№ 29
гр. К., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици в равни квоти на поземлен имот с
идентификатор ******** от *** кв.м. в гр.ПБ, ведно с построените в него
сгради от ***, като този имот наследодателят и техен баща П. СТ. К.
притежавал по нот.акт №****** г. на КРС. Първият ответник – внук на същия
П. СТ. К., бил собственик само на половината от сграда №1 в имота, като
същият придобил собствеността върху нея с нот.акт №*** т.3 н.д. №***/****
г. на нотариус Н. К. чрез дарение от втората ответница по делото. Тя, на свой
ред, била придобила тази идеална част от сградата по силата на отстъпено
право на строеж, по време на брака си с първия ищец – бивш нейн съпруг и
баща на първия ответник, което право било отстъпено чрез Заявление по
чл.56 ЗТСУ от **** г. от наследодателя. Вследствие на прекратяване на брака
между първия ищец и втората ответница по делото с влязло в сила решение
по гр.д. №****/**** г. на РС - Я тази сграда останала в равни квоти по между
им.
С нот.акт №*** т.3 н.д. №***/**** г. на нотариус Н. К. втората ответница
обаче прехвърлила на сина си не само половината от сградата, която
притежавала по силата на отстъпеното право на строеж и развода с бившия си
съпруг, а и половината от *****, както и половината от правото на стореж
върху целия имот, като си запазила и право на ползване върху целия имот.
Според твърденията на ищците, тъй като самата Д. ИВ. Н. не е притежавала
половината от правото на собственост върху *****, както и половината от
право на строеж върху имота, тя не е могла да прехвърли на сина си
посочената в нотариалния акт квота от сгради ***, както и право на строеж
върху терена, както и да запази право на ползване за себе си върху целия
имот. Ето защо и ответникът и приобритател по дарствената сделка също не
би могъл да стане собственик на половината от сгради ***, и правото на
строеж в имота.
1
Ищците твърдят още, че ответниците ползват сгради ***, като са поставили в
тях свои вещи и не ги допускат до постройките.
Молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че само
те са еднолични собственици на сгради ***, че първият ответник не
притежава право на строеж върху имота, а втората ответница не притежава
право на ползване върху целия имот, както и да осъди ответниците да
предадат владението на ищците на ½ идеална част от двете сгради.
Претендират разноски.
Ответниците оспорват предявения иск, като твърдят, че със заявление по
чл.56 от ЗТСУ правото на строеж било учредено от учредителя П. СТ. К.
върху цялото дворно място, че притежавали всички строителни книжа, че на
мястото на старата сграда било предвидено и реализирано строителство на
двуетажна жилищна сграда, като към нея била принадлежаща и сграда №2.
***** били долепени една до друга. Двете сгради били придобити по време на
брака между първия ищец и ответницата, на същите бил извършен основен
ремонт, но без строителни книжа, съпрузите владяли сградите повече от 20
години и били придобили същите на основание давностно владение и
реализирано право на строеж върху целия терен. Оспорват твърдението, че
били пречили на ищците да ползват сградите. Освен това твърдят, че тези
сгради били постройки на допълващото застрояване и имали обслужващ
характер спрямо жилищната сграда в имота. Ответницата Д.Н. признава, че
упражнява владението си върху процесните посторйки на основание учредено
право на строеж и право на ползване с нотариален акт, ответникът СТ. П. К.
оспорва обстоятелството, че владее процесните сгради. Молят съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и да им присъди
разноските в производството.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното и
прави следните изводи:
Между страните по делото не се спори, че сграда №1, посторена в резултат на
отстъпено право на строеж в имот №********, е била съсобствена в равни
квоти между първия ищец и втората ответница, както и че същата е посторена
на основание отстъпено и реализирано право на строеж по време на брака им,
продължил от **** г. до 11.03.2019 г., видно от съдебно решение по гр.д.
№****/**** г. на РС-Я.
В покрепа на горното са и приетите като доказателства и неоспорени от
страните Заявление по чл.56 ЗТСУ от **** г. строителни книжа, архитектурен
проект и решение за прекратен брак по гр.д. №**** от **** г. на РС-Я.
Спорен между страните по делото е въпросът чия собственост са сгради *** в
имота, притежава ли ответницата право на ползване върху целия имот, а
ответникът право на строеж върху половината от терена и владеят ли без
основание ответниците тези две посторйки.
За да бъдат изяснени спорните между страните въпроси, следва да бъде даден
отговор на въпроса в какъв обем е било учредено право на строеж на бившите
съпрузи Д.Н. и П.К. от собственика на целия терен – П.К. и какви правни
последици възникват от реализирането му.
Видно от приетите по делото Заявление по чл.56 ЗТСУ от 20.06.**** г.;
Протокол №10/20.08.**** г на Община ПБ, Виза за проектиране от **** г. на
Община К., Разрешение за строеж ***/**** г. на Община К., одобрен
архитектурен проект на жилищната сграда, обяснителна преписка към
проекта, съдът намира че правото на строеж, което покойният П. СТ. К. е
2
учредил на сина си П.К., по време на брака му с ответницата Д.Н., е било
единствено и само за строеж на двуетажна масивна жилищна сграда – сграда
№1.
Това е така, тъй като във всички строителни книжа е посочено конкретно и
изрично само и единствено жилищна сграда, архитектурният проект скицира
само жилищна сграда, не и допълнителни постройки, а в обяснителната
записка към проекта и самият проект е посочена и застроената квадратура на
сградата – 90 кв.м. т.е. обема, в който следва да бъде реализирано правото на
строеж. В този смисъл е назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, която в заключението си на въпроса какво е предвидено да се
построи в имота на основание на заявлението по чл.56 от ЗТСУ отговаря, че в
имота е предвидено да се построи двуетажна сграда, тъй като на база на него
е издадена скица и виза за проектиране и изготвен проект, издадено
разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. В с.з. от
10.01.2022 г. вещото лице отговаря категорично, че заявлението разрешава
строежа, а визата казва къде точно да се осъществи той.
Следва да се има предвид и още, че към момента на учредяване на правото на
строеж – 20.06.**** г. процесните допълнителни постройки са съществували,
това обстоятелство не се спори между страните, освен това се доказва и от
приетите по делото строителни книжа за двуетажната сграда. Видно от визата
за проектиране, която датира още от 1995 г., т.е. преди самото заявление за
учредяване на право на строеж, тези постройки са нанесени на плана и са
съществували, видно от архитектурния проект на сградата, долепената до
двуетажната сграда сграда №2 е дори начертана на проекта като
съществуваща. При това положение не е възможно същите да са били
построени на основание отстъпено право на строеж, тъй като същото се
учредява за сграда, която тепърва ще се строи, а не за съществуваща такава.
Обстоятелството, че процесните сгради са били ремонтирани в последствие и
от кого е извършван ремонта им не се отразява върху собствеността им, както
и обстоятелствата, че постройка №2 в следствие на строежа на двуетажната
сграда се е ситуирала залапена за нея, както и обстоятелството какво е
предназначението на постройките.
Или в обобщение, тъй като ***** са били налични към момента на
учредяване на правото на строеж в имота и най-вече тъй като учреденото
право на строеж се е простирало само до посторяване на двуетажната сграда в
имота, то ***** са собственост на собственика на терена – П. СТ. К. – поч.
**** г., а след смъртта му на неговите наследници – двамата ищци в равни
квоти. Всички постройки в имота, с изключение на сграда №1, която е
построена на основание отстъпено право на строеж са били собственост на
собственика на терена, както е посочено и в нот.акт №****** г., с който П.
СТ. К. е притежавал на свое име.
Поради изложеното ответницата Д.Н. е притежавала само и единствено ½
идеална част от сграда №1, и правото на строеж върху ½ идеална част от
същата сграда, тъй като реализираното право на строеж се обективира в
собственост върху постройката и правото отново да бъде изградена в случай,
че бъде съобрена, но само в обема в който е учредено - в случая само върху
90 .м. от двуетажната жилищна сграда в имота. Поради това, макар и да
разполага с нот.акт за собственост на свое име и за половината от двете
постройки и половината от правото на строеж върху цялото място,
ответницата е имала право да прехвърли на своя син само това което е
притежавала самата тя – половината от сграда №1 и половината от правото на
3
строеж върху нея.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика като напр. Р-е
№483/15.07.2010 г. по гр.д. № 991/2009 г. На I ГО на ВКС; Р-е № 127 от
12.12.1993г. по гр.д.№ 572/1993г. на ВКС,ІІ ГО, и Р-е от 04.02.2004 год. на
ВКС, ІІ ГО, по гр.д. № 292/2003 год. и много други, е застъпено становището,
че продажбата на чужд имот не е нищожна – сделката е действителна, но не
поражда транслативен ефект, поради което прехвърлителката Д. ИВ. Н. не е
могла да прехвърли на ответника СТ. П. К. ½ идеална част от *******, както и
право на строеж върху повече от това което има -1/2 право на строеж върху
сграда №1, тъй като самата тя не е притежавала тези права. В резултат на това
не е могла и да запази право на ползване върху целия имот, тъй като тя е
собственица само на половината от сграда №1 и само върху тази половина
същата може да запази за себе си право на ползване.
Съдът не споделя твърденията на ответниците, че бившите съпрузите били
придобили ***** по давност, тъй като самите те се легитимират в процеса с
титули за собственост на основание право на строеж. Ищецът заявява
претенции за собственост върху постройките на основание Заявление по чл.56
от ЗТСУ от **** г., а ответницата с нот.акт №192 т.3 н.д. № 547/**** г. на
нотариус Н.К., където е призната за собственица на основание именно на
отстъпено право на строеж, като в същия нотариален акт е посочено
заявлението по чл.56 от ЗТСУ и строителните книжа за сградата.
Претенцията за придобиване по давност е и недоказана, тъй като видно още
от приетото по делото съдебно решение за развод по гр.д. №****/**** г. на
РС-Я, съпрузите уреждат ползването на семейното жилище – къща, не и
други постройки в имота, което означава, че те самите не са считали
допълващите постройки за свои и не са ги ползвали по време на брака си.
Освен това, в хода на производството нито са сочени, нито са събирани
доказателства за придобиване по давност на процесните сгради, нито е
зявяван давностен период, а от събраните по делото гласни доказателства на
водените от ответниците свидетели не може да се направи обоснован извод,
че бившите съпрузи са владели процесните постройки като свои, с
намерението да ги придобият.
Освен това придобвното основание право на строеж изключва придобивното
основание давност.
Правното основание на заявения иск и чл.108 ЗС.
При заявен иск по чл.108 ЗС ищците следва да докажат следните
кумулативни предпоставки, че са собственици на вещта, че ответниците я
владеят без основание и че им пречат да я ползват.
В настоящото производство съдът намира за доказани и трите предпоставки
по следните съображения:
Видно от събраните по делото писмени доказателства Заявление по чл.56
ЗТСУ от 20.06.**** г.; Протокол № 10/20.08.**** г на Община ПБ, Виза за
проектиране от **** г. на Община К., Разрешение за строеж ***/**** г. на
Община К., одобрен архитектурен проект на жилищната сграда, обяснителна
преписка към проекта, обсъдени подробно по-горе и неоспорени от страните,
ищците са собственици на процесните постройки.
Тъй като ищците са собственици на процесните постройки, ответниците,
макар и да притежават титул за собственост на свое име – съответно нот.акт
******/**** г. на нотариус Н.К. на името на ответницата и нот.акт №*** т.3
н.д. №***/**** г. на нотариус Н.К. на името на ответника, не са собственици
на процесните постройки, не притежават и половината от правото на строеж
4
върху целия имот, както и правото на ползване върху целия терен. Поради
това съдът намира за доказана и втората предпоставка за уважаване на иска
по чл.108, а именно, че ответниците нямат основание да своят процесните
постройки –1/2 идеална част от тях/.
Съдът намира за доказана и третата предпоставка по чл.108 ЗС, а именно, че
ответниците владеят половината от процесните посторойки.
В настоящият процес искът е предявен срещу двама ответници – собственик и
ползвател, тъй като и двамата заявяват вещни права върху имота по
приложените нотариални актове.
Първата ответница и ползвателка на имота Д.Н. признава, че ползва
постройките, а и видно от нот.акт № *** т.3 н.д. №***/**** г. на нотариус
Н.К. същата изрично си е запазила право на ползване върху имота.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – св.В.В. е
видно, че постройките се ползват не само от ответницата, а и от ответника
С.К.. „Тези постройки в двора помощните ги ползва Д., вътре има, когато
минават от там – погледнах – кашони, телевизори, детски играчки, не се
загледах. Предполагаме, че са на Д. и С. вещите.... Д. няма малки деца, синът
и С. има малки деца.”
В отговора си по чл.131 ГПК ответникът С.К. признава и че има две малки
деца, едно от които се роди скоро, както и че „другата сграда има
дърводелски машини и инструменти, които се ползват от мен и баща ми.
Двете сгради са долепени една до друга и са свързани с голямата жилищна
сграда.“
Горното дава на съда основание да приеме, че и двамата ответници ползват
процесните постройки без да имат основание за това.
С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан и като такъв същият следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените от тях в производството разноски в размер
на 794 лв.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА СТ. П. К. ЕГН
********** от гр.ПБ, ул.”*****” № 25 и Д. ИВ. Н. ЕГН ********** от гр.ПБ,
ул.”*****” № 25, че П. СТ. К. ЕГН ********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** и
С.С.В.. ЕГН ********** от гр.К. бул.”*******” *****, са собственици по
наследство на ЕДНОЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор ********.2 с площ от ** кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА
ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩОТО ЗАСТОРЯВАНЕ с идентификатор
********.5 с площ от ** кв.м., както и че СТ. П. К. ЕГН********** гр.ПБ,
ул.”*****” *** НЕ ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА СТРОЕЖ върху поземлен имот
с идентификатор ******** гр.ПБ, ул.”*****” *** с изключение на право на
строеж върху ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ********.1 с площ от *** кв.м. и Д. ИВ. Н. ЕГН**********
гр.ПБ, ул.”*****” *** НЕ ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ върху
поземлен имот с идентификатор ******** гр.ПБ, ул.”*****” ***, ведно с
всички посторойки в него, с изключение на ½ идеална част от двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ********.1 с площ от ***
5
кв.м.
ОСЪЖДА СТ. П. К. ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** и Д. ИВ. Н.
ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** ДА ПРЕДАДАТ собствеността и
владението на П. СТ. К. ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** и С.С.В..
ЕГН********** от гр.К. бул.”*******” *****, върху ½ идеална част от сграда
№ ********.2 и сграда № ********.55 построени в поземлен имот с
идентификатор ******** от *** кв.м. по КККР на гр.ПБ на ул.”*****” № 25.
ОСЪЖДА СТ. П. К. ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** и Д. ИВ. Н.
ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** да заплатят на П. СТ. К.
ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** и С.С.В.. ЕГН********** от гр.К.
бул.”*******” *****, съдебни разноски по делото в размер на 794
лв./седемстотин деветдесет и четири лева/.
ДАВА на П. СТ. К. ЕГН********** от гр.ПБ, ул.”*****” *** и С.С.В..
ЕГН********** от гр.К. бул.”*******” ***** съгласно чл.115 ал.2 от ЗС 6
месечен срок от влизане в сила на решението да отбележат същото, като след
изтичане на този срок, ако това не бъде направено вписването на исковата
молба губи действието си.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок
от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6