МОТИВИ от 30.05.2018 г. по НАХД № 140/2018 г. на РС-А.
Производството е образувано по
повод постъпило постановление на Районна прокуратура-гр.А. с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Г.А.С. с ЕГН **********
и Т.А.А. с ЕГН **********,***, с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.191, ал.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 06.08.2016
г. в с.М., общ. А., в съучастие като съизвършители,
улеснили непълнолетния си син А.Г. А. на 17 години и лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст – непълнолетната З. А. Б., с ЕГН **********, на 15 години, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, предоставяйки им за ползване стая от жилището си в с. М., общ. А.,
като не уведомили органите на МВР и Дирекция „Социално подпомагане“ за вземане
на отношение.
Представител на Районна
прокуратура- гр.А., редовно уведомена, се явява и пледира за налагане на глоба
на обвиняемите, като поддържа фактическите си констатации и развива правни
доводи в посока на искането си.
В съдебно заседание обвиняемитe не се явяват лично. Явява се техният защитник, който
моли за приложението на чл.9, ал.2 от НК, като развива подробни фактически и
правни доводи за искането си.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемите Г.А.С. и Т.А.А. живеят на съпружески начала, като от съжителството си
имат родени три деца, едното от които е свидетелят А.Г. А., роден на *** г. Към
настоящия момент същият е женен за посочената в постановлението на прокурора З.
А. Б., родена на *** г. Видно е от данните за раждане на двамата съпрузи, че
към момента на инкриминираната дата, посочена в постановлението на прокурора –
06.08.2016 г. са оставали 4 дни до навършване на пълнолетие на А.и 24 дни до
навършване на допустимата от закона 16 годишна възраст от З..
Макар да не са поддържали
контакт, семействата на А.Г. А. и З. А. Б. се познавали, тъй като имат
роднинска връзка помежду си – Т.А.А. е дъщеря на
сестрата на А.Д.Б., който е баща на З. А. Б.. През лятото на 2016 г.
свидетелката Б.Х. Б. и нейната дъщеря З. А. Б. работили в к.к.
Слънчев бряг. Там З. Б. се запознала и сближила с А.А.,
като станали приятели. Никой от родителите не знаел за връзката до 06.08.2016
г., когато двамата младежи решили да съобщят решението си да заживеят заедно.
Същият ден А.и З. се срещнали близо до нейния дом в кв. Банево, гр. Б.. З.
доброволно тръгнала заедно с А.към дома на родителите му в с. М., общ. А., тъй
като двамата имали предварителна уговорка това да бъде датата на тяхното
събиране като „семейство“. Пред родителите си, които също не знаели нищо за
намеренията на двамата младежи, А.заявил желанието си да я „вземе за жена”. Обвиняемите
не ги изгонили, макар да не познавали З., но веднага се свързали с нейните
родители, за да ги предупредят, че младежите са се „оженили“. Същата вечер З. останала
в дома им. На другия ден родителите на З. я потърсили, но родителите на А.им
съобщили, че З. и А.са излезли. Родителите на З. не били съгласни със
„женитбата“ и сигнализирали в РУ-А., за да започне нейното издирване. След около
месец отново посетили дома на А., като този път разговаряли със З., която ги
уведомила, че решението да заживеят заедно с А.е доброволно взето от нея и
доброволно се е съгласила да тръгне с него, като желае да продължи да живее с
него. Родителите приели волята на дъщеря си и подали сигнал да я свалят от
издирване. Безспорно е обстоятелство, че от 06.08.2016 г. все още 17 -
годишният А.и 15 - годишната З. заживели като семейство в самостоятелна стая в
дома на родителите на А.и до този момент не са се разделяли.
От показанията на А.и З., дадени
на досъдебното производство, се установява, че двамата със З. сами взели
решение да се „оженят“, без да споделят намеренията си с родителите на едната
или другата страна, а на 29.12.2017 г. двамата сключили граждански брак. От
връзката им се родило детето Т. А. Г.а, родена на *** г., която към настоящия
момент е припозната от А.Г. А.. В показанията на досъдебното производство З.
заявява, че решението да заживее с А.като семейство било взето от нея
доброволно, без да бъде принуждавана за него, като именно тя настояла да
продължи да живее с него пред своите родителите.
На 20.10.2017 г. от съжителството
им се родило общото им дете Т. А. Г.а. Същото било припознато от А., като от
момента на раждането му двамата го отглеждат заедно и се грижат за него с
помощта на родителите на А.. От приложения социален доклад по досъдебното
производство се установява, че отношенията между З. и А.от една страна и
неговите родители от друга страна са стабилни, младите хора получават и могат
да разчитат на грижите и подкрепата на родителите на А., като между тях
съществува здрава и трайна емоционална връзка.
На 29.12.2017 г. А.и З. сключили
граждански брак, за което бил издаден акт за граждански брак, за което по
досъдебното производство е приложено удостоверение за сключен граждански брак. Бракът не е законово недопустим, тъй като двамата са роднини по съребрена
линия от пета степен, което не попада в обхвата на пречките за сключване на
брак по чл.7 от СК.
На 15.11.2017 г., повече от
година след случая и навършването на 16 години от З., в РП-А. постъпил сигнал
от ДСП-А., с който уведомяват за непълнолетната майка З.. Към момента на
подаване на сигнала З. била на навършени 17 години и само след месец сключила
граждански брак с А.. На 01.02.2018 г., вече след сключване на гражданския брак
между З. и А., с постановление на РП-А. било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.191, ал.2 от НК, като обвинение било повдигнато на неговите
родители Т. и Г.. На 19.04.2018 г. срещу родителите било внесено настоящото
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
От събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че промяна във фактическото положение, установено
след 06.08.2016 г., няма. Родителите на А.продължават да пребивават в с.М., заедно
с децата си и семейството на А.и З.. А.и З. продължават да се грижат за детето
си, като са сключили граждански брак и междувременно детето било припознато от А..
Родителите на А.помагат на семейството с каквото могат, като грижите включват и
грижи по внучето им Т.. Към майката З. се отнасят с грижа, внимание и
привързаност.
Видно от приложените по делото
свидетелства за съдимост, обвиняемите не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от Наказателния
кодекс.
Гореизложеното се подкрепя изцяло
от материалите по съдебното и досъдебно производство – справка от НБД
„Население“, направена в съдебното производство, социален доклад на л.17-18 от
досъдебното производство, удостоверение за сключен граждански брак на л.23 от
досъдебното производство и копия от личните карти на А.Г. и З. Б. на л.14 и 15
от досъдебното производство, удостоверение за раждане на л.13 от досъдебното
производство, показанията на свидетелите Б. и А. Б., З. Б., А.Г., Д.Н., както и
от обясненията на обвиняемите Г.А.С. и Т.А.А..
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Съгласно чл.191, ал.2 от НК
пълнолетно лице, което склони или улесни напълнолетно
лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна
възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване
от свобода до две години или пробация.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в дома
на двамата обвиняеми свидетелите А.и З. заживели на съпружески начала,
без да имат
сключен граждански брак, преди навършването на 16 годишна възраст от Т.. Съвместното им съпружеско съжителство обхваща периода от 06.08.2016 г.
до навършването на 16 годишна възраст от Т. на 01.09.2016 г., с който факт
изпълнителното деяние на престъпното заживяване е прекратено, и съответно се изразявало в това, че те
очевидно започнали да поддържат общо
домакинство, установили и поддържали полови отношения, в резултат на които З. на 20.10.2017 год. родила момиче, което е припознато от
сина на обвиняемите. Съвместното им съпружеско съжителстване било прието от
обвиняемите, родители на А., които макар да осъзнавали, че З. няма навършени 16
години, я приели в дома си, предоставяйки възможност на нея и сина си да живеят
в самостоятелна стая като „семейство”. Анализирайки тези данни, съдът намира,
че деянието на обвиняемите действително формално покрива признаците на „улесняването”
по чл.191, ал.2 от НК. От събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че А.и З. сами са взели и поддържали решението да живеят
заедно като семейство, мотивирани от взаимната привързаност, която изпитвали
един към друг. Фактът, че това решение било подкрепено от обвиняемите, които осигурили
подслон на двамата, предоставяйки им стая в собствения си дом, без да уведомят
органите на МВР и ДСП, формално може да се определи като „улесняване”,
доколкото са създадени необходимите условия за това състояние. Следва да се
отбележи, че правилно не е повдигнато обвинение по отношение на по-тежката
форма от състава на престъплението по чл.191, ал.2 от НК - „склоняване”, тъй
като е повече от видно от събраните доказателства, че родителите на А.нямат никакво
отношение към формирането на решението за съвместно заживяване у двамата
младежи.
Независимо от горното, макар
формално да осъществява признаците на престъпление по чл.191, ал.2 от НК под
формата на изпълнителното деяние „улесняване”, деянието, извършено от
обвиняемите, е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК поради явната
незначителност на обществената му опасност. Към момента на инкриминираната дата
- 06.08.2016 г. до навършване на пълнолетие от сина им А.са оставали едва 4
дни, тъй като същият е роден на *** г., а 24 дни след началото на заживяването
пострадалата З. била вече с навършени 16 години, тъй като същата е родена на ***
г., т.е. касае се до изключително кратък период от време, след който и двамата
младежи са можели спокойно да вземат и реализират решението си да заживеят
заедно, без това да е свързано с последиците на наказателно правното
преследване за родителите на А.. За да бъде определено като престъпно конкретно
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане
на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства
на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. В конкретния случай
обществените отношения, свързани с правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите, обект на защита,
не са били
съществено засегнати. Установената фактическа
обстановка по делото по категоричен начин сочи изключително ниска степен на
увреждане на обществените отношения, правеща неприемливо и необосновано
използване на наказателна репресия спрямо обвиняемите. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че инкриминираният период на съжителство, прекратен с
факта на навършване на 16 години от З., е изключително кратък като време - едва
24 дни и не е довел до негативни последици за нейното правилно развитие. Същата
е създала здраво и стабилно семейство с мъжа, с който е заживяла на съпружески
начала само 24 дни преди навършване на допустимата от закона възраст от 16
години. Само четири дни след заживяването А.е навършил пълнолетие – 18 години, а
понастоящем двамата са сключили граждански брак и се грижат за общото им дете,
подпомагани в това именно от родителите на А., срещу които е повдигнато
обвинението. Отношенията между обвиняемите и младото семейство са изградени на
основата на взаимно разбирателство и общи грижи за семейството. Следва да се
съобрази и изминалия дълъг период от извършване на деянието, през който на З. е
навършила допустимата от закона възраст, родила е дете, припознато от сина на
обвиняемите и е сключила граждански брак с него, както и обстоятелството, че вече
повече година и половина живее в дома на обвиняемите, които продължават да
помагат и да се грижат за благоденствието и просперитета на създаденото от нея
и сина им семейство - както с емоционална и морална поддръжка, така и с
непосредствена грижа и финансова и материална подкрепа. Използването на
наказателна репресия спрямо обвиняемите в конкретния случай би довело до
неоправдано засягане на интересите на самата З. и създаденото от нея семейство,
което продължава да разчита на грижите на обвиняемите за отглеждане на роденото
в него дете. Самите обвиняеми са с добри характеристични данни и се ползват с
добро име сред познати и приятели, а и сред общността, в която живеят, за което
данни се съдържат в показанията на самата З., нейните родители и социалния
доклад, трудолюбиви са, със силно развито чувство на дълг към семейството,
обичат децата си и членовете на техните семейства, което включва З. и
новороденото им внуче, помагат им и се грижат за тях. Всички тези обстоятелства
извеждат извода за явна незначителност на обществената опасност на деянието, поради
което и на основание
чл.378, ал.4, т.2 вр. чл.304 от НПК, съдът намира, че
следва да оправдае обвиняемите по обвинението за престъпление по чл.191, ал.2
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378, ал.4, т.2 вр. чл.304 от НПК, съдът
постанови решението си, с което ги признава за невинни и ги оправдава по
повдигнатото обвинение по за престъпление по чл.191, ал.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….
/Т.
Спасова/