№ 41
гр. С.З., 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501810 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н *********** представлявано от
законния си представител Д.Б.Б., чрез юрк.ИР. СТ., против разпореждане с №
2621 от 16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2906/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу П. Ш. К. от гр.С.З..
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
присъждането на разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,,А.С.В.“ ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу П. Ш. К. от гр.С.З. за сумата от 840,15
лв., представляваща - главница по фактури, както и законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
доставка на телекомуникационни услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и П.
Ш. К., по силата на който дружеството е предоставило на длъжника
далекосъобщителни услуги, за което е открит акаунт с № **********. С
подписването на договора потребителят е декларирал, че е запознат и с
общите условия на договора.
На 18.10.2019 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
1
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и ,,А.С.В.“ ООД, понастоящем с правно-организационна
форма ЕАД, по силата на който вземането на „БТК“ ЕАД, произтичащо от
договор за електронни съобщителни услуги е било прехвърлено на заявителя.
Длъжникът бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от
ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от
,,А.С.В.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.
От своя страна длъжника не бил изпълнил точно задълженията си по
договора, поради което се претендират сумите по заявлението.
От представените към заявлението договор за доставка на
телекомуникационни услуги, е видно, че „Б.Т.К.“ /БТК/ ЕАД и П. Ш. К. от
гр.С.З. са сключили твърдения договор за телекомуникационни услуги, по
силата на който й е предоставило ползването на същите услуги, а ответницата
се е задължила да заплаща и съответната сума за ползването на тези услуги.
Налице е клауза /чл.10/, съгласно която изпълнителят има право по всяко
време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
По указанията на съда, дадени с Разпореждането му под №
1964/04.10.2021 год. заявителят е представил и преписи съответно от :
Договор с № 1659164408012018-42740762 от 08.01.2018 г. е с предмет
предоставянето на мобилни разговори и мобилен интернет с план i-Traffic
XL+. Договорът е сключен със срок на действие 2 години, абонаментният
план е в размер на 26.99 лева/месечно и относимият мобилен номер е
**********.
Договор с № 1659164408032017-39957905 от 08.03.2017 г. е с предмет
предоставяне на мобилни разговори и мобилен интернет с план VIVACOM
SMART L. Договорът е сключен със срок на действие 2 години,
абонаментният план е в размер на 29.99 лева/месечно и относимият мобилен
номер е **********.
На основание горепосочените договори и допълнителни споразумения,
от страна на „Б.Т.К.“ ЕАД на името на длъжника са издадени следните
фактури: ********** от дата 15.07.2018 г. за периода от 15.06.2018 г. до
14.07.2018 г. за сума в размер на 76.14лв.; ********** от дата 15.08.2018 г. за
периода от 16.07.2018 г. до 14.08.2018 г. за сума в размер на 88.92 лв.;
********** от дата 15.09.2018 г. за периода от 16.08.2018 г. до 14.09.2018 г.
за сума в размер на 74.89 лв.; ********** от дата 15.10.2018 г. за периода от
15.09.2018 г. до 14.10.2018 г. за сума в размер на 600.2 лв., които не са
заплатени към датата на подаване на настоящото заявление.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като е
приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение не е надлежно
уточнено и поради това противоречи на закона, т.к. не са посочени вида
размера и основанието на всяко едно от вземанията от които е формирана
общо претендираната сума от 840.15 лева.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
2
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Чл.410, ал.3 от ГПК предвижда когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива.
Ако искането не отговаря на чл.410 от ГПК съдът дава указания на
заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението.
Ако това не бъде сторено заявлението се отхвърля – чл.411, ал.2 т.1 от
ГПК.
В случая претендираното от заявителя вземане произтича от сложен
фактически състав – договор за доставка на телекомуникационни услуги,
сключен между „БТК“ ЕАД и П. Ш. К. и последващ договор за цесия между
изпълнителя /кредитодателя/ и заявителя.
Предвид наличието на правопораждащ юридически факт /договорът за
доставка на телекомуникационни услуги /, касаещ договор, сключен с
потребител, то разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва да намери
приложение в случая.
Заповедният съд е указал на заявителя освен да представи
горепосочените договор за предоставянето на горепосочените
телекомуникационни услуги , още и размера, вида и основанието /договорът/
за всяко от вземанията от които е формирана и общо претендираната сума от
840.15 лева.
Тези указания на първостепенният съд са правилни, т.к. по силата на
чл.410, ал.3 от ГПК се предвижда прилагането на договора и всички негови
изменения.
В случая посредством сключения между „Б.Т.К.“ ЕАД и ,,А.С.В.“ ЕАД
договор за цесия е било извършено изменение на договора за доставката на
телекомуникационни услуги по отношение на кредитора.
В аспекта на разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК следва, че когато
заявителят претендира вземането си от сложен фактически състав, включващ
договор за предоставянето на горепосочените телекомуникационни услуги
между БТК ЕАД и длъжника и последващия договор за цесия между БТК и
заявителя, към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния
договор за предоставянето на горепосочените телекомуникационни услуги, с
общите му условия и всички първоначални или изменящи го анекси към него,
сключени между първоначалния кредитор и длъжника, така и договора за
цесията между стария и новия кредитор и писмено доказателство,
установяващо съобщаването на цесията на длъжника.
Ако заявителят, въпреки дадените му от съда указания в тази насока, не
3
представи тези приложения към заявлението, то следва да бъде отхвърлено на
основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.
Освен това първостепенният съд правилно и обосновано е констатирал,
че не са уточнени и конкретизирани точно сумите, на които се равнява и общо
претендираната със заявлението сума от 840.15 лева.
Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното
разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на
несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на
задължение за заявителя да представят доказателства за уведомяването на
длъжника за цесията.
В съответствие с европейското законодателство в тази област, в
България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено
уязвима категория правни субект, а в този смисъл като водещ принцип в
гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с
потребители, бе провъзгласен принципът на служебното начало.
Доколкото целта на заповедното производство е да се установи
безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока
защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100 от 2019 г., следва
да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълно
съблюдаване на правата на потребителите и служебната им защита от страна
на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната
за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 2621 от 16.11.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 2906/2021 г. по описа на К. районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н *********** представлявано от законния си
представител Д.Б.Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Ш. К. от гр.С.З., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5