Р Е Ш Е Н И Е № 341
12.03.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 10.02.2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело № 36 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4267/09.11.2019 г., постановено по гр. д. № 5323/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив,
е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. ****, да заплати на И.Г.Б.
с ЕГН: **********, със съдебен адрес: адв. М.Б. –П.,*** сумата от 3000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- преживени болки и страдания
от повдигнатото му незаконно обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК
по досъд. пр. № 215/2013г. по описа на ОСС при ОП - ****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.02.2016г. до окончателното изплащане,като
за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния претендиран размер от
12 000 лв., предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен.
Срещу решението в частта, с която
е уважен иска до размера от 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е
постъпил въззивен протест от Прокуратурата, с който се навеждат оплаквания за
нарушение на материалния закон и с искане за отмяната му в тази част и
отхвърляне на иска, а евентуално- за намаляване размера на присъденото
обезщетение като несъответстващо на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В отговор на въззивния протест ищецът
е мотивирал становище за неговата неоснователност и моли за потвърждаване на
решението в тази му част.
Подадена е въззивна
жалба и от ищеца срещу решението
в частта, с която се отхвърля иска за
обезщетение за репариране на неимуществени вреди за размера над 3000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. В нея се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част, искане за отмяна и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
пълния претендиран размер.
Не е постъпил в срок писмен
отговор на въззивната жалба от Прокуратурата. В с.з. представителят на
Прокуратурата оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба и протестът са допустими, като подадени в
законния срок, от активно процесуално легитимирани
страни, имащи правен
интерес от въззивно обжалване, редовни са по съдържание, поради което се поставят на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.
236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
В случая съдържащите се
във въззивния протест и жалба оплаквания
за неправилност, са следните: оспорени са изводите за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпени от ищеца
неимуществени вреди, както и изводите относно определяне на размера на обезщетението за репарирането им като необосновани спрямо доказателствената съвкупност
и извършени в нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба
и протеста, при преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Производството, в което е
постановено обжалваното изцяло решение, е
образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Г.Б. против Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за репариране вреди,
настъпили в пряка причинна връзка от образуваното и воденото срещу ищеца
наказателно производство по обвинение по досъд. пр. № 215/2013г. по описа
на ОСС при ОП - ****, за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, по което с
влязла в сила присъда по НОХД № 4913/2015
г. по описа на ПРС е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
По делото не е било спорно, прието
е за установено от приложените към ИМ доказателства и от материалите по
приложеното НОХД № 4913/2015 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ н. с., и не се оспорва във въззивната жалба,
поради което следва да се възприеме следната фактическа обстановка:
С Постановление от 26.09.2013г. е
образувано досъдебно производство № 967/2013г. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и с Постановление от 01.11.2013г.
разследването е възложено на следовател при Окръжен следствен отдел на Окръжна
прокуратура- ****. С Постановление от 17.11.2014г. по сл.д. № 215/2013г. по
описа на ОСО ищецът И.Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
от общ характер по чл. 311, ал. 1 от НК за това, че на 19.03.2009г., като
длъжностно лице- началник на общинска служба по земеделие и гори „Родопи“, в
кръга на службата си е съставил официален документ – заверил скица №
К00255/18.04.2000г., представляваща предложение за делба на имот 039003,
землище на с. ****, с която са удостоверени неверни обстоятелства, а именно, че
имотът е възможно да бъде разделен на два отделни имота, посочени в
предложението за делба, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тези обстоятелства по гр.д. №2001/2004г. по описана ПРС, 6-ти
гр. състав и спрямо същия е взета МН
„Подписка“ . В хода на досъдебното разследване са извършени редица процесуални
действия – разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, възлагане и
изготвяне на експертизи. По
внесения срещу Б. обвинителен акт за престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е образувано НОХД
№ 4913/2015 г. по описа на РС - Пловдив, по което е постановена оправдателна Присъда № 329 от 03.11.2015 г., с която ищецът е бил признат за
невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението.
Срещу оправдателната присъда на ищеца е подаден протест от Прокуратурата, по който е образувано ВНОХД № 2397/2015 г. по описа на ОС - ****,
по което е
постановено окончателно Решение № 44 от 16.02.2016 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
Като законосъобразни се възприемат
мотивите, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия
състав на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: незаконност на действията на Прокуратурата, който е държавният орган, съгласно вменените
с НПК правомощия, повдигащ и поддържащ обвинението за престъпления от общ
характер и ръководещ досъдебното производство, изразяващи се в повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е бил
оправдан, поради което на ищеца се дължи обезщетение от Държавата, чрез
процесуален субституент ПРБ, за репариране на причинените вреди, настъпили в
пряка причинна връзка с незаконните действия, а дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, въз основа на всички конкретни правно-релевантни
обстоятелства (чл.
52 ЗЗД).
Повдигането на незаконно обвинение
на ищеца, само по себе си, е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот,
авторитет и достойнство на гражданин. Наличието на отрицателни стресови
преживявания и на напрежение по време на воденето на наказателното производство
е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и не се
нуждае от специално доказване. Ето защо, в случая, несъмнено, на репариране
подлежат всички причинени на ищеца обичайни неимуществени вреди от воденото
против него наказателно производство и за установяването им, както и за
причинната връзка с обвинението, не е необходимо ищецът специално да ги
доказва. Тъй като е налице основанието по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, на репариране подлежат претърпените от ищеца морални
страдания, изразяващи се в изпитваните по време на цялото наказателно
производство неудобства, за това, че се чувствал унизен, притеснен и несигурен;
за накърнените морални и нравствени ценности, както и за ограниченията в
социалното му общуване.
В случая, настъпването на обичайни
вреди за ищеца от воденото против него наказателно производство е и доказано от
показанията на разпитания свидетел. От тях е установено, че ищецът бил много
притеснен и изнервен, а след процеса станал затворен и ограничил контактите с
близки и приятели. Опасявал се как обвинението спрямо него ще се отрази на
съпругата му, която била лекар и всички ги познавали. Страхувал се това
обвинение да не се отрази негативно на дъщерите
му и техните семейства. Приема се, че от коментираните доказателства не са
доказани специфични
по вид и интензитет негативни последици, подлежащи на репариране, извън
очбичайните. Конкретно, не се
установяват от показанията на разпитания
свидетел твърденията на ищеца, че воденото срещу ищеца наказателно производство
е станало причина за изпадането на ищеца в паника, прераснала в сериозна депресия, а други доказателства в тази връзка не са ангажирани.
Същевременно следва да
бъдат отчетени и следните факти, относими към определяне на справедливия размер
на обезщетението, а именно, че вмененото на ищеца обвинение касае престъпление,
извършено в кръга на службата му, поради което и е станало достояние на широк
кръг от хора / така свидетелските показания/, което неминуемо е уронило
авторитета на ищеца, заемащ отговорна длъжност, както и фактът, че Б. е с чисто
съдебно минало и посредством повдигнатото му обвинение за съставяне на
документи с невярно съдържание и то в длъжностно качество, за него са създадени
неудобства, притеснение под угрозата от наказателна отговорност и уронване на
престижа сред колегите му, които следва да бъдат репарирани, доколкото се
намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.
При определяне по справедливост
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са установени по делото
следните обстоятелства, които обуславят по-висок размер:
Прерастването на наказателното
производство в съдебна фаза с внасяне на обвинителен акт в съда и разглеждането му в две съдебни инстанции, чистото съдебно
минало на ищеца, обвинението, касаещо професионалната дейност на ищеца .
Установените по делото
обстоятелствата, които обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в по-нисък размер, са следните:
Продължителността на досъдебното
производство, 1
година и 3 месеца, взетата
най-лека мярка за неотклонение "подписка", обвинението срещу ищеца не
е било в извършването на престъпление, което е тежко по см. на чл.
93, т. 7 ДР на НК, т. к. за него се предвижда наказание лишаване от свобода
до 5 години, както и това, че на ищеца не е постановена осъдителна присъда на
нито една съдебна инстанция.
Отчитайки изложените
обстоятелства, релевантни за определяне на размер на дължимото обезщетение,
съдът намира, че съответстваща на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е сума размер на 2000 лв., която е достатъчна да репарира претърпените от
ищеца и доказани вреди.
Предвид изложеното, въззивният протест е частично
основателен и атакуваното решение ще се отмени в частта, с която искът е уважен
за разликата над посочения размер от 2000 лв. до пълния присъден от 3000 лв.,
поради недоказаност на вреди, обуславящи такъв размер на обезщетението. В
останалата част решението, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
Горното налага частична
отмяна на решението и в частта на разноските за адвокатско възнаграждение, като
на ищеца се следват такива в размер на 148,33 лв. съобразно важената част от
иска. Заплатената ДТ в размер на 10 лв. се дължи изцяло по арг.от чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Следователно решението в частта за разноските ще се отмени за разликата
над 158,33 лв. до присъдените с него разноски от 232,50 лв.
С оглед на този инстанционен
резултат, на ищеца не се дължат разноски във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4267/09.11.2019 г., постановено по гр. д. № 5323/2019
г. по описа на Районен
съд Пловдив в частта, с която се ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. ****, да заплати на И.Г.Б. с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: адв. М. Б. –П.,*** обезщетение за
неимуществени вреди- преживени болки и страдания от повдигнатото му незаконно
обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК по досъд. пр. № 215/2013г. по
описа на ОСС при ОП – Пловдив за
разликата над сумата от 2000 лв. до размера от 3000 лв., както и в частта,
с която се ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. ****,
да заплати на И.Г.Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: адв. М. Б. –П.,***
деловодни разноски над сумата от 148,33 лв. до размера от 232,50 лв. , като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: адв. М.
Б. –П.,*** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. ****, иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- преживени болки и страдания от
повдигнатото му незаконно обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК по
досъд. пр. № 215/2013г. по описа на ОСС при ОП – **** за разликата над сумата от 2000 лв. до размера от 3000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4267/09.11.2019 г., постановено по гр. д. № 5323/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред
ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: