Р Е Ш Е Н
И Е
№
214
30.10.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 207 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
В Г като пълномощник на „Т.– Б.Д.“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и законен представител изпълнителния директор инж.Л В С обжалва
решение №218/09.06.2023г. по а.н.д.№404/2023г. на РС - Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с недоказано противоправно деяние
поради използване на други пречиствателни съоръжения извън СОИ 1 и СОИ 2 по КР,
липса на нарушения на НДЕ по см. на чл.40 от Инструкция №1/03.07.2003г. и евентуално
наличие на специален санкционен състав по чл.43 от Инструкцията. Моли за отмяна
на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответният
директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
районния съд е правилно и обосновано, поради което моли да се остави в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №185/30.11.2022г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164,
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 110 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че дружеството има издадено КР №45-Н/2019 от изп.директор на ИАОСВ, в
което са поставени условия, които следва да изпълнява. Условие 9.6.1.1.1
задължава дружеството след писмено потвърждение от РИОСВ на изпълнението на
Условие 2.1 да извършва СНИ, съгласно Таблица 9.6.1, глава осма от Наредба
№4/05.04.2013г., глава шеста от Наредба 06/26.03.1999г. и Инструкция №1/2003г.,
с подробно посочени наименования на нормативните актове в НП. Обобщената
информация за резултатите от мониторинга се представя като част от ГДОС.
Страните не спорят, че Условие 2.1 е изпълнено от оператора. Съгласно
обвинението в НП, формираните газове от дейността на ЕК 1 и ЕК 2 следва да се
пречистват чрез СОИ 1 и да се изпускат през ИУ 2, докато димните газове от
работата на ЕК 3 се пречистват чрез СОИ 2 и се отвеждат в атмосферата през ИУ
4. Преди изпускането им, всички емисии на вредни вещества следва да преминат
през съответното пречиствателно съоръжение, което да намали вредните вещества
до съответните норми в КР. С цел предотвратяване на замърсяване на атмосферния
въздух, с КР на оператора са определени 120 часа в рамките на една календарна
година експлоатация на инсталацията без работещи пречиствателни съоръжения.
Дружеството извършва СНИ на емисиите вредни вещества, които представя под
формата на месечни и годишни доклади в РИОСВ – София. От доклада за 2021г. е
установена експлоатация на ЕК 1 и ЕК 2 без работещо пречиствателно съоръжение от
м.01.2021г. до м.08.2021г., като до 19.08.2021г. са достигнати общо 120 часа
експлоатация без СОИ 1, а до края на 2021г. превишаването на разрешените часове
е с още 804часа или общо от 924 часа за годината, съгласно доклад
вх.№4490/01.03.2022г. от дружеството. За резултатите от проверката е съставен
Протокол №1-ЕК-1-1-ГД/2021г. на РИОСВ – София.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН и доказано противоправно деяние по неизпълнение на посоченото в НП
Условие от КР. Съдът е посочил, че превишението на разрешените часове е
драстично, че нарушението засяга сериозно и непоправимо човешкото здраве с
възможност да доведе до негативни настоящи и бъдещи последици за екологичното
равновесие, поради което и във връзка с редивиращото поведение на дружеството
във времето да погазва разпоредбите на ЗООС и условията по издаденото му КР,
наложената имуществена санкция е съответна на целите по чл.12 от ЗАНН. Съдът е
отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния
закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
При
правилно изяснена фактическа обстановка от събраните относими и достоверни
писмени и гласни доказателства, обоснован е извода на районния съд за
съставомерно деяние по чл.123в, т.2 от ЗООС. Доказателствата по делото
установяват неизпълнение на Условие 9.6.1.1.1 от издаденото КР на посочените в
НП дата и място. Страните не спорят, че Условие 2.1 от КР е изпълнено към
датата на нарушението, поради което дружеството е следвало да извършва СНИ на емисиите
от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от работата на ЕК 1 и ЕК 2,
като привръзката с чл.40 от Инструкция №1/03.07.20023г. дава възможност в
рамките на календарната година общата продължителност на периодите с неработещи
пречиствателни съоръжения да не превишава 120 часа. Това ограничение е
достигнато от дружеството към датата на нарушението 19.08.2021г., т.к. ЕК 1 и
ЕК 2 са работили и отпадъчните газове от тази работа не са били пречиствани
чрез СОИ 1 и изпускани от ИУ 2, съгласно КР. Следователно, дружеството е
нарушило посоченото Условие от КР, т.к. е експлоатирало ЕК 1 и ЕК 2 без СОИ 1 и
по този начин не е извършило СНИ от работата на ЕК 1 и ЕК 2. Неизпълнението на Условието от КР води до
нарушение на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, което се санкционира по
състава на чл.164, ал.1 от ЗООС.
Неоснователно
касаторът възразява за наличие на други пречиствателни съоръжения в КР, които
са използвани, т.к. съгласно показанията на св.С Г, формираните при
експлоатацията на ЕК 1 и ЕК 2 газове са насочвани към ИУ 1, вместо към ИУ 2,
като ИУ 1 не е снабдено със система за СНИ и СОИ, което съответства на Условие
9.1.1.1 от КР за начина на монтиране на пречиствателните съоръжения.
Следователно, при експлоатацията на ЕК 1 и ЕК 2 дружеството не е извършвало СНИ,
в нарушение на Условие 9.6.1.1.1 от КР. Липсата на установени превишения на НДЕ
не води до отпадане на отговорността по см. на чл.40 от Инструкция №1/2003г.,
т.к. липсата на монтирана СОИ на ИУ 1 води до липса на пречиствателно
съоръжение за тези газове, а от тук и до превишаване на НДЕ. Неприложима е
санкцията по чл.43 от Инструкцията, т.к. обективира резултатно нарушение,
свързано със замърсяване на околната среда над допустимите норми, а в настоящия
случай противоправното поведение на дружеството не касае такъв резултат, а
бездействие по неизпълнение на условие от КР по повод неизвършени СНИ над
времето по чл.40 от Инструкцията.
Правилна
е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция
при спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Засегнатите
с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост
предвид целите на закона в чл.2 от ЗООС, а според доказателствата по делото,
преди процесното деяние дружеството е извършител на осем идентични по вид
нарушения /на Условия от КР/ с наложени имуществени санкции. Отделно от това, деянието
по делото е свързано с многократно надвишаване на периода по чл.40 от
Инструкцията. В този смисъл имуществената санкция от 110 000лв. се явява
справедлива спрямо конкретните данни по казуса.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №218/09.06.2023г. по а.н.д.№404/2023г. на РС - Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.