Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 02. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 03.09.2018година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря Стела Цветкова като разгледа
докладваното от съдия Видолова гр. д. № 6047 по описа за 2017 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба
от „Ю.Б.“ АД, срещу З.С.Д., П.Г.Т., С.С.Д. и С.Р.Д.,
за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземането на ищеца от ответниците
на следните суми: 10 441, 23 евро, представляваща главница, сумата от 1 103, 87
евро, представляващи договорени лихви/договорна и мораторна/
за периода от 10. 09. 2015 год. до 06. 12. 2016 год., сумата от 108, 29 евро,
представляваща такси за периода от 12. 09. 2015 год. до 06. 12. 2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08. 12. 2016 год. до
изплащане на вземането, които представляват и обща сума на начисленията по
договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № НL
20138/22.03.2007г. Твърди, че на 24.07.2014г. и на 01.09.2015г. са сключване
допълнителни споразумения по договора за кредит, че кредитополучателите са
преустановили плащанията си на 10.09.2015г., че предсрочната изискуемост на
кредите е настъпила на 10.11.2015г. и че ответниците
са уведомени за тази изискуемост с нотариални покани. Моли се съда да признае за установено
съществуването на задължението по ч.гр.д. № 9320/2016г. по описа на ПлРС, по отношение на ответниците,
във връзка с неизпълнение на задължение по посочения договор, както и да осъди ответниците за разноските в исковото и в заповедното
производство.
Ответниците З.С.Д., С.С.Д. и С.Р.Д. не вземат сдтановище
по делото. Особения представител на ответника П.Г.Т., взема становище, че
поради неуточнен размер на претендираните суми, искът
се явява неоснователен. Твърди, че сумите не са доказани, оспорва размера на възнаградителната лихва, счита, че след обявяването на
предсрочната изискуемост, може да се претендира само една лихва и това е мораторната лихва, че сумата от 108, 29 евро не е посочена
на какво основание се претендира.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното: Претенцията на ищеца е с правно основание чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед № 5825/9.12.2016г. по ч. гр.
д. № 9320/2016г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е
допустим, тъй като по издадената заповед са постъпили възражения от длъжниците в установения двуседмичен срок, а заявителят е
предявил претенцията по чл. 422 от ГПК в указания едномесечен срок.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 9320/2016г., ищецът е подал на 08.12.2016г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу З.С.Д., ЕГН **********,
П.Г.Т., ЕГН **********, С.С.Д., ЕГН **********, и С.Р.Д.,
ЕГН **********, като кредитополучатели по Договор за кредит за извършване на
ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 20138 от 22.03.2007г. В
заявлението са цитирани и анекси от 24.07.2014г. и от 01.09.2015г. Видно от
делото е, че е издадена заповед за изпълнение № 5825/9.12.2016г., срещу която са
възразили всички длъжници. Приложено е извлечение от
счетоводните книги на ищеца л. 5 от заповедното производство, съгласно което
кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 10.11.2015г., поради
неплащане на три погасителни вноски за договорни лихви и главница с падежи
10.09.2015г.; 10.10.2015г. и 10.11.2015г. Видно от приложените както в заповедното, така и в
исковото производство нотариални покани до четиримата кредитополучатели, банката-кредитор е изпратила до тях уведомление, че кредита е обявен
за изцяло и предсрочно изискуем с дата 10.11.2015г., които покани обаче са били получени от тези лица, на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК на 07.11.2016г., съгласно протоколите на нотариус Д.И..
От изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че отпуснатият кредит от 12 500 евро е бил
усвоен на две дати – 27.03.2007 и на 24.04.2007г., договорен е променлив лихвен
процент за различните години от кредита, такси управление и наказателни лихви,
а допълнителните споразумения по договора са уговаряни с оглед допуснатата
забава на плащанията от страна на кредитополучателите. Дадени са два варианта
на дължимите по кредита суми към 06.12.2016г. – първи вариант – при настъпване
на предсрочна изискуемост на 10.11.2015г. – датата на третата просрочена и
неплатена вноска//автоматична предсрочна изискуемост/ и втори вариант – при
обявяването на кредитополучателите на предсрочна изискуемост – на 07.11.2016г.
При вторият вариант дължими към датата на подаване на заявлението са следните
суми – 10 441.23 евро главница; 1 165.92 евро лихва, от която 835.20
евро за периода 10.09.2015г. – 06.12.2016г. и 330.72 евро лихва за забава за
периода 12.10.2015г. до 06.12.2016г.; 88.80 евро годишна такса управление и
такса просрочен кредит; 19.49 евро имуществена застраховка, начислена на
21.04.2016г.
При тези данни, съдът намира от правна страна
следното: В случая ответниците имат качеството на кредитополучатели по банковия
кредит, което им качество не се оспорва, не се оспорват и подписите
им в договора и в анексите. В случая кредитополучателите са солидарни
длъжници за задължението спрямо ищеца. В случая следва
да се разгледа въпроса – към коя дата задължението на четиримата длъжници е станало предсрочно изискуемо. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. В случая, за да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем,
следва да са били налице двете предпоставки, посочени в ТР – неплащането на три
вноски и обявяването на длъжниците на предсрочната
изискуемост. Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че между датата на
последната, трета просрочена вноска и датата на обявяване по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК на предсрочната изискуемост на длъжниците, е
изтекла почти една година, то предсрочната изискуемост на всички вземания е
настъпила едва на 07.11.2016г. – при настъпването на втория елемент от
фактическия състав на изискуемост на вземането. При това положение, дължими от ответниците са сумите по втория вариант на изчисление на
икономическата експертиза, които като главница, такси управление и имуществена
застраховка съвпадат, но се различават от претенциите за лихви. В случая следва
да се присъди поисканата в петитума на исковата молба
възнаградителна лихва от 177.87 евро за периода 10.09.2015г. – 06.12.2016г.,
въпреки, се СИЕ е изчислила по-висока такава, и изчислената мораторна
лихва от 330.72 евро за периода 12.10.2015г. - 06.12.2016г., като разликата до претендираната мораторна лихва
926.00 евро, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли. Независимо
от възражението на ответника Т. за невъзможността да се начисляват две лихви
едновременно – възнаградителна и мораторна,
съдът намира, че двете суми могат да бъдат едновременно начислявани, доколкото
те не обезщетяват една и съща вреда – възнаградителната
лихва е договорена между страните и тя представлява печалбата на банката при
едни нормално развиващи се отношения между страните, нейното наименование
условно е наречено „лихва“, само поради начина на изчисляването ѝ, а не и
на нейното съдържание, докато мораторната лихва е
санкция на нарушението на задълженията на една от страните по договора и е като
договорно, така и законово закрепена. При тези изводи на съда, основателни се
явяват претенциите на ищеца спрямо солидарно отговорните ответници,
както следва: 10 441.23 евро главница; 508.59 евро лихва, от която възнаградителна лихва от 177.87 евро за периода
10.09.2015г. – 06.12.2016г., и мораторна лихва от
330.72 евро за периода 12.10.2015г. -
06.12.2016г.; 108.29 евро, представляващи 88.80 евро - годишна такса
управление и такса просрочен кредит и 19.49 евро - имуществена застраховка,
начислена на 21.04.2016г. За разликата
до претендираната мораторна
лихва 926.00 евро, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съгласно
т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство. С оглед обстоятелството, че в
конкретния случай, искът е частично уважен, съдът намира, че следва да редуцира
разноските в заповедното производство и ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на общо 1425.37лв.
При този изход на делото, съобразявайки
размера на уважената част от исковете, съдът намира, че ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 622.34 лв. Ответникът П.Г.Т.,
дължи самостоятелно на ищеца, внесения депозит за негов особен представител, в
размер на 948.92 лв.
По изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 422 от ГПК, че З.С.Д., ЕГН **********,***,
П.Г.Т., ЕГН **********,***3, С.С.Д., ЕГН **********,***,
и С.Р.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумите от:
10
441.23 евро главница по Договор за кредит за извършване
на ремонт/подобрения на недвижим имот
№ HL 20138 от 22.03.2007г. и анекси към него от 24.07.2014г. и от 01.09.2015г.;
508.59 евро лихва, от която възнаградителна лихва от 177.87 евро за
периода 10.09.2015г. – 06.12.2016г., и мораторна
лихва от 330.72 евро за периода 12.10.2015г. - 06.12.2016г.;
108.29 евро, представляващи 88.80 евро - годишна
такса управление и такса просрочен кредит и
19.49 евро - имуществена застраховка,
начислена на 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2016г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 9320/2016г. на ПлРС, като предявеният иск за мораторна лихва, за разликата до претендираната от 926.00 евро, като неоснователен
и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.С.Д., ЕГН **********,***, П.Г.Т., ЕГН **********,***3,
С.С.Д., ЕГН **********,***, и С.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
следните суми: 1425.37лв. - направени деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 9320/2016г. по описа на ПлРС, и разноски
за уважената част от исковете
в размер на 622.34 лв.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН **********,***3,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, депозит за негов особен представител, съразмерно с уважената част на исковете, в размер на 948.92
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: