Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 05.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 07 05 2019 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Цв.Малинова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 963 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********,
срещу
Е.И.З. ЕГН ********** ***
ИТН 310230139737
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество
сумата 295.97 лв., представляваща преизчислена стойност на доставена, неизмерена
и незаплатена електрическа енергия за периода 20.12.2016
г. до 19.01.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. Перник, посочения
адм.адрес
от
които сумата 11.38 лв.,
представляваща законна лихва за забава до 11.07.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04596/2017
г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД твърди,
че осъществява обществено снабдяване с електрическа енергия въз основа на
издадена в негова полза лицензия.
Посочва, че през периода ,в качеството му на
битов клиент, са се намирали в договорно правоотношение с предмет доставка на
електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес, регулирано от публично
известни Общи условия.
Поддържа, че процесната сума е дължима от
ответника и представлява стойност на
доставена, неизмерена и неизплатена електроенергия за исковия период,
определена по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, като ответникът не е осъществил заплащане. Поради
забавата на същия е начислена и законна лихва.
С тези съображения ищецът обосновава
основателността на исковите си претенции и отправя искане за уважаването им.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответницата чрез особен представител - оспорва предявените искове като
неоснователни.
Твърди,
че през процесния период страните не са се намирали в облигационно
правоотношение, свързано с доставка на електрическа енергия и той не е имал
качеството потребител, поради липсата на сключен договор с ищеца. Намира, че
сочените от последния общи условия не го обвързват. Отрича процесната фактура –
като издадена на друго лице с други имена.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 4596 /2017 г. по описа
на Районен съд – Перник.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По
делото са приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ Електро България“ АД, /одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР,
както и Общи условия за на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 056 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на
ДКЕВР/, публикувани във вестник „Телеграф“, бр. 927 на 26.11.2007 г. и във
вестник „Съперник“ бр. 227 от 26.11.2007 г., видно от данните, съдържащи се в
писмените доказателства по делото.
Установява
се, че с разрешение от 29.11.2006 г., обективирано в представената по делото
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006
г., издадена от председателя на ДКЕВР, на ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД е
разрешено да осъществява дейност по „обществено снабдяване с електрическа
енергия“ на обособена територия за срок до 13.08.2039 г.
От
наличните писмени доказателства се установява, че :
Ответницата
е нов собственик на имота съгл. Договор за продажба на недв.имот с НА № 96 от
02.07.2010г. от когато тя е титуляр на ел.снабдения имот.
Фактурите
са издадени на името на стария собственик Йордан Свиленов Василев ЕГН **********,
но от доказателствата е видно, че имотът е продаден от него на ответницата през
2010г., когато и ответницата като нов собственик е подала собственоръчно
ЗАЯВЛЕНИЕ от 19.01.2017г. с ИТН 310230139737 въз основа на НА № 96 от 2010г.
Следователно-
от датата на собствеността ответницата като купувач на имота дължи и сумата
ел.енергия за същия.
От
изводите на вещото лице, обективирани в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че:
В
жилището е монтирано средство за измерване, което е минало техн.контрол
съгласно нормативната уредба.Отчетената ел.енергия също е съгласно нормативната
уредба – дължи се 284.59лв. главница, формирана от компонентите: дневна, нощна
ел.енергия, достъп до мрежа,разпределителна, електропреносна, пренос през двете
Изслушана
е и СИЕ с в.л. В.В. – която сочи, че фактурата е издадена на името на Йордан
Свиленов Василев / предишния собственик /, но в Заявлението ответницата е
посочила, че е влязла във владение на имота от 02.07.2010г. на основание
нотариален акт.
Независимо,
че фактурата е на др.лице, има предходни плащания от ответницата. Същата е
титуляр на ел.снабдения имот, видно от датата на придобиване, следователно тя
дължи сумата.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Както
беше изяснено, настоящото производство е образувано по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването
им е обусловено от установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, на всички правопораждащи правата му факти: съществуването
през процесния период между страните на валидно облигационно отношение,
регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба
/доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот, който да е електроснабден,
извършена доставка на ответника на определено количество електрическа енергия, правилното
начисляване на същата – при наличието на законово основание за преизчисление по
нормативно предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на
свързване, довела до
неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия и спазване
на процедурата за корекция и допълнително по иска за лихва – изпадането на
ответника в забава и размер на търсеното в тази връзка обезщетение.
Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата
на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при
публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично
писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от
процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че потребител на електроенергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод, че
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен
договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР
и публикувани Общи условия.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва съществуването през процесния
период на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество с твърдението, че
между тях не е сключван договор за доставка на електрическа енергия.
Ответникът
не оспорва той да е собственик на процесния електроснабден недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, поради което същият притежава и качеството потребител
на електроенергия за битови нужди като страна по правоотношението с ищцовото
дружество във връзка с нейната доставка.
В
подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства, че на името на
ответника и за процесния имот при „ЧЕЗ Електро България“ има открита партида.
Както вече беше посочено, за възникването на
тази облигационноправна обвързаност не е необходимо сключването на нарочен
договор между страните, поради което доводите на ответната страна в тази насока
се явяват неоснователни.
Правноирелевантно
е и кое лице конкретно е живяло в имота при липсата на твърдения и
доказателства за учредено в негова пола вещно право на ползване.
Като
купувач на електрическа енергия по см. на чл. 92 ЗЕ ответникът е и носител на
права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Съгласно клаузата на чл. 13 от последните
основното задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в
обекта електроенергия, включително при извършена корекция на сметката за
изминал период.
При
това положение съдът приема, че исковата сума е установена по основание и
размер – както за главница, така и за изтекла лихва за периода.
По разноските:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ищцовата страна –по списък по чл.80 ГПК а
именно :
Общо
820лв. по УИ и запов.производство
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО предявените
от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес център,
Срещу
Е.И.З. ЕГН ********** ***
ИТН 310230139737
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 295.97 лв., представляваща преизчислена стойност на доставена, неизмерена
и незаплатена електрическа енергия за периода
20.12.2016 г. до 19.01.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. Перник,
посочения адм.адрес
от които сумата 11.38 лв., представляваща законна лихва за забава до 11.07.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04596/2017
г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.З. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ РЗАНОСКИ НА „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
Общо
820лв. по УИ и запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с ч. гр. дело на Районен
съд – Перник, съотв. състав, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: