Р Е Ш Е Н И
Е №
от 11.03.2020
година, град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на
двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3246/2019г., по описа на
Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В.В.Б.
*** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда. В исковата си молба ищцата развива съображения, че е сключила
с ответника Трудов договор от 05.09.2018 година за длъжността "Специалист
танцово изкуство", на пълен работен ден с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 860.00 лева и със срок на действие на договора до
31.12.2019 година. Посочва, че на 06.01.2019 година й е връчена Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че със същия работодател е
сключила и втори трудов договор от 12.09.2018 година, по силата на който била
назначена на длъжност "Независим оценител" с месторабота "Максимус", със срок на договора до 14.09.2018 година и
основно месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева и възнаграждение на ден
от 900.00 лева. Посочва, че със Заповед № 022 от 14.09.2018 година трудовото
правоотношение по този договор също е прекратено. Твърди, че ответникът не е
изплатил дължимите й трудови възнаграждения по двата договора. С Определение,
постановено в открито съдебно заседание на 26.02.2020 година е допуснато
изменение на предявените по делото искове в частта относно техния размер, като
направено е искане ответникът по делото да бъде осъден да й заплати сумата в
размер на 2 894.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от
05.09.2018 година до 16.01.2019 година по Трудов договор от 05.09.2018 година,
както и сумата в размер на 1 396.00 лева, представляваща трудово възнаграждение
за периода от 12.09.2018 година до 14.09.2018 година по Трудов договор от
12.09.2018 година, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че
предявените искове са процесуално недопустими, а по същество неоснователни.
Твърди, че сключените трудови договори с ищцата са недействителни, а дори да се
приеме, че трудовите правоотношения по тях са възникнали, то по тях не се е
полагал труд през целия период от време, поради което не се дължи трудово
възнаграждение на ищцата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по
делото Трудов
договор № 028 от 05.09.2018 година, Трудов договор № 035 от 12.09.2018 година и
Заповед № 022/12.09.2018 година /л. 3 - 5/ се
установява, че между страните по делото са съществували валидни трудови
правоотношения, като ищцата е заемала длъжността "Специалист,
танцово изкуство", което е прекратено считано от 16.01.2019 година. Същата е заемала и длъжността
"Независим оценител" за периода от 12.09.2018 година до 14.09.2018
година. Не е спорно по делото и че трудовите възнаграждения на ищцата
за периода от 05.09.2018 година до 16.01.2019 година по Трудов договор № 028 от
05.09.2018 година, както и за периода от 12.09.2018 година до 14.09.2018 година
по договор № 035 от 12.09.2018 година не са й изплатени от ответника по делото.
По делото е представено и заверено копие от извлечение от
Присъствена книжка на "ЕСДИ 2016" ЕООД - Проект /л. 48-53/, от която
е видно, че в периода от месец септември 2018 година до месец януари 2019
година липсва отразяване В.В.Б. да е присъствала на работа, което обстоятелство
е отразено като "самоотлъчка".
В
съдебно заседание на 26.02.2020 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н. К. Ж. заявява, че в периода от месец септември 2018 година до месец януари
2019 година е работила при ответника, като сервитьорка в заведение "Максимус". Посочва, че е била в главни роли във
филмите на проекта, който бил за обучение на работното място. Твърди, че не е
запозната с какво се занимава длъжността "Специалист танцово
изкуство", но предполага, че е ръководител на някакво обучение, курс за
певци, в който тя била записана от работодателя й, като част от проекта. Ходили
в КНСБ - в сградата, където се намира "Бали", след работно време за
провеждане на този курс, но госпожата, която трябвало да им води обучението я
нямало. Мисли, че се казва В., но никога не я е виждала. Посочва, че се е виждала
с други участници от проекта, но не знае точно на каква длъжност са били, а
някои от тях познава само по име.
Свидетелят Х. Ст. Б. посочва, че е
работил при ответника за периода от месец май 2017 година до месец октомври
2018 година, но е прекарвал много време в заведение "Максимус",
тъй като излизал с една от сервитьорките. Доколкото знае, тъй като е участвал в
проекта, това е един вид сравнение между различни хотели и ресторанти -
запознаване с различни видове дейности, сравняване на една и съща длъжност
между различни заведения. Твърди, че не познава В.В.Б., като преди съдебно
заседание я е видял за пръв път, на снимка във Фейсбук.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 41 - 44/ се установява, че на 15.10.2017 година "ЕСДИ
2016" ЕООД сключва Договор № BG05M9OP004-4.001-0125-C01 със срок
31.12.2018 година с МТСП по ОП РЧР - Въвеждане на иновативни проекти от други
страни членки на ЕС в сферата на туризма. За целите на тази програма в периода
месец септември - месец декември 2018 година са сключени 8 трудови договора,
два от които с В.Б.. Посочено е, че във Финансов отчет № 3 по договор № BG05M9OP004-4.001-0125-C01, с начална дата 01.10.2018 година и крайна
дата 31.12.2018 година в отчета са отразени осигуровки по фондовете на ДОО,
ДЗНО, ЗО и ДДФЛ върху сумата от всички сключени договори - 19 097.77 лв.
Отчетени като разход /платени суми по програмата/ са в размер на 13 953.33 лв.
Разликата от 5 144.44 лв. - представляваща начислени, но неизплатени суми за
периода 05.09.2018 година - 31.12.2018 година на В.В.Б. не е преведена на
"ЕСДИ 2016" ЕООД от МТСП по ОП РЧР по договор № BG05M9OP004-4.001-0125-C01. Посочено е и че дължимото
трудово възнаграждение на ищцата по двата договора би било: за месец септември 2018г. - 593.19 лв.; за месец септември 2018г. - 1
396.76 лв.; за месец октомври 2018г. - 667.34 лв.; за месец ноември 2018г. -
667.34 лв. и за месец декември 2018г. - 667.34 лв. В проведеното на 26.02.2020 година съдебно заседание
вещото лице допълва, че за периода от 01.01.2019 година до твърдяната дата на прекратяване на
трудовия договор 16.01.2019 година трудовото възнаграждение, което би се
дължало е в размер на 407.44 лв. на база на заработката
за месец декември 2018г. За месец септември в заключителната част на
заключението са посочени две суми - сумата от 593.19 лв. е по договор №
028/05.09.2018г., а сумата 1 396.76 лв. е по договор № 035/12.09.2018г.
Осигуровките, които са удържани от заплатата на лицето и начислени за сметка на
работодателя са отчетени като разход във финансовия отчет по програмата на
договора, във връзка с която лицето е било назначено. Във финансовия отчет не е
отчетена изплатена заплата на лицето като разход.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването
на трудовите правоотношения между страните не е спорно между тях, а се
установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищцата е изпълнявал
длъжността "Специалист танцово изкуство" и длъжността "независим
оценител" за посочените в исковата молба периоди.
Спорният въпрос по
делото е дължи ли се на ищцата трудово възнаграждение за периода, посочен в
исковата молба, който съвпада и с периода на трудовите правоотношения. В тази
връзка следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение представлява
престация от работодателя на работника или служителя за предоставената му на
разположение и за ползване на работна сила. Същото е отплата за положения труд,
респективно - изразява възмездния характер на трудовото правоотношение. В същия
смисъл е и императивната норма на чл. 242 КТ - "Положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден". Възнаграждението се дължи за извършената
работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът или служителят следва да изпълнява
точно и добросъвестно /в пълен обем, срочно, с влагане на необходимите знания,
умения и сръчност, съобразно технологичните изисквания, с желание възложената
работа да бъде изпълнена/. В този смисъл наличието само на сключен трудов
договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща
трудово възнаграждение. Необходимо е още работникът/служителят да полага труд и
фактически да осъществява съответната трудова функция. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 171 от 10.07.2013г. по гр.д. № 843/2012г. на IV
г.о. на ВКС и Решение № 376 от 21.11.2011г. по гр.д. № 329/2011г. на ІІІ г.о.
