Р Е Ш Е
Н И Е № 92
Гр.
Сливен, 14.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 84 по описа за
2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20222230201438 по описа
на Районен съд - Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С
Решение № 172 от 25.04.2023 г., постановено по АНД № 20222230201438 по описа за
2022 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 22-0804-004608/18.10.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на П.Н.П. за нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от три месеца; и жалбоподателят е осъден да заплати на ОД на МВР –
Сливен направените по делото разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател П.Н.П., който
го обжалва чрез пълномощник, като в жалбата се навеждат доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че в хода на
производството по установяване на твърдяното нарушение били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстранени и от
районния съд и които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Излага съображения в подкрепа на доводите си и моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен като
неправилно. Алтернативно моли съда, ако приеме, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
В с.з.
касационният жалбоподател П.Н.П., редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище, чрез упълномощен представител, поддържа
жалбата на изложените в същата доводи за цялостна отмяна на обжалваното
решение. Алтернативно моли съда да отмени решението, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно
призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и
моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното
решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Алтернативно,
при установени допуснати съществени съдопроизводствени
нарушения в рамките на въззивното производство, предлага
да се процедира съобразно закона.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 25.09.2022
г. полицейски служители осъществявали контрол по спазването на правилата за
движение по пътищата с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M №638,
монтирана в патрулната кола „Опел Астра“. Служебният
автомобил бил позициониран в гр. Сливен, бул. „Банско шосе“, пред завод „ЗММ“.
Около 09:28 часа по бул. „Банско шосе“ до завод „ЗММ“, в посока към центъра на
града, с автоматизираното техническо средство TFR1-M №638, насочено към двете
посоки, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. №********,
със скорост от 125 км/ч - с превишаване с 55 км/ч, с приспаднат толеранс от 3
км/ч, над разрешената за населено място скорост от 70 км/ч, въведена с
пътен знак В-26 и табела Т2- 2500м в населено място, фиксирано с пътен знак Д-11.
Тъй като водачът на лекия автомобил рязко намалил скоростта, полицейските
служители решили да го настигнат, за да го спрат за проверка. Подали сигнал на
колегите си с идентификация на засечения автомобил, които извършвали контрол на
движението по пътя пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен и спрели
колата за проверка. На място, в 9:39 часа пристигнали служителите, които
установили с АТСС превишението на скоростта. Констатирали,
че водач на моторното превозно средство бил П.Н.П. и автомобилът бил негова
собственост. Актосъставителят приел,
че е извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което на 25.09.2022 г. съставил на П.Н.П. акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 5361, който му бил връчен на същата дата.
Въз
основа на съставения АУАН, на 18.10.2022 г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 750 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя
са отнети 12 контролни точки.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция: справка за нарушител/ водач; ЗППАМ №22-0804-000608/ 25.09.2022 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен; Справка за данни за
собственици на МПС с рег. №********; клип № 10280, TFR1-M №638 от 25.09.2022 г.
с отразени в същия локация, скорост на движение на заснетото и идентифицирано МПС,
лимит на скоростта, дата и час; Протокол за използване на АТСС рег. № 804р-5126
с дата на използване на техническото средство 25.09.2022 г.; клип № 10278,
TFR1-M №638 от 25.09.2022 г. за отразяване местоположението на уреда; Протокол
№ 2-45-22/ 20.04.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
За да потвърди
НП, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършването на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Приел е, че както в АУАН, така и в НП
нарушението е правилно описано, квалификацията е правилно определена като
такава по чл.21, ал.2, вр, ал.1 от ЗДвП. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя,
в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на
НП.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като
е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата,
събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че разрешената максимална скорост на движение от
70 км/ч, въведена с пътен знак В-26 и табела Т2- 2500м в населено място,
фиксирано с пътен знак Д-11, управляваното от жалбоподателя МПС се е движило с
със скорост
от 125 км/ч - с превишаване с 55 км/ч, с приспаднат толеранс от 3 %. С нормата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено
задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в
същата стойности на скоростта. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. За превишаване над 50
км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания случай е приложена
правилно от наказващия орган, както обосновано е приел и Районният съд.
Съобразено е
изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което електронен фиш се издава
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки. В разглеждания случай, за установеното
нарушение е предвидено, освен наказание глоба и лишаване от право да се
управлява МПС, поради което законосъобразно за административното нарушение е
съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП. В процесния
случай касационният жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над
допустимата за участъка от пътя, което е установено по безспорен и категоричен
начин от събраните доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата
снимков материал.
Съгласно
специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в
съставения на 25.09.2022 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на
съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН.
Следователно, процесният АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила.
С оглед на
гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния закон
обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение,
за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В касационната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на НП, които не се споделят от
настоящата съдебна инстанция.
Касационният състав
преценява като неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на единство
между вписаните като нарушени в АУАН и в НП текстове. И в АУАН и в НП
нарушението е описано по начин, който не препятства възможността
санкционираното лице да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Същото е
описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация;
посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна степен;
датата на извършването му и обстоятелствата, при които е било извършено.
Спазени са изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от с.з. Не се споделя от съда и доводът за невъзможност
да бъде установен точният час на извършване на нарушението. Видно от съдържащите
се в представената административнонаказателна
преписка снимков материал и съответни протоколи се установява както извършеното
нарушение и превозното средство, с което деянието е осъществено, така и времето
и мястото на извършването му. В представения клип №10280 от 25.09.2022 г. е
посочен час: 09:28:39 часа. Доколкото в АУАН и в НП като час е вписан: 09:39
часа, това разминаване не е от категорията на съществените и не може да е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, при условие,
че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и
в наказателното постановление следва да бъде посочена датата на извършване на
нарушението. Видно от административнонаказателната
преписка и съдържанието на процесното НП, редът за
издаване е спазен и всички нормативно установени реквизити са налице,
следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на
законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно като
изводи на всички събрани по делото доказателства. При постановяването му не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон, поради което се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в
касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с
чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 172 от 25.04.2023 г., постановено по АНД № 20222230201438 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.