Р Е Ш
Е Н И Е
№ 273
град Г. О., 26.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
районен съд – горна оряховица, СЕДМИ състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Мария Първанова в присъствието на прокурор …, като разгледа докладваното от съдия Карагьозова гр. дело № 542 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост
по чл. 124, ал. 1 от ГПК и в условията на евентуалност – искове по чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 2 от ЗС и по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗС .
Ищецът Л.А.М. с ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адвокат Н.В. от ВТАК твърди в исковата си молба, че на 26.01.2001 г. на основание покупко-продажба (нотариален акт № 26, том I, peг. № 696, дело № 26/2001 г. на нотариус Ани Маркова) придобива собствеността върху ½ ид. ч. от следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Л., община С.:
- нива от 15,000 дка, в местността „Зад градините”, представляваща имот № 040027 по плана за земеразделяне;
- нива от 18,495 дка, в местността „Атанасова воденица”, представляваща имот № 054020 по плана за земеразделяне;
- нива от 10,503 дка, в местността „Зад лехите”, представляваща имот № 077014 по плана за земеразделяне;
- нива от 8,300 дка, в местността „Исмаилов кладенец”, представляваща имот № 059033 по плана за земеразделяне;
- лозе от 0,567 дка, в местността „Дълбокия път”, представляващо имот № 027018 по плана за земеразделяне.
От покупко-продажбата той започнал да упражнява фактическата власт върху имотите, като ги обработвал лично. Другата ½ ид. ч. от гореописаните поземлени имоти била собственост на неговия брат Н.А.М.. На 21.11.2008 г. двамата продали собствените си недвижими имоти на трето лице. На 17.12.2010 г. Л.М. си възстановил собствеността реално върху:
- нива с площ от 18,495 дка, трета категория, местност „Атанасова воденица”, представляваща имот № 054020 по плана за земеразделяне на село Л., при граници и съседи: поземлен имот № 054006, поземлен имот № 000429, поземлен имот №, поземлен имот № 000171, и
- нива с площ от 7,000 дка, пета категория, местност „Зад градините”, представляваща имот № 040050 по плана за земеразделяне на село Л., при граници и съседи: поземлен имот № 040006, поземлен имот № 000381, поземлен имот №, поземлен имот № 040051 /образуван след разделяне на имот № 040027/, след като ги купува от И. Г.П. и Д. М. П. с договор за покупко-продажба.
Междувременно ищецът узнал, че ОСЗ – С. издала Решение №5/13.12.2011 г, по силата на което възстановила собствеността върху процесните земеделски земи на ответниците в качеството им на наследници на лицето И. Г. Х..
В исковата молба се сочи, че и към настоящия момент Л.М. упражнява фактическата власт върху земеделските земи, поради което за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване на правото му на собственост върху гореописаните имоти.
Сочи се също, че същият е евентуално собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, или в условията на евентуалност – по чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като от 26.01.2001 г. до момента той владеел земеделските земи спокойно, явно и необезпокоявано, като към владението си присъединява и владението на своите праводатели, също добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Лично обработвал за себе си поземлените имоти и никой не бил смущавал фактическата му власт върху тях с действия, годни да прекъснат придобивния давностен срок.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че Л.А.М. с ЕГН ********** е собственик на основание покупко-продажба, евентуално давностно владение на подробно описаните по-горе имоти.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците З.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***; Л.С.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***; Е.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***; Е.-Б.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***; К.Е.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***; А.И. В. с ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Й.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, кв. „***”; И.Л.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Л.К. с ЕГН **********, с адрес: *** не депозират отговор на исковата молба.
В хода на производството е установено, че ответницата И.Л.М. с ЕГН ********** е починала. Установено е, че нейни наследници по закон са ищецът Л.А.М. с ЕГН ********** и Н.А.М. с ЕГН **********,***. Н.М. е конституиран като ответник по делото. В срока по чл. 131 от ГПК той също не депозира отговор на исковата молба.
Ответницата М.З.Н. *** депозира отговор на исковата молба в законоустановения срок чрез пълномощника си адв. К.С. от ВТАК. Адв. С. счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Според него собственик на процесните имоти е бил И. Х. С. (роден на *** г., починал на *** г.), който оставил за свои наследници Д.И.Х., Р. И. Г. и Л.И.Х.. Ищецът Л.М. се явявал пра-правнук на общия наследодател на страните. През годините оставените от общия наследодател земи били обект на различни съдебни спорове. По несъмнен начин е установено с влязло в сила съдебно решение, че всички страни по делото – ищец и ответници – са собственици на процесиите имоти. Водените между страните съдебни спорове били доказателство, че владението на имотите от страна на М. не било „спокойно, явно и необезпокоявано”.
Моли съда да остави исковата претенция без уважение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н.Л.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, също депозира отговор на исковата молба. В него тя сочи след решение № 42/18.02.1993 г. на Поземлена комисия гр. С., с което имоти №№ 27018, 40007, 54007, 59031 и 77006 са възстановени на Л.И. С., Й. А. К.в, племенник на Л. Ил. С. и син на сестра му Р. И. Г.завел установителен иск по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ против вуйчо си. В Районен съд – Г. О. било образувано гр. д. № 1011/1997 год. С решение по делото, потвърдено с решение на Окръжен съд – В.Т. по гр. д. № 813/1999 г. съдът постановил, че процесните земеделските имоти са собственост на общия наследодател на страните И.Х.С., б. ж. на с. Л., починал на *** г.С решение по гр. д. № 1122/2000 г. от 07.12.2000 г. ВКС потвърдил решението на ВТОС като основателно и законосъобразно. Решението влязло в сила на 07.02.2000 г.
Въпреки това
ПК – С. отказала на Й. А. К.да издаде ново решение, с което да се признае право
на възстановяване на наследниците на общия наследодател И.Х.С.. К. сочи, че
тогавашната законова уредба не е предвиждала такава процедура за отмяна на
влезли в сила индивидуални административни актове, за да влезе в сила едно ново
решение на ПК – С. следвало да бъде обезсилено първото решение №
42/18.02.1993г. Цитира практика на ВКС от този период, съгласно която решенията
на поземлената комисия са стабилни индивидуални административни актове и
комисията не може сама да ги отменя. Последващо второ решение, без да бъде
отменено първото такова, се решавало нищожно. Отмяната на решенията ставала по
извънредните способи предвидени в ГПК (отм.), от които К. не се е възползвал.
Той не направил такова искане за отмяна на първоначалното решение на ПК и през
периода 2006 –
Н.Л.К. оспорва исковата претенция конкретно срещу нея като неоснователна. Не оспорва нотариалните актове, приложени от ищеца и допълва, че Решение № 42/18.02.1993 е изцяло в неин интерес, тъй като била сестра на майката на ищеца и имотите били поделени помежду им с делба. Не оспорва правото на собственост на ищеца. Счита, че по отношение на нея искът се явява недопустим поради липса на интерес у ищеца.
Моли съда да отмени исковата претенция към нея като неоснователна.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника Д.И.Х. в лицето
на адв. П.Г. от ВТАК. Адв. Г. заема становище, че искът вероятно се явява недопустим
поради това, че ищецът се опитва да оспори административен акт и влязло в сила
съдебно решение, както и поради това, че той разполага с нотариални актове,
поради което няма правен интерес от такъв вид дело.
Според
нея исковата молба страда от редица недостатъци. Приложеното към нея
удостоверението за наследници било от
Адв. Г.
счита, че наследството на И. Х.С. може да се раздели в три основни дяла - на
сина му Д.Х., - на дъщеря му Р. Г. и - на сина му Л. С.. Според нея след като
съдебните спорове за земите са приключили с влязло в сила съдебно решение, и
като са видели, че може би ще се наложи да делят имотите с другите си роднини,
наследниците на Л. С. са започнали действия по спасяване на имотите –
доброволна делба между дъщерите му и разпоредителната сделка на И.М., с която
тя продава своята идеална част от земите на сина си. Адв. Г. е категорична, че
делбата и всички нотариални актове не могат да породят правните си последици,
т.к. И. е притежавала само 1/6 ид. част от така описаните ниви. На нея и на
децата й им е било известно, че се водят дела и не могат да се позоват на
добросъвестност. Тя е продала на сина си Л. само ½ идеална част от
нейния дял, а именно това прави 1/12 от нивите.
Особения
представител на ответника Д.Х. сочи, че в делото и във фактологията на самата
ИМ липсва описание на всички актове и сделки, както и нужните документи, за да
се проследи историята на имотите. Но така или иначе според пълномощника на
ответната страна решението на ОСЗ – С. от 2011 година не е оспорено и е влязло
в сила. Като такова то е задължително за всички, т.к. е един валиден
административен акт.
Що се
отнася до давността, адв. Г. счита, че ако наистина е имало висящи дела между
страните, в тези периоди давности не са текли. Според нея не е имало и
добросъвестно владение, т.к. купувачите са били деца на един от наследниците
И.М. и добре са знаели за съществуващите дела.
Особения
представител заявява, че няма владение на процесните земи, а само държане. И
ако ищецът действително е обработвал земята, то той дължи и наплащане на
ответниците на съответната годишна рента за техните дялове по силата на ЗС.
Цитира съдебна практика, включително и по отношение на давността.
Моли съда да даде указания за изправяне на исковата молба или да
отхвърли иска като неоснователен или недопустим.
В хода на производството се установи, че ответницата З.Г.Х. също е
починала на 23.06.2018 г., оставяйки за свои наследници дъщеря си К.Е.Х. и
наследниците на починалия преди нея син Л.С.Х., Е.Д.Х. и Е.-Б.Д.Х..
В съдебно заседание ищецът Л.А.М. не се явява. Представлява се от
пълномощника си – адв. Н.В. от ВТАК. Адв. В. заявява, че поддържа предявения
иск. Излага подробни съображения в писмена защита. Заема становище, че
предявеният от доверителя ѝ иск се явява допустим, основателен и доказан.
Счита за неоснователно възражението на ответниците К. и Х., че за М. не е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Излага доводи в тази
насока като посочва, че наличието на два конкурентни титула за собственост за
едни и същи недвижими имоти обосновава интереса на ищеца собственическото му
право върху заявените недвижими имоти да бъде признато по съдебен ред.
Адв. В. счита, че
основателността на предявения иск е установена от събраните в съдебното дирене
доказателства, съгласно които Л.М. придобива чрез валидна облигационна сделка
процесните имоти. Неговият праводател - И.М. удостоверила собственическите си
права с Решение №42/18.02.1993 г. на ПК - С. и издадения въз основа на него
Констативен нотариален акт №191/10.10.1995 г. на PC – Г. О.. Решението
на Поземлената комисия не е отменено и към настоящия момент, поради което е
надлежен титул за признатото с него право на собственост върху процесиите земи
на наследниците на Л.И. С. - И.М. и Н.К.. Следователно на 26.01.2001 г. Л.М. е
придобил собствеността върху процесните ниви от техния собственик чрез сключен
в изискуемата от закона форма договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
Евентуално той е придобил собствеността на основание давностно владение.
Ищцовата страна счита, че от доказателствата по делото (включително и гласните
такива) се установява и не се оспорва от ответниците, че М. владее земите
изцяло за себе си от закупуването им на 26.01.2001 г. до сега, като лично
упражнява фактическата власт върху тях. Владението му било добросъвестно по
смисъла на чл. 70 от ЗС, тъй като последващо
узнаване от приобретателя на факта, че неговият праводател не е бил
собственик на прехвърления имот, не е основание да бъде отречено правото на
този приобретател да придобие владения имот по кратката придобивна давност като
добросъвестен владелец. Излага доводи в тази насока. Посочва, че към датата на
покупко- продажбата не е имало спор за собственост, разрешен с влязъл в законна
сила съдебен акт. Цитира практика на ВКС.
Адв. В. заема
становище за неоснователност на възражението, че поради конститутивният
характер на решението на ОСЗ - С. от
Неоснователно според
адв. В. е и твърдението, че Л.М. не е демонстрирал пред ответниците намерението
си за своене, тъй като той бил трето лице за претендираната от ответниците
съсобственост и следователно не бил държател като съсобственик на техни идеални
части от имотите. Владелческите си намерения ищецът демонстрирал към всички
трети лица, включително ответниците, като упражнявал фактическата власт върху
земеделските земи, събирал за себе си добивите от тях и извършвал сделки с тях.
Владението върху поземлените имоти не било нарушавано с действия, годни да
прекъснат придобивния давностен срок, включително и чрез съдебни спорове
относно земеделските земи, защото единственият съдебен спор, по който Л.М. бил
страна е прекратен с Определение от 25.01.2013 г. по гр.д. № 94/2012 г. на
ГОРС, поради отказ от иска. А давността се прекъсвала съгласно чл.116, б. „б”,
предл.2 от ЗЗД само ако искът бъде уважен. Ищецът подкрепя тезата си със
съдебна практика.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответниците Л.С.Х., Е.Д.Х.,
Е.-Б.Д.Х., К.Е.Х., А.И. В., Р.Й.А., Н.А.М. и Д.И.Х. не се явяват и не изпращат
процесуални представители.
След насрочване на делото е депозирано становище от
08.04.2019 г. от ответниците К.Е.Х. и Е.Д.Х., в което те оспорват изцяло предявения
иск от ищеца като неоснователен и недоказан, както и изцяло оспорват твърдението за придобИ.е от ищеца по силата
на давностно владение на процесните земи, тъй като никога не са се отказвали от
собственическите си права. Заявяват, че няма да сочат доказателства и ще се
ползват от становището и доказателствата на останалите ответници.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ответницата М.З.Н. – адв. К.С. от ВТАК заявява, че
делото не е доказано. Представя писмена защита, в която отново заема становище
за недоказаност на иска, тъй като през годините оставените от общия
наследодател земи са били обект на различни съдебни спорове, завършили с влязло
в сила съдебно решение, че всички - ищец и ответници са съсобственици на
процесните имоти. Поради съдебните спорове според него ищецът няма основание да
се позовава и на придобивна давност. Освен това от събраните гласни
доказателства не се установило „спокойно, явно и необезпокоявано” владение на
имотите, както и намерението на М. да свои останалите ид.ч. за себе си.
Претендира разноски.
В хода на устните състезания пълномощникът на
ответницата Н.Л.К. – адв. Н.М. от ВТАК също заема становище за неоснователност
на исковата претенция. Според него независимо от водените съдебни спорове по
отношение на процесните земи, последното решение на ОСЗ – С. от
Ответницата
Н.Л.К. развива подробни доводи и в депозирани по делото писмени бележки. В тях
тя посочва, че независимо от първоначалното решение на Поземлена комисия – С.
от
Според К. с определението по АХД 5610/2010 г. на ВАС (във връзка с образуваните от И. Хаджикоцев дела срещу отказа на ОСЗ – С. да издаде ново решение съобразно съдебното решение гр. д. 813/1999 на ВТОС) съдът приема, че извършените сделки от ищеца не са основание за приемане на купувача за собственик, защото е налице задължителна сила на съдебното решение по гр. д. 1839/2005 г. на ГОРС и тези сделки не са новонастъпили факти и обстоятелства, които да доведат до неговата отмяна.
Ответницата посочва още, че с решение № 5/13.12.2011 г. на ОСЗ – С. се признава правото на възстановяване на процесиите имоти на наследниците на И. Г. Х.. Това решение отменяло предходното Решение № 42/1993 г. и станало първооснова на собственост върху процесните имоти. То съгласно TP 1/1997г. на ОСГК на ВКС имало конститутивно действие и създавало едно ново правно и фактическо положение, ново право на собственост. Конститутивното действие блокирало действието на разпоредителните сделки, извършени от ищеца до този момент. Въпросното решение освен това било стабилен административен акт, който не можело да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал, а само по реда на предвидените в ЗСПЗЗ извънредни способи. Такъв процес обаче не бил воден. Поради изложеното ответната страна намира, че претенцията на ищеца е неоснователна.
По отношение на претенцията за изтекла придобивна давност ответната страна поддържа тезата, че заведените съдебни дела прекъсват придобивната давност съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД.
Поради всичко изложено ответницата моли съда да остави предявения иск без уважение.
В хода на
устните състезания адв. Г. от ВТАК в качеството си на особен представител на
ответника Д.И.Х. поддържа изцяло становището си, изложено в отговора на ИМ.
Категорично смята, че не са изтекли никакви давностни срокове - нито кратки,
нито дълги, тъй като при висящи процеси, продължили много дълго във времето, давност не тече. Освен това според нея ищецът
не е категорично заявил и не е демонстрирал, че е завладял останалите ид. ч. от
имотите, поради което той е техен държател, но не и техен владелец. Адв. Г.
заема становище, че ищецът е трябвало да демонстрира на своите съсобственици,
че той ще свои целия имот, но от негова страна не били ангажирани никакви
доказателства, които да показват, че той е променил анимуса спрямо другите ид.
ч. Този факт не бил уточнен с разпита свидетелите, за да се доказва давностно
владеене на имотите. Освен това особения представител счита, че за Л.М. изобщо
не е налице правен интерес така, както е предявен иска по първата част. Според
нея има ли сделка, съдът не може да се намеси и тя е титула, който казва кой е
собственик на имота. По тази причина искът в първата си част бил недопустим.
Адв. Г. възприема за правилна тезата на адв. М.,че решението от
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 161/18.09.2017 г. страните са наследници на един общ наследодател – И. Хаджи Страврев, починал на *** *** (акт за смърт № 16/*** ***). И.Х.С. имал низходящи: Р. И. Г.(дъщеря), Д.И.Х. (син) и Л.И. С. (син).
През
- нива от 16,599
дка, пета категория, местност „Исмаилов кладенец”, имот № 59031 по плана за
земеразделяне, при граници - № 396: полски път (общински, незаявени), № 59030:
нива на свободен незаявен, № 59004: нива на В. Д. Л., № 59030: нива на свободен
незаявен, № 59006: нива на свободен незаявен, № 59030: нива на свободен
незаявен, и № 59007: нива на Й. С. Е.;
-
лозе от 0,566 дка, шеста категория, месност „Дълбокия път”, имот № 27018 по
плана за земеразделяне, при граници 0 № 343: полски път на общински, незаявени,
№ 27017: лозе на М. В.в Г., № 354: полски път на общински, незаявени, и №
27019: лозе на Д. Н.К.;
-
нива от 29,999 дка, 2,400 дка трета категория, 27,599 дка пета категория,
местност „Зад градините”, имот № 40007 по плана за земеразделяне, при граници -
№ 381: полски път на общински, незаявени, № 40008: нива на Т. А. Г., № 40021:
нива на Л. Г. . № 40022: нива на Н. А. П., и № 40006: нива на Н. А. С.;
-
нива от 36,991 дка, трета категория, местност „Атанасова воденица”, имот №
54007 по плана за земеразделяне, при граници - № 429: полски път на общински,
незаявени, № 54008: нива на Х. Д. К., землищна граница, № 54006: нива на В.Д.
С., и
-
нива от 21,006 дка, трета категория, местност „Зад лехите”, имот № 77006 по
плана за земеразделяне, при граници - № 374: полски път на общински, незаявени,
№ 77007: нива на А. Х. С., № 77011: нива на С. Х.Ч.,№ 77012: нива на И. П. С. и
№ 77005: нива на Х. Г. К..
На
основание влязлото в сила решение на поземлената комисия в С. Л.И. С. се
снабдил с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по
закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 191 том X, нот.дело
№ 3249/1995 г. на Районен съд – Г.О.за горепосочените земи.
През
Междувременно
след смъртта на Л.И. С. с договор за
доброволна делба от 16.01.2001 г. неговите дъщери И.Л.М. и Н.Л.К. извършват
помежду си делба на процесните недвижими имоти.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 26, том I, рег. № 696, дело № 26/2001 г. на Районен
съд – Горна Оряховица И.Л.М. продава на сина си Л.А.М. ½ идеална част от
нейния дял от имотите.
Й. А. К.предявява
пред Районен съд – Г. О. иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН срещу И.Л.М. и Н.Л.К. за
прогласяване недействителността на нотариален акт за собственост № 191, том X,
нот. дело № 3249/1995 г. на Районен съд – Г. О. в полза на Л.И.
С.
до размер на 2/3 ид.части от описаните в него земеделски земи, прогласяване нищожността на сключения на 16.01.2001 г.
между И.Л.М. и Н.Л.К. договор за доброволна делба на възстановени по реда на
ЗСПЗЗ земеделски земи на наследници на Л.И. С. и прогласяване нищожността на извършените
разпоредителни сделки от страна на И.Л.М.. С решение № 722/03.06.2009 г. по гр. дело № 418/2008 г. ГОРС
е уважил предявения иск. С решението си по в. гр. дело № 836/2009 г.
Окръжен съд – В.Т. е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.
С решение от 13.01.2012 г. по гр. дело № 835/2010 г. ВКС е обезсилил решенията на двете инстанции и е върнал
делото за ново разглеждане на Районен съд – Г. О.. Делото е разгледано от друг
състав на съда под нов номер – гр. дело № 94/2012 г. Поради отказ от
предявените искове с протоколно определение от 25.01.2013 г. (влязло в законна
сила на 14.03.2013 г.), съдът е
прекратил производството по делото на основание чл.233 от ГПК.
Докато продължават съдебните процеси по гр. дело № 418/2008 г. на ГОРС, Й. А. К.депозира пред Районен съд – Г. О. установителен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ („лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по предходната алинея, установяват с иск срещу съответната поземлена комисия правото си да възстановяват собствеността си върху земеделски земи”). С Решение № 181/20.03.2006 г.(влязло в законна сила на 12.04.2006 г.) по гр. дело № 1839/2005 г. по описа на Районен съд – Г. О. по отношение на ОС”ЗГ” гр.С. е било прието за установено, че законните наследници на И.Х.С. притежават правото да възстановят по реда на ЗСПЗЗ собствеността си върху процесните земеделски земи в землището на с. Л..
Същевременно след влизане в сила на решението по гр. д. № 1839/2005 г. на ГОРС, с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 779, том IV, дело № 654/2008 г. на нотариус Ани Маркова, Л.А.М. прехвърля на трето лице – И. Г.П. процесните земи. Две години по-късно, с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1419, том VIII, рег. № 15066, дело № 1335/2010 г. на нотариус Красимира Боева, Л.А.М. купува същите от И. Г.П. и Д. М. П..
На
база влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 1839/2005 г. по описа на Районен съд – Г. О. И. А. К.
подава заявление пред ОС”ЗГ” гр. С. за възстановяване правото на собственост на
земите на наследниците на И.Х.С., но поради реализираните разпоредителни
сделки, описани по-горе ОС”ЗГ” гр.
С. отказва да постанови решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. К. подава иск пред Административен съд – В.Т. и
с определение № 101/29.03.2011 г. по адм. д. № 440/2010 г. по описа на съда
отказът на ОС”ЗГ” гр. С. е отменен като незаконосъобразен и задължава службата
да издаде решение. Решението на Адм. съд – В.Т. е обжалвано и потвърдено с
Определение № 6242/05.05.2011 г. по адв. дело № 5610/2011 г. на ВАС. С него ВАС
връща административната преписка на ОСЗ гр. С. за произнасяне.
С решение № 5/13.12.2011 г. ОЗС – С. на основание чл. 27
от ППЗСПЗЗ възстановява правото на собственост върху следните земеделски земи
по плана за земеразделяне в землището на с. Л., общ. С. на наследниците на И.
Г. Х., както следва:
- лозе от 0,567
дка, шеста категория, местност „Дълбокия път”, имот № 027018 по плана за
земеразделяне, при граници - № 027019: лозе на наследниците на Д. Николов
Капсъзов, № 000343: полски път на Община С., № 027017: лозе на наследниците на
М.В. Г., № 000354: полски път на Община С.;
- нива от 15,000 дка, пета категория, местност „Зад градините”, имот № 040028 по плана за земеразделяне, при граници - № 040051: нива на наследниците на И. Г. Х., № 040050: нива на наследниците на И. Г. Х., № 000381: полски път на Община С., № 040008: нива на . П. Г. и № 040043: нива на С. Г. Л.-Ц.;
-
нива от 7,000 дка, пета категория, местност „Зад градините”, имот № 040050 по
плана за земеразделяне, при граници - № 40006: нива на Н. А. С., № 000381:
полски път на Община С., № 040028: нива на наследниците на И. Г. Х. и № 040050:
нива на наследниците на И. Г. Х.;
-
нива от 8,000 дка, пета категория, местност „Зад градините”, имот № 040051 по
плана за земеразделяне, при граници - № 040050: нива на наследниците на И. Г.
Х., № 40006: нива на Н. А. С., № 040037: нива на С. Г.Д., № 040043: нива на С.
Г. Л.-Ц. и № 040028: нива на наследниците на И. Г. Х.;
- нива от 18,495
дка, трета категория, местност „Атанасова воденица” имот № 054020 по плана за
земеразделяне, при граници - № 054006: нива на В. Д. С., № 000429: полски път
на Община С., № 054021: нива на
наследниците на И. Г. Х. и № 000171: мочурище на Община С.;
- нива от 18,495
дка, трета категория, местност „Атанасова воденица”, по плана за земеразделяне,
при граници - № 054030: нива на Д. Н.Д. и др., № 000429: полски път на Община
С., № 054020: нива на наследниците на И. Г. Х.
и № 000171: мочурище на Община С.;
- нива от 8,300
дка, пета категория, местност „Исмаилов кладенец”, имот № 059033 по плана за
земеразделяне, при граници - № 059037: нива на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕАД, №
000396: полски път на Община С., № 059034: нива на наследниците на И. Г. Х., №
059006: нива на Община С., № 059007 нива на наследниците на Й.С. Е.;
- нива от 8,300 дка, пета категория, местност „Исмаилов
кладенец”, имот № 059034 по плана за земеразделяне, при граници - № 059033:
нива на наследниците на И. Г. Х., № 000396: полски път на Община С., № 059004:
нива на Д.Г. С. и № 059006 нива на Община С.;
- нива от 10,503
дка, трета категория, местност „Зад лехите”, имот № 077014 по плана за
земеразделяне, при граници - № 077015: нива на наследниците на И. Г. Х., №
077019: нива на Петьр И.ов П., № 077018: нива на М. И.ова Т., № 077005: нива на
Х. Г. К. и № 000374: полски път на Община С., и
- нива от 10,503
дка, трета категория, местност „Зад лехите”, имот № 077015 по плана за
земеразделяне, при граници - № 077007: нива на наследниците на А. Христов Симеонов,
№ 077020: нива на И. С.в В., № 077019: нива на П.И.ов П., № 077014: нива на
наследниците на И. Г. Х. и № 000374: полски път на Община С..
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В съдебно заседание са допуснати в качеството на свидетели и изслушани лицата
З. К. З. и А. Д.А.. В своите показания те потвърждават, че Л.М. от години е
земеделски производител и обработва земи в селището на с. Л., общ. С.. И
двамата уточняват, че част от въпросните земи са му наследствени, но и има и
земи, които са закупени от него, включително и от майка му. И двамата свидетели
са категорични, че М. реално обработва земите. И двамата не са чували някой да
му е оспорвал собствеността върху тях. Никой от тях обаче не може да
идентифицира имотите. Свидетелят З. З. уточнява, че М. има ниви до „Атанасовата
воденица” и в местността „Зад градините”. Не са чували да има спор за тези
ниви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. В този смисъл съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
Не е налице
спор между страните по делото, а и се установява от приетите като доказателства
Удостоверения за наследници с изх. № 161/18.09.2017 г. и с изх. №
209/02.07.2018 г., и двете издадени от Община С., че страните по делото са
законни наследници на общият им наследодател И.Х.С. (И. Г. Х.), б.ж. на с. Л.,
Община С., починал на *** г. И.Х.С. имал низходящи: Р. И. Г.(дъщеря), Д.И.Х.
(син) и Л.И. С. (син). През
Въпреки
гореизложеното, през
Междувременно и на база съдебното решение Й. К. подал иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Производството по образуваното гр. д. 1839/2005 г. по описа на Районен съд – Г. О. приключило с влязло в законна сила на 12.04..2006 г. решение. С него съдът приема за установено, че посочените в решение № 42/18.02.1993 г. на поземлена комисия гр. С. имоти следва да бъдат възстановени на наследниците на И. Г. Х..
Както вече бе казано, цитираните по-горе съдебни решения се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на всички наследници на Х.. Ето защо съдът приема, че при последвалите разпоредителни сделки с процесните имоти, обективирани в нот. акт № 779, т. IV, нот. дело № 654/21.11.2008 г. на нотариус Ани Маркова с район на действие Районен съд – Горна Оряховица и нот. акт № 1419, т. VIII, рег. № 15066, нот. дело № 1335/2010 г. на нотариус Красимира Боева с район на действие Районен съд – Г. О. ищецът Л.А.М. се е разпоредил, съответно е придобил повторно собствеността само върху своя дял от процесните недвижими имоти, тоест само 1/12 част от тях. Същевременно с прехвърлянето на земите на трето лице (нот. акт № 779, т. IV, нот. дело № 654/21.11.2008 г.) фактическата власт на М. върху останалите имоти е прекъсната.
С
оглед правилото на чл. 297 от ГПК влезлите в сила решения са задължителни за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. Въпреки влязлото в сила съдебно решение по гр. д. 1839/2005
г. по описа на Районен съд – Г. О. обаче,
поради посочените разпоредителни сделки, ОСЗ – С. отказва да издаде решение по
чл. 27 от ППЗСПЗЗ. След поредица нови дела през
От изложеното дотук следва да се направи изводът, че ищецът Л.А.М. е собственик само на 1/12 ид. части от процесните недвижими имоти.
В исковата молба в условията на евентуалност са предявени искове по чл. 79, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от Закона са собствеността – че М. е собственик на имотите на основание изтекла по отношение на него придобивна давност. В тази връзка от ищеца бяха ангажирани и гласни доказателства. Съдържанието на придобивната давност се състои както от фактическо упражняване съдържанието на вещното право, което лицето иска да придобие, така и от изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право. Липсата или отпадането на един от двата елемента води до липса на придобивна давност или ако е започнала тя представа да тече. Същината на придобивната давност е упражняване на владение, установено върху определена вещ с намерението на владелеца да я свои и като правна последица да придобие правото на собственост. За придобИ.ето на собствеността с кратката придобивна давност е необходимо владението да бъде добросъвестно, а с общата придобивна давност собствеността върху недвижимите имоти се придобива чрез осъществяване на фактическо господство - владение.
Началният момент, от който се брои давностният
срок, е установяването на владението върху имота. В настоящия случай това е
26.01.2001 г., когато И.М. продава на ищеца ½ ид. част от собствените си
недвижими имоти с нот. акт № 26, том I, рег. № 696, нот. дело № 26/2001 г. на нотариус Ани Маркова с
район на действие Районен съд – Горна Оряховица, след като извършва доброволна
делба със сестра си по отношение на тях. Към датата на делбата обаче
(16.01.2001 г.) съдебното решение по в. гр. дело № 813/1999 г. на Окръжен съд –
В.Т., потвърдено с Решение № 1712/07.12.2000 г. по гр. дело № 1122/2000 г. на
ВКС, е влязло в законна сила. Тоест като наследник на И. Х. тя е била
собственик само на 1/6 част от имотите, описани в Решение № 42/18.02.1993 г. на
поземлената комисия в С.. Договорът за продажба на процесните имоти между Л.М.
и И.М. не е породил целеното вещнопрехвърлително действие по отношение на
останалата част от недвижимите имоти и не е направило ищеца техен собственик,
тъй като И.М. не е била техен единствен собственик. Тя прехвърля на сина си само ½ ид. част
от своя дял от същите. В случая не е налице добросъвестно владение нито от
страна на И.М., нито пък от страна на Л.М., неин син и ищец в настоящото
производство. Предвид водените от Йордан К. дела М. и нейният сина са били
наясно с факта, че И. е била собственик само на определена ид. част от
процесните земи. Убеждението у владелеца, че той придобива вещта, тъй като
праводателят му е бил собственик трябва да съществува в момента на възникването
на юридическото основание, какъвто настоящия случай безспорно не е. Оттук
добросъвестност не е налице и към момента на прехвърлянето на земите от М. на
трето лице през
Следва да се отбележи, че владението е фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху една вещ (в случая недвижими имоти), която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68 от ЗС. В правната теория и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително и несмущавано. Два са основните елементи или признаци на владението: обективния елемент (corpus) - държането на вещта и субективния елемент (animus) - намерението да се свои вещта, да се държи със съзнанието, че вещта е собствена. Когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание. Въпрос на конкретна преценка на доказателствата по делото е кога има изразена воля на съвладелеца да присвои владението на останалите съвладелци и кога тази воля е достигнала до знанието на другите владелци. Извършването на разпоредителни сделки с имотите от страна на ищеца и снабдяването със съответните нотариални актове действително представлява действие, с което е изразена промяната на намерението му да превърне държането на идеалните части на ищците във владение за себе си. Следва обаче Л.М. да докаже, че е довел тази промяна в намерението си до знанието на останалите съсобственици, което означава да докаже, че им е връчил препис от нотариалните актове или да ги е уведомил за и запознал със съдържанието им. По делото не са ангажирани доказателства М. да е сторил това. Не може да се твърди също, че владението му е било необезпокоявано, предвид водените с години дела между част от страните по отношение на процесните имоти. Промяна в намерението за своене на частите, наследени от останалите наследници, не се установи и от събраните гласни доказателства. Разпитаните свидетели не идентифицираха имотите по площ, местност и граници, нито пък от показанията им стана ясно от кой точно момент ищецът е започнал да упражнява владение върху имота. В настоящото производство остана недоказано от страна на Л.М., че анимусът му да държи за себе си процесните земи, е бил демонстриран изрично пред останалите сънаследници. Ползването на тези имоти само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. Фактът на обработване им представлява действие на обикновено управление, а намерението за своене трябва да е изразено по ясен и несъмнен начин като се отрича чуждата власт върху вещта и се декларира, че същата се владее като собствена.
Предвид всичко изложено дотук съдът приема, че доколкото не са налице основанията на добросъвестното владение, придобивната десетгодишна давност по отношение на описаните в Решение № 5/13.12.2011 г. земи не е изтекла и предвид недоказаността на елементите от фактическия състав на придобивната давност ищецът Л.А.М. не се легитимира като техен собственик на това твърдяно придобивно основание. Същият е собственик само на 1/12 ид. част от процесните недвижими имоти.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 91,36 лв., от които: 4,17 лв. – за заплатена държавна такса, 37,21 лв. – за заплатено възнаграждение на особен представител и 49,98 лв. – за заплатено адвокатско възраграждение.
В полза на ответницата М.З.Н. следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска, в размер на 183,34 лв.
В полза на ответницата Н.Л.К. следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска, в размер на 229,17 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И. Х. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, З. Г. Х. с ЕГН: **********, с
адрес: ***; Л. С. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Е.
Д. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Е.-Б. Д. Х. с ЕГН:
**********, с адрес: ***; К. Е. Х. с ЕГН: **********, с
адрес: ***; А.И. В. с ЕГН **********, с адрес: ***; М. З. Н. с ЕГН:
**********, с адрес: ***; А. И. А. с
ЕГН: **********, с адрес: ***; Р. Й. А. с ЕГН: **********, с адрес:
***, кв. „***”; Н. Л.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.
А. М. с ЕГН” **********, с адрес: ***, че Л.
А. М. с ЕГН: **********,*** е собственик
на 1/12 (една дванадесета) идеална част от следните недвижими имоти:
- нива с площ от 18,495 дка, трета категория, местност „Атанасова воденица”, представляваща имот № 054020 по плана за земеразделяне на село Л., при граници и съседи: поземлен имот № 054006, поземлен имот № 000429, поземлен имот №, поземлен имот № 000171, и
- нива с площ от 7,000 дка, пета категория, местност „Зад градините”, представляваща имот № 040050 по плана за земеразделяне на село Л., при граници и съседи: поземлен имот № 040006, поземлен имот № 000381, поземлен имот №, поземлен имот № 040051 /образуван след разделяне на имот № 040027/,
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1419, том VIII, рег. № 15066, дело № 1335/2010 г. на нотариус Красимира Боева, с район на действие Районен съд Г. О. и рег. № 296 на НК.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 2 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявени от Л. А.М. с ЕГН: **********,*** против Д.И. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, З. Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Л. С. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Е. Д. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Е.-Б. Д. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; К. Е. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; А.И. В. с ЕГН **********, с адрес: ***; М. З. Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***; А. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Р. Й. А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, кв. „***”; Н. Л.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. А. М. с ЕГН” **********, с адрес: ***, да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на 11/12(единадесет дванадесети) идеални части от следните недвижими имоти: - нива с площ от 18,495 дка, трета категория, местност „Атанасова воденица”, представляваща имот № 054020 по плана за земеразделяне на село Л., при граници и съседи: поземлен имот № 054006, поземлен имот № 000429, поземлен имот №, поземлен имот № 000171, и - нива с площ от 7,000 дка, пета категория, местност „Зад градините”, представляваща имот № 040050 по плана за земеразделяне на село Л., при граници и съседи: поземлен имот № 040006, поземлен имот № 000381, поземлен имот №, поземлен имот № 040051 (образуван след разделяне на имот № 040027).
ОСЪЖДА Д.И. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, З. Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Л. С. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Е. Д. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Е.-Б. Д. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; К. Е. Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***; А.И. В. с ЕГН **********, с адрес: ***; М. З. Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***; А. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: ***; Р. Й. А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, кв. „***”; Н. Л.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. А. М. с ЕГН” **********, с адрес: ***,, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. А. М. с ЕГН: **********,***, СУМАТА от 91,36 лв. (деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, от които 4,17 лв. – за заплатена държавна такса, 37,21 лв. – за заплатено възнаграждение на особен представител и 49,98 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. А. М. с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М. З. Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, СУМАТА от 183,34 лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. А. М. с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Л. К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, СУМАТА от 229,17 лв. (двеста двадесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд – В.Т. в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :