Мотиви към присъда № 58/ 09.06.2016 г.по НОХД № 849по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2016 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия И.А.Н. и
същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.252,
ал.2, предл.2, вр. ал.1 от НК – за това, че периода от 15.08.2008г. до
неустановена дата в периода април - май 2010г. в гр.К. без съответно разрешение
е извършвал по занятие банкови сделки - кредитиране, като е предоставял парични
кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва - за които се
изисква такова разрешение (съгласно чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от ЗКИ), както
следва:
на
15.08.2008г. е предоставил кредит в размер на 2 500 лв. на Ц.С. с лихва 1 200
лв.;
на 03.02.2009г.
е предоставил кредит в размер на 3 800 лв. на Б.Г. с лихва 100 лв. на месец;
на
неустановена дата в периода април - май 2010г. е предоставил кредит в размер на
5 000 лв. на С.К. с лихва от 10% месечно, като с дейността си е получил
значителни неправомерни доходи в общ размер на 4 700 лв. - престъпление.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение -
със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55
от НК и глоба, редуцирана съобр. чл. 55 ал. 2 от НК, като изпълнението на
наказанието лишаване от свобода бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Изразява
становище, че следва на основание чл. 53 ал. 2 б. „б“ от НК да бъде отнето в
полза на държавата придобитото от престъплението – в случая сумата от
4 700 лв.
Подсъдимият
Н. лично и чрез защитата си - адв. Т.С. изразява становище за недоказаност на
обвинението, наличието на гражданско- правни отношения, които не съдържат
обективните признаци на престъплението. Искат подсъдимият Н. да бъде оправдан
изцяло.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди изразеното от страните, намира за установена по непораждащ
съмнения начин следната фактическа обстановка на извършеното.
Подсъдимият И.А.Н.
е роден на ***г. Българин е, български гражданин, със средно образование е,
разведен е, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
През лятото на 2008г. свидетелят Ц.С., жител ***,
се бил заел с построяването за свои нужди на стопанска постройка - обор. Изпитвал
финансови затруднения. Не могъл да получи
банков заем, поради наличието на
непогасени все още кредити. Познавал Н. отпреди 6-7 години, когато гледал
негови животни. Решил, че може да получи
необходимите му средства от него, защото бил чувал, че подсъдимият дава пари в
заем.
На
15.08.2008г. св. Ц.С. посетил Н. ***. Поискал паричен заем от 2 500 лв.
Подсъдимият се съгласил да предостави тези средства, като в замяна поискал да му бъдат върнати 3 700 лв. Разликата от 1
200 лв. до размера на реално дадената сума представлявала лихва, формираща
печалба за него.
Свид. Ц.С.,
който имал неотложна нужда от финанси,
се съгласил и получил исканата сума от 2 500 лв. В замяна подписал
договор за паричен заем (том 5, л.11 дос. произв.), на който бил придаден вид,
че е съставен на 06.08.2008г. Действителната
дата на договаряне и даване на парите била 15.08.2008 г. За да си
гарантира получаването на лихвата, без
тя изрично да бъде обявена, в изготвения от него договор подс. Н. отразил, че
предава на заемателя Ц.С. сумата от 5 700 лв. Както бе вече посочено по-горе, в
действителност свидетелят получил само 2 500 лв., а разликата до 3 700 лв.
била договорената лихва. В договора било
отразено и че заетите средства следва да бъдат върнати до 10.05.2009г.
За условията
по кредита, вкл. размера на получения заем срещу уговорена лихва, бил наясно и
свидетелят П.С.- брат на заемополучателя, който също участвал в построяването
на обора. За договорките си с подсъдимия
Н. - получен заем срещу обещание за връщане на сумата с лихва, свид. Ц.С.
споделил и със свид. К.К., който стопанисвал имот в съседство с животновъдния
му обект. Последният се поинтересувал откъде С. е взел пари, за да продължи
строежа и той му обяснил.
Съобразно
уговореното, св. Ц.С. се издължил на подс.
Н.. Той на 21.04.2009г. върнал 2 000 лв., а на 06.05.2009г. - и остатъка от 1
700 лв. Връщането на посочените суми и
двата пъти станало в присъствието на брата на св. Ц.С. – св. П.С. По този начин
Н. получил като доход за себе си от фактическата кредитна сделка сумата от 1
200 лв., представляваща разликата между реално дадените и върнатите средства.
В началото
на 2009г. към кредитните услуги на подс. Н. се обърнала и св. Б.Г. (към онзи
момент водеща се с фамилията Е.), също
жител ***. Тя също имала нужда от парични средства, но поради непогасени
задължения към банка не можела да се възползва от предложенията на такъв вид
кредитни институции. За Н. от познати била научила, че дава пари в заем срещу
лихва и поради това се обърнала към него. Двамата се уговорили Г. да получи в заем сумата от 3 800 лв., в замяна
на което се задължила да му изплаща по 100 лв. лихва на месец, докато изплати
целия размер на заетите средства. За да си гарантира сигурна възвращаемост, Н.
поискал от Г. (Е.) да прикрият заемните отношения под формата на друг тип
гражданска сделка - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Като задължително условие за получаване на исканата сума поставил условие
свидетелката да се съгласи да се
определи като страна по такъв именно договор с предмет поемане на задължение от
нея и съпруга й да прехвърлят на „купувача"- подс. Н. правото на собственост върху техен
апартамент, намиращ се в гр.К. на ул.***, както и прилежащите му помещения. Притисната от
нуждата от пари, свидетелката се съгласила. На 03.02.2009г. тя и съпругът й
подписали договор (на л.З от приложеното по делото гр.дело № 975/2011г. на Районен съд
гр.Карлово). В него като продажна цена залегнала сумата от 3 800 лв., равняваща
се на уговорения заем, за която изрично било посочено, че е заплатена от
„купувача" при подписването на документа. С тази клауза подсъдимият Н. целял да си обезпечи пълно
издължаване от Г. (Е.), като в случай на неиздължаване на длъжника си
гарантирал възможността да придобие имота. Още след подписването на договора,
на същия ден Н. *** на свидетелката
договорената сума от 3 800 лв. Финансови трудности на св. Г. (Е.) я изправили
пред невъзможност да изплаща както размера на дадения й заем, така и
уговорената лихва. След като не направила каквито и да било погасявания, подс. Н.
поискал от нея да актуализират параметрите на прикритите им заемни отношения.
Това наложило нанасяне на корекция в договора и първоначално отразената цена от
3 800 лв. на 01.10.2009г. била променена на 8 300 лв., което според подс. Н. отразявало актуалния размер на дължимото от
свидетелката. Тази сума се формирала при включване и на лихвите, които представлявали сумата,
надвишаваща реално дадените 3 800 лв. И след изготвения коригиран договор св. Г. (Е.) не платила нищо от договореното.
През периода
април - май 2010г. свидетелят С.К. ***, който бил чувал също, че подс. Н.
дава парични заеми срещу лихва, се обърнал към него с молба за заем. Повод за
това станала невъзможността да тегли банков кредит поради налично задължение
към такава институция и кумулативната негова нужда от средства за покриване на
текущи разходи. На неустановена дата в посочения период св. К. посетил дома на Н.
*** и споделил за нуждата си. Подсъдимият, който се познавал със свидетеля от
детските им години, се съгласил да му даде в заем за срок от един месец сумата
от 5 000 лв. срещу 10 % месечна лихва. Така предложеният месечен размер на
лихвата бил 500 лв. Св. К. се съгласили
от подсъдимият му бил представен договор за паричен заем. В него, за да се
прикрие уговарянето на лихва, като предмет била посочена направо сумата от 5
500 лв. След като го подписал, Н. дал на свидетеля договорените по-рано 5 000
лв., които представлявали и реално дадените в заем средства.
Свидетелят К.
не успял в уговорения месечен срок да погаси задължението си. Поради това по
искане на Н. подписал за следващия месец нов договор за заем, в който заетата
сума била преформатирана на 6 000 лв., като се формирала чрез добавяне на още
500 лева- лихвата за новия месец. Старият договор бил скъсан от подсъдимия. В
следващите месеци заемателят - св. К. отново не бил в състояние да погаси
задължението си, в резултат на което по гореописания механизъм подс. Н.
съставял за всеки следващ месец нов договор, увеличавайки в него с по 500 лв.
размера на сочената като заета сума, а старият договор унищожавал. В крайна
сметка се стигнало до договора в окончателен вариант (приложен на л.3 от гр.
дело № 14/2011г. по описа на Районен съд гр.Карлово) с посочена като заета сума
в размер на 8 500 лв. Разликата над действително дадената сума от 5 000 лв.
представлявала договорена печалба за подс.
Н., получена от начислените лихви. Като дата на последно съставения договор била
посочена 01 април 2010г., но това не бил истинският момент на съставянето му.
Поради
продължаващото неиздължаване на К., по искова молба на подс. Н. *** било
образувано гр.дело № 14/2011г. По делото бил депозиран договорът с фигуриращата
в него като предмет на заема сума от 8 500 лв. С решение от 05.01.2012г. (том
5, л.29 дос. произв.) и допълнително решение от 23.02.2012г. (том 5, л.30 дос.
произв. ) св. К. бил осъден да я заплати, ведно със съответните лихви и
разноски. Последвало и издаването на изпълнителен лист (том 5, л.31 дос.
произв.), въз основа на който срещу длъжника по делото - св. К. започнало
изпълнително производство. Принуден от обстоятелствата, свидетелят К. започнал
да изплаща задължението, за което бил осъден по съдебен ред. Първо заплатил на Н.
2 000 лв., но пропуснал да документира този факт. След това, в рамките на образуваното
изпълнително производство последователно изплатил сумите от 3 000 лв., 5 100
лв. и 1 000 лв. Общо по заемното правоотношение св. К. заплатил 11 100 лв., включваща
реално дадената на заем сума от 5 000
лв., законната лихва за забава и направените по водене на делата разноски, но
така също и сумата от 3 500 лв.,
представляваща начислени от подс. Н. лихви, прикрити в последния договор за
заем като част от заетата сума. Тези именно средства - 3 500 лв.,
представлявали реално получената от подсъдимия материална облага, формирана като лихва по
заемната сделка.
Описаната
по- горе фактическа обстановка на извършеното се установява от следните
доказателства, които съдът кредитира:
От
обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното производство, които
кредитира относно признатото познанство със свидетелите, но не и относно
съдържанието им - съответстващо на отразените в приложените като писмени
доказателства договори. В некредитираната част обясненията противоречат на
подлежащите на кредитиране свидетелски показания, имат ярко изразен защитен
характер и съдът ги възприема като израз на реализирано право на защита, а не
като източник на преки доказателства. Съдът кредитира отчасти и присъединените като доказателства по делото
по надлежния процесуален ред обяснения на подсъдимия от досъдебното
производство/ л. 4 и л. 67-69 т. V/- в частта относно признато даване на пари
на св. Ц.С., Б.Г. и С.К., като по вече изложените съображения не кредитира
заявеното, че това даване на пари изцяло съответства на отразеното в писмените
договори като основание и размер. Съдът кредитира показанията на свидетелите:
На св. Ц.С.,
с изключение на частта, в която при първоначалните си показания отрича да е
подписвал приложения като писмено доказателство по делото договор от 15.09.2009
г.
На св. С.К.,
като за обстоятелството кога е станало предаването на сумата срещу уговорка за
лихва съдът възприема периодът около и
след посочената в договора дата - 01.04.2010 г. с оглед заявеното от свидетеля,
че при последващото променяне на договора и късане на първоначалния / с цел
отразяване на по-висока сума, включваща и лихви/ е променяна само сумата, но не
и датата. Колебанията в показанията на този свидетел са само относно датата на първоначалната
договорка и съдът ги разрешава с оглед изложените съображения.
На св. Б.Е. / Г./, П.С., К.К., Х.Б., Г.Г..
Показанията на последните двама свидетели нямат пряко отношение към инкриминираните
по делото деяния. То обаче описват идентична деятелност на подсъдимия,
осъществена по начина, описан от свидетелите С., К. и Е. /Г./ и отричан от
подсъдимия. Фактическата обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира, отчитайки, че датите на последващите
договори не съответстват на датите, отразени в тях, а на първоначално
съставените и впоследствие унищожени. Съдът приема, че и сумите, отразени като
дължими в договорите не съответстват на действително получените от свидетелите,
тъй като в тях се включени като дадена главница, така и уговорените между
страните лихви. За основанието на сделката не възприема и посоченото в
предварителния договор със свид. Е. /Г./, тъй като в случая се е касаело за
прикрита сделка за обезпечаване на вземането, а не за действителна воля на страните
за продажба на недвижимия имот. За всички невъзприети от съдържанието на
договорите за заем обстоятелства съдът възприема свидетелските показания.
Възражението на подсъдимия и защитата му срещу кредитирането на показанията на
свидетелите относно договорената възнаградителна лихва и начина, по който е
било отразявано вземането в приложените по делото договори, съдът не възприема.
С оглед
изложеното, Пловдивският окръжен съд счита за установено по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият И.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл.252, ал.1 от НК, като през периода от 15.08.2008г. до неустановена
дата в периода април – май 2010г. в гр.К., без съответно разрешение е извършвал
по занятие банкови сделки – кредитиране, като е предоставял парични кредити
(заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за които се изисква такова
разрешение (съгласно чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от ЗКИ), както следва:
- на
15.08.2008г. е предоставил кредит в размер на 2500 лева на Ц.С. с лихва 1200
лева;
- на
03.02.2009г. е предоставил кредит в размер на 3800 лева на Б.Г. с лихва 100
лева на месец;
- на
неустановена дата в периода април – май 2010г. е предоставил кредит в размер на
5000 лева на С.К. с лихва от 10% месечно.
Действащият Закон за кредитните
институции дава дефиниция за банката чрез основните сделки, които тя
извършва- публично привличане на влогове и предоставяне на кредити. Същността
на банковата дейност се изразява основно в тези банкови операции и може да бъде
осъществявана само от юридически лица, които имат издаден лиценз от БНБ.
Банковото кредитиране се изразява в предоставяне на паричен ресурс за определен
период от време със задължение за връщането му, заедно с цената на този ресурс,
т. е. с лихвата. Облигационният заем е сделка, при която се предоставят пари
или движими вещи за временно ползване със задължение за връщане, като по изключение
в договора може да се уговори и лихва. Наказателният закон обявява за престъпно
не инцидентното сключване на договори по чл. 240
от ЗЗД, а системното, по занятие заемане на парични средства срещу
възнаграждение /лихва/. Константно е разбирането в правната теория и в
съдебната практика, че дейността по предоставянето назаем на пари срещу
възнаграждение с основната цел заемателят да реализира доходи напълно
съответства на понятието банково кредитиране, което е поставено под
разрешителен режим. Това са класически банкови сделки, включени в основния
предмет на дейност на банките и не могат
да се осъществяват от физически лица. Дейността на подсъдимия по предоставянето
назаем на пари срещу възнаграждение е
имала за основна цел заемателят да реализира доходи. Реализирането на доходи от
тази дейност сочи на това, че дейността се извършва по занятие и по това тази
дейност се отличава от договора за заем по ЗЗД. Няма изискване в
закона подсъдимият обективно да се издържа от тази дейност, няма изискване тя
да е основна дейност, да е основен или единствен източник на средства за живот,
няма изискване и доходът от тази дейност да е постоянен. На първо място следва
да се отбележи, че деянието принципно би било съставомерно и без реално
заплащане на лихвата от длъжника. Фактите по делото установяват реално плащане
на лихва от получателите на паричните суми / през инкриминирания период - за
свид. С./. На второ място, престъплението по чл.
252, ал. 1 от НК е на формално извършване и за неговата съставомерност е
достатъчно да се установи системното извършване на еднородни деяния с намерение
деецът да получи вследствие на тази дейност доход, следователно е достатъчно
уговарянето на възнаграждението за предоставянето временно на паричния ресурс
във формата на лихва, при системното извършване на тази дейност, които
обстоятелства в случая са установени. Съдебната практика приема последователно
и непротиворечива, че извършването по занятие на определена дейност е налице
при условията на системност, т.е. поне три изпълнителни деяния. В случая такава
системност е налице. В посочения смисъл е и практиката на ВКС, вкл. Решение №
16 от 2.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1751/2014 г., III н. о., Решение № 288 от
22.07.2013г. на ВКС по н. д. № 212/2013 г., III н. о., Решение № 158 от
2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 378/2014 г., III н. о., Решение № 34/2013 г. на
III Н. О., Решение
№ 158/2014 г. на III н. о. За съставомерността на извършеното, защото за
това престъпление на формално извършване е без значение (освен при
индивидуализация на наказанието) размерът на неправомерно получените от дееца
доходи от лихви, а обществената му опасност произтича от факта на самото
упражняване по занаят на банкова дейност от неоправомощени от закона правни
субекти, действащи без съответно разрешение, което се изисква по закон. Тази
дейност подсъдимият Н. е извършвал в нарушение на изискванията на съгласно
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от ЗКИ. По силата на чл.2, ал.1 от ЗКИ паричният кредит
е сред видовете банкови сделки, които могат да бъдат извършвани само от
определени категории юридически лица при спазване на установения лицензионен
режим. Законът за кредитните институции чрез нормите на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1
изброява лицата, които могат да осъществяват въпросния вид сделки, разделяйки
ги на две основни категории - съответно кредитни институции (банки) и финансови
институции. Посочената дейност е
поставена под специален регулаторен режим и може да се извършва само от
оправомощени от Закона правни субекти. Разрешение за такава подсъдимият не
притежавал, а и по логиката на нормативния акт не могъл да притежава, тъй като
липсва правно регламентирана възможност банковите сделки да се извършват от
обикновено физическо лице.
Подс. Н. е извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл. Обективираното от него поведение, включващо предоставяне на
различни лица на парични суми с уговаряне и получаване на лихва сочи на целта
същият да реализира доходи, и следователно обосновава формата на вината. ЗКИ
установява регламента за извършване на съответни видове сделки, включително и
кредитиране, както и кръгът на субектите, които могат да извършват тази
дейност, като предписва разрешителен режим. За субективната страна на деянието
не е необходимо подсъдимият да е бил наясно с конкретното съдържание на нормите
в ЗКИ, определящи
регламента на банковата дейност, а е достатъчно да съзнава, че извършваното от
него като физическо лице, по занятие, кредитиране на различни лица, с цел
реализиране на доходи, без разрешително, е неправомерно.
Съдът намира, че инкриминираните
неправомерни доходи не са значителни по размер. Законът не дава легална
дефиниция на понятието "значителни доходи". Наличието на този
квалифициращ признак следва да се преценява с оглед конкретиката на престъпната
дейност по делото. В случая периодът на извършване на престъплението е в
рамките на двадесет и един месеца, а доказаните неправомерни доходи, получени
през този период са на стойност 1 200 лв.
Горното сочи, че на месец подсъдимият е реализирал доходи от
извършваната незаконна дейност в рамките на средно 57,18 лв. месечно /
инкриминираният период обхваща 21 месеца/, което е доста под минималната за
страната / през 2008 г. е била 220 лв. съобр. ПМС 1/11.01.2008 г. , през 2009 г.-240 съобр. ПМС № 1/10.01.2009 г.,
а през м. май 2010 г. –също 240 лв.
съобр. ПМС № 326/30.12.2009 г. /. Дори и реализираният доход да се приеме само
за времето от 15.08.2008г. до 06.05.2009 г. / времето между получаването на
2 500 лв. от свид. С. и връщането на 3 700 лв. от същия свидетел/,
той би се явявал в размер на 133,33 лв. , което също е значително под размера
на МРЗ за съответния период. Както бе вече изложено в мотивите, според
настоящия състав на съда в размера на получените неправомерни доходи не могат
да бъдат включени договорените през инкриминирания период, но получени след него такива от свид. К.. Деянието следва да се преквалифицира по
основния текст на чл.
252, ал. 1 от НК и подсъдимият да бъде признат за невинен за това, с дейността си да
е получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 4700 лева. Подсъдимият
е получил през инкриминирания период неправомерни доходи в размер на 1 200
лв., които са под установените в съдебната практика 14 МРЗ и не изпълват
обективния признак на престъплението по чл. 252 ал. 2 от НК- „значителни“. Подсъдимият
Н. следва да бъде оправдан по възведеното обвинение относно правната квалификация
на извършеното по чл.252, ал.2, предл.2, вр. ал.1 от НК. В тази
насока е и практиката на ВКС, вкл. Решение № 16 от 2.04.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1751/2014 г., III н. о., НК; Решение № 195 от 22.05.2014 г. на ВКС по н. д. №
463/2014 г., II н. о.
Относно вида и размера на наказанието:
Пловдивският окръжен съд счита, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при значителен превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Такива са: чистото съдебно минало и
неголяма стойност на неправомерния доход, реализиран от деянието. Като
обстоятелство, влияещо върху отговорността, настоящият съд възприема
прекомерната продължителност на наказателното производство не по вина на
подсъдимия, който неразумен срок следва
да бъде компенсиран. Макар първоначално подс. Н. да е бил разпитван като
свидетел по делото, то нему е било известно образуваното наказателно
производство, чиито предмет са били сключените договори за заем срещу лихва. Тези
обстоятелства, в съвкупната си преценка следва да бъдат окачествени като
многобройни по смисъла на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото и обосновават извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичната за този вид
престъпни деяния. Отегчаващо отговорността му обстоятелство е продължителния
период, през който е осъществяване неправомерната дейност. Минималният
предвиден за престъплението размер на наказанието се явява несъразмерно тежък .
Съответно на обществената опасност на деянието, дееца и годно да постигне
целите, визирани в чл. 36 от НК е наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. За постигането на тези цели не е необходимо да се налага и кумулативно алтернативно
предвиденото за престъплението наказание конфискация на част от имуществото.
Подсъдимият е неосъждан. Наложеното наказание е
под три години лишаване от свобода. Налице са формалните предпоставки на чл. 66
ал. 1 от НК. Съдът намира, че е налице и специалната предпоставка- от доказателствата
по делото следва извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и
без деецът да бъде изолиран и откъснат от обичайната си трудова и социална
среда. Ефективното му изтърпяване би имало неоправдано репресивен характер. Ето
защо според настоящия състав на съда са налице основанията на чл. 66 ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието от две
години лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Получената
като договорена лихва от свид. С. сума от 1 200 лв. е неправомерен доход,
придобит чрез престъплението по чл. 252 ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл.53,
ал.2, б.”Б” от НК е императивна и тази
сума при постановената по делото осъдителна присъда следва да бъде присъдена в
полза на Държавата, като придобита чрез престъплението.
Веществени
доказателства, приложени по делото – полиетиленова торба, съдържаща бележки с
изписани имена и телефонни номера; скъсано копие от договор и фактура за
консумирана енергия; тетрадка с твърди корици; договор за покупко – продажба на
МПС от 05.02.2014г.; бланка на договор за паричен заем; договор за покупко –
продажба на МПС от 29.06.2011г.; договор за покупко – продажба на МПС от
05.02.2014г. и уведомление от държавен съдебен изпълнител следва да се върнат на подсъдимия след влизане на
присъдата в сила.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия И.А.Н. следва да бъдат възложени направените по делото
разноски- пътни разходи на призованите свидетели, поради което съдът го осъжда
да заплати в полза на ВСС, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 110
лева, направени разноски по делото в хода на съдебното производство.
Причина
за извършване на престъплението- стремеж към имуществено облагодетелстване.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: