РЕШЕНИЕ

№2004

гр. Перник, 10.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №01938 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, е поискало да бъде установено по отношение на В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземания на ищцовото дружество в качеството му  на частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 626 от 01.03.2016г. и Изпълнителен лист от 01.03.2016г. по ч.гр.д. № ***/****г. по описа на Пернишки районен съд, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г., от които 979,97 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.02.2016 г. до изплащане на вземането, 352,25 лева - неплатена редовна лихва за периода от 21.01.2015 г. до 28.02.2016 г., сумата от 0,98 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 21.01.2015 г. до 28.02.2016 г., и 75,00 лева - дължими   такси и разноски, като да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство. 

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, аналогични на установителните, в случай че съдът прекрати производството по установителния иск по чл.422 от ГПК, като недопустимо или отхвърлите установителния иск по чл.422 от ГПК като неоснователен, то  въз основа на изложените факти и обстоятелства, подробно описани в исковата молба ответницата да бъде осъдена да заплати за същите суми, 979,97 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.02.2016 г. до изплащане на вземането, 352,25 лева - неплатена редовна лихва за периода от 21.01.2015 г. до 28.02.2016 г., сумата от 0,98 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 21.01.2015 г. до 28.02.2016 г., и 75,00 лева - дължими   такси и разноски.

Ответника е подал отговорна исковата молба, чрез назначения му особен представител, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.    

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на         30.05.2014 г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и В.А.И., като кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г., като “Банка ДСК” ЕАД е предоставила на ответницата револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта /DSK MaxiCard/ в размер на 1000.00 лева (хиляда лева) с месечна падежна дата всяко 20 -то число на месеца. Кредитът се е усвоявал и погасявал чрез разплащателна сметка за целите на картата № ********. Неразделна част от Договора са Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MaxiCard на Банка ДСК  и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора. Съгласно Условията, при кредитна карта DSK MaxiCard в лева усвоената част от кредитния лимит се олихвява със стандартен лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е 21,95% годишно. Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума (чл. 26 от Общите условия). При забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5 (пет) процентни пункта, като срокът на валидност на кредитната карта е  бил 3 (три) години, падежната дата за погасяване на задължението е бил определен на 20-то число на месеца а минималната сума за револвиране на кредита е била 3%. Съгласно т. 11 от Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“ е определена сума, която клиентът е длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала, като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.

              В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия е предвидено, че Банката определя месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3%), която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж). Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. В случай, че 4 (четири) поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановява (чл. 30 от Общите условия). Съответно ако това не се случи, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит става окончателно изискуемо и тя има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 31 от Общите условия).

              На 29.10.2015 г., поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е приложила санкциите, предвидени в чл. 30 във вр.с чл. 31 във вр. с чл. 32 на Глава IX „Обслужване на кредита” от Общите условия към Договора за кредит и чрез В.Я., нотариус с район на действие - Районен съд Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането, като е била изпратена  Нотариална покана с изходящ номер на „Банка ДСК“ ЕАД: **-**-*****/06.10.2015г. до В.А.И.,   с peг.№****том*акт ***от 15.10.2015 г. по описа на В.Я., нотариус с район на действие - Районен съд Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара, връчена на кредитополучателя ответницата при условията на чл. 47. ал. 1 и ал. 5 от ГПК след изтичане на законоустановения срок от уведомление, залепено на 29.10.2015 г. по постоянен адрес на адресата.

              На 29.02.2016 г., вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № ***/****г. по описа на Пернишки районен съд, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.

               По силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 15.03.2017г., „Банка ДСК” ЕАД, е прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, В това число е  и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и В.А.И., като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014г., видно от извлечение от Приемо- предавателен протокол към Договор за покупко-продажба на вземания от 15.03.2017 г. От приложеното  заверено копие към настоящата искова молба, писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за прехвърляне на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 15.03.2017г., същият е влязъл в сила и произвел своето действие.

               На базата на изрично пълномощно, предоставено от “Банка ДСК“ ЕАД, ищеца  изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя ответник в настоящето производство.  Независимо от надлежното или не връчване на уведомлението ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото — уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия, който смисъл е практиката на ВКС / Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о./

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице В. п. се установява, че  В.А.И. е сключила Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 30.05.2014 г., съгласно който “Банка ДСК” ЕАД е предоставила кредит под формата на кредитен лимит, усвояван и погасяван чрез разплащателната сметка **/**************** на титуляра В.А.И., усвояван чрез кредитна карта / DSK MaxiCard / в размер на 1000.00 лв. с месечна падежна дата 20-то число на месеца. Усвоените суми от кредитополучателя В.А.И. чрез теглене от АТМ и POS-покупка при търговец по отпуснатия с договора за кредит кредитен лимит са отразени в таблица в канстативната част по дати на транзакциите в размер на 957.21 лв., от които телене от АТМ 500.00лв. и 457.21 лв. плащане чрез пост терминал. Платените суми за револвиране на кредитния лимит са осчетоводени и отразени в банковото извлечение на разплащателната сметка в общ размер на 665.30 лв.,   

По Договора за издаване и обслужване на кредитна карта, по дати и суми платените лихви са показани в  таблица неразделна част от заключението. Вещото лице сочи, че на 20.01.2015 г. е извършено последното плащане на минимални вноски за револвиране на кредита в размер на 181.82 лв. Последното плащане на сумите за револвиране е на 20.01.2015 г. в размер на 181.82 лв. Неплатените суми за револвиране на кредита по падежни дати след 20.01.2015 г. са 13 на брой от 20.02.2015 г. до 20.02.2016 г., като общото задължение на кредитополучателят В.А.И. по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта на физически лица от 30.05.2014 г. към датата на подаване на исковата молба в съда /04.01.2019 г./ е в размер на 0.00 лв., от които усвоена и неплатена главница в размер на 979.97 лв., редовна лихва за периода от 21.01.2015 г,- 28.02.2016 г., лихвена надбавка за забава 0.98 лв. за периода от 21.01.2015 г,- 28.02.2016 г. и 75.00 лв. - дължими такси и разноски. На 20.02.2016 г. кредита е осчетоводен като неразрешен овърдрафт и кредита станал предсрочно изискуем.

Общото задължение на кредитополучателят В.А.И. по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта на физически лица от 30.05.2014 г. към датата на подаване на исковата молба в съда /04.01.2019 г./ е бил в размер на 1408.20 лв., от които усвоена и неплатена главница в размер на 979.97 лв., редовна лихва 352.25 лв. за периода от 21.01.2015 г.- 28.02.2016 г., лихвена надбавка за забава 0.98 лв. за периода от 21.01.2015 г.- 28.02.2016 г. и 75.00 лв. - дължими такси и разноски.

Дължимата санкционираща лихва в размер на 770.29 лв. е изчислена върху усвоена и непогасена главница в размер на 979.97 лв., с лихвен процент 26.95 % (21.95 % + 5 % надбавка), при 1050 дни забава за периода от 20.02.2016 Г.-04.01.2019 г./датата на исковата молба/.

Предвид всичко изложено съдът намира, че са налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора за заем и факта, че заемодателя и бил изправната страна по него, както и валиден договор за цесия между заемодателя и ищеца. Усвояването на кредита се установява с предаването на сумата, което не се оспорва от ответника, като по този начин заемодателя е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени.  

 Доколкото валидността на картата е била 3 години, неоснователни са доводите, на ответната страна, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, доколкото валидността на картата към настоящия момент е изтекла и всички вземания по нея са изискуеми.

 Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство, както и направените разноски в настоящето производство в общ размер на 978.55 лева, съгласно приложения списък с разноските,като съдът определя в настоящето производство 100.00 лева юристконсултско възнаграждение.  

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

 

Р Е Ш И :

            

           

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение   В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на  “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, суми   за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 626 от 01.03.2016г. и Изпълнителен лист от 01.03.2016г. по ч.гр.д. № ***/****г. по описа на Пернишки районен съд, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г., сключен от ответницата с “Банка ДСК” ЕАД от които 979,97 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 30.05.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.02.2016 г. до изплащане на вземането, 352,25 лева - неплатена редовна лихва за периода от 21.01.2015 г. до 28.02.2016 г., сумата от 0,98 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 21.01.2015 г. до 28.02.2016 г., и 75,00 лева - дължими  такси и разноски.

ОСЪЖДА  В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на  “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, сумата от  978.55 лева, направени разноски по настоящето дело и направени разноски в заповедното производство по гр.дело № 00***/**** г., по описа на ПРС.                             

                 След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 00***/****г.,  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

   Вярно с оригинала:С.Г.                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: