№ 20
гр. гр. Димитровград, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101349 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на Договор за възлагане на поръчителство, сключен между страните.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №********* към
Договор за кредитна линия №3-1-10947-230640, подписан с „**“ЕАД. Съгласно договора тя
трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1205,52 лева, при сума на получаване 1000
лева, при непосочен по размер ГПР, ГЛП-36%, при срок на кредита от 12 месеца. Във връзка
с горепосочения договор бил сключен с „Кредит гаранция“ЕООД и Договор за възлагане на
поръчителство от 11.08.2020г. По силата на последния договор ищецът трябвало да заплати
на „Кредит гаранция“ЕООД сумата от 1398,48 лева, разсрочено на вноски, всяка от които в
размер на 116,56 лева, като общото задължение по договора за кредит и договора за
възлагане на поръчителство е в размер на 2604 лева. Счита, че Договора за възлагане на
поръчителство от 11.08.2020г., съгласно който ищеца трябвало да върне сумата в размер на
1398,48 лева е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по
чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до
несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид
накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с
цел извличане на собствена изгода за кредитора. Договорът за възлагане на поръчителство
бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143
т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез него1398,48 лева, не е включена в
ГПР, както и сумата, която се претендира по него се заплаща директно на кредитора, а не на
поръчителя. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство и
задължението което се уговаря чрез него в размер на 1398,48 лева, изцяло се нарушавал
принципа за добросъвестност и справедливост. Посочва ,че на основание чл.21 ал.1 от ЗПК,
всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, била нищожна.
Предвидената клауза, с която се уговаряло сключване на договор за поръчителство, както и
самия договор за поръчителство са неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Счита,
че с уговорената сума по договора за поръчителство в полза на кредитора се уговаряло още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено
1
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Наред с това ,в договора за кредит не бил
посочен ГПР, а чрез включването на възнаграждението, предвидено в договора за
поръчителство в размер на 1398,48 лева, действителния ГПР бил различен от посочения
размер, с което потребителя бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще направи по обслужването на заема. Счита, че предвидената сума в договора за
поръчителство е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде
включен в ГЛП и в ГПР. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да
приеме, че Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., сключен между ищеца и
„Кредит гаранция“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по
чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена неговата невалидност. Претендира присъждане и
на направените по делото разноски.
Ответникът „Кредит Гаранция“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Счита, че за ищеца не
съществувал правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване
нищожността на Договора за възлагане на поръчителство. Същият се явявал акцесорен
спрямо договора за кредит, като прекратяването на главния договор водело до прекратяване
и на акцесорния договор. Представя удостоверение, от което било видно, че Договора за
кредит бил прекратен на 12.08.2021г., като процесния договор бил също прекратен на тази
дата. Посоченото обстоятелство обуславяло и пълната липса на правен интерес от
предявяване на настоящия иск. В тази връзка, посочва, че по силата на процесния договор
ищеца възложила на ответника да й предостави гаранционна услуга по смисъла на чл.2 ал.2
т.7 от ЗКИ срещу уговорено в договора възнаграждение. Ответникът предоставил услугата,
както и заплатил задълженията на ищеца по договора за кредит и в последствие след като
необходимостта от услугата за ищеца отпаднала, последната оспорвала договора, въз основа
на който е предоставена тази услуга. Предявеният иск бил недопустим и предвид
насочването му към ненадлежна страна. В исковата молба се посочвали аргументи за
нищожност на договора за кредит, но липсвали такива за претендираната такава на договора
за възлагане на поръчителство. Ответникът не бил страна по договора за кредит и не бил
пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на същия. Липсата на процесуална
легитимация обуславяла недопустимостта на предявения иск. Не оспорва, че между страните
е бил сключен Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г. Твърди, че на
17.08.2020г. между „Кредит Гаранция“ЕООД, в качеството на поръчител и „**“ЕАД, в
качеството на кредитор, бил сключен Договор за поръчителство, като ответника се
задължил солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит. След падежа на последните две погасителни вноски и предвид
неплащането им от ищеца, ответникът бил поканен да заплати в едномесечен срок остатъка
от задължението по кредита. В резултат на това, той заплатил общо 1004,60 лева по кредита,
от които главница- 699 лева и договорна лихва- 305,60 лева. На 12.08.2021г. било сключено
споразумение с кредитора, съгласно което той потвърдил, че задълженията по процесния
договор за потребителски кредит са погасени, а ответника се суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. Намира за неоснователни изложените въз основа на ЗПК
твърдения за нищожност на договора за възлаган на поръчителство. Неоснователни и
неправилни били и изложените доводи за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД, тъй като сключения от ищеца договор бил за кредитна линия и тя можела
многократно да тегли сумата от 1000 лева, като по този начин разходите за поръчителя
можело да нараснат значително над уговореното възнаграждение в размер на 1398,48 лева.
Посочва, че ищецът не е заплатила твърдяната сума в размер на 1398,48 лева, като
поръчителя е получил 233,08 лева и е заплатил 1004,60 лева. Предвид изложеното счита че
предявения иск е неоснователен и недоказан и иска съдът да го отхвърли. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от представения с исковата молба препис от Договор №3-1-10947-230640 за
потребителски кредит тип кредитна линия от 11.08.2020г., „**“ЕАД се е договорил с ищеца
да й отпусне кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“, който тя имала право да
усвоява и погасява многократно, изцяло или частично до размера на предоставения
кредитен лимит. Съгласно чл.1 ал.2 от Договора, кредитополучателят се съгласява в 5-
дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит
по Договора, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лева; одобрено от кредитора дружество –поръчител; или неотменима
и безусловна банкова гаранция от одобрена от „**“ЕАД банка, съгласно списък с одобрени
от кредитора банки. Параметрите на предоставения на ищеца потребителски кредит са
уговорени в чл.1 ал.4 от Договора, като кредитния лимит е 1000 лева, минималната сума,
която може да бъде усвоена е 200 лева, а лихвения процент по кредита е 36%. Не е
конкретизиран по размер ГПР. Потвърдена е необходимостта от обезпечение на кредита,
така както е посочено в чл.1 ал.2 от Договора.
С Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., сключен между ищеца и
ответното дружество, в качеството му на поръчител, страните се договорили, че
поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на процесния договор за потребителски кредит от 11.08.2020г.,
сключен с „**“ЕАД. В чл.2 от Договора за възлагане на поръчителство, страните се
договорили, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителство по кредита,
ищеца заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита,
размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
Погасителен план, неразделна част от Договора. Възнаграждението по смисъла на
настоящия договор, представлявало сбора от вноските по Погасителен план.
Възнаграждението трябвало да бъде заплащано на части, съгласно Погасителния план,
заедно с вноските в полза на кредитора.
От приетия като доказателство по делото Погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение се установява, че в случай на възползване на услуга за
възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, общо
дължимата сума по усвоения кредит №********* в размер на 1000 лева и възнаграждение за
предоставяне на обезпечение, следва да бъде платено разсрочено на 12 бр.месечни вноски за
времето от 11.09.2020г. до 11.08.2021г., като размера на всяка вноска по кредита е 100,46
лева, а размера на вноската за възнаграждение за поръчителството е 116,54 лева. Общата
стойност на месечната вноска е 217 лева.
Съгласно представения като доказателство с отговора на исковата молба Договор за
поръчителство от 17.08.2020г., сключен между „**“ЕАД, като кредитодател, и „Кредит
Гаранция“ЕООД, като поръчител, второто дружество се е задължило да отговаря спрямо
първото за изпълнението на задълженията на Г. СТ. Л. по Договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ №3-1-10947-230640 от 11.08.2020г. Същият отговаря солидарно за
всички задължения на кредитополучателя, в т.ч. и за последиците от неизпълнението на тези
задължения. В случай на изпълнение на задължението на кредитополучателя от поръчителя,
последния встъпва в правата, които кредитора има към длъжника.
Видно от представеното от ответника Споразумение от 12.08.2021г. е, че „**“ЕАД и
„Кредит Гаранция“ЕООД са се споразумели за това, че второто дружество, като поръчител,
е изпълнило изцяло задълженията на длъжника Г. СТ. Л. по договора за потребителски
кредит, а именно: главница в размер на 699 лева и лихва в размер на 305,60 лева.
Поръчителят „Кредит Гаранция“ЕООД встъпва и се суброгира в правата на кредитора
„**“ЕАД по договора за потребителски кредит от 11.08.2020г. и се счита, че кредитора е
прехвърлил на поръчителя всички свои права и вземания по посочения договор.
Отговорността на поръчителя към кредитора е погасена и той няма задължения към него по
3
горепосочения договор.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение от 27.09.2021г., издадено
от „**“ЕАД, се установява, че към датата на издаване на същото, са погасени всички
задължения по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10947-230640
от 11.08.2020г., както и че същия е прекратен на 12.08.2021г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 11.08.2020г. ищецът е сключила с „**“ЕАД
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10947-230640, като й е бил
предоставен кредит в размер на 1000 лева, който е трябвало да върне за срок от 12 месеца, а
общо дължимата сума е 1205,52 лева. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на
горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, като в 5-
дневен срок договори поръчителство от дружество, одобрено от кредитора. Не се спори
между страните и относно това, че на 11.08.2020г. ищецът е сключил с ответника Договор за
възлагане на поръчителство, съгласно който поръчителя е поел задължение да отговаря
солидарно с нея за всичките й задължения към кредитора по горепосочения договор за
потребителски кредит.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор за
възлагане на поръчителство от 11.08.2020г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради
заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.
На първо място, съдът счита, че ищеца има правен интерес от така предявения иск,
поради което той е допустим. След извършеното от страна на поръчителя плащане на
задължението на Г.Л. по сключения с „**“ЕАД Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ №3-1-10947-230640 от 11.08.2020г., ответното дружество е встъпило в
правата на първоначалния кредитор по договора и съответно от този момент има право да
иска от ищеца да му заплати всичко платено в тази връзка от него. Действително договора за
потребителски кредит с първоначалния кредитор вече е прекратен, но предвид сключения
между страните Договор за възлагане на поръчителство, както и встъпването на поръчителя
в правата на първоначалния кредитор, за ищеца е налице правен интерес от така предявения
иск за прогласяване нищожността на този договор, доколкото задълженията й по него
продължават да съществуват и след прекратяване на договора за потребителски кредит, като
поръчителя има правно основание да предяви иск за плащането им против длъжника.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че сключения между Г.Л.
и „Кредит Гаранция“ЕООД Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г. е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като освен
това счита ,че този договор е нищожен и защото посредством него се заобикаля
императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.
В настоящият случай, ищецът и кредитора „**“ЕАД в Договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10947-230640 от 11.08.2020г. са уговорили в 5-дневен
срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
Договора, Г.Л. да осигури едно от следните обезпечения по кредита: 1) две физически лица-
поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: да са
наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в
размер на 1500 лева; 2) одобрено от кредитора дружество- поръчител или 3) неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „**“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от
кредитора банки. В тази връзка, на същата дата, между ищеца и ответника е бил сключен и
процесния Договор за възлагане на поръчителство, а на 17.08.2020г. между „**“ЕАД и
„Кредит Гаранция“ЕООД е бил сключен и Договор за поръчителство, с който е обезпечено
задължението, което ищеца има към своя кредитор. От приложения към Договора за
възлагане на поръчителство Погасителен план е видно, че при получаване на кредит от 1000
лева, който ищеца трябва да върне на 12 равни месечни вноски от 100,46 лева всяка, тя
ежемесечно следва да плаща на „**“ЕАД и вноска, представляваща възнаграждение за
4
поръчителство от 116,54 лева. По този начин, общо дължимата сума по кредита възлиза на
1205,52 лева, а общо дължимия размер на възнаграждението за поръчителство е 1398,48
лева. От същия погасителен план се установява, че дължимата от ищеца обща месечна
вноска е в размер на 217 лева, като включва освен вноската по кредита и възнаграждението
за поръчителство.
От хронологията на съставяне на документите, свързани с предоставянето на кредита
може да се направи извод, че ищцата е задължена да сключи договора за възлагане на
поръчителство с одобрено от кредитора дружество, още към момента на сключване на
договора за кредит (и двата договора са сключени на 11.08.2020г.). Предвид това, от една
страна кредиторът изобщо не изчаква да изтече срокът от пет дни, в който длъжникът би
могъл да предостави някое измежду другите две обезпечения, а от друга, поставя
сключването на договора за поръчителство с избрано дружество, като неотменимо условие
за предоставянето на кредита. В този смисъл намирането на двама поръчители, които да
отговарят на, определени от кредитора условия досежно получаван доход и то в месечен
размер по-висок от този на предоставения кредит, както и предоставянето на банкова
гаранция от одобрена от кредитора Банка, което пък от своя страна е свързано със
заплащането на допълнителни банкови такси, води до изключително затруднение
кредитополучателя да използва някое от тези две обезпечения, като почти не му оставя
възможност да избере нещо различно от това да избере обвързването с дружество-
поръчител, посочено от „**“ЕАД. По този начин, с поставянето на практически
неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е
доведен от страна на кредитора до необходимостта да сключи възмезден договор за
предоставяне на поръчителство, като единствен възможен начин да получи необходимия му
кредит.
На следващо място, съдът счита, че процесния договор за възлагане на поръчителство
от 11.08.2020г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че с него,
срещу поетото от ответника задължение за поръчителство по горепосочения договор за
потребителски кредит, Г.Л. се е задължила да плати възнаграждение на поръчителя чийто
общ размер за 12 месеца възлиза на 1398,48 лева и е по-висок от общия размер на всички
плащания по договора за кредит от 1205,52 лева.
Съгласно практиката на ВКС, противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато
се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от
ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят
конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от “добрите нрави”. Нарушаването на императивно поставените
корективи води до нищожност на сделката.
В случая, кредитоискателят е икономически по- слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Кредит Гаранция" ЕООД да му предостави поръчителство. В същото
време поръчителят по договора, който е и икономически по- силният субект, разполага и със
защитата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата
на плащането. Т.е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, който надвишава размера на
5
предоставения кредит, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
На следващо място съдът счита, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора за потребителски
кредит от 11.08.2020г. и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен
заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрит разход за длъжника
(който кредиторът е прикрил обозначавайки го единствено като „обезпечение“, без да
посочи конкретната стойност на това обезпечение и как същото ще се отрази на разходите
по кредита). Кредиторът не включва възнаграждението по т.нар. от него „обезпечение” към
ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай въобще не е посочен размера на ГПР, като от съдържанието на договора
не може да се направи и извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Същевременно, предвид предпоставките, при които става изискуемо
възнаграждението за „обезпечение“, то е с характер на сигурен разход за потребителя и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случай, че
възнаграждението за „обезпечение” беше включено в ГПР, размерът му би нараснал в пъти
над допустимото, предвид обстоятелството, че отпуснатия кредит, е в размер на 1000 лева, а
възнаграждението за поръчителя е 1398,48 лева. В тази връзка следва да се има предвид не
само факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и обстоятелството, че ако това
обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то
той не би сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Целта на чл.19 ал.1 от ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че
съобразно приетия по делото погасителен план, възнаграждението за предоставеното
поръчителство възлиза на 1398,48 лева, при чиста стойност на предоставения финансов
ресурс от 1000 лв. Тоест, явно е, че възнаграждението за поръчителство е в размер по-висок
от този на предоставената сума и че е налице пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на
заемния период.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, който
заобикалят закона. В настоящият случай, със сключването на Договора за възлагане на
поръчителство от 11.08.2020г., съгласно който ищеца е трябвало да заплати в полза на своя
кредитор и възнаграждение за поръчителство, което надвишава значително предоставената
му в кредит сума, се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева и валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това е така,
доколкото със сключването на процесния договор в тежест на кредитополучателя се възлага
да заплати допълнителни разноски, които в случай, че бяха включени в ГПР по договора за
кредит биха довели до нарушение на горепосочената разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК и
съответно нищожност на същата.
6
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор за
възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави и имащ за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от
ЗПК, поради което предявения иск се явява основателен и доказан.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.М.В. М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 55,94 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 328 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата от 55,94
лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, по иска на Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград, ул**,
против „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“**, представлявано от управителя **, за нищожен, на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД, Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., сключен между „Кредит
Гаранция“ЕООД и Г. СТ. Л..
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“**, представлявано от управителя **, да заплати на адв.М.В. М.,
пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 383,94 лева /триста осемдесет и три
лева и деветдесет и четири стотинки/– деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7