. О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. Кюстендил 20.10.2020 г.
В и
м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 525/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 345 във вр. с чл.270 ал.4 от НПК и е по реда на глава ХХІІ НПК.. Образувано е по ЧАСТНИ ЖАЛБИ срещу протоколно Определение на КнРС по НОХД № 1408/2019 г. по описа на съда , с което са оставени без уважение молбите на подсъдимите А.Д.И. и А.Д.И. за изменение на мерките им за неотклонение от“задържане под стража“ в друга по-лека такава, напр. домашен арест или парична гаранция.
В жалбата на адв. Павлин Куюмджиев от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия А.Д.И., ЕГН ********** се поддържа, че определението на КнРС е неправилно и необосновано поради неприемане на медицинската документация за здравословното състояние на подсъдимия А.Д. вследствие на нанесен му побой, за което е образувано друго производство. Съдът не е съобразил, че продължаващата МН „задържане под стража“ е изчерпана по съдържание и е изпълнила своята цел, тъй като степента на обществена опасност на А.И. е значително занижена в сравнение с първоначалния етап на преценка при вземането на тази МН. Задържането му вече за почти 1 година 5 месеца се превръща в ненужна репресия срещу подсъдимия, а до момента той не е възпрепятствал производството и е съдействал с даване на обяснения. Основните свидетели са вече разпитани и по този начин се изключва възможността подсъдимият да им влияе по някакъв начин. Освен това обвинителната теза и авторството на деянието от подс.А.И. са очевидно разколебани съобразно събраните до момента доказателства. Подсъдимият има постоянен адрес ***, на който живее със семейството си и няма опасност от укриването му. Налагането на такава тежка мярка не се налага нито предвид здравословното състояние на подсъдимия, нито от поведението му, нито от целите на мерките за неотклонение и е в противоречие с Европейската конвенция/междувпрочем правилната й абревиатура е ЕКПЧОС/ , като грубо ги нарушава.
При вземането на тази МН съдът е приел наличието на обвинение за тежко умишлено престъпление и опасност от извършване на друго престъпление и от укриване на подс.А.И., както и висока степен на обществена опасност на дееца поради предходните му осъждания, което не е съобразено с индивидуалните характеристики на съответното лице и с практиката на ЕСПЧ, с липсата на други висящи дела и серизоно разколебаване на обоснованото предположение, в разрез с практиката на ЕСПЧ и отново са цитирани негови решения.
Като обобщение адв.Куюмджиевв счита, че не са налице предпоставките на чл.63 ал.1 НПК по отношение на подзащитния му. Затова се моли за изменение на МН“задържане под стража“ на подс.А.И. в друга по-лека такава предвид състоянието на подсъдимия, изминалия дълъг период от време на търпенето й и факта на незаконосъобразното му привличане в разрез с разпоредбите на НПК и последвалото бездействие от страна на разследването.
В жалбата
на адв. Илиян Хаджийски, служебен защитник на подсъдимия А.Д.И. са
релевирани оплаквания за необоснованост и незаканосъобразност на определението
по съображения, че подзащитният му е с влошено здравословно състояние и за правилното
му лечение е необходимо да постъпи в специализирано лечебно заведение. Моли се
за отмяна на определението на КнРС по отношение на подс.А.И. и изменение на
мярката му за неотклонение в“домашен арест“.
КнОС, след преценяване на доводите в жалбата и запознаване със съдържанието на обжалваното определение и всички относими материали към процесните жалби, в рамките на правомощията на съда съгласно чл.270 ал.1 НПК, намери жалбите за допустими като подадени от надлежна страна и в срок, но за неоснователни по същество. Съображенията за това са следните:
НОХД №1408/2019 г. по описа на КнРС е
образувано по внесен на 9.03.2019 г.ОА против седем подсъдими, между които са и
двамата жалбоподатели, за извършени на 30.09.2017 г. в съучастие
престъпления с правна квалификация чл.
325 ал.2, ал.4 и ал.5 НК и за отделните подсъдими – и по чл. 131, 144 ал.3 и по чл. 339 ал.1 НК.
Обвинението по отношение на подс.А.Д.И.,
ЕГН ********** е за две престъпления: по чл.131 ал.1 т.9 във вр. с чл.129 ал.1
във вр. с ал.2 НК и по чл.325 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 НК. Той е бил привлечен като обвиняем с постановление от 17.05.2019
г./вж л.130-131 от том ІІ на ДП/.
Видно от справката за съдимост на А.И. от
ДП / вж.л.136-137 от т.2 от него/ той
е осъждан общо 10 пъти за периода от 1998 г. до настоящия момент, като за
първите стари условни осъждания/някои от тях като непълнолетен/ е реабилитиран
по право. Наказанията“лишаване от свобода“ по последните две осъждания са
изтърпени съответно на 4.03.2012 г. и на 16.12.2013 г. Тези осъждания са за
престъпления по чл.129 НК и по чл.325 ал.4 във вр. с ал.2 НК.
По отношение на подс. А.Д.И. е била взета МН „задържане под стража“ от КнРС с определение от 27.05.2019 г.,
постановено по ЧНД №790/2019 г., влязло в сила на
3.06.2019 г., при преценяване кумулативното наличие на трите предпоставки по чл.63 ал.1 НК – обосновано предположение за съпричастност към
деянията, в чието извършване е обвинен; опасност от извършване на друго
престъпление предвид обремененото му криминално съдебно минало и опасност от
укриване. Относно последното е било установено, че са били налице съществени трудности за
неговото призоваване в досъдебното производство за привличането му като
обвиняем, а впоследствие,
след като е бил обявен за общодържавно издирване, същият е бил
установен на КПП Калотина при опит да напусне пределите на
страната.
Обвинението по отношение на подс. А.Д.И., ЕГН **********,
е за две престъпления: по чл.325 ал.5 вр. с ал.2вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ , във вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.339 ал.1 предл.ІІ НК.
А.Д.И.
е осъждан общо 16 пъти за престъпления против собствеността/по чл.194, 195,196,
197,198,199 НК/ от 1998 г. до настоящия момент, за които неколкократно му е
било налагано ефективно наказание“лишаване от свобода“, последното от които е
изтърпяно на 21.10.2016 г.
Поредното искане за изменение на МН“задържане
под стража“ в друга по-лека МН на подс.А.Д.И.
по висящото пред КнРС НОХД № 1408/2019 г.-+е направено с молба на защитника му адв.П.Куюмджиев
с вх.№ 262571/29.09.2020 г., съгласно записаното в последната, по реда на чл.65 НПК/вж л.373 от делото на КнРС/.
С молба вх.№ 262564 от 29.09.2020
г. от подсъдимия А. Д.И./вж л.371 от
делото на КнРС/ е направено и искане за изменение на неговата МН, като е
била подадена и предходна молба със същото искане с вх.№ 261368/9.09.2020 г./на л.381 от делото на КнРС/.
КнРС е разгледал молбите в о.с.з. на
7.10.2020 г./ вж л. 389 от делото на КнРС/.
С определението си от 7.10.2020 г. съдът
се е произнесъл по молбите на двамата подсъдими А. Д.И. и А. Д. И. за изменение
на задържането им под стража с друга по-лека МН, като ги е оставил без
уважение.
По
отношение на А. Д. И. І-инстанционният
съд е приел, че липсва промяна в обстоятелствата, налагащи изменение на
първоначално взетата МН – както по отношение на съпричастност към
престъпленията, за които е обвинен, така и по отношение на реалната опасност от
извършване на престъпление и от
укриване, доколкото А.И. е бил обявяван за ОДИ в ДП и е установен на ГКПП -
Гюешево при опит за напускане пределите на страната.
По
отношение на подс.А. Д. И. съдът, след подробен анализ на съдържанието на представените
медицински документи – 2 бр.епикризи съответно от 1.10.2020 и от 20.09.2020 г.-
е приел безспорна установеност от двата документа, че състоянието му е добро
при изписването му от болницата в гр. Дупница, било му е назначено
медикаментозно лечение, което той може да провежда и в условията на затвора.
Извършени са и консултативни прегледи от лекар ендокринолог и според завеждащия отделението не се налага
промяна в терапията, а според отразеното в епикризата от 20.09.2020 г. заболяването
е в посока подобрение. Това, че лицето е изведено от затвора и настанено в
МБАЛ“Св.Иван Рилски-2003“ в гр. Дупница сочи според съда, че затворническата
администрация прави необходимото за поддържане здравословното състояние на
подсъдимия А. Д.И.. Освен това предстои разпит още на 15 свидетели и вещи лица.
По тези съображения съдът е приел, че към
момента на подаване на молбите и към момента на постановяване на определението
липсват доказателства за промяна в обстоятелствата от вземане на първоначалната
им МН по отношение и на двамата подсъдими и е оставил молбите им по чл.270 НПК без
уважение.
Настоящият
състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с разпоредбата на чл.270 ал.1 НПК. Правните изводи в
него са мотивирани с преценка хипотезата на чл.270 ал.1 НПК и се споделят от
настоящия състав.
Не е оборено към настоящия момент наличието
на нито от една от предпоставките на чл.63 ал.1 НПК, послужили като основание
за вземане на МН ”задържане под стража” по отношение и на двамата подсъдими.
Не са налице данни, разколебаващи приетата
с първоначалните определения съпричастност на подс. А.И. към престъпленията, в чието извършване е обвинен. Не е
отпаднала към настоящия момент и реалната
опасност за него да извърши друго престъпление в случай на по-лека МН,
предвид съдебното му минало с фигуриращите в него 10 осъждания. Съдът не
споделя довода в жалбата за намален интензитет на опасността от извършване на
друго престъпление, тъй като в условията на задържането му под стража тази
опасност няма как да се прецени като отпаднала или намаляла. По отношение на
подс..А.И. е налице и реална опасност да се укрие предвид
факта, че не е бил намерен на адреса му е бил обявен за ОДИ в ДП, в резултат на
което е задържан на КПП – Калотина при опит да напусне страната.
Същевременно не са налице никакви други
основания извън посочените, които да представляват промяна в обстоятелствата по
см.на чл.270 ал.1 НПК и да обосновават изменение на взетата първоначална
МН“задържане под стража“ по отношение на подс.А.И.. Доводите в жалбата за
прекомерност на задържането му и отпаднала необходимост от задържането съдът
приема за неоснователни.
По отношение на подс. А. Д.И. също липсва промяна
в обстоятелствата по см.на чл.270
ал.1 НПК за изменение на първоначалната му МН, както обосновано и
законосъобразно е приел районният съд. Окончателната диагноза в епикризата от
20.09.2020 г. е“хроничен улцеро-хеморагичен колит – обостряне“. Ходът на заболяването
е посочен „с подобрение“. Изходът от заболяването е посочен като добро общо
състояние, стабилна хемодинамика, като са определени дати за контролни прегледи.
Назначена е терапия с медикаменти, с предписана дозировка за всеки един
медикамент, което няма пречка да се извършва и в мястото за задържане. . А
захарният диабет, посочен в епикризата от 1.10.2020 г., е инсулиновонезависим и
посоченият колит е усложнение от него. Но така посочените заболявания първо, не
са животозастрашаващи заболявания, несъвместими с пребиваване в място за
лишаване от свобода и второ, той е лекуван дори и в болнично заведение извън
затвора – МБАЛ“Св.Ив.Рилски 2003“ЕООД в гр. Дупница, като е извършена и
консултация със специалист ендокринолог. По тези съображения медицинските
документи на подс.А.И. и посочените в тях заболявания също не представляват
промяна в обстоятелствата, налагаща промяна на мярката му за неотклонение в
по-лека. Освен това, данни за тези заболявания са налични по делото и в този
смисъл те не представляват нововъзникнали обстоятелства.
За
промяна в обстоятелствата по отношение и на двамата подсъдими може да се приеме
единствено изтеклото време от задържането им с най-тежката МН до настоящия
момент. Но това обстоятелство не представлява основание за изменение на взетата
МН”задържане под стража”, тъй като делото
е вече в съдебна фаза и времевите ограничения на задържането не важат за нея –
те са въведени от законодателя само за досъдебното производство, видно
от разпоредбата на чл.63 ал.4 НПК. В този аспект не се споделя защитния довод,
че задържането за близо 1 година 5 месеца на подс.А.И. било неоправдана
репресия и противоречащо на разпоредбите на ЕКПЧОС. Това задържане е в разумния срок по см.на НПК
и е в съответствие с постулатите на ЕКПЧОС, възпроизведени в жалбата – че
задържането е след извършване преценка на определени факти и обстоятелства,
които биха убедили един обективен наблюдател, че това лице е съпричастно. И,
както се посочи вече, в настоящото производство по чл.270 НПК се разглежда
искането за изменение на МН по всяко
време на съдебното производство на плоскостта дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи
исканото изменение, каквито в случая безспорно не са налице.
С горното изложение съдът отговори защо намира
молбата по чл.270 ал.1 НПК по отношение на подс.А.И. за неоснователна. Въпреки това
изрично следва ад се посочи още, че по
отношение на него не са констатирани здравословни проблеми и необходимост от
лечение, за което е споменато в жалбата като основание за изменение на МН. Абсолютно
конкретна и законосъобразна е преценката за подс. А.И. в обжалваното
определение относно основателността на исканото изменение на МН при условията
на чл.270 ал.1 НПК и задържането му с най-тежката МН в никакъв случай не
е“профилактично“задържане, както е посочено в жалбата по всички горепосочени
фактически и правни съображения.
Предвид
гореизложеното относно подсъдимия А.И. съдът отговори на соченото в жалбата
защо намира определението на КнРС за правилно и законосъобразно по отношение на
него. Предвид допълнението в съдържанието на медицинските документи довода в
жалбата, че за правилното лечение на А. Д.И. е необходимо да постъпи в
специализирано лечебно заведение, е голословен и опроверган от препоръките,
посочени в епикризата от 20.09.2020 г., тъй като такъв вид лечение изобщо не е
предписан.
Предвид изложеното съдът при служебната
проверка на атакуваното определение не намери други основания, различни от
доводите в двете жалби, за отмяната му. Последното като правилно, обосновано и
законосъобразно следва да се потвърди по гореизложените съображения.
Предвид изложеното и на основание чл.345
във вр. с чл.270 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определението на КнРС от 7.10.2020 г., постановено по НОХД № 1408/2019 г. по
описа на съда, с което са оставени без уважение молбите по чл.270 ал.1 НПК за
изменение на мярката за неотклонение на всеки на подсъдимите А.Д.И., ЕГН **********
и А.Д.И., ЕГН********** от “задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: