Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1172 17.05.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 3478/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД от “Екс Дебт Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Е.И.А. против В.Г.Ч., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че има
парично вземане срещу ответника в размер на 1847.66 лева, представляващо
дължима главница по сключено споразумение от 04.04.2014г. по договор за
издаване на кредитна карта. Този договор е сключен между ответника и “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД за сумата от 500 лева кредитен лимит. Вземанията
по договора
са били прехвърлени от кредитора на “Екс Дебт Мениджмънт” ООД
с договор за цесия от 13.02.2014г. Длъжникът е уведомен за
цесията. Със споразумение от 04.04.2014г., сключено с новия кредитор, длъжникът
е признал съществуването на дълга си от 1847.66 лева и се е задължил да го
изплати при условията на т.5 от същото. Крайният срок за погасяване на
задължението е 20.10.2014г. Въпреки изтичане на срока, ответникът не
платил дължимите суми. Моли се за
уважаване на исковете.
По реда на чл.410 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 4844/30.10.2017г. по ч. гр. дело № 8126/2017г. за търсените суми. След като заповедта
е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК, ищецът е завел настоящото дело за доказване
на вземането си по общия ред.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 22.05.2018г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че е било сключено споразумение от 04.04.2014г. между “Екс Дебт Мениджмънт” ООД и В.Г.Ч., с което е установено между страните, че ищецът е придобил вземане против ответника на основание сключен договор за цесия от 13.02.2014г., страни по който са Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД и “Екс Дебт Мениджмънт” ООД. С този договор за цесия е прехвърлено вземането на Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД против ответника, произтичащо на основание договор от 19.09.2008г. за издаване на кредитна карта. Установено е, че към 04.04.2014г. длъжникът дължи на кредитора 1847.66 лева. Уговорено е, че сумата ще се плати разсрочено с редукция от 20%, като задължението се намалява на 1478.13 лева, с краен срок за плащане 20.10.2014г. Според чл.5 от споразумението, при неизпълнение на задълженията за плащане, редукцията става невалидна и кредиторът може да обяви цялата сума за изискуема. Случаят е точно такъв, доколкото няма данни след подписване на споразумението ответникът да е плащал разсрочено задълженията си. Ето защо редукцията следва да се счита за изгубила действие, поради което вземането за цялата сума от 1847.66 лева се дължи изцяло. Същото е и изискуемо, доколкото е настъпил дори падежът при разсрочено плащане, а именно 20.10.2014г. Въпреки, че цялото вземане е изискуемо, плащане от страна на ответника не е доказано по делото. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 36.96 лева, представляващи платена държавна такса, както и разноски в заповедното дело от 86.95 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Ч., ЕГН ********** ***, че дължи на “Екс Дебт Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Е.И.А. сумата от 1847.66 лева /хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляващо дължима главница по сключено споразумение от 04.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –
27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за
изпълнение № 4844/30.10.2017г. по ч. гр. дело № 8126/2017г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА В.Г.Ч., ЕГН ********** *** да
заплати на “Екс Дебт Мениджмънт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от Е.И.А. сумата от 36.96 лева /тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени в исковото производство
разноски, както и сумата от 86.95 лева
/осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски в заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.