№ 23
гр. Търговище , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500083 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д.№83/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на В. Д. Н. с ЕГН:**********,
действащ чрез пълномощника си адв. Ц.И. от ТАК ПРОТИВ Решение №
97/08.03.2021г., постановено гр.д. № 1517/2020г. по описа на Районен съд-
Търговище, с което е бил уважен предявеният от Гаранционен фонд-
гр.София иск за сумата 1 324,26 /хиляда триста двадесет и четири и 0.26/лв.
на основание чл.288а, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.288, ал.12, връзка
с ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Присъдени са разноски.
Считайки решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
моли съда да го отмени, като реши спора по същество и отхвърли иска.
Твърди, че има спор по отношение на факта „от кой момент започва
погасителната давност“. Неправилно първоинстан-ционният съд е приел, че
давността започва да тече от деня на плащането на вредата. Твърди се във
въззивната жалба, че „КЗ предвижда задължителен ред за предявяване на
вземаето пред „Гаранционен фонд“, но този ред няма отношение към
1
давността“. Счита, че в конкретния случай началният момент, от който почва
да тече давността е моментът на настъпване на вредата- 12.08.2015г., а не от
17.02.2017г.- датата на плащане на обезщетение, както е приел съдът.
Позовава се на изтекла давност.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от адв. К.В., пълномощник на Гаранционен фонд- гр.София
със становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да
потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Цв.И. от ТАК, който
поддържа въззивната жалба и наведените в нея основания. Претендира
присъждане на разноски, представя списък на разноски.
В съдебно заседание за въззиваемото дружестно се явява адвокат В. от
АК- Търговище. Оспорва въззивната жалба.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
2
Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно фактическата
обстановка по делото, като на основание чл.272 от ГПК настоящият състав на
съда препраща към мотивите му.
По отношение на оспорването от въззивника, че първоинстан-ционният
съд е постановил решение в нарушение на закона, настоящият състав на съда
не споделя това становище на въззивника, напротив изцяло споделя
становището на първоинстанционния съд и препраща към мотивите му, като
допълва и свои мотиви в тази насока.
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства
съдът, след подробен техен анализ е приел за безспорно установено
обстоятелството, че ответникът не е имал валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за управляваното от него
МПС при причиняването на ПТП-то, установени са и вредите по основание и
размер, както и причинната връзка между настъпването им и виновното
поведение на ответника, обстоятелства, обуславящи основателността на
предявената регресна претенция и ангажирането на гражданско-правната
отговорност на ответника за заплащането на претендираната сума от 1
324,26лв., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до изплащане на
задължението, на основани чл.288а,ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.288,
ал.12, във връзка с ал.1, т.2,б.“а“ от КЗ.
Касателно възражението за изтекла погасителна давност, което се явява
единствено основание в жалбата при обжалване на решението на Районния
съд, настоящият състав споделя и в тази част мотивите на Районния съд,
които са подробни и подкрепени с практика на ВКС, като излага и следните
мотиви: Действително основанието за встъпване в правата на увреденото
лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово
регламентираното задължение на Гаранционен фонд за плащане на
застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в
лимитативно предвидените случаи, следователно давността започва да тече от
датата на заплащане на обезщетението, което в случая е 17.02.2016г., като
исковата молба е депозирана в рамките на общия петгодишен давностен срок
с депозирането й на 27.11.2020г. Следва да се посочи, че регресното право на
Гаранционен фонд да иска от причинителя на вредата това, което е платил на
3
увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата,
които увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на
регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.),
като по въпросите за погасителната давност спрямо регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува
задължителна практика, обективирана в т.14 от ППВС № 7/77 г. Тези въпроси
се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на
ВКС, а именно:
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният
момент на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече
погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и чл.49 от
ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който
момент длъжникът изпада в забава.
Разпоредбата на чл.91 от Закона за застраховането (отм.), регламентира
правото на ГФ да встъпи в правата на третото увредено от ПТП лице, на
което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на
щетата. Това право е аналогично на регресното право на суброгиралия се
застраховател, като то произтича от самия закон. След като исковата
претенция, основана на чл.91 от ЗЗ (отм.) не е породена от застрахователно
правоотношение, то по отношение на продължител-ността на погасителната
давност е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Именно с оглед
основанието на регресния иск на ГФ, следва да се приеме, че плащането на
обезщетението е началният момент, от който започва да тече 5-годишният
давностен срок, а не от настъпването на увреждането.
По отношение на разноските- Въззиваемото дружество не претендира
разноски.
С оглед изхода от правния спор- на въззивника не се дължат разноски.
Въз основа на изложените съображения и мотиви настоящият съдебен
състав на Окръжен съд- Търговище
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО решение
№ 97/08.03.2021 г., постановено гр.д. № 1517/2020 г. по описа на Районен съд
Търговище, на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5