№ 1350
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430101997 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Г. А. Ц. с ЕГН **********, в която се твърди, че
ответницата е собственик/ползвател на топлоснабден имот ***. Навеждат се
доводи, че същата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че не е заплатила дължими на
ищцовото дружество суми в размер на 1047,41лв., от които 832,15 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04 2022г.; 192,13 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021
г. до 11.05.2023 г.,; сума за дялово разпределение 20,43лв. – главница за
периода от м.08.2021г. до м.04.2022 и 2,70лв. – лихва за периода от
16.10.2021г. до 11.05.2023г.
Сочи се, че сградата – етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
1
разпределение на топлинна енергия с „Директ” ЕООД. Навеждат се доводи, че
въз основа на чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски и след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнитерни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - „Техем сървисис ” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба
№2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Твърди се, че сумите били претендирани по реда на чл.410 от ГП и в
производството по ч.гр.д№5689/2023г. по описа на ПлРС била издадена
заповед за изпълнение, но на заявителя били дадени указания да предяви
установителен иск за вземанията си.
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца присъдените в заповедното
производство суми в размер на 1047,41лв., от които 832,15 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04
2022г.; 192,13 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г.;
сума за дялово разпределение 20,43лв. – главница за периода от м.08.2021г. до
м.04.2022 и 2,70лв. – лихва за периода от 16.10.2021г. до 11.05.2023г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски.
Ответницата Г. Ц. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който твърди, че е заплатила претендираните вземания.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от връчване на
указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№5689/2023г. по описа на ПлРС,
поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.
2
Между страните не е налице спор, че ответницата Г. Ц. е собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в ***, а това се установява и от
представения препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот*** на
нотариус с рег.***.
Не се спори също така и е видно от приложените преписи на Протокол
от проведено Общо събрание от 21.05.2002г. на етажната собственост, в която
се намира процесния апартамент и Договор №Д-0-69/03.06.2020г., че сградата
е топлоснабдена и услугата дялово разпределение на топлинната енергия е
била възложена на „Директ“ ЕООД.
Страните не спорят и е видно от приложените копия на обща фактура
№********** от 31.07.2021г. и обща фактура №********** от 31.07.2022г.,
както и счетоводна справка за непогасени задължения за процесния имот
абонатен номер *** към 11.05.2023г., че към момента на иницииране на
заповедното производство са били дължими претендираните от заявителя
суми за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04 2022г. на стойност 832,15 лв. и 192,13 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 11.05.2023 г. Не се спори и относно дължимостта към същия
момент на сума за дялово разпределение 20,43лв. – главница за периода от
м.08.2021г. до м.04.2022 и 2,70лв. – лихва за периода от 16.10.2021г. до
11.05.2023г.
Безспорно е и се установява от приложеното копие на платежно
нареждане от 12.07.2024г., че на сочената дата ответницата е заплатила в полза
на ищеца сума в размер на 1 100лв. за погасяване на претендираните в
настоящото производство вземания.
От приложеното копие на фискален бон от 19.08.2024г. се установява, че
на сочената дата ответницата е заплатила в полза на ищеца сума в размер на
170,95лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се безспорно, че ответницата Г. Ц. е собственик на процесния
имот.
Установи се, че имота се намира в топлоснабдена сграда, присъединена
към топлопреносната мрежа. С оглед на това собственика му има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
3
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия.
Поради горното, съдът приема, че ответницата е дължала на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот
през претендирания период от време от м.май 2020г. до 30.04.2022г.,
неплатената част от която към момента на иницииране на заповедното
производство – 22.05.2023г. е била в размер на 832,15лв., както и е дължала
цената на услугата за дялово разпределение в размер на 20,43лв. за същия
период. Поради забава в плащанията на тези суми е дължала към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК мораторна лихва върху
главницата от 832,15лв. за периода 15.09.2021г. до 11.05.2023г. в размер на
192,13лв. и мораторна лихва върху главницата от 20,43лв. в размер на 2,70лв.
за периода от 16.10.2021г. до 11.05.2023г.
С оглед извършеното от ответницата плащане на сума в размер на
1 270,95лв. – на 12.07.2024г. и 19.08.2024г., т.е след образуване на заповедното
производство, съдът извърши преценка кои вземания на ищеца са погасени с
внесените суми и дали погашенията на част от вземанията са били извършени
от ищеца при спазване на правилата по чл.76 от ЗЗД.
Съдът счита, че с платената на 12.07.2024г. сума в размер на 1 100лв. са
погасени следните задължения на длъжника: Приложимо в случая е
правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, регламентиращо, че когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Извършеното
от ответницата плащане не е било достатъчно да покрие всички задължения,
които е имала към топлопреносното предприятие. Поради това, съгласно
разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД с плащането на сумата от 1 100лв. е била
погасена изцяло дължимата мораторна лихва в общ размер на 194,83лв.,
4
натрупаната законна лихва върху присъдените главници за периода от
19.05.2023г. до 12.07.2024г. в размер 132,11лв. (изчислена чрез онлайн
калкулатор за законна лихва) и с остатъка от внесената сума – изчисляван на
773,06лв., е погасена част от присъдената главница. При това, непогасена е
останала главница в размер на 79,52лв.
Неоснователно кредиторът е осчетоводил като погасени присъдени в
заповедното производство разноски, т.к.това е вземане, което още не е било
изискуемо и не представлява разноски по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Те се
погасяват след присъдените лихви и главници.
С извършеното на 19.08.2024г. плащане на сума в размер на 170,95лв. е
бил погасен остатъка от главницата в размер на 79,52лв. и законната лихва
върху нея за периода от 12.07.2024г. до 19.08.2024г., изчислявана в размер на
1,17лв.
С остатъка от 90,26лв. са били погасени изцяло дължимите за
заповедното производство разноски в размер на 75лв.
Останалата сума в размер на 15,26лв. следва да се отнесе за погасяване
на разноски, дължими в исковото производство.
За това производство пред съда ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 75лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., изчислено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 175лв.
След приспадане на сумата от 15,26лв., на ищеца остават дължими
разноски за исковото производство в размер на 159,74лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция следва да се
отхвърли като погасена чрез плащане.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер на 159,74лв., които са останали непогасени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Г. А. Ц. с ЕГН
********** ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
5
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 832,15 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04 2022г.; 192,13 лв. мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г.; сума за дялово разпределение
20,43лв. – главница за периода от м.08.2021г. до м.04.2022г. и 2,70лв. – лихва
за периода от 16.10.2021г. до 11.05.2023г., за които е издадена Заповед за
изпълнение №3150 от 09.10.2023г. по ч.гр.д.№5689/2023г. по описа на ПлРС,
като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. А. Ц. с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 159,74лв.,
представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6