Решение по дело №11766/2019 на Софийски градски съд

           Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

                                          Гр. София, 19.11.2020 г.

 

 

                       В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                             ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                           Мл. съдия : Мария Малоселска

При секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11766 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 97981/18.04.2019 г. на СРС, 58 с - в, по гр. д. № 27701/2018 г. е прието за установено, по искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.Н.Н., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:******, сумата от 1 573, 88 лв. – главница, за доставена топлинна енергия през периода 05.2013 г. (изписан погрешно вместо правилния м. 06.2014 г.) - 04.2015 г., със законната лихва от 17.07.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, сумата 297, 03 лв. лихва за забава за периода 01.09.2015 г. - 10.07.2017 г., като исковете са отхвърлени над уважените размери, съответно  за главницата - до предявения размер от 2 486 лв. и за периода м. 05.2013 г. - 16.06.2014 г. (изписан погрешно, вместо правилния м. 05.2014 г.), а за лихвата за забава – над уважения размер до пълния размер от 518, 63 лв. и за периода 15.10.2014 г. - 31.08.2015 г. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва в отхвърлителната част с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно СРС е отхвърлил част от исковете като погасени по давност, на основание чл. 111 ЗЗД. Позовава се на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството от 2008 г., както и на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Според ищеца задължението за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най - късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Излага съображения, че задълженията от общата фактура, издадена през м. 08.2014 г., обхващащат периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. и стават изискуеми едва през м. 09.2014 г. Твърди, че давностният срок следва да тече от този момент, а заявлението е депозирано на 17.07.2017 г., с което течението на давността е прекъснато. Погрешно СРС е приел, че е налице погасяване по давност на част от вземанията по главницата и лихвите. Излага и съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжниците са изпаднали в забава и дължат лихви върху непогасените вземания. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна – ответникът В.Н.Н. оспорва жалбата в писмен отговор по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно постановено в оспорените части и не са налице основания за неговата отмяна. Правилно съдът е приел, че част от задълженията са погасени по давност, като съдът е приложил законосъобразно нормата на чл. 111 ЗЗД. Поддържа освен това, че не са налице основания за промяна на решението и жалбата е неоснователна. Моли да се потвърди в оспорените части. Претендира разноски за въззивното производство, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съгласно списък.

 Като съобрази установените по делото факти и становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

Решението се оспорва от ищеца само в частта, в която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в неоспорената от ответника уважителна част.

По същество на спора, въззивният съд приема, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода, доколкото ответницата не оспорва това обстоятелство, въпреки липса на доказателства за собственост на имота. Поради забрана за влошаване положението но оспорващата страна обаче, по смисъла на чл. 271, ал. 1 ГПК, доколкото жалба е подадена само от ищеца, въззивният съд намира, че не може да преразглежда въпроса дали ответницата е потребител на ТЕ в периода.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата  да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот в периода, както и стойността на топлинната енергия се установява на база заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ.

Според експертизата, в имота не се ползва топлоенергия за отопление, а единствено за подгряване на топла вода, като в жилището няма водомер за топла вода, а изчисленията са направени на база 3 броя потребители в имота, съгласно заявеното от ответницата. Според експерта, през процесния период титуляр на партидата е била ответницата В. В.. Топлоенергията е изчислена съобразно методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

По единствения довод на ищеца, развит във въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД към момента на подаване на заявлението на  17.07.2017 г. както е приел СРС, понеже сумите за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. били обективирани в обща фактура от 08.2014 г. и стават изискуеми едва през м. 09.2014 г., въззивната инстанция намира следното : 

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

В случая, за част от задълженията за ТЕ (от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г.) приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. За тези задължения потребителят изпада в забава с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

По отношение изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Във връзка с доводите развити в жалбата следва да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. в една обща фактура с дата за плащане през м. 09.2014 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, както твърди ищецът. Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ от 2014 г. (респ. в ОУ от 2008 г.) Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на изискуемостта на месечните  задълженията с оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния закон уреждащ давностните  срокове.

Както е приел и СРС, с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 17.07.2017 г. течението на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за вземанията по главница за ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м. 05.2014 г. включително.

Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода от м. 06.2014 м. до м. 04.2015 г., които съдът е определил в размер на 1 573, 88 лв. - само за БГВ, без предишни неплатени суми, без начисяване на лихви и без сторниране на суми, за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2015 г. на база заключението на СТЕ, която не е оспорена.  

Настоящият състав също приема, че до този размер искът е основателен, като за разликата над него до пълния предявен от 2 486 лв. и за периода от м. 05.2013 г. до м. 05.2014 г. (изписан като 16.06.2014 г. при допусната ОФГ), искът е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по атакуваното решение в тази част.

По иска за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :

В случая лихвата се претендира за периода от 15.10.2014 г. до 10.07.2017 г. Тъй като вземанията за лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата, посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на чл. 119 ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото.

За разлика от СРС настоящият състав намира, че доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на ответника са публикувани на интернет - страницата му, по делото е останало недоказано изпадане на ответника в забава за изпълнение на процесните задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия за непогасения по давност период, поради което претенцията за мораторна лихва не е доказана по основание.

Предвид забрана за влошаване положението на обжалващата страна по чл. 271 ГПК и липсата на жалба от длъжника в уважителната част на решението, настоящият състав приема, че не може да ревизира решението в частта, в която претенцията за установяване задължения за лихви за забава е частично уважена. В оспорената част, в която претенциите за установяване на задължения за лихви са отхвърлени над размер от 297, 03 лв. до предявения размер от 518, 63 лв. - лихва за забава и за периода 15.10.2014 г. - 31.08.2015 г., решението следва да се потвърди, както е постановено.

В заключение, доколкото изводите на СГС съвпадат като цяло с тези на районния съд, решението в оспорените части, в които исковете за главница и лихви са отхвърлени до пълните размери, следва да се потвърди.

Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените разноски в тежест на ищеца, които са съобразени с изхода от спора пред СРС.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора - жалбата няма да бъде уважена, и представените доказателства за направени разноски, в полза на адвокат Б.С. съдът присъжда разноски за оказана безплатна помощ за въззивната инстанция на ответницата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер на 300 лв.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                              

                                                    Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97981/18.04.2019 г. на СРС, 58 с - в, по гр. д. № 27701/2018 г., в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че В.Н.Н., ЕГН **********,   дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:******,  сумата над размер от 1 573, 88 лв. до предявения размер от 2 486 лв. - главница, цена за топлинна енергия и за периода м. 05.2013 г. - 16.06.2014 г. (изписан като 16.06.2014 г. при допусната ОФГ) и над размер от 297, 03 лв. до предявения размер от 518, 63 лв. - лихва за забава и за периода 15.10.2014 г. - 31.08.2015 г., включително в частта по присъдените разноски в тежест на ищеца.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, *** 23 Б да заплати на адвокат Б.С. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., разноски в размер на 300 лв. за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалите уважителни части - като неоспорено от ответника.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.