№ 384
гр. В., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110202294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. И. М. ЕГН **********, чрез адв. И. Д.- ВАК срещу: Електронен
фиш за серия К № 5841426 издаден от ОДМВР В., с който за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от адв.
И. Д.. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
се явява, не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 5841426 е съставен от ОД на МВР-В.,
против въззивника, затова че на 29.04.2022г. в 14:26 часа, в гр. В. на бул.
„Княз Борис I“ в посока центъра на града до р-т „Камелия“ е извършено
нарушение за скорост с автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ“ с рег. № В 8500
СА установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC (ARH
CAM S1 120ccd1), като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост
78 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
1
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен въззивника М..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събраните писмени доказателства по делото.
С ъдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
Следва да се уточни, че с измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 г.,
(в сила от 09.07.2017 г.) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, регламентираща условията за издаване на ЕФ за извършено
нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в
приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на
отговорност. В съдържанието на тази разпоредба е предвидено, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки
(какъвто е процесния случай), се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на
ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
2
мястото на поставяне на радара и посоката на движение на отразения в
снимката автомобил не съвпада с посоката, указана от радара и посочените
Джи пи ес координати, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се
вижда и регистрационният му номер. От приложения към
административнонаказателната преписка снимков материал от изготвения с
АТС клип е видно, че описания и посочен в процесния ЕФ автомобил с
регистрационен номер В 8500 СА е засечен с процесното автоматизирано
техническо средство на посочената дата и час.
Мястото на осъществяване на нарушението е отразено с точни
географски координати в приложението, а именно общ В., Г. Път I-9,
П.В.“Ален мак“, а в електронния фиш е отбелязано, че нарушението е
извършено в гр. В. на бул. „Княз Борис I“ в посока центъра на града до р-т
„Камелия“. По този начин мястото на извършване на нарушението, което е
съществен реквизит на електронния фиш съгласно чл. 189, ал. 4 изр. 2 пр. 2 от
ЗДвП е неточно посочено. Мястото на извършване на нарушението и неговото
коректно упоменаване е от съществено значение, тъй като от него биха могли
да бъдат почерпени доводи, свързани с възражения на нарушителя, като част
от правото му на защита, за евентуалния начин на боравене с техническото
средство, действие на ограничението, въведено с пътен знак, реалната
възможност на техническото средство да извърши замерване при определени
негови технически характеристики и с оглед конкретния режим на работа,
който е избран и пр. В този смисъл точното посочване на мястото на
нарушението, освен изрично изискване на закона, има своя смисъл и в
евентуалните изводи досежно възможността да бъде осъществено
замерването с конкретно техническо средство. Спецификата на твърдяното
нарушение е такава, че мястото на замера на скоростта посредством мобилна
система, разположена в полицейски автомобил обективно не съвпада с
мястото на осъществяване на нарушението, което следва точно да бъде
определено не само като платно за движение в определена посока, но и като
разстояние, с оглед избрания режим на работа на техническото средство.
В тази посока следва да се посочи, че е неправилно е било посочено
въведеното ограничението на скоростта в контролирания участък.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Т. това до
посочването на грешно място се е стигнало при генериране от страна на
3
автоматизираната система на местоположението на извършеното нарушение.
Според свид.Т. действителното място на нарушението е това посочено в
протокол приложение към чл. 10 ал.1- Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство.
С оглед на това, съдът приема, че мястото, посочено в обжалвания
електронен фиш е неточно посочено. В електронния фиш трябва да се посочи
точното място на нарушението, това е мястото на което е била разположена
мобилната система с която е засечена скоростта на движение на автомобила
управляван от въззивника, както и въведеното в този участък ограничение на
скоростта. Предвид факта, че в ЕФ е вписано съвсем различно място на което
е установено нарушението с неточно посочено на въведеното ограничение на
скоростта.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени
обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен. При този изход на
делото следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя относно
заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна
защита, в който фигурира договорено и платимо в брой при подписване на
договора адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. и е заплатено в
брой на 24.08.2022 г., видно от отбелязването в договора, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер е направено от процесуалния
представител на ОД на МВР-В.. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата,
в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди
извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
4
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. 7 Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с
Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000
лв. - е 300 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300 лв. В случая е договорено
възнаграждение в размер на 500 лева, което е над минималния размер,
установен в Наредбата и принципно може да се определи като прекомерно
предвид действителната фактическа и правна сложност на случая. При
преценка на този въпрос, съдът съобрази обстоятелството, че по делото е
разпитан един единствен свидетел, при отсъствие на насрещна страна и
защитника се е явил само на последното заседание т.е. делото не се отличава
с фактическа сложност. Поставеният за решаване пред ВРС казус е лишен и
от правна сложност, тъй като се касае за наложена една санкция по ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че именно разноски в минимален размер посочен в
нормата на Наредбата - 300 лева следва да бъде присъден в полза на
въззивника предвид действителната фактическа и правна сложност на случая.
Поради това и ОД на МВР-В. следва да заплати на възз. М. разноски по
делото в размер на 300 /триста / лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5841426, с който на М. И. М.
ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- В. да заплати на М. И. М. ЕГН **********,
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6