№ 3867
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100506874 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 165776 от 31.07.2020 г., постановено по гр. дело № 9993
-ри
по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 92 състав, е оставил
без уважение молбата на В. М. И., ЕГН **********, за допускане на
промяна на фамилното й име от “И.“ на “М.“, по чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР), като неоснователна.
Молителката В. М. И. (въззивница в настоящото производство) е
останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала с
въззивна жалба, вх. № 5125742 от 10.09.2020 г. по описа на СРС. В жалбата
са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се
поддържа, че постановеното от първата инстанция Решение не съответства на
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Изтъкват се
доводи, че понятието “семейство“ е по – широко от понятието “брак“. Сочи се
в жалбата, че от първата инстанция не е отчетено наличието на важните
обстоятелства, въведени с молбата, които налагат уважаване на същата.
1
Конкретизират се във въззивната жалба тези важни обстоятелства, като се
излага следната фактическа обстановка: Молителката и нейната съпруга Л.М.,
с която сключили брак в САЩ на 15.09.2019 г., имали родена дъщеря –
А.Д.М.. След раждането на детето на **** г. молителката и Л.М. взели
решение да се преместят в България, но се изправили пред множество
затруднения. На В. И. се налагало да дава обяснения пред различни
институции относно роднинската връзка с дъщеря си, тъй като имали
различни фамилни имена. Молителката имала два паспорта – български и
американски, в които е вписана с различни фамилии и трябвало да обяснява,
преминавайки границата на България това различие. Излага и доводи, че са
налице важни обстоятелства по смисъла на закона, за да се допусне исканата
промяна, тъй като конституционно бракът в Република България е ограничен
до лица от различен пол, а за биологична майка се счита жената, която е
родила детето. Поддържа, че хомосексуалното й съжителство с Л.М. е само
по себе си обстоятелство, което е достатъчно основание съдът да позволи
исканата промяна във фамилното й име. Съобразно с изложеното моли
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови
друг, с който да допусне исканата промяна на фамилното й име.
Заинтересованата страна Столична община (въззиваема в
настоящото производство), не е взела становище по въззивната жалба.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура, чрез
представляващия я прокурор, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционното
Решение, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок,
от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване, валиден и
допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване, и
като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите
на страните по реда на въззивното производство, прие следното:
Софийският районен съд е сезиран с молба на В. М. И. по чл. 19, ал. 1
ЗГР, с искане за допускане на промяна на фамилното й име от “И.“ на “М.“ -
изписвано на кирилица, или “Michener” - на английски език. В молбата се
сочили като “важни обстоятелства“, налагащи исканата промяна, както
следва: Молителката и нейната съпруга Л.М., с която сключили брак в САЩ
2
на 15.09.2019 г. имали родена дъщеря – А.Д.М.. След раждането на детето на
**** г. молителката и Л.М. взели решение да се преместят в България, но се
изправили пред множество затруднения. На В. И. се налагало да дава
обяснения пред различни институции относно роднинската връзка с дъщеря
си, тъй като имали различни фамилни имена. Възникнали проблеми с
регистрирането на акта за раждане на детето, тъй като молителката не била
нейна биологична майка, а това водело до невъзможност детето да има личен
лекар, да получи нужните ваксинации и да бъде записано на ясла и пр. На
следващо място са изложени твърдения, че молителката имала два паспорта –
български и американски, в които е вписана с различни фамилии и трябвало
да обяснява това различие при преминаване границата на България. В
сезиращата молба се излагат и аргументи, че са налице важни обстоятелства
по смисъла на закона, за да се допусне исканата промяна, тъй като
конституционно бракът в Република България е ограничен до лица от
различен пол, а за биологична майка се считала жената, която е родила
детето. От своя страна, хомосексуалното съжителство на В. И. с Л.М. било
само по себе си обстоятелство, което е достатъчно основание съдът да
позволи исканата промяна във фамилното й име, тъй като понятието
“семейство“ било много по – широко от понятието “брак“. В молбата се сочи
още, че следва да се зачита чл. 8 ЕКЗПЧ и практиката на ЕСПЧ по
приложението на тази норма.
Заинтересованата страна Столична община не е взела становище по
молбата.
Контролиращата страна Софийска районна прокуратура, чрез
представляващия я прокурор, е изразила становище за неоснователност на
молбата.
От приети в хода на съдебното дирене пред първата инстанция писмени
доказателства се установява, че молителката В. М. И. е родена в град София
на **** г., от родители М. С. И. - баща и М.С.В. - майка (удостоверение за
раждане на л. 11 от първоинстанционното дело и заверен препис от Акт за
раждане № **** г. на длъжностно лице по гражданско състояние при
Кирковски районен народен съвет, понастоящем Район “Красно село“). С
молбата са представени надлежно преведени и с Апостил разрешение за
сключване на брак за Щата Колорадо, окръг Денвър; удостоверение за
3
сключен брак на 15.09.2019 г. от Щата Колорадо, Окръг Денвър, издадено на
Л.Е.М. и В. М. И.; удостоверение за раждане на Отдел по гражданско
състояние на Щата Колорадо, Окръг Денвър на А.Д.М., родена на **** г. в
град Денвър, Окръг Денвър, от родители Л.Е.М. и В. М. М..
Съдът е извършил служебно справки в Главна дирекция “Охранителна
полиция“ – МВР, Дирекция “Български документи за самоличност“,
Национална следствена служба, МВР – СДВР (НСлС), и в Бюро “Съдимост“
при Софийски районен съд (приложени по делото на л. 38 – л. 44). От
посочените документи се установява, че В. М. И. не е осъждана; няма данни
за образувани и неприключили досъдебни производства срещу нея; няма
регистрирани данни за архивни или активни приложени спрямо В. И.
принудителни административни мерки по Глава VII, Раздел I от Закона за
българските лични документи и санкции по Глава VII, Раздел II от Закона за
българските личи документи. Срещу молителката, съгласно справката от
НСлС, няма данни за неприключени наказателни производства след
извършената проверка в Централизираната информационна система на
следствените служби.
В първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля В.С.П., която установила, че познава молителката И. от 20 години.
Знае, че молителката има сключен брак в САЩ с Л.М. и иска да смени
фамилното си име, както и че различните й фамилни имена по американски и
български паспорт й създавали пречки при влизане в страната.
За да остави без уважение молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР
първостепенният съд е обосновал в обжалвания съдебен акт, че името е
словесно обозначение, което се образува по императивно определен начин в
ЗГР, а промяната му се допуска по предвидения в закона ред и в
изчерпателно изброени случаи. Съдът е изложил мотиви, че липсва легална
дефиниция за “важни обстоятелства“, при наличието на които да се допусне
искана промяна в името, но е приел, че такива са обстоятелства, които са
направили лично или обществено неудобно и неподходящо за лицето да носи
името, чиято промяна иска, както и тогава, когато името е несъвместимо с
достойнството и традициите на българския народ. За процесния случай съдът
е намерил, че не е доказано по делото да са налице важни обстоятелства.
Съобразил е твърденията в молбата на В. И. относно обстоятелствата,
4
наложили исканата промяна – сключеният с Л.М. брак в САЩ. Обосновал е,
че съгласно чл. 14, ал. 2 ЗГР фамилното име при сключване на граждански
брак се формира съгласно правилата на чл. 12 от Семейния кодекс СК).
Всеки от встъпващите в брак при съставяне на акта за граждански брак
заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното имена своя
съпруг или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Съобразно с
посочените нормативни правила и предвид доказателствената съвкупност по
делото, първостепенният съд е формулирал изводи, че бракът на молителката,
сключен в САЩ, не е признат в Република България, поради което не е
налице валидно брачно правоотношение по силата на българското право,
което да съставлява правно основание за допускане на исканата промяна във
фамилното име на В. И.. Установено по делото безспорно било единствено
желанието на молителката да носи фамилното име на своята партньорка,
защото желае да са семейство.
Във въззивната инстанция са приети като писмени доказателства
служебно изисканите от въззивния съд актуални справки от НСлС (л. 16 от
въззивното дело - съгласно която справка няма образувани наказателни
производства и повдигнати обвинения срещу въззивницата И.); от МВР –
СДВР (л. 20 от въззивното дело - видно от която в автоматизираните
информационни фондове на МВР няма данни срещу В. И. да има образувани
и неприключили досъдебни производства); от МВР – СДВР – Отдел
“Български документи за самоличност“ (л. 22 от въззивното дело видно от
която няма регистрирани данни за приложени спрямо В. И. принудителни
административни мерки по Глава VII, Раздел I от ЗБЛД и санкции по Глава
VII, Раздел II от ЗБЛД) и справка от Бюро “Съдимост“ при Софийски районен
съд, видно от която В. М. И. не е осъждана.
Други допустими, необходими и относими доказателства, на които
въззивният съд да основава изводите си, не са ангажирани в двете съдебни
инстанции.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на Софийския районен
съд, изградени въз основа на посочената доказателствена съвкупност по
делото, допълнена с писмените доказателства, приети от въззивната
инстанция, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, правейки ги
част от своя съдебен акт. С оглед оплакванията във въззивната жалба
5
настоящата въззивна инстанция ще следва да изложи и свои мотиви.
Трайната съдебна практика по безпротиворечив начин е изяснила, че
законът урежда начина на формиране на имената на българските граждани с
императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно
уредена възможност, която възниква при строго определени предпоставки.
Преценката за наличие на основания за промяна на името винаги трябва да е
обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР и посочените в
тях възможни отклонения относно образуване на бащиното и фамилното име
на лицето.
Обоснован е изводът на първостепенния съд за липса на предпоставките
по чл. 14, ал. 2 ЗГР, вр. чл. 12 СК. Валидно брачно правоотношение (предвид
представеното по делото удостоверение за брак на Щата Денвър, Окръг
Колорадо), не е възникнало съгласно правилата на българското обективно
право, а инцидентното му установяване в рамките на процес, с правно
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, е недопустимо.
Доводите във въззивната жалба и депозираната на 08.06.2022 г. писмена
защита относно наличие на позитивно задължение на българския съд да
зачита стандартите, установени с практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 8
от ЕКЗПЧОС, предвид конкретиката на процесния случай, не могат да бъдат
споделени. Твърденията на молителката, че са решили с партньорката й Л.М.
да се преместят да живеят в Република България; за наличие на спънки и
затруднения да осигури личен лекар за детето А.Д.М.; да получи това дете
съответните ваксинации; да бъде записано на ясла и пр., не са подкрепени с
доказателства по делото, а също не намират опора и в българското
законодателство. Българската нормативна уредба създава права на чуждите
граждани, които са се установили трайно у нас и са получили статут на
дългосрочно или постоянно пребиваващи да упражнят правото им по Закона
за здравното осигуряване и да имат личен лекар, в случай че се осигуряват
здравно – чл. 33, ал. 1, т. 3 ЗЗО. Съответно за лицата до 18 - годишна възраст
на такова ненавършило пълнолетие дете този избор на личен лекар се прави
от единия от родителите. По делото не са ангажирани никакви доказателства,
които да установяват, че молителката заедно с нейната партньорка и детето А.
са се установили действително в Република България и пребивават постоянно
или дългосрочно на българска територия, за да се обсъжда и приеме, че при
6
упражняване на посочените права на здравеопазване на молителката,
партньорката й и детето А. са създадени пречки и спънки от посочения в
молбата характер. Що се отнася до записването в ясла, образованието в
Република България е задължително за деца, навършили 5 - годишна възраст,
а за тези под посочените години, както е при детето А.Д.М., родено на **** г.,
това е само възможност, чието упражняване зависи изцяло от усмотрението
на родителя, поради което към настоящия момент посоченото във въззивната
жалба оплакване в тази посока не съставлява спънка или затруднение в
поддържания от въззивницата - молителка смисъл.
Независимо че чл. 8 ЕКЗПЧ не гарантира правото на създаване на
семейство, а правото на зачитане на “семейния живот“ не защитава самото
желание за създаване на семейство, въззивният съд намира за необходимо да
обоснове следното:
Действително, съгласно практиката на ЕСПЧ понятието “семеен
живот“ е автономно (решението по делото Marckx v. Belgium, § 31). Поради
това съществуването или не на “семеен живот“ по същество е въпрос на факт
в зависимост от реалното наличие на практика на тесни лични връзки
(Paradiso and Campanelli v. Italy [GC], § 140), дори и при липса на
юридическо признаване на семейния живот. Изложеното се отнася и до
детето, родено в такава “семейна“ единица, следователно съществува семеен
живот и въпреки липсата на биологична връзка. Предвид изясненото, не са
налице никакви основания да се поддържа от молителката, че заради
различните фамилни имена, които носят с детето А. М., се “чувства като чужд
човек в собственото си семейство“, тъй като правото й на семеен живот не е
отречено и няма твърдения и данни по делото, че поради различните фамилни
имена на партньорите и детето А. на територията на Република България се е
стигнало до накърняване на близките лични връзки между молителката,
нейната партньорка и малолетната А..
Съдът не отрича, че с решенията по делата, посочени в писмената
защита на въззивницата (Vallianatos and Others v. Greece [GC], §§ 73-74; също
Orlandi and Others v. Italy ,), както и в други такива решения - X and Others v.
Austria [GC], § 95; P. B. and J. S. v. Austria , § 30; Schalk and Kopf v. Austria , §§
92-94, Европейският съд по правата на човека е изяснил, че еднополова
двойка, живееща в стабилна връзка, попада в понятието “семеен живот“,
7
както и в “личен живот“ по същия начин като хетеросексуална двойка, но
както е посочено и по – горе конкретиката на процесния случай не създава
задължение за въззивния съд да уважи така подадената молба по чл. 19, ал. 1
ЗГР, доколкото фактически установеното, респективно – неустановеното
пълно и главно от въззивницата - молителка, изключва приложението на
стандартите на ЕСПЧ. Член 8 ЕКЗПЧОС не съдържа изрични процесуални
изисквания, поради което и съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК (като не е доказано
от молителката пълно и главно, чиято е и доказателствената тежест за това, че
същата е носител на интерес, защитим от чл. 8 ЕКЗПЧОС), не могат да се
приемат за основателни доводите й за неравноправно третиране, нито е
налице несправедлива намеса в правото й на личен и семеен живот чрез
недопускане на исканата промяна във фамилното й име.
Предвид изложеното и поради това, че твърдените от молителката И.
“важни обстоятелства“ (заключаващи се до множество затруднения,
фактически неустановени по делото с допустимите доказателствени
средства), подадената молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР е неоснователна и
правилно е отхвърлена от първостепенния съд.
Съобразно изложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява
неоснователна. Обжалваният съдебен акт е обоснован и правилен, и
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийският градски съд, Гражданско отделение –
-ри
брачни състави, IIвъззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165776 от 31.07.2020 г ., постановено по
-ри
гр. дело № 9993 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III ГО, 92
състав.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9