Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038
гр.Бяла,09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, II-ри граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ивелина Бонева
Секретар Мариета Йорданова като разгледа докладваното
от съдия Бонева гр. дело № 39 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
депозирана от М.М.М., чрез адвокат Д.К. против И.М.П., И.Г.Г., М.Г.Д., Д.Г.Д. и
П.Г.Д., с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на И.М.П., И.Г.Г., М.Г.Д., Д.Г.Д. и П.Г.Д., че М.М.М. е
собственик общо на 1/3 идеална част от полагащите се 2/3 идеални части за И.Г.С.
от посочените земеделски земи, или 2/9 от всички земи, както и да отмени
Нотариален акт № 11, том ХІІІ по
нот.дело № 2545/1998г. над полагащите се по закон идеални части за горницата
над 1/3 от всеки един от имотите. Претендира разноските по делото.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответниците И.М.П. ,М.Г.Д., Д.Г.Д., П.Г.Д. и И.Г.Г.,
чрез адвокат Н.И. от ВТАК. С отговора считат иска за допустим, но неоснователен.
Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, текла в
продължение на 22 години, начиная от съставянето на нотариалния акт за собственост
- 11.06.1998г. Поддържат,че след придобиване на имотите през 1998г., единствено
признатите за собственици молители, наследници на П. И. М. /сестра на
наследодателя Й.И.С./ са придобили владение върху процесните земеделски земи,
което са упражнявали явно, постоянно и неоспорвано в продължение на 22 години.
Трите сестри /И.М.П., И.Г.Г. и Д. М.П./, в качеството си на съсобственици при
равни права, са извършили множество правни и фактически действия през годините,
афиширайки се като собственици - декларирали са това обстоятелство пред Служба
по вписванията при PC Бяла, Поземлена комисия Бяла, пред трети лица, с които
през годините са сключвани договори за наем и аренда. Всички плащания по тези
договори са получавани и разпределяни между съсобствениците по равно.Твърдят,че
след смъртта на Д. М.П. - починала на 10.01.2014г., фактическото и правното
положение се запазило, като нейните наследници /М.Г.Д., Д.Г.Д. и П.Г.Д./
продължили владението, съвместно с другите ответници.
Претендират направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С решение №35 от 14.09.1994г.на ПК гр.Бяла е възстановено правото на
собственост на наследниците на Й. И. С.,б.ж. на с.Дряновец,община Бяла върху
следните земеделски земи:
Нива от 2.900 дка,пета категория, местност Горни ливади, имот № 049022;
Лозе от 1.754 дка,трета категория, местност Кортарла, имот № 053072;
Нива от 0.500 дка,пета категория, местност Гогопараса, имот № 070005;
Нива от 8.346 дка,трета категория, местност Долни ниви, имот № 086004;
Нива от 6.5 дка,седма категория, местност Чакъла,имот № 107031;
Нива от 10.099 дка,пета категория, местност Седикени, имот № 112007;
Нива от 9.102 дка,пета категория, местност Кукулица, имот № 128006;
Между страните не съществува спор, че и ищците, и ответниците са наследници
на Й.И.С.,починал на 04.04.1983г. Неоспоримо е също и обстоятелството,че към
датата на смъртта му негови наследници са били съпругата му И. Г.С.,починала на
08.11.1997г. и П.И.М. –сестра,починала на 22.12.1990г.
От представения по делото препис –извлечение от Акт за сключен граждански
брак –л.19 от делото се установява,че Й. И.и И. Г. са сключили граждански брак
на 13.02.1928г.
От представения по делото НА за собственост на недвижими имоти,възстановени
по ЗСПЗЗ №11,том XIII, рег.№2545 от 1998г.се установява,че наследниците на П. И. М. /сестра на наследодателя Й.И.С./ са признати
за собственици на зем.земи,възстановени с решение №35 от 14.09.1994г.на ПК
гр.Бяла.
Във връзка с релевираните от ответниците възражения за изтекла придобивна
давност върху процесните недвижими имоти са приобщени по делото и следните
писмени доказателства: Договор за наем на земеделска земя № 116 от 12.09.2000г.; заверено копие на
Договор за наем на земеделска земя от 20.08.2005г.; Договор за наем на
земеделска земя вх.рег.№ 33/11.06.2009г.; заверено копие на Договор за наем на
земеделска земя вх.рег.№ 7695/07.11.2011г.; заверено копие на Договор за наем
на земеделска земя за стопанската 2015/2016 година; Договор за наем на земеделска
земя от 10.12.2016г.; заверено копие на Договор за наем на земеделска земя от
24.02.2020г.
От цитираните писмени доказателства се установява,че процесните имоти са
отдавани в тяхната цялост под наем или аренда от ответницата И.М.П. за периода
от 12.09.2000г. до 10.07.2016г.
Освен писмени доказателства, установяващи изложеното по-горе, ответниците
са ангажирали и гласни доказателства чрез разпит на посочени от тях свидетели.
Свидетеля Х.Х. дава показания, че е обработвал процесните земи през
различни периода до 2014г.,а рентата изплащал единствено на И.,И. и Д.,като
други лица не са предевявали претенции за изплащането й.
Свидетеля В.А. излага подобна фактическа обстановка в показанията си, като твърди
,че И.,И.,М. и П. са хората на които е била заплащана дължимата рента и които
са се подписвали на разходните ордери.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 124 ГПК, обективно съединен с искане по чл. 537,ал.2
от ГПК.
Предвид фактическите твърдения и поддържания петитум на исковата молба
съдът приема исковата претенция за
процесуално допустима, като е налице правен интерес от предявяването й.
Правният интерес при установителния иск е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска и на процеса, за която допустимост съдът следи служебно във всяко положение на
висящия исков процес.
Правният интерес в настоящия казус е обоснован от вида на търсената защита,
като при уважаването му правните последици следва да рефлектират в правната
сфера на ищеца като запазят имуществото му.
От доказателствата по делото се налага изводът, че се касае до
съсобственост, възникнала по пътя на наследяването. Този извод се подкрепя и от
приложеното по делото решение №35 от 14.09.1994г.на ПК гр.Бяла,с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Й. И. С.,б.ж. на с.Дряновец,община Бяла.
Съгласно т.2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК , „кръгът на законните наследници на
възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или
други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към
момента на смъртта на наследодателя. Нормата на чл. 1 ЗН определя смъртта като
момент на откриване на наследството. В представения случай наследството на общия
наследодател Й. И. С. е открито през 1983г.Към тази дата се определят и лицата,
които имат качеството на негови наследници. При определянето им се прилагат
разпоредбите на действащото законодателство през 1983 г. Към тази дата ЗН е бил
приет и нормата на чл. 9,ал.2 ЗН е имала настоящата си редакция,съгласно която
когато съпругът наследява с братя и сестри или с техни низходящи или с
възходящи от втора и по- горна степен наследствените права на първия се
определят в зависимост от продължителността на брака към момента на откриване
на наследството / чл. 9 ал.2 от ЗН/. Ако
наследството се е открило пред навършване на 10 години от брака съпруга
получава половината от наследството , а в противен случай получава 2/3 от
наследството.
В случая видно от данните по делото,конкретно представения в заверен препис
акт за гр.брак е налице втората хипотеза.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест ,като е
указал,че в тежест на ищеца да докаже чрез главно и пълно доказване правото си
на собственост на твърдяното придобивно основание, както и че са налице
действия на ответниците оспорващи правото му на собственост.
Ответниците от своя страна не оспорват придобивното основание на общия
наследодател, нито обстоятелството, че заедно с ищеца са негови наследници по закон, но ищеца от
оспорва възражението на ответниците за придобивна давност (соченото от тях придобивно основание за идеалните му части ),
поради което именно ответниците носят тежестта да докажат в спорното съдебно
производство направеното от тях възражение за придобивна давност.
Следователно, от гледна точка на
доказването на собствеността следва да се установи не само, че ответниците
са ползвали имота в продължение на
законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението им да го
държат за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите съсобственици.
В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно дадените разяснения с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по
тълк. дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да се установи, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита
за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. Ето защо от значение е да се установи начинът, по
който лицата , които претендират да са владелци, са получили фактическа власт
върху вещта. В настоящия случай към 1994 г. ,четири години преди издадения през
1998г. конст. нот. акт ответниците са притежавали 1/3 ид. част/по аргумент на
чл.9,ал.2 от ЗН/ от процесните имоти по наследство от П. И. М.,явяваща се
сестра на общия за страните наследодадател Й. И. С. Упражняването на
фактическата власт върху съсобствен имот продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което ответниците
са придобили фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, то те са владелци на своята идеална част и държатели на
идеалните части на другите съсобственици, с което е оборена и установената в
чл. 69 ЗС презумпция.
Т. е. към релевантния момент – 1994
г. ответниците са били собственици на 1/3 ид. част от процесните имоти по
наследяване, което не обосновава намерение за своене на целия имот. Съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №
1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт сочи на съвладение.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.“
По делото не се събраха доказателства, че ответниците по какъвто и да било
начин явно и открито са се противопоставяли на собственическите намерения на ищеца
и неговият наследоател. Доказателствата по делото,
включително и показанията на всички разпитани свидетели, не установяват
настъпване на правните последици на придобивната давност, на която се позовават
ответниците досежно частите на другите съсобственици.Следва да се отбележи , че
съобразно константната съдебна практика-
решение № 81 от 11.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2017 г., I г. о.,
ГК, е прието, че доколкото в
разглежданата от ТР 1/2012 г. хипотеза на съсобственост, каквато е и
настоящата, презумпция по чл.69 ЗС е оборена, нотариалният акт по
обстоятелствена проверка, няма как да има легитимиращ ефект по отношение на
съсобствениците и няма как да обърне правилото за разпределение на доказателствената
тежест, установено с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределението се
извършва по правилото, като снабдилият се с нотариален акт ще следва да докаже
своето право - фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.В случая ответникът не доказа завладяването на частта на
ищеца от имота и придобиването и на основание давностно владение.
С оглед основателността на иска, следва на
основание чл.
537, ал. 2 ГПК да се отмени издаденият в полза на
ответниците констативен нотариален акт
до размера на правата на ищеца,а имено до размера на 6/27 ид.ч. от процесните
земеделски земи.
По разноските:
Предвид уважаване на предявените искове и съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.1 от ЗС ищците имат право на разноски за настоящата инстанция в размер на
200 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.П.,ЕГН **********, И.Г.Г., ЕГН **********
М.Г.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и П.Г.Д., ЕГН ********** че М.М.М.,
ЕГН ********** е собственик по наследство, при права 6/27 ид.ч. на следните недвижими имоти, находящи се в
с.Дряновец,община Бяла,област Русе,а именно:
Нива от 2.900 дка,пета категория,местност Горни ливади,имот №049022;
Лозе от 1.754 дка,трета категория,местност Кортарла, имот №053072;
Нива от 0.500 дка,пета категория,местност Гогопараса, имот №070005;
Нива от 8.346 дка,трета категория,местност Долни ниви, имот №086004;
Нива от 6.5 дка,седма категория,местност Чакъла, имот №107031;
Нива от 10.099 дка,пета категория,местност Седикени, имот №112007;
Нива от 9.102 дка,пета категория,местност Кукулица, имот №128006;
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост
на недвижими имот,възстановени по ЗСПЗЗ, акт № 11, том 13,дело №2545 от
1998г.от 11.06.1998г. на Марияна Плачкинова-нотариус с район на действие РС
гр.Бяла, в частта му до размера на претендираните от ищеца 6/27 идеални части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК И.М.П.,ЕГН **********, И.Г.Г.,
ЕГН ********** М.Г.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и П.Г.Д., ЕГН **********
да заплатят на М.М.М., ЕГН ********** сумата от 200.00 лв. /двеста лева/,
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/