№ 807
гр. Бургас, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 10471/11.03.2024г., предявена от адв. Ангел Боев от
САК като пълномощник на С. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. *** ж.к. ***
бл.**, вх.*, ет.*, ап.*** и на К. Й. Й., ЕГН ********** с адрес: гр.*** ж.к.***,
бл.** вх.* ап.*, адрес за призоваване: гр.*** ул.*** № * офис **, против
Решение № 266/07.02.2024г. по гр.д.№ 5422/2023г. по описа на РС-Бургас в
частта, в която съдът е уважил предявените от ищеца Гаранционен фонд
искове с правно основание чл. 557, ал. I, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу въззивниците С. Д. и К. Й. до размера от по 5 786.42
лв. всеки - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 110 000 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210352/
31.10.2017 г. на увредено лице за причинени му неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило по вина на наследодателя на ответниците на
24.06.2017 г., около 13.55 часа, на първокласен път 1-6, км. 488, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12,09.2023 г. до
окончателното плащане.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната
осъдителна част е недопустимо, поради което се моли постановяване на
съдебно решение за обезсилването му. Аргументите в тази насока са, че
деликтната отговорност е лична,като възниква при виновно
деяние,вреда,причинна връзка между тях и в случай , че вредите не са
настъпили вследствие на неизпълнение на договорно задължение.Изтъква, че
в случая не било налице материално правоприемство между въззивниците-
1
ответници и техния наследодател - С.Д.Й.,причинила ПТП-то.Хипотезите, в
които ответниците биха могли да отговарят за чужди вредоносни действия
били изчерпателно изброени в чл. 47 - 50 от ЗЗД, сред които настоящия случай
не попадал. Сочи, че липсвало валидно възникнало задължение за обезвреда
на наследодателя им, тъй като същия като евентуален носител на това
задължение е престанал да съществува като правен субект поради настъпила
смърт още към момента на настъпване на ПТП-то,преди образуване на
настоящето дело.По тази причина за Гаранционен фонд не съществува правна
възможност за ангажиране на отговорността на наследниците по закон на
соченото като деликвент лице, тъй като отговорността на причинител на
вредата от непозволено увреждане е лична с оглед изискването за наличие на
субективен елемент - вина.Обръща внимание на разпоредбата на чл.558,ал.7
от КЗ, отнасяща се за виновния водач, евентуално за наследниците му, в чиято
наследствена маса е включено задължението за обезщетяване, но при
наличието на вече започнало производство срещу виновния водач, т.е. при
валидно възникнало задължение за обезвреда спрямо водача - наследодател,
съответно - за наследниците му при условията на процесуално
правоприемство. но в настоящия случай такава хипотеза не е налице.При
условията на евентуалност и ако въззивният съд намери решението в
обжалваната част за допустимо, моли отмяната му като неправилно и
отхвърляне на предявените искове.Излага съображения за това, че вината за
произшествието не била на наследодателката на ответниците, изтъква
обстоятелства, установени по ВНОХД № 222/ 2021 г. по описа на АС –
Бургас,като излага съображения, че механизмът и причините за настъпване на
процесното ПТП били установени с окончателен съдебен акт по
наказателното дело. Съдът не взел предвид, че основната причина за
настъпване на ПТП били извършените противоправни действия от страна на
водача на л.а. „Рено Меган Сценик“ и ответниците - пострадали в ПТП, не
следвало да носят отговорност за неговите действия.В случай, че съдът не
намери за основателни съображенията, изложени по-горе, се излагат
аргументи относно размера на обезщетението.Твърди се, че съдът е следвало
да разгледа и се произнесе по въпроса за съпричиняване на вредите, тъй като
от представената по делото присъда на наказателния съд ставало ясно, че
присъдените суми следва да се намалят до размера на съпричиняването.Моли
за присъждане на азвокатско възнаграждение на въззивниците за оказана
безплатна правна помощ; прави възражение за недължимост на адвокатско
/юрисконсултско възнаграждение, респ. възражение за прекомерност.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззивникът не депозира писмен отговор по
жалбата.
Въззивниците предявяват и частна жалба срещу определение
№2565/25.04.2024г. , с което е оставена без уважение молбата им за изменение
на решението в частта за разноските.Намира, че макар съдът да е присъдил
адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците, е
определил неправилно неговия размер , тъй като не е отчел обстоятелството,
че са предявени три отделни иска за вреди и е следвало да се определи
адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете; моли постановяване на
2
съдебен акт, с който се увеличи размера на присъденото възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от адв.Пешка
Чернокожева от АК-Бургас в качеството й на процесуален представител на
въззиваемия Гаранционен фонд-София, в който заявява становище за
неоснователност на същата по съображения, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и защото защитата е сходна на тази,
осъществена по гр.д.№ 5955/2018 г. на СГС, гр.д.№ 961/2022 г. на БОС, гр.д.
№ 2520/2020 г. на БОС /в.гр.д.№ 52 от 2024 г. на Апелативен съд - Бургас/,
гр.д. № 701/2021 г. на БОС, заведени във връзка с процесното ПТП на
24.06.2017 г.
Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима като
предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да
обжалва първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС
държавна такса.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците за недопустимост на
недопустимо ще е съдебното решение, постановено при ненадлежно сезиране
поради липсата на право на иск или ненадлежното упражняване на такова,
когато ищецът не е имал активна процесуална легитимация, искът е бил
предявен срещу ненадлежен ответник, предявен е несъществуващ с оглед
спорното материално право иск, предявен е иск пред ненадлежен съд
(нарушена родова компетентност) или производството пред съда е протекло
по неприложим съдопроизводствен ред.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от БРС, обосноваващи окончателен
извод за основателност на предявения от
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите
на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на
предявените искове,като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. С оглед
доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира
от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на
Гаранционен фонд - гр.София против К. Й. Й. и С. Й. Д., за осъждането им да
заплатят разделно сумата от 11 572.84 лв. или по 5786.42 лв. всеки - частична
претенция, чийто пълен размер възлиза на 110 000 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210352/31.10.2017 год. на
увредено лице, за причинени му неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило по вина на наследодателя на ответниците на 24.06.2017 год., около
13.55 часа, на първокласен път I-6 км.488, при управление на лек автомобил
без сключена застраховка „Гражданска отговорност“; сумата от 2000 лв. или
по 1000 лв. всеки - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 15
616.68 лв., представляваща заплатени лихви за забава; сумата от 2000 лв. или
по 1000 лв. всеки - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 5000
3
лв., представляваща заплатени съдебни такси; 2000 лв. или по 1000 лв. всеки -
частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 7650.71 лв.,
представляваща заплатени съдени разноски и разноски по изпълнителни дела,
както и законната лихва върху горните искови суми, начиная от датата на
депозиране на исковата молба - 12.09.2023 год. до окончателното им плащане.
В писмен отговор ответниците чрез процесуалния си представител
оспорват исковите претенции като неоснователни. Считат, че липсва
регресно право срещу тях, тъй като виновен за настъпване на произшествието
е бил водачът на другия автомобил,респ.- че той е допринесъл с поведението
си за настъпването му,както и заявяват възражение за съпричиняване от
водача на автомобил „Рено Меган Сценик“, а също и че ответниците са
приели под опис наследството, останало от наследодателя им.Представят
доказателства.
Районният съд е намерил за основателни претенциите за сумата от
общо 11 572.84 лв. или по 5786.42 лв. всеки - частична претенция, чийто
пълен размер възлиза на 110 000 лв., както и законната лихва върху горните
искови суми, начиная от датата на депозиране на исковата молба - 12.09.2023
год. до окончателното им плащане.
За да уважи тези искове БРС е счел, че от представените по делото
доказателства е безспорно установено с влязло в сила съдебно решение,
обвързващо страните и съда,че по вина на наследодателя на ответниците,
управлявала лекия автомобил без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, е настъпило ПТП, при което на трето за спора лице са
причинени неимуществени вреди и Гаранционният фонд му е изплатил
обезщетение в размер на 110 000 лв. По тази причина по силата на чл.557,
ал.1, т.2, б.А вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, ищецът Гаранционен фонд е встъпил в
правата на увреденото лице до размера на платеното. БРС е намерил за
неоснователни възраженията на ответниците за това, че е ПТП-то е допуснато
по вина на друг водач на МПС, респ.-че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, като се е мотивирал, че ответниците са участвали в
производствата по гр.д. № 5955 / 2018 год. на СГС и в.гр.д. № 2502 / 2019 год.
на САС, в които е установен деликтният принос на наследодателката им, т.е.
този въпрос, както и въпроса за причиняване на вредите от страна и на друг
водач - участник в процесното ПТП, не могат да бъдат преразглеждани.
Останалите искови претенции са отхвърлени и решението, поради
необжалването му , е влязло в законна сила в тази му част.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците за недопустимост на
първоинстанционното решение поради това, че тъй като смъртта на
наследодателя на ответниците е настъпила преди завеждане на делото, нямало
правна възможност за ангажиране отговорността на ответниците за
причинение деликт. Ответниците Й. и Д. са били редовно уведомени и са
участвали по приключилите граждански дела, видно от приложените съдебни
решения; не са оспорили наследственото си правоприемство, възоснова на
което са били конституирани като трето лице-помагач на „Гаранционен фонд“
по делата.По тези съображения съдът намира, че ответниците следва да
4
отговаря за задълженията на наследодателя си. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК
това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила
делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. Такива съображения не са наведени от К. Й. Й. и С. Й. Д.
,участвали по гр.д. № 5955 / 2018 год. на СГС и по в.гр.д. № 2502 / 2019 год.
на САС като трети лица-помагачи на страната на ответника „Гаранционен
фонд“, поради което мотивите на влязлото в сила решение са задължителни за
тях. Установителното действие на решението между третото лице-помагач и
насрещната страна се заключава в силата на присъдено нещо, с която се
ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях
важи задължителната сила на мотивите. Последната има за предмет всички
становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически
констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални
въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.
Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК
обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо
следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да
приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в
който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество,
изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за
правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се
осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на
устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в
следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в
мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е
при възражение за лошо воден процес на осн. чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК.По
тези съображения изцяло неоснователни са доводите на въззивниците за това,
че обжалваното решение било „постановено при тотална липса на
доказателства“ както и „че не съответства на събрания доказателствен
материал“.По същите съображения твърденията на въззивниците,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от друг водач на МПС, което било
установено с влязла в сила присъда №1/10.05.2022г. по ВНОХД № 222/2021г.
на АС-Бургас , не могат да бъдат преразглеждани в настоящето производство.
Относно частната жалба срещу Определение №2565/25.04.2024г., с
което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за
разноските:
С обжалваното решение БРС е определил разноските ,дължими от
ищеца на двамата ответници в размера от общо 676,58 лева.При предявяване
на искане по чл.248 ГПК за увеличаване на адвокатското възнаграждение,
дължимо по чл.38 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
ответниците, с обжалваното пред БОС определение съдът е отхвърлил
5
молбата по съображения, че се касае за един отхвърлен иск за имуществени
вреди, представляващ сбор от няколко съставни вземания. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя съображенията,изложени от
първоинстанционния съд,като освен това намира,че в случая следва да
концентрира преценката си и върху характеристиката на защитата,възложена
по конкретното дело с оглед въведения от законодателя критерий за размера на
адвокатското възнаграждение, което да е „съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото“.В случая производството по делото е
приключило с едно съдебно заседание, ответниците са участвали като трето
лице- помагачи в друго съдебно производство, по което е бил разрешен
въпроса за механизма и вредите на ПТП-то, поради което намира, че
настоящият спор не се характеризира с фактическа и правна
сложност.Изложеното налага частната жалба да бъде оставена без уважение.
Пред настоящата инстанция от въззиваемата страна не се претендират
разноски; с оглед изхода по делото такива не се дължат на въззивниците.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266/07.02.2024г. по гр.д.№ 5422/2023г. по
описа на РС-Бургас в частта, в която съдът е уважил предявените от ищеца
Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. I, т. 2, б. „а“, вр. чл.
558, ал. 7 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу въззивниците С. Д. и К. Й. до
размера от по 5 786.42 лв. всеки - частична претенция, чийто пълен размер
възлиза на 110 000 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 210352/ 31.10.2017 г. на увредено лице за причинени
му неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило по вина на
наследодателя на ответниците на 24.06.2017 г., около 13.55 часа, на
първокласен път 1-6, км. 488, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 12,09.2023 г. до окончателното плащане.
Оставя без уважение частна жалба вх.№ 22034/28.05.2024г. на С. Й. Д. и
К. Й. Й. срещу определение № 2565/25.04.2024г. по гр.д.№ 5422/2023г. по
описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6