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В случая по делото, доколкото
ответната страна е навела възражение за неизпълнение на трудовите задължения от
страна на работника за исковия период, в тежест на ищцата, в условията на пълно
и главно доказване, е да установи в производството, че реално е изпълнявала
трудовите си задължения по заеманите от нея длъжности именно за този период. В
този смисъл са и дадените й с Определение № 2673 от 13.12.2019 година на съда
по делото /л. 12-13/ указания за разпределение на доказателствената тежест в
процеса. Ищцата по делото обаче не ангажира каквито и да е доказателства, че е
полагала труд и е изпълнявала трудовите си задължения по двата договора,
сключени с ответника. Липсват дори и конкретни твърдения за полаган от нея
труд. От друга страна ответникът е ангажирал други доказателства за провеждане
на насрещно доказване относно липсата на реално изпълнение на трудовите задължения
от страна на ищцата за тези периоди. Представена е присъствена книжка, в която
не е отразено В.Б. да е била на работа в тези периоди. Макар в проведеното на
26.02.2020 година съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
формално да оспори верността на същата, по делото не бяха ангажирани никакви
доказателства за оборване на отразените обстоятелства. В тази насока са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, които посочват, че не познават В.
Венцислава Б. и никога не са я виждал, макар и двамата да са участвали в проекта,
във връзка с който е била назначена. В тази насока е и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, е което изрично е посочено, че осигуровките,
които са удържани от заплатата на лицето и начислени за сметка на работодателя
са отчетени като разход във финансовия отчет по програмата на договора, във
връзка с която лицето е било назначено, но във финансовия отчет не е отчетена
изплатена заплата на лицето като разход.
Отделно от това, за да получава
работникът трудово възнаграждение без да е полагал труд е необходимо това да не
се дължи на негово виновно поведение, което е налице при неизпълнение на
трудовите норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена необходимост
/чл. 267 КТ/ и при производство на некачествена продукция /чл. 268 ал. 3 КТ/. В
този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 171 от
10.07.2013г. по гр.д. № 843/2012г. на IV г.о. на ВКС. По делото обаче липсват
твърдения, а и доказателства в тази насока.
Предвид всичко изложено,
настоящият съдебен състав приема, че за исковия период ищцата по делото реално
не е полагала труд и фактически не е осъществявала съответните трудови функции
при ответника по делото, поради което на същата не се дължи трудово
възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе съдът намира, че предявените по делото кумулативно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 2
894.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 05.09.2018
година до 16.01.2019 година по Трудов договор от 05.09.2018 година, както и за
сумата в размер на 1 396.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за
периода от 12.09.2018 година до 14.09.2018 година по Трудов договор от
12.09.2018 година, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, се явяват неоснователни и
недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото
претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна, като
по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следа да заплати на ответника
направените от дружеството разноски по делото в размер на 550.00 лева, от които
150.00 лева - внесено възнаграждение за изготвяне на ССЕ и 400.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.Б.
***, с ЕГН ********** срещу "ЕСДИ
2016" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново,
ул. "Независимост" № 31, с ЕИК ********* искове с правно чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 2 894.00 лева /две хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева/, представляваща трудово възнаграждение за периода от
05.09.2018 година до 16.01.2019 година по Трудов договор № 028от 05.09.2018
година, както и за сумата в размер на 1 396.00 лева /хиляда триста деветдесет
и шест лева/, представляваща трудово възнаграждение за периода от 12.09.2018
година до 14.09.2018 година по Трудов договор № 035 от 12.09.2018 година, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.В.Б. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ЕСДИ 2016" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Независимост" № 31, с ЕИК
********* СУМАТА в размер на 550.00 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща направени от дружеството разноски
по делото.
Препис от решението
да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок, считано от
11.03.2020 година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: