Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 102
Гр. Габрово, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 01.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 783 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по предявен осъдителен иск от С.А.С., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
Е.Л.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***
за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
І. Искания и възражения на
страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
От
страна на ищцата се твърди, че на
07.01.2016 г. около 10 часа сутринта тръгнала
от домът си на ул."***" № 10 в гр. Габрово да си напазарува обичайните за деня хранителни продукти
в близките квартални магазини. Решила да посети и се отправила по
пешеходната алея покрай блок „Здравец'' към т.н. „китайски магазин”. Вървяла
много внимателно, тъй като имало паднал сняг и пътеката по която се движела била заснежена. Малко преди входа на магазина, близо до витрината се подхлъзнала и паднала. Почувствала страшно силна
болка в левия си крак. Опитала се да се надигна и стане от земята, но не успяла. Видяла,
че срещу нея идват мъж и жена, които й се притекли на помощ. Хванили
я от двете страни, надигнали я и я сложили да седне на парапета до витрината на магазина. Болката
която усещала
в крака си беше много силна и осъзнала, че няма да може да се справи сама. Обадила се по телефона на сестра си
В.К., която работела в шивашка фирма намираща се точно зад блок
„Здравец". Обяснила й какво й се е случило и
я помолила за помощ. Тя дошла след не повече от 5 минути й като видяла, че много я боли и не можела да стане,
предложила да извика такси за да отидат в болницата. Същевременно тя била звъннала и на малката си дъщеря Р., която също дошла на мястото.
Дъщеря й започнала да я разпитва какво се случило и чак тогава като се огледали на около видяли, че на мястото където била паднала имало голям
заледен участък. Било място с наслоен лед от дни, точно там се отичала вода от поставения на магазина климатик и на практика цялата пешеходна алея /единственият подход към входа на
магазина/ била изцяло заледен с дебел лед непочистван изобщо с дни, а след като
паднал и сняг върху него мястото ставало почти невъзможно за стъпване.
След няколко минути извиканата от тях таксиметрова кола дошла и двете -
сестра й и дъщеря й, заедно с помощта на таксиметровия шофьор я качили в колата
и я откарали в спешна помощ. Там й направили снимка, от която се установило, че
има счупване на бедрена кост на левия крак. По спешност била приета на лечение
в ортопедичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД, гр. Габрово. След
като в отделението я обездвижили и направили всички нужни изследвания й съобщили,
че трябва да бъда оперирана. На следващия ден била извършена оперативната
интервенция, като в бедрото й бил поставена ДХС плака с 4 отвора и динамичен 75
мм. винт. Същите се наложило да закупи за своя сметка, цената била 1200 лв.
Тази сума за нея била непосилна, но с помощта на дъщерите й успяла да я заплати,
за което била издадена фактура №
**********/14.01.2016 г. изд от МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД. Престояла в
ортопедично отделение до 13.01.2016 г., като след това веднага била приета в
отделение по физикална и рехабилитационна медицина в същата болница от където
била изписана на 21.01.2016 г.
В следствие на
претърпеният инцидент й били причинени следните увреждания: Фрактура
пертрохантерика феморис синистра, което причинило трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 6 месеца, без
натоварване и срок на натоварване 12 месеца и то при благоприятно протичане на
оздравителния процес.
В резултат на така
описаните телесни увреждание, изпитала и продължавала да изпитва много силни
болки. Предвижването й, дори за най- елементарните й нужди било силно
затруднено и болезнено. Нуждаела се от постоянни грижи от друг човек. Не можела
сама да си пазарува, да си поддържа домакинството. Зависима била изцяло от
грижите на близките си. Когато времето се влошало, болките ставали нетърпими. Левият
й крак бил ежедневно с оток. При всеки опит да стъпва с травмирания крак
чувствала силни болки.
Освен горните страдания
получила и психическа травма от преживяното. В резултат постоянно била в
притеснение, че случаката отново ще се повтори. Тревожела се, страхувала се,
уплашена била. Нямала желание да се вижда с хора, чувствала се непълноценна и в
тежест на близките си. Животът й напълно се променил и станал много труден и
непоносим за нея. Потърсила лекарска помощ, като посещавала кабинет за психично
здраве за да се справи със състоянието си. Поставена й била диагноза -
посттравматично стресово разстройтво. Приемала и лекарства изписани й от
психиатър.
В конкретния случай собственик
на улицата, където се случило
произшествието била общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следвало да я
управлява с грижата на добрия стопанин, като била налице обективна възможност
за обезопасяването на мястото. Почистването на улиците, тротоарите и районите
на пешеходните алеи от сняг и заледяване, и премахването на неравностите по тях
осигурявало безопасното придвижване на пешеходците по смисъла на ЗМСМА. С оглед
на това, че наличието на непочистен сняг и лед по пешеходата алея, явяващи се
причина за процесния инцидент, бил в резултат от бездействието на Община Габрово,
която освен това била и собственик на площта за движение на пешеходци, където
бил станал инцидентът и при наличие на обективна възможност за обезопасяването
й, тя отговаряла спрямо увреденото лице.
Болките и страданията,
които ищцата претърпяла и продължавала да търпи в резултат на инцидента
следвало да бъдат обезщетени. Дължало й се обезщетение, както за действително
причинените й имуществени, така и за причинените й неимуществени вреди
изразяващи се в преживяни болки, страдания, неудобство и стрес в следствие на
причинените ми телесни повреди при описаният по- горе инцидент.
Оспорва възраженията на
ответника Пан Хун ООД, че ищцата е имала причини от физическо естество, които
са допринесли за процесния инцидент.
Искането на ищцата е
съдът да осъди ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, пл. „Възраждане" № 3 да й заплати обезщетение в размер на 11233,18 лв. /единадесет хиляди двеста тридесет и
три лева и 18 ст,/, от които: 1233,18 лв /хиляда двеста тридесет и три ЛЕВА и
18 ст./ за имуществени вреди и 10000 лева /десет хиляди лева/ за неимуществени
вреди, както и законната лихва върху тези суми, считано от деня на причиняване
на вредите 07.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Б. От страна на
ответника Община Габрово:
Оспорва заведения иск, като счита същия за допустим,
а разгледан по същество за неоснователен поради следните съображения:
Неправилно бил заведен гражданският иск срещу Община
Габрово, тъй като съгласно чл. 19, т. 1 и т. 2 от Наредба 1 за чистотата в
Габровската община „Гражданите са длъжни да почистват редовно: 1. Прилежащите
тротоари до сградите, а там където няма такива - по дължината на обекта и на
ширина 2 метра от тях.” През зимния сезон, терените по т. 1 от сняг и ледени
висулки. Тъй като съгласно цитирания в предходното изречение текст почистването
на прилежащите тротоари до сградите бил делегирано на гражданите, собственици
или ползватели на съответния имот, то Община Габрово не носела отговорност за
причинената злополука. В тази връзка не било налице бездействие от Община
Габрово, тъй като нямала задължение да почиства въпросния тротоар, понеже
същият бил прилежаща част на бл. Здравец и почистването следвало да се извършва
от собствениците/ползвателите на имота, пред който настъпила въпросната
злополука.
На второ място искът бил неоснователен и неправилно
заведен срещу Община Габрово, тъй като в чл. 4, ал. 16, т. 2 от Наредба 3 за
опазване на обществения ред и и сигурността на територията на Община Габрово
„Собствениците, физически и юридически лица, стопанисващи обекти в жилищни и
административни сгради, обществени и здравни заведения и други, както и
фирмите, извършващи монтаж на климатични и вентилационни и отоплителни
инсталации, били длъжни: Да отведат конденза, отделящ се от отоплителните и
климатични системи, които са монтирани в жилищни блокове, кооперации,
административни сгради, обществени и здравни заведения и други такива, така
че да не се оттичат върху стълбища, тротоари, проходи и други площи за движение
на граждани." В тази връзка искът следвало да бъде насочен срещу
собственика на климатика, който не бил спазил разпоредбата на общинската
наредба виновник за образуване на заледения участник, в следствие на което била
причинена злополуката.
Цитираните разпоредби на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
общинската собственост във връзка с параграф 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната
администрация не кореспондирали с текста, цитиран в исковата молба а именно
„Улиците в населени места в т. число и тротоарите като техен елемент са
общинска собственост и изграждането, ремонта и поддържането на общинските улици
следва да се осъществява от общината", поради което твърдението, че
тротоарите били общинска собственост
не трябвало да се взима в предвид.
Не била доказана причинно-следствена връзка между
настъпилата злополука с наличието на неравност по тротоара. Настъпилите за
ищцата вреди можело да са в пряка и непосредствена връзка със здравния статус
на лицето и нейното физическо състояние от преди и след инцидента и с
поведението и невниманието и.
Собственик на така наречения китайски магазина на бл.
Здравец, гр. Габрово бил "РИЙЛ ИСТЕЙТ СЪЛЮШЪНС" АД, като същото
акционерно дружество било отдало имота си под наем на „ПАН ХУН" ООД.
Исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени, като
неоснователни, а в случай че искът бъдел счетен за основателен следвало да бъде
намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
размерът на същото бил прекомерно завишен.
Оспорва възражението, че отговорността за почистване на
въпросния тротоар е на Община Габрово.
В. От страна на третото лице
- помагач на страната на ответника „Рийл
Истейт Сълюшънс" АД /РИС"АД/ :
Твърди,
че по силата на Решение № 1/28.11.2006 г. на Окръжен съд Шумен по ф.д. № 865/2006
г. и вследствие транслативния ефект на извършена непарична /апортна/ вноска,
„РИС" АД било собственик на недвижим имот, представляващ Магазин
„Северен", находящ се на партерен етаж от жилищен блок в гр. Габрово, ул."Л.Каравелов"
№ 33, построен в парцел I, кв. 60 по действащия план на града. На 27.12.2012 г.,
с Договор за наем рег.№ 11599 от същата дата на Нотариус Ася Асенова рег. №
019, вписан в Служба по вписванията под т.1-1, вх.№4/03.01.2013г., парт. 11102
собственикът отдал под наем цялото помещение на „Пан Хун" ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Любен Каравелов" №33
/адресът на наетия имот/, вписано в TP с ЕИК *********.
Договорът за наем бил сключен за срок от пет години. На 03.01.2013 г. между
страните по договора - наемодател и наемател, бил подписан Протокол за приемане
и предаване, в който било отразено действителното състояние на наетото
помещение, както и описание на движимите вещи, находящи се в него. Част от тези
вещи представлявали три броя климатични системи марка „De'Longhi".
Към датата на предаване на държането на имота,
същият бил изцяло професионално климатизиран. Трите броя външни тела на
климатичната система били монтирани на задната стена на сградата. Вътрешните
отоплителни и охлаждащи тела били свързани посредством въздуховоди и били
монтирани в окачения таван на магазина.
Една седмица след влизането в сила на договора
за наем, наемателят им се оплакал, че изградената климатична система не го
устройвала, тъй като от една страна потребявала твърде много електрическа
енергия, а от друга - въздуховодите били твърде шумни, което не позволявало
спокойна почивка на персонала в сервизните помещения.
Незабавно, още на 10.01.2013 г. ел. захранването
на трите броя климатични машини било прекъснато от лицензирано за това
техническо лице, видно от приложения като доказателство към настоящия отговор
Протокол от същата дата.
След спиране на работата на трите броя
климатични машини, наемателят „Пан Хун" ООД монтирал за своя сметка два
броя климатични „сплит" системи, външните тела на които били монтирани от
двете страни на входа на магазина, на самия тротоар. Вътрешните тела
„колонен" тип били разположени в търговската част на помещението, до
самата витрина.
От всичко изложено до тук можели да бъдат
направени следните изводи:
- Действително „РИС" АД било собственик на
процесния имот, но по силата на цитирания по-горе договор за наем държането на
същия се упражнявало от наемателя, в чиято тежест била и поддръжката на
търговското помещение и прилежащите му площи в добър и безопасен вид - §8, чл.
1 и чл.2 от договора. Извършването на подобни дейности от тяхна страна щяло да
влезе в конфликт със забраната на § 2, чл. 3 от договора, съгласно която „НАЕМОДАТЕЛЯТ
се задължава да не пречи и да осигури възможност на НАЕМАТЕЛЯ спокойно да си
служи с наетия имот за срока на действие на договора ".
- При уточняване на облигационните
отношения, обективирани в договора за наем било изрично договорено в §9, чл.1, че „НАЕМАТЕЛЯТ носи отговорност за
щети, причинени умишлено или поради небрежност от негови служители, работници,
посетители, доставчици и лица, действащи от името на НАЕМАТЕЛЯ".
- Ако увреждането на
ищцата било причинено вследствие на заледен участък от оттичане на вода от
монтирания климатик, то това отново не можело да бъде вменено в тяхна вина, тъй
като техните климатици били монтирани на противоположната стена на сградата и
същите били спрени от техническо лице две години по-рано.
Относно лицето, от което следва да бъде търсена
деликтна отговорност в настоящия процес:
- Съгласно разпоредбата
на §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСА, мястото, където било настъпило увреждането на
ищцата представлявало общинска собственост и задължението по ремонт и
поддържане на същото било вменено на съответната общинска администрация, в
случая Община Габрово. В този смисъл правилно ищцата била насочила своята
искова претенция към нея.
- Действието на подобен
законов текст нямало как да бъде дерогирано от наредба, приета от общински
съвет. Но дори и в случая да било налице не дерогиране, а допълване на законова
разпоредба, то съгласно чл.2, 1 от Наредба №1 за чистотата в Габровска община,
задължението за поддържане на прилежащите общински терени било за наемателите и
ползвателите на търговските обекти. „РИС" АД нямало как да носи отговорност
за действия или бездействия от страна на единственото лице, имащо право да
ползва търговското помещение - наемателят „Пан Хун" ООД.
- Съгласно чл.4, ал.16,
т.2 от Наредба №3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията
на Община Габрово лицата, стопанисващи обекти в жилищни сгради били длъжни да
отведат конденза, отделящ се от отоплителните и климатични системи, така че да
не се оттичат върху тротоарите. В този смисъл въпросът за отговорността в
случая следвало да бъде изследван след като бъде доказана собствеността на
монтираните на фасадната стена на магазина външни тела на климатици. По делото
липсвали доказателства, от които да е видно, че Община Габрово била наложила
санкция за неизпълнение на това изискване на собственика на климатиците „Пан
Хун" ООД.
Предвид гореизложеното отговорността в процеса
следва да бъде понесена от Община Габрово, алтернативно от наемателя на
помещението и собственик на климатиците „Пан Хун" ООД.
Г. От страна на третото лице
- помагач на страната на ответника „Пан
Хун" ООД:
1. Предявените искове били неоснователни. Оспорва същите по основания и размери.
Оспорва заявените от
ищцата обстоятелства и факти, обективирани в обстоятелственната част на
исковата молба, на които същата основава исковите си претенции.
Оспорва твърдяната от
ищцата фактическа обстановка, включително, но не само: хронология,
местоположение, състояние на пешеходна алея, механизъм на описаното събитие и
обстоятелствата, свързани с него, последиците от претендираното събитие и др.
Оспорва и твърденията, че
ищцата вървяла „много внимателно", че „малко преди входа на магазина, близо до витрината се е
подхлъзнала и е паднала".
Оспорва и твърденията на
ищцата, че
„на мястото където е паднала е имало голям
заледен участък", че „било място с наслоен лед от дни", че „точно там там се е оттичала вода от поставения на магазина
климатик", че „цялата
пешеходна алея е била изцяло заледена с дебел лед непочистван изобщо с
дни", че „след като е паднал сняг върху него мястото ставало почти
невъзможно за стъпване".
Процесиите искове били
недоказани
и неоснователни.
Неоснователни и неверни били твърденията
в исковата молба за наличие на „голям заледен участък, където се оттичала вода
от поставения на магазина климатик".
Твърди,
че на
твърдяното място не се била отичала вода от твърдения климатик и нямало никаква връзка между
твърдяното състояние на пешеходната алея и каквато и да е вещ или поведение,
свързани по някакъв начин с „Пан Хун" ООД.
Дори и хипотетично да бъдело
прието, че
мястото било заледено, то евентуално такова заледяване не било в резултат и нямало връзка с климатик на
магазина, както и нямало
каквато и да била връзка с „Пан Хун" ООД.
Дори
да бил налице заледен
участък от пешеходната алея и настъпил на него инцидент, то можело да се направят изводи,
че твърденият
инцидент бил
в резултат от поведението на самата ищца. Ищцата била извършила движение,
което било несъвместимо с възприетото от самата нея фактическо
състояние на пешеходната алея и с нейните възможности за безопасно движение,
което причинило твърдения инцидент.
На самостоятелно
основание прави възражение за неоснователност на размера на претендираните
неимуществени вреди. Той бил заявен в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД и не бил справедлив.
2. Относно отговора на исковата молба,
депозиран от ответника Община Габрово:
Оспорва твърденията и
интерпретациите, изложени в отговора на исковата молба, депозиран от ответника
Община Габрово. Същите били неоснователни, необосновани и недоказани,
по следните съображения:
Невярно и необосновано в
отговора се твърдяло, че „мястото където е паднало ищцата имало голям заледен
участък образувал се от оттичащата се вода от поставения на магазина
климатик".
Неоснователно било твърдението на
общината, че „неправилно е заведен граждански иск
против общината", позовавайки се на чл. 19,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за чистотата в Габровската община.
Неоснователно било и твърдението на общината, че същата не носи отговорност,
тъй като „почистването на тротоарите е делегирано
на гражданите". Дори и да бъдело прието хипотетично, че такова
задължение било вменено на гражданите, то това не освобождавало общината от
отговорностите й по закон. На самостоятелно основание, такова задължение към
гражданите не вменявало
отговорност на „Пан Хун" ООД, който бил юридическо лице и не
попадал
в кръга на задължените по наредбата физически лица.
Неоснователно и необосновано било твърдението
на общината, че искът бил неправилно заведен срещу нея, тъй като „искът трябвало да бъде
насочен срещу собственика на климатика, който не бил спазил разпоредбата на
общинската Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на
територията на Община Габрово ".
Неоснователно и необосновано било
твърдението на общината, че „собственика на климатика е виновник за
образуване на заледения участък, в следствие на което е причинена
злополуката".
Неоснователно и необосновано било
твърдението на общината, че „причинените вреди са в следствие на оттичаща се
вода от климатик, която се е заледила".
Дори и хипотетично да се
приемело
наличие на заледен участък от пешеходната алея, то такъв заледен участък не бил
причинен от
оттичане на вода от климатик, нито пък имал причинна връзка с
поведение или с вещ
на „Пан Хун" ООД.
Принципно общините (в
частност Община Габрово) носели отговорност за състоянието на общинските пътища
и тротоари. Отговорността от една страна се носела от общината, като
собственик на пътищата и тротоарите, а от друга страна и в резултат на
нормативно вменени административни задължения за общините и техните органи.
В процесния случай „Пан
Хун" ООД нямал
никакво отношение и връзка с твърдения инцидент и претендираните последиците от
него. От
една страна
нямал нито
договорно, нито нормативно задължение да почиства пешеходните алеи на общината.
От друга страна, нито негова вещ, нито
негово поведение причинили по някакъв начин твърдения от ищцата инцидент.
Независимо от това, че
„Пан Хун" ООД нямал задължения за почистване и поддържане на пешеходната алея,
от негова страна на добра воля били полагани и се полагали грижи за почистването и
поддръжката на прилежащите терени в частта, съразмерна с ползвания търговски
обект, когато това не се правело от общината или от други лица.
Във връзка с изложеното следвало да бъдат отхвърлени
като
недоказани и неоснователни исковите претенции.
В случай, че по делото
се установяло
наличието на инцидент и вредоносни последици от него за ищцата, то в тази
хипотеза, мотивите на съдебното решение изрично следвало да се отбележи, че
инцидентът
и вредоносните последици от него нямали причинна връзка с поведение
или вещ на „Пан Хун" ООД.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна
страна на***а следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ал. 1 във вр. с
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
2. Обстоятелства от
значение за претендираните права:
- наличие на причинени
вреди – имуществени и/или неимуществени /в конкретния случай и двата вида/;
- противоправно
поведение на ответника, във връзка с
възложена му работа относно обезопасяване на вещта /в конкретния случай
се сочи и че ответникът е собственик на вещта/;
- причино-следствена
връзка между деянието на ответника и
настъпването на вредите;
- вид и интензитет на претърпените неимуществени вреди и размерът
на имуществените вреди.
3. От фактическа страна:
Видно от приложения по делото препис от
Решение № 1/28.11.2006 г. на Окръжен съд Шумен по ф.д. № 865/2006 г., вследствие транслативния ефект на извършена
непарична /апортна/ вноска, новообразуваното дружество „РИС" АД станало собственик
на недвижим имот, представляващ Магазин „Северен", находящ се на партерен
етаж от жилищен блок в гр.
Габрово, ул."Л.Каравелов" № 33, построен в парцел I, кв. 60 по
действащия план на града. На 27.12.2012 г., с Договор за наем рег. № 11599 от
същата дата на Нотариус Ася Асенова рег. № 019, вписан в Служба по вписванията
под т.1-1, вх.№4/03.01.2013г., парт. 11102, собственикът отдал под наем цялото
помещение на „Пан Хун" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Любен Каравелов" №33 /адресът на наетия имот/, вписано в TP с
ЕИК *********. Договорът за наем бил сключен за срок от пет години. На
03.01.2013 г. между страните по договора - наемодател и наемател, бил подписан
Протокол за приемане и предаване, в който било отразено действителното
състояние на наетото помещение, както и описание на движимите вещи, находящи се
в него. Част от тези вещи представлявали три броя климатични системи марка „De'Longhi".
Поради нежеланието на наемателя да използва
монтираните от собственика в магазина климатични системи, на 10.01.2013 г. ел.
захранването на трите броя климатични машини било прекъснато от лицензирано за
това техническо лице, видно от приложения като доказателство към настоящия
отговор Протокол от същата дата /неоспорен от страните/.
Посочените факти не се
предмет на спор между страните.
Отоплението на магазина се
осъществява от два броя климатични
системи, собственост на наемателя, в това число към процесната дата 07.01.2016
г. /видно от показанията на свидетелките М.П. и А.С./. Охладителните им тела са
монтирани непосредствено на тротоара пред магазина /видно от показанията на
всички разпитани свидетели/.
На процесната дата
07.01.2016 г., около 10:30 часа тротоарът пред посочения магазин бил заледен в
резултат на течащия конденз от климатика, собственост на наемателя на посочения
магазин и частично заснежен от паднали и неразтопен сняг от предходните дни.
Преминавайки по посочения учестък, ищцата се подхлъзнала и паднала, в резултат
на което получила разместена пертрохантерна фрактура (счупване) на бедрената
кост на левия крак, кръвонасядане в лявата седалищна област. Тъй като не можела да се изправи, случайно минаващ минувачи – мъж и жена
й помогнали, като я надигнали и поставили да седне на парапета до витрината на
магазина. Тъй като усещала силна болка в мястото на удара и не
можела да се движи ищцата позвънила по телефона на сестра си – свидетелката В.К., която работела в непосредствена близост – във фирма Тегет, находяща
се в сградата на бившата Гама инженеринг, която
в течение на 5 минути отишла при нея и след като видяла състоянието й
позвънила на дъщеря й свидетелката Р. П., която с такси също веднага отишла на
мястото на инцидента. Пристигнало и повиканото от св. К. такси, в което тя и
свидетелката П., с помощта на водача на таксито, натоварили ищцата и тя била
откарана от дъщеря й в МБАЛ Д-р Тота Венкова,
където й били указана медицинска помощ. На 14.01.2017 г. от Н-к
отделение по Съдебна медицина Д-р Я.К. било издадено Съдебномедицинско
удостоверение № 11/2006 г., в което било констатирано получените от ищцата
увреждания.
Посочената оспорвана
от ответника и подпомагащите го страни фактическа обстановка, съдът установява
въз основа на анализа на доказателствата, както следва:
По делото са разпитани две
групи свидетели: от една страна В.К. и Р. П. – сестра и дъщеря на ищцата,
съответно заинтересовани в нейна полза, от друга М.К.П. и А.С.С., служители на
третото лице Пан Хун" ООД - заинтересовани в негова полза, поради
задължението им да поддържат тротоара /съгласно показанията
на св. М. П. „Проверяваме климатиците.
Той е точно до прозореца и ни карат да проверяваме дали има лед../
Съгласно показанията на свидетелката Р. П.: „Става въпрос за изтеклата година 2016 г.,
7-ми януари, около 10.30 часа беше, звънна по телефона леля ми, бях на работа и
ми каза, че с майка ми се е случило нещо, паднала и ако мога добре е да отида
до бл. Здравец. Хванах такси, отидох там и видях следното: тя стоеше седнала на
перваза на блока, където е сегашният китайски магазин. Гледайки насреща входа
на магазина, пада се мое ляво, беше на разстояние, може би около 3 – 4 м., седеше
облегната и разстроена, плачеше.......Каза, че е паднала.....Държеше се за
левия крак, болеше я, хванах я да я изправя, но не успах, имаше силни болки и
каза, че не може да стъпи на него. Оглеждайки се наоколо видях, че наоколо има
участък, където е магазинът, отивайки към входа, че беше заледено и
същевременно тук-там е паднал сняг, подхлъзнала се е и е паднала, така
предполагам. .............. Също така направи ми впечатление, че до нея имаше
климатик, който капеше и от долу точно под него беше най-много заледено. Често
минавам от там, когато ходя да ги видя, тъй като не живея при тях, този участък
е редовно заледен....”
Единствено имало е мъж и жена,
които не бяха там, когато отидох. Вървя ли срещу нея, непознати, и са я
вдигнали да седне на парапета и след това дойде таксито – шофьорът и леля ми.”
Съгласно показанията на свидетелката В.К.: Аз работя зад бл. Здравец, бившата
Гама инженеринг, фирма Тегет – шивачка. Когато отидох на мястото на инцидента,
беше сама, един мъж й беше помогнал, подпряна беше на парапета. Аз за 5 мин.
прибягах. Дойде таксиметровият шофьор. Тя беше мокра, паднала в снега. На
мястото, където беше паднала отдолу климатикът, където се оттичал беше
замръзнало. Имаше сняг и тротоарът целият беше снежен. Дори шофьорът и той щеше
да падне.
Видно е, че между показанията на
двете свидетелки няма съществени противоречия. Показанията им са логични и
подробни относно станалите им известни
подробности относно инцидента. Възникналият инцидент пред магазина косвено се
потвърждава и от разпитаните свидетелки М.К.П. и А.С.С., които потвърждават, че дъщерята
на ищцата около обяд, или в ранния след обяд на същата дата идвала в магазина,
и е имало разправия от нейна страна, че „майка ни падна пред магазина, трябват пари,
операция.”
От отразено в Съдебномедицинско удостоверение № 11/2006 г., издадено от
Д-р Я.К., е видно, че получените
увреждания могат да бъдат получени по посочения по-горе начин. Същото
заключение дава и вещото лице С.Р. – ортопед.
Данните относно метеорологичната обстановка, съдържащи се в приетото по делото
Удостоверение вх. № 197 от 23.02.2017 г. на Национален институт по метрология и
хидрология, филиал Плевен към БАН също потвърждават възприетата фактическа обстановка.
Видно от същата, от 02 до 05.01.2017 г. е имало валежи от сняг, като като от
01.01 до 04.01.2017 г. вкл. среднодневните температури са далеч под нулата – от
-6,6 до – 9,5 градуса по Целзий. И на 05.01.2017 г. нощната температура е
достигнала -9,8 градуса по Целзий. На 07.01.2017 г. през нощта температурата
също е била отрицателна – 0,8 градуса. На 06.01 и 07.01. валежите са от дъжд,
като в сутрешните часове на 07.01.2017 г. това води до образуване в Северна
България на поледици. Независимо, че през периода 05.01 и 06.01.2017 г. среднодневните температури са били над нулата
– 1,6 и 3,6 градуса, ноторно известно е, че при продължителни застудявания,
каквото е било налице през началните дни на януари 2017 г. „земята промръзва” и
на местата, които са близо до жилищни блокове и други подобни обекти, които
препятстват непрекъснатото им нагряване, се образуват заледени участъци /Съгл. свидетелката П. „Има заледени участъци, когато се топи снегът”/
и освен това снежната покривка се разтапя по-бавно.
Изцяло в логическо
противоречие с останалите доказателства по делото са твърденията на свидетелките
М.П. и А.С., че към 10 часа, когато са идвали на работа, тротоарът пред
магазина е бил почистен, поради което съдът не ги кредитира с доверие.
4. От правна страна:
4.1. Относно наличие на
причинени на ищеца вреди:
От установените от факти
е видно, че при движението си по непочистен /заледен и
частично заснежен /
тротоар пред магазин, находящ се на партерен етаж от жилищен блок в гр. Габрово,
ул."Л.Каравелов" № 33, ищцата се подхлъзнала и
паднала, в резултат на което получила разместена пертрохантерна фрактура (счупване)
на бедрената кост на левия крак, при което й били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, произтичащи от счупването на
бедрената кост и възникналата стресова
реакция със страхово-тревожно-депресивен синдром.
4.2. Относно противоправно
поведение на ответника, във връзка с
възложена му работа относно обезопасяване на вещта и наличието на причино-следствена
връзка между деянието на отвеника и
настъпването на вредите:
Увреждането на ищцата е
настъпило в резултат на падане, причинено от образуваното върху тротоарната
площ заледяване, т.е. произтича от самата вещ. Собственик на вещта в случая е
ответникът - Община Габрово. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на §7,
ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСА, чл. 3 ал. 3 и
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, общинските пътища и улиците са
публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основани елементи на пътя, т.е. върху обхвата на пътя, пътните
съоръжения и пътните принадлежности. В чл. 5, ал. 2 от ЗП е определено
понятието „обхват на пътя", като в него е включено „земното платно",
част от което, съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е
тротоарът. В конкретния случай собственик на улицата, където се случило
произшествието е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я
управлява с грижата на добрия стопанин, като налице е обективна възможност за
обезопасяването на мястото.
По силата на чл. 31 от
ЗП и чл.47, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата поддържането
на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е да реши дали
да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на
тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва
привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им
предназначение. През зимния сезон, когато се образуват
натрупвания от сняг и заледени участъци в резултат на валежите и ниските
температури, грижа на собственика е да ги отстранява и обезопасява пътищата
своевременно, каквато грижа в случая не е положена /още повече при усложнената
в този ден метериологична обстановка - наличие на поледици/. Ето защо, след
като инцидентът, причинил увреждането на ищцата е настъпил на място, за чието
поддържане и надзор отговаря Община Габрово, последната е легитимирана да
отговаря по предявените искове за вреди.
Действието на подобен
законов текст няма как да бъде дерогирано от наредба, приета от общински съвет.
С оглед на това, че наличието на непочистен лед по пешеходата алея, явяващи се
причина за процесния инцидент, е в резултат от бездействието на Община Габрово,
която освен това е и собственик на площта за движение на пешеходци, където е
станал инцидентът и при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
тя отговаря спрямо увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 2 т.
1 и т. 3 от Наредба 1 за чистотата в Габровската община, вменява че
„ръководителите, собствениците на фирми, наемателите и ползвателите на
търговски обекти са длъжни да поддържат чисти прилежащите тротоари до сградите,
а там където няма такива - по дължината на обекта и на ширина 2 метра от тях, а
през зимния сезон да ги почистват от
сняг”, което изискване не е спазено от третото лице помагач на страната
на ответника Пан Хун ООД, от страна на който не е почистен тротоара пред
магазина, на който е наемател. Нещо повече, причина за леда на тротоара се
явява течащата кондензирала вода, образувала се от охладителното тяло на
климатика и неотведена от собственика му.
Обстоятелството, че третото лице помагач на страната на ответника
Пан Хун ООД не е изпълнено задълженията, вменени му с чл. 2 т. 1 и т. 3 от
Наредба 1 за чистотата в Габровската община не освобождава Община Габрово от
отговорността по поддръжката на тротоара в безопасно за пешеходците състояние,
тъй като от една страна действието на законов текст няма как да бъде дерогирано
от наредба, приета от общински съвет, а от друга, с оглед разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД „този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа”, т.е. с оглед посочения текст, ответникът
Община Габрово отговаря за бездействието на Пан Хун ООД, комуто е
възложила с посочената общинска наредба
работата по поддръжката на тротоара в безопасно за пешеходците състояние.
Налице пряка
причино-следствена връзка между бездействието на ответника /в конкретния случай
на служителите му/ и настъпилите увреждания на ищцата.
4.3. Относно размера на
обезщетението за претърпените от страна на ищцата вреди:
Съгласно заключението на
вещото лице-ортопед, след преживяната описана по горе процесна травма /фрактура
на бедрена кост на левия крак/ е настъпило снижаване на комфорта на живот,
промяна на начина на живот, като цяло за период от около 6-8 месеца /което е
зависело от локалния статус, качеството на коста и възрастта на пострадалата/ и
през този период пострадалото лице се е нуждаело от чужда помощ. При подобна
травма изиптваните от ищцата болки и страдания са със силен интензитет.
Заключението на вещото лице се потвърждава и от показанията на свидетелката Р. П., съгласно която „Първите шест месеца лежеше, до тоалетна
ходеше с медицински стол, не можеше да стигне до тоалетната. Наложи се да
закупим такъв медицински стол.... много я болеше”.
Съгласно
заключението на вещото лице, след направената актуална реография на тазобедрена става, се
вижда, че няма все още напълно заличаване на фрактурната линия, което
потвърждава показанията на свидетелката Р. П., че ищцата
изпитва болки в мястото, където е
фрактурата и до момента.
От заключението на
вещото лице психиатър е видно, че ищцата, в резултат на инцидента е получила и протрахирана стресова
реакция със страхово- тревожно-депресивен синдром (разстройство в адаптацията)
с прояви на посттравматично стресово разстройство. Вегетативните прояви на
безпокойство и депресия (тревожност, безсъние, вътрешна напрегнатост, страх и
др.) са следствие на гореописаният травматичен и психотравматичен инцидент.
Възстановяване на психичното състояние на ищцата не е настъпило, а
изгледите за това са песимистични.
С оглед интензитета и продължителността на търпяните от
ищцата болки и страдания, следва да й бъде определено обезщетение, което съгласно чл. 45 от ЗЗД съдът определя по
справедливост в размер на 8800 лева, ведно
със законната лихва от деня на увреждането 07.01.2016 г. /каквато е трайната
съдебна практика/.
За разликата над посочената сума до претендирания размер от
10000 лева искът за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
4.4. Относно иска за
заплащане на ищцата на 1233,18 лв.
обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди:
Претенцията касае
заплатени от ищцата разходи за лечението
й.
Видно
обаче от показанията на свидетелите В.К. и Р. П., разходите
по лечението на ищцата са заплатени от дъщерите й /Съгласно свидетелката П.: ”Ние със сестра ми изтеглихме заем за
операцията и останалите консумативи....”; Съгласно свидетелката К.: „Племенниците са платили
операцията.”/. Т.е. за ищцата не са налице настъпили имуществени вреди и
поради това искът за присъждане на ищцата на обезщетение за претърпени
от нея имуществени вреди следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
5. Относно присъждането на
разноски и държавни такси:
От
страна на ищеца не се претендират разноски.
На
третите
лица помагачи не се присъждат разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 10
от ГПК.
От страна на ответника
се претендират 1000 лева юрисконсултско възнаграждание, което ищецът оспорва,
като прекомерно.
Възражението на ищеца е
основателно.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г./ „В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.” С оглед посочената разпоредба от ЗПП и
сложността на делото, съдът определя юрисконсултско възнагражодание в полза на ответника
в размер на 150 лева, от което с оглед отхвърлената част от иска следва да му
бъдат присъдени 32,50 лева.
Тъй като ищцата е
освободена от такси и разноски по водене на делото, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по
сметката за държавни такси на РС-Габрово, направените разноски от касата на съда
за експертизи в размер на 318,20 лева, както и държавна такса върху уважения
иск в размер на 352 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл. „Възраждане"
№ 3 да заплати на Б.Р.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 8800,00 лв. /осем хиляди и осемстотин лева
и 00 ст./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие на получени травми при падане на 07.01.2016
г., ведно със законната лихва от 07.01.2016
г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Охвърля предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 8800 лева
до претендирания размер от 10000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск от Б.Р.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** за осъждане на ОБЩИНА
ГАБРОВО, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, пл. „Възраждане" № 3 да й заплати сумата 1233,18
лв. /хиляда двеста тридесет и три лева и 18 ст./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на получени травми при падане на 07.01.2016
г., ведно със законната лихва от
07.01.2016 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 49, ал. 1 във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Р.Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ОБЩИНА
ГАБРОВО, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, пл. „Възраждане" № 3 сумата 32,50 лева /тридесет
и два лева и 50 ст./ - разноски
по делото, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл. „Възраждане" № 3 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово, сумата 318,20 лева /триста и осемнадесет лева и 20 ст./ - разноски за експертизи,
извършени от касата на съда, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, пл. „Възраждане" № 3 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово, сумата 352,00
лева /триста петдесет и два лева и
00 ст./ - дължима държавна такса
по производството, на основание чл. 71 ал. 1, във вр с чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: