а от ЗУТ наредил "Мушев-58 С.Д."ЕООД
да премахне извършения по нареждане на дружеството незаконен строеж по
отношение на обект "Обор-краварник", находящ
се в УПИ I, в квартал 2а по плана на
гр.Върбица, представляващ стопански двор – държавна собственост, като
премахването се осъществи чрез:
-
премахване на положените бетонови основи под премахнатите стени с ширина от
около 0,5 м; дължина 15м с неустановена дълбочина и неустановено съдържание на
арматурно желязо;
-
премахване на излетия бетон с дължина около 12 м и височина 0,50 м за укрепване
излят бетон за укрепване на основите от суха каменна зидария на
компрометираната тухлена стена;
-
премахване на положения в югоизточната част на сградата бетон за изграждане на
колони и арматурно желязо.
В заповедта е указано да бъде изпълнена в срок
от 30 работни дни, считано от датата на връчването й. Като фактически основания
за издаването `и е посочено, че за описаните СМР не са представени изискуемите
строителни книжа – разрешение за строеж и инвестиционен проект, от което
следва, че същите са извършени в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта
била съобщена на оспорващото дружество на 29.01.2020г., видно от представеното
по делото известие за доставяне с обратна разписка.
С
жалба вх.№ 26-00-54/11.02.2020г. по описа на община Върбица "Мушев-58 С.Д."ЕООД
оспорило пред Административен съд – гр.Шумен заповедта за премахване на
незаконен строеж, както и разпореденото със същата
предварително изпълнение, обективирано в даденото
указание за изпълнение на заповедта в срок от 30 работни дни, считано от
връчването й. С жалбата е отправено и особено искане за спиране на
предварителното изпълнение до окончателно решаване на жалбата срещу същото.
С
определение № 205/19.02.2020г., влязло в сила на 03.03.2020г.,
съдът е отменил разпореждането за предварително изпълнение на обжалваната Заповед
№ 147/22.01.2020г., обективирано в изявлението
"заповедта да се изпълни в срок от тридесет работни дни, считано от датата
на връчване на настоящата заповед на дружеството"; и е оставил без
разглеждане искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на
Заповед № 147/22.01.2020г. до окончателно решаване на жалбата срещу
предварителното изпълнение на същата с влязъл в сила съдебен акт.
В
хода на съдебното производство по делото са представени писмените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт.
По
искане на оспорващия в хода на съдебното производство като свидетели са
разпитани лицата Н.п.ф.и В.А.В., а по искане на ответната страна – С.Б.Б..
Св.Начко
Филипов описва, че в обект "Обор краварник" от страна на оспорващото
дружество е излят бетон върху частта от каменната зидария на сградата, която е
била разрушена, с цел нейното укрепване, като бетонът не е положен по цялото
протежение на сградата. Сочи, че не е видял да има поставена арматура, не са
изграждани колони, стени и покрив, а единствено е извършено укрепване на
съществуващата каменна зидария посредством изливане на 10 см бетон, за да не
продължи да се събаря.
СвВ.в.също
сочи, че оспорващото дружество е положило от 5 до 8 см бетоново покритие върху
каменната основа от външна страна с цел укрепване на рушащата се основа, като
бетонът е положен върху участък с дължина около 25-30 м и дебелина не повече от
8-10 см , а височината му е колкото да се покрие съществуващата каменна обвивка
от външната страна. Твърди, че не са изграждани стени и не са полагани колони,
няма кофраж, няма бетон.
Св.С.б.б.– главен специалист "Екология, незаконно
строителство и инвеститорски контрол" в Община Върбица, описва, че през
м.декември 2019г. е извършил проверка относно обект "Обор краварник",
собственост на оспорващото дружество, по повод сигнал на гражданин за извършени
СМР. При проверката установил, че са започнати укрепителни работи на обора,
изразяващи се в излят бетон за основи и положени арматури за колони, които били
нови. Покривът бил подпрян на нови дървени подпори. За извършените
възстановителни строителни работи не били представени строителни книжа, а
именно конструктивен проект и разрешение за строеж. Свидетелят пояснява, че
заповедта за премахване на незаконен строеж се отнася за положения като обшивка
бетон върху съществуващата каменна зидария с дължина около 15-20 м, широчина
около 50 см и дебелина 10-12 см, както и премахване на положените в бетона
арматурни железа за изграждане на две укрепващи колони.
Или,
от показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, че от страна на
оспорващото дружество в края на 2019г. е извършено частично укрепване на обект "Обор
краварник", посредством полагане на бетонова обшивка на част от каменната
основа на рушащата се сграда. Свидетелите В.В.и Н.Ф.категорично
сочат, че от страна на дружеството не са полагани арматурни железа за
изграждане на укрепващи колони, а св.С.Б.твърди, че при извършената от него
проверка е констатирал наличие на нови арматурни железа, закрепени в излетия
бетон, предназначени за изграждане на две укрепващи колони.
По
делото по искане на страните е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието
изготвяне е възложено на строителен инженер със специалност "Промишлено и
гражданско строителство и конструкции". Според заключението по същата, обект "Обор краварник" е ситуиран в УПИ I, в кв.2а по плана на гр.Върбица, държавна
собственост, като същият е нанесен в плана на гр.Върбица, одобрен със заповед
от 1984г. и плана за регулация, одобрен от Кмета на община Върбица със Заповед
№ 1591 от 05.12.2006г., като в двата плана сградата е обозначена като
"масивна сграда" и предвижданията и на двата плана за въпросния УПИ
са "за стопански двор". Заключено е, че обектът съответства на
предвижданията на ПУП, действащ към настоящия момент.
Вещото
лице е установило, че извършените в процесния обект
СМР се изразяват в монтиране на вертикални прътове арматура № 12 и хоризонтални
стремена, които са укрепили част от основите на съществуващата сграда, като
същите са осъществени през м.ноември-декември 2019г. Счита, че състоянието на
обекта преди извършване на СМР е било задоволително и описаните в диспозитива на заповедта действия по премахването на
бетоновите основи и колони могат да бъдат изпълнени. Уточнява, че е налице
необходимост от укрепване на сградата, като извършените СМР са осъществени с
тази цел и използването на земята под сградата "за стопански двор" не
се променя в резултат на извършеното укрепване.
Експертът
е заявил, че строежът се категоризира като V категория по чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, като за извършване на дейностите, описани в т.3, 4 и 5 в Констативен акт №
4/19.12.2019г. е необходимо разрешение за строеж след одобряване на проект, а
за дейностите, описани в т.1 и т.2 от същия констативен акт е необходим План за
безопасност и здраве, одобрен от Кмета на община Върбица. Посочил е също, че за
описаните в оспорваната заповед СМР не са налични строителни книжа.
Според
вещото лице, процесният обект е съобразен с
техническите правила и норми към момента на неговото изграждане, но не и с
действащите понастоящем такива, като същият е изграден преди 07.04.1987г.
Заключението
на единичната СТЕ е оспорено от ответната страна, поради което по искане на
последната е назначена повторна съдебно-техническа експертиза (ПСТЕ), с участието
на две вещи лица – строителен инженер със специалност "Промишлено и
гражданско строителство и конструкции" и архитект.
Според
ПСТЕ, описаните в Заповед № 147/22.01.2020г. СМР са изпълнени. По-конкретно,
премахната е цялата тухлена носеща стена по североизточната фасада и на 3 м от
югоизточната стена. Излят е бетон над каменната основа на североизточната стена
с размери 4,70/0,68 м с височина 0,4 м и по югоизточната стена с размери
3,00/0,68 м, също с височина 0,4м, и от двете страни на каменната зидария с
дебелина 15 см и дълбочина в терена 10 см. Частично е премахната – 21,7 м от
югоизточната носеща тухлена стена, като са оставени части от тухления зид с
различна височина. На югоизточната стена само отвън е излят бетон с дължина
41,7м, с широчина 0,10-0,15м и височина 0,5м, а отвътре също е излят бетон с
дължина 4,1м, широчина 0,10-0,15м и височина 0,5м. Премахнати са покривни
дървени ферми на три междуосия, които носят дървената скара и дървената обшивка
на покрива. Премахнати са керемиди на четири междуосия. Четири дървени ферми от
покривната конструкция са укрепени с дървени подпори в южния край. Започнато е
изграждането на 5 броя стоманобетонови колони, като е
премахната тухлената зидария на носещите стени и каменната зидария на основите
и е излят бетон за основи с размери 0,68/0,50м и видима височина 0,50м. В
бетона е закотвена надлъжната армировка на колоните. Налице е намеса в носещата
конструкция на сградата. Засегнати са основи, носещи стени, покрив – дейности,
попадащи в § 5, т.42 от ДР на ЗУТ, определящ ги като основен ремонт. Излят е
бетонов цокъл пред част от южната фасада (около 21,80м), дублиращ каменната
зидария, с височина 0,5м, който може да се отнесе към текстовете за
"текущ" ремонт" по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Описаните в заповедта
действия по премахване на незаконни строителни работи – 5 броя колони и бетон
над каменната основа с височина 40 см. и встрани от нея с дебелина 15 см. с
дължина 4,7 м в източната стена и 3 м в южната стена са възможни, без
изпълнения цокъл пред южната фасада, който попада в разпоредбите на чл.151,
ал.1 от ЗУТ.
Вещите
лица са установили, че обектът "Обор-краварник" е трайно закрепен за
терена, както и строителните работи в източната част на постройката и част от
южната фасада (около 7,7м), така също и работите по започнатите 5 бр.колони,
представляват "възстановителни и укрепителни работи" по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според тях за дейностите, описани в §5, т.38 от ДР на
ЗУТ, е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение
за строеж, като досежно процесния
обект не са установени строителни книжа в Община Върбица. Експертите са
посочили също, че обектът е отразен в УПИ I, кв.2а по действащия план на
гр.Върбица и по предходните планове, отразен е в същите и отговаря на
предвижданията на ПУП – "за стопански двор". Същият отговаря на
правилата и нормите към момента на построяването му – 1960г., респективно е в
режим на търпимост съгласно § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Вещите
лица са описали, че на обекта е продължен бетоновият пояс от външна страна на
югоизточната стена от 12м на 41,7м и са изградени още 3 бетонови основи на
колони със закотвена армировка на колони, освен описаните в оспорваната
заповед, СМР. Според тях, има настъпила промяна на част от съществуващите
основи, под съборените стени в източната част на сградата и част от основите
под южна стена и при започнатите 5 броя колони, където в основите е излят
бетон. При излетия бетон над каменната основа с височина 40 см и встрани от нея
с дебелина 15 см и дължина 4,7 м в източната стена и 3 м в южната стена е
променена основата като материал и в размери.
Съдът
кредитира фактическите констатации на повторната съдебно-техническа експертиза,
доколкото същата е по-детайлна и конкретна, както и е придружена със скица,
позволяваща съпоставка между описаното в оспорваната заповед и действителното
фактическо положение, документирано от вещите лица в тяхното заключение. Относно
първоначалната СТЕ съдът намира за необходимо да отбележи, че констатациите по
същата са по-лаконични и в съдебно заседание вещото лице прояви колебание
относно посочената от него в писменото заключение необходимост от издаване на
инвестиционен проект и разрешение за строеж за извършените СМР, поради което
кредитира същата дотолкова, доколкото не противоречи на повторната такава. Що
де отнася до направените от експертите правни изводи, следва да се посочи, че
същите не попадат в техните правомощия и по тях съдът дължи произнасяне с
окончателния съдебен акт по делото.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата
е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване
на заповедта, доколкото последната е съобщена на 29.01.2020г., а жалбата срещу
нея – депозирана на 11.02.2020г.
Същата
е подадена от заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното
оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001
г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи
или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол,
адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ (респ. по чл.225а от ЗУТ) са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Съгласно
установената съдебна практика, посочените субекти се явяват и лицата, чиито
права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за
премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от оспорването на
тези заповеди. Съдът намира, че оспорващото дружество попада в кръга на тези
субекти, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че е собственик на обекта, по отношение на който е
констатирано извършване на СМР без строителни книжа и извършител на описания в
заповедта, строеж.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1
от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, същата се явява основателна, по следните
съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с оглед
посоченото в заповедта правно основание – чл.225а от ЗУТ, за премахване на
строеж, квалифициран като строеж от V категория, заповедта се явява издадена от
компетентен административен орган. Това е така, доколкото по силата на
цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват със
заповед на кмета на общината или на упълномощено от него лице. В настоящия
казус административният орган е приел, че се касае за незаконен строеж от V
категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ, което е в правомощията на
кмета на общината. В тази връзка съдът не споделя доводите на оспорващия, че
обектът не представлява строеж от V категория, доколкото от ПСТЕ се установявало,
че извършените СМР, представляващи основен ремонт, респективно строеж от V
категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, от ЗУТ, тъй като се касае за
животновъден обект, попадащ в кръга на производствени сгради с капацитет до 50
работника.
Заповедта
е издадена в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо
основание за нейното издаване е посочено, че се касае за СМР, извършени при
липса на издадени инвестиционен проект и разрешение за строеж, а като правно
основание – разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Въпреки посочването на
фактическо и правно основание за издаване на заповедта, съдът намира, че същата
не притежава на всички съществени реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК.
Това е така, защото в мотивите на оспорваната заповед липсва пълно и точно посочване
на обема на строително-монтажните работи, извършени по разпореждане на
оспорващото дружество, които според административния орган са незаконни, което
препятства възможността за еднозначното им индивидуализиране. Действително в
мотивите на заповедта са възпроизведени дословно констатациите, обективирани в Констативен акт № 4/19.12.2019г. , като в пет
точки са посочени дейностите, извършени от "Мушев-59 С.Д."ЕООД, и от
т.3 до т.5 вкл. са изброени извършените строителни дейности, но същите са
описани прекалено общо, без достатъчно индивидуализиращи белези, коието не позволява да се установи какви и кои от
съществуващите на обекта конкретни СМР се визират в заповедта. По-конкретно, в диспозитива на заповедта, отграничено посредством първо
тире от същия, е посочено: "премахване на положените бетонови основи под
премахнатите стени с ширина от около 0,5м, дължина 15м, с неустановена
дълбочина и неустановено съдържание на арматурно желязо". Т.е. е разпоредено премахване на бетонови основи с площ около
15/0,5м, положени там, където е констатирано премахване изцяло или на част от
носещите тухлени стени. В същото време липсва подробно описание в коя част на
сградата се намират подлежащите на премахване бетонови основи, какви са
размерите на премахнатите изцяло или от части носещи стени и дали бетоновите
основи обхващат всички премахнати носещи стени. Действително в т.3 от заповедта
е описано наличие на положени бетонови основи под премахнатите носещи тухлени
стени (с площ около 15м – арг. от т.1), с ширина от
около 0,5м, с неустановена дълбочина и неустановено съдържание на арматурно
желязо. В диспозитива на акта обаче липсва изрична
препратка към т.3 от мотивите на заповедта, поради което не може да се приеме с
категоричност, че именно в т.3 са описани СМР, чието премахване е разпоредено с разпореденото след
първото тире от диспозитива на заповедта. А дори и да
се приеме, че с разпореденото в диспозитива
на заповедта премахване на СМР, отграничени с първото
тире, се визират дейностите, описани в т.3 от мотивационната част на същата,
отново не може да се счете, че заповедта в тази й част е надлежно мотивирана,
тъй като и в мотивационната част на същата не е посочено в коя част на сградата
се намират тези бетонови основи с дължина около 15 м и ширина 0,5м, което
препятства възможността да се установят непротиворечиво конкретните СМР, приети
от ответната страна за незаконно извършени.
На
следващо място, в диспозитива на заповедта,
посредством обозначаване с второ тире, е разпоредено
"премахване на излетия бетон с дължина около 12м и височина 0,5м за
укрепване на излят бетон за укрепване на основите от суха каменна зидария на
компрометираната тухлена стена". При така даденото описание в разпоредителната
част на заповедта също не може еднозначно да се установи коя част от сградата
визира административния орган, доколкото е посочено единствено премахване на
излетия бетон с размери 12/0,5м за укрепване на основите на компрометираната
тухлена стена, но за коя тухлена стена става въпрос, респ. за коя част от нея
с описаните размери -
12/0,5м, не е посочено. Този
извод не се променя от факта, че в т.4 от мотивите на заповедта е отразено: "В
югоизточната страна от външната част по изградената от суха каменна зидария
основа излят бетон за укрепване с дължина около 12 м и височина от
0,5м", тъй като
на първо място в диспозитива на акта не е посочено
изрично, че с дейностите, обозначени с второ тире, се премахват СМР, описани в т.4 от мотивите на същата, а освен това липсва
индивидуализация за коя част от стената става въпрос (позоваването на югоизточната част от стената е
много общо и недостатъчно
за еднозначно идентифициране
местоположението на подлежащите
на премахване СМР). Този
извод се подкрепя и от ПСТЕ, в която
вещите лица са описали
наличие на излят бетон, както
следва – на източната
страна с размери дължина
4,70м, ширина 0,68м и видима височина 0,60м; на част
от южната стена с размери дължина 3,55м, ширина 0,60м и видима височина
0,70 м; на част от южната стена само отвън на сградата с размери дължина 41,70м, ширина от
0,10 до 0,5м и височина 0,50м; на част от южната страна само отвътре на сградата с размери дължина 4,10м, ширина от 0,10 до 0,5м и височина
0,50м. Т.е., описаните в заповедта
параметри на излетия бетон не
съответстват на действителното
фактическо положение, установено
посредством ПСТЕ, което препятства
възможността да се установи коя конкретна част от този бетон следва да се премахне в изпълнение на посочената заповед.
На трето
място, с трето тире в диспозитива на заповедта е разпоредено "премахване на
положения в югоизточната част на сградата
бетон за изграждане на колони и арматурно желязо", при липса на каквато и да било конкретизация досежно
точното местоположение и размери
на този положен бетон, което
също представлява
непреодолима пречка да се установи коя част от
положения бетон визира административният орган с описаното по-горе разпореждане. Констатираната неяснота в диспозитива не може да се преодолее и от даденото в мотивите на заповедта описание, доколкото липсва посочване в коя точка от мотивите на заповедта са описани въпросните
СМР, а дори и да се предположи, че се касае за описаното в т.5 ("На
две места оставената на половина носеща
стена в югоизточната част се установи прекъсване на носещата стена и каменната основа, където е
положен бетон предназначен за изграждане на колони,
видимо от оставените стърчащи
арматурни железа"), отново
не може да се установи в коя точно част се намира подлежащият на премахване бетон и с какви параметри е, тъй като при огледа на сградата вещите лица и по двете експертизи са установили наличие на започнало
изграждане на общо 5 броя стоманобетонови колони, като е премахната тухлената зидария на носещите стени и каменната зидария на основите и е излят бетон за основи с размер 0,68/0,5м. и видима височина
5м, а според обективираните
в мотивите на обжалваната заповед констатации, при извършената
на 19.12.2019г. проверка в обекта е установено наличие на излят бетон
и поставена арматура за две колони. За наличие на две
колони, подлежащи на премахване,
говори и разпитаният като свидетел служител по чл.223, ал.2
от ЗУТ – св.С.Б.. От изложеното
следва, че с оспорената заповед е разпоредено премахването на излетия бетон и положената арматура за две колони, като
същевременно вещите лица установяват започнало изграждане на общо пет колони. И доколкото в заповедта и в констативния акт към нея липсва точно описание на местоположението на подлежащите
на премахване СМР, обозначени
посредством трето тире от диспозитива,
не може да се установи кои от установените
от експертите и ясно обозначени
в скицата към ПСТЕ колони, са предмет на премахване с оспорваната заповед.
Действително от страна на св.С.Б. се навеждат доводи за
СМР, извършени след осъществената
от него проверка, за чието съществуване
той няма как да знае, респективно да ги отрази в съставения констативен акт. Това обстоятелство обаче не променя факта, че при съставяне на констативния акт не
е извършено точно, ясно и подлежащо
на непротиворечиво тълкуване описание на приетите за установени незаконни СМР, както и аналогично
описание на подлежащите на премахване
такива. Доколкото се касае за премахване на множество отделни части от съществуващ строеж, е следвало да бъде изготвена скица, в която да се обозначат конкретните видове и размери на подлежащите на премахване СМР, което не е сторено в хода на административното
производство, в резултат на което
атакуваната заповед се явява издадена при допуснато нарушение на изискванията
на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, доколкото в същата липсва подробно и ясно
описание на установените СМР, приети
за незаконно изградени, липсва
също ясна и подлежаща на еднозначно тълкуване и изпълнение разпоредителна част. Констатираното нарушение в изискванията
за форма е съществено, тъй като не дава възможност
на адресата на заповедта, за която
актът е неблагоприятен и създава
задължения, да разбере кои
точно части от строежа са незаконни и следва да бъдат премахнати в изпълнение на същата, респективно го лишава от възможността да разбере какви конкретни
задължения му се вменяват и адекватно да организира
своята защита.
В обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при допуснато от административния орган съществено
нарушение в установените изисквания
за форма, което обуславя
извода за незаконосъобразност на същата
и се явява основание за нейната
отмяна поради съществен порок по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК.
Съдът намира,
че атакуваната заповед е издадена и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
регламентирани в чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, доколкото административният орган
не е изпълнил задължението
си да я издаде едва след изясняване на всички факти и
обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране на
релевантните за властническото волеизявление, доказателства. Това е така,
защото преди издаването на заповедта Кметът на община Върбица не е предприел
действия за установяване по непротиворечив начин какви са конкретните и точни
параметри на извършените без строителни книжа СМР (факт, който се установява от
ПСТЕ, установяваща наличие на излят бетон с площ, по-голяма от описаната в
оспорваната заповед и започнало изграждане на 5 броя колони, при разпоредено от органа премахване на 2 броя такива, без посочване
на конкретното им местоположение). Фактът, че броят на колоните, вида и площта
на извършените СМР са подробно установени в хода на съдебното производство чрез
двете СТЕ, не променя извода за допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото експертизата представлява доказателствено средство за проверка наличието на
направените от административния орган фактически установявания, а не за
установяване на нови такива, които не са били констатирани в хода на
административното производство. Изложеното обосновава категоричния извод, че
оспореният акт е издаден и при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, съставляващо основание за отмяната му
поради издаването му в нарушение на чл.146, т.3 от АПК.
Следва да се посочи, че съдът не споделя довода на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в това, че констативният
акт, въз основа на който е издадена Заповед №
147/22.01.2020г., не е издаден от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл.223, ал.2 от ЗУТ. Видно от доказателствата по делото, оспорваната заповед е издадена въз основа на Констативен акт №
4/19.12.20219г., съставен от С.б.б.- главен специалист „Екология, незаконно
строителство и инвеститорски контрол” в община Върбица, като наименованието на
длъжността красноречиво сочи, че същият попада в кръга на служителите за
контрол по строителството в администрацията на община Върбица по смисъла,
вложен в чл.223, ал.2 от ЗУТ. Аналогичен извод следва да се направи и относно
доводите, че административният орган не е обсъдил възраженията на оспорващия,
направени срещу Констативен акт № 3/10.12.2019г., доколкото атакуваната заповед
е издадена не въз основа на този акт, а въз основа на издадения на 19.12.2019г.
Констативен акт № 4, като в последния изрично е посочено правото на адресата му
да депозира възражение срещу него, от което оспорващото дружество не се е
възползвало. Описаните обстоятелства обаче не променят направения по-горе извод
за допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, както и на чл.35 и
чл.36, ал.1 от АПК, явяващи се достатъчно основание за отмяна на оспорвания
акт, като незаконосъобразен.
С оглед обстоятелството, че
оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на изискванията за форма
и административно производствените правила, съдът не дължи произнасяне досежно нейната материална законосъобразност, тъй като не
може да се установи по еднозначен начин кои конкретни СМР като вид и параметри
са приети от административния орган за незаконни, респективно по отношение на
кои от тях е разпоредено премахването им по реда на
чл.225а от ЗУТ.
Все пак, с оглед събраните в хода
на съдебното производство доказателства, следва да се посочи, че атакуваната
заповед се явява издадена и в нарушение на материалния закон по отношение на
част от установените в хосда на съдебното
производство СМР.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В заповедта е
посочено, че административния орган е намерил основание за обявяване на процесния строеж за незаконен в чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ,
съгласно който, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
По делото
няма спор, а и се установява
от представените писмени и гласни доказателства, че оспорващото
дружество е собственик на процесния обект „Обор-краварник“,
както и, че по отношение на този обект през м.октомври-м.ноември 2019г. по
разпореждане на управителя на дружеството са извършени СМР.
Не е спорно, а и се установява от
двете СТЕ, че за извършените СМР не са издадени инвестиционен проект и разрешение
за строеж.
Спорът се свежда до това дали процесният път представлява строеж по смисъла на § 5, т.38
от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, "строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението".
В тази връзка, видно от ПСТЕ, а и
според направените в съдебно заседание уточнения от вещото лице по
първоначалната СТЕ, с излетия бетонов цокъл пред част от южната фасада с
дължина около 21,80 м се цели подобряването и поддържането в изправност на
сградата, без да се засяга нейната конструкция, без да се извършват дейности
като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях и
без да се променя предназначението на помещенията и натоварванията в сградата.
При това положение съдът приема, че полагането на този бетонов цокъл
представлява "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ (с
него е подобрена изправността на сградата, без да се засяга конструкцията й по
смисъла на цитираната разпоредба). А съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се
изисква разрешение за строеж (което от своя страна изключва и изискването за
инвестиционен проект), за текущ ремонт на сгради. Това означава, че за полагане
на въпросния цокъл (ако хипотетично се приеме, че същият е включен в предмета
на процесната заповед), не е било необходимо снабдяване
със строителните книжа, визирани в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което и
същият не би могъл да представлява незаконен строеж по смисъла на цитираната
разпоредба, респективно не подлежи на премахване по реда на чл.225а от с.з.
За пълнота следва да се посочи,
че останалите СМР, установени от извършените СТЕ и ПСТЕ, следва да се
квалифицират като "основен ремонт" по смисъла на § 5, т.42 от ДР на
ЗУТ, доколкото според експертите и в частност според ПСТЕ, при извършването им
е налице намеса в носещата конструкция на сградата, респективно те представляват
"възстановителни и укрепителни дейности". Т.е. се касае за строеж,
попадащ в кръга на дейностите, включени в дефиницията за такъв, съдържаща се
в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който не
попада в нито едно от изключенията по чл.151 от ЗУТ, поради което за
извършването му се изисква както инвестиционен строеж, така и разрешение за
строеж (арг. от чл.137, ал.3 и чл.148, ал.2 от ЗУТ). Безспорно установената
липса на такъв обуславя извод, че същите са изградени без необходимите за това
строителни книжа. Това обаче не променя извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед, направен по-горе, предвид издаването й при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на
изискванията за форма, препятстващи възможността да се установи кои от
установените в хода на съдебното производство СМР са предмет на премахване със
заповедта.
Също само и единствено за пълнота
на изложението следва да се посочи, че с оглед безспорно установения от двете СТЕ
период на извършване на СМР в обект "Обор краварник" –
м.ноември-декември 2019г., не подлежи на обсъждане въпросът за търпимост на
същите, доколкото разпоредбите на § 16 от ПЗР на ЗУТ и на чл.127 от ПЗР на
ЗИДЗУТ не са приложими досежно строежи, извършени в
този период.
Атакуваната заповед е издадена и
в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2
и ал.5 от АПК, съгласно които, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава, като
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Видно от показанията на свидетелите В.В.и Н.Ф., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, процесният "Обор краварник" е бил в изключително
лошо техническо състояние. За това свидетелстват и двата констативни протокола
(№ 1/21.11.2019г. и № 2/16.12.2019г.), съставени от назначени за целта комисии
при община Върбица, в които се установява лошото техническо състояние на процесната сграда, като в същите е посочено, че част от
дървената покривна конструкция е разрушена , а останалата част е напукана и с
липсващи керемиди; част от тухлените стени са разрушени, а останалата част са с
промит глинен разтвор и напукана мазилка, въз основа на което е прието, че сградата
е опасна за здравето и живота на гражданите и негодна за ползване, тъй като е
застрашена от самосрутване. В този смисъл е и ПСТЕ,
която изрично сочи, че установените и описаните от експертите СМР представляват
започнато укрепване на съществуващата сграда. От цитираните доказателства става
ясно, че сградата е била пред срутване и въпросните дейности са предприети
единствено с цел запазването й, поради което съдът приема, че тяхното
премахване към момента би довело до засягане на права и законни
интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта,
за която актът се издава. В подкрепа на този извод е и безспорно установеният
факт, че оспорващото дружество е отправило Заявление вх.№ 26-00-69/24.02.2020г.
до Кмета на община Върбица за издаване на виза за проектиране по реда на чл.140
от ЗУТ досежно описаните в заявлението имоти, в т.ч. досежно процесния
"Обор-краварник", с цел издаване разрешително за укрепване,
заздравяване и поправяне на съществуващите сгради, по което Главният архитект
на община Върбица е изразил становище, че следва да се отхвърли, поради наличието
на издадена заповед по чл.225а от ЗУТ за премахване на извършените СМР досежно този обект, както и заповед за премахването на
други обекти в същия УПИ по реда на чл.195, ал.6 от ЗУТ (поради това, че са
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени са
от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или
заздравят). От изложеното е видно, че оспорващото дружество е заявило желание
за възстановяване на сградата в състояние, в което да няма опасност да се
срути, респективно да застраши здравето и живота на гражданите, което е
препятствано от общинската администрация, като в същото време е разпоредено премахването на предприетите от оспорващия
действия за запазването на сградата, което също потвърждава направения по-горе
извод за засягане на правната сфера на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на това съдът намира, че атакуваната
заповед е издадена и в противоречие с целта на закона.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, но при
съществено нарушение на изискванията за форма и при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, в нарушение на
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен
акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал акта. С оглед на това и доколкото оспорващият своевременно е направил искане
за присъждане на сторените
от него разноски, с оглед изхода
на спора, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати направените от него
разноски в размер общо на 850 лева, в това число внесена държавна такса
за образуване на дело в размер на 50 лева, депозит за
изготвяне на съдебно-техническа
експертиза в размер на 200 лева и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие
№ ********** от 18.02.2020г., в размер на 600 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 147/22.01.2020г. на Кмета на община Върбица,
с която на основание чл.225а от ЗУТ е разпоредено на
"Мушев-58 С.Д." ЕООД, представлявано от управителя С.Г.Д., да
премахне извършения от дружеството незаконен строеж по отношение на обект
"Обор краварник", находящ се в УПИ I, кв.2а по плана на гр.Върбица, област Шумен, частна
държавна собственост, установен с констативен акт № 4/19.12.2019г., като премахването
да се извърши чрез: премахване на положените бетонови основи под премахнатите
стени с ширина от около 0,5 м, дължина 15 м, с неустановена дълбочина и
неустановено съдържание на арматурно желязо; премахване на излетия бетон с
дължина около 12 м и височина 0,50 м за укрепване излят бетон за укрепване на
основите от суха каменна зидария на компрометираната тухлена стена; премахване
на положения в югоизточната част на сградата бетон за изграждане на колони и
арматурно желязо.
ОСЪЖДА
Община Върбица да заплати на ""Мушев-58
С.Д." ЕООД, с ЕИК ...., със седалище
***, представлявано от С.Г.Д., сумата от 850 (осемстотин и
петдесет) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България град София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: