Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4059 27.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13065 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 213 от Кодекса за застраховането КЗ) /отм./ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от *** *** Й.Ц.и Р.Б., чрез пълномощника си *** Б.И.,
е предявил против община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ***
И.Т., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 235, 52 лева-
главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско на МПС” за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Форд Фиеста”, рег. № ***, в резултат на
настъпило ПТП на 20.09.2014 г. в град ***, на бул.
„***“, при преминаването му през необозначена дупка, в резултат на което на
МПС- то били причинени увреждания, чрез спукването на предна и задна леви гуми,
сумата от 15 лева- ликвидационни разходи и лихва за забавено плащане в размер
на 71, 67 лева за периода 13.02.2015 г.- 13.02.2018 г.
В исковата молба е посочено, че на 20.09.2014 г. на бул. „***“ в гр. *** е настъпило ПТП с участието на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на Т.П., управляван от М.Г.Д., в резултат на което настъпили материални щети. Мястото било посетено от контролните органи, които констатирали обстоятелствата, условията и причините за ПТП- автомобилът попаднал в дупка на платното за движение, в резултат на което били спукани предна и задна леви гуми. В тази връзка бил изготвен и протокол за ПТП № ***. Контролните органи не констатирали нарушения на правилата за движение от страна на водача и спрямо него бе било вземано административно отношение. За увредения лек автомобил имало сключена доброволна имуществена застраховка „Каско на МПС“ в „ЗД Евроинс“ АД, застрахователна полица № ***с период на покритие 11.07.2014 г.- 10.07.2015 г. След подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, в дружеството била заведена щета № ***. На увредения лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** били извършени 2 огледа на щетите от експерти на дружеството, като в протокол са описани установените вследствие на произшествието увреждания. Със собственика на автомобила била постигната договореност размерът на застрахователното обезщетение да бъде определен по метода „експертна оценка“. На 27.10.2014 г. по банковата сметка на Т.П. била преведена сумата от 235,52 лева. Причината за настъпване на ПТП- то и претърпените вреди било наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който в случая бил ответника като стопанин на пътя, носещ задължението да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Община Пловдив не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители, които следвало да се грижат за доброто състояние на пътната инфраструктура, поради което трябвало да се ангажира отговорността й. На 08.12.2014 г. ответникът бил писмено поканен с регресна покана да възстанови сумата, но в изричен отговор отказал доброволно изпълнение, поради което се предявявал настоящия иск. Моли за осъждането на ответника за заплати преведената на сервиза за ремонта сума от 235,52 лева, ликвидационни разходи от 15 лева, ведно с мораторно обезщетение от 71,67 лева за периода 13.02.2015 г.- 13.02.2018 г. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмени становища по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка около ПТП- то- сочи, че не е ясно дали щетите са настъпили единствено и само по твърдения с исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на МПС при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП. Оспорва наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право, претендирано от ищеца. Оспорва механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и процесното ПТП. Прави се и възражение за съпричиняване, като излага, че предвид времето на инцидента, водачът на МПС е можел и е бил длъжен да се съобрази с препятствието на пътя. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП № ***/ 20.09.2014 г. се установява, че на 20.09.2014 г. в 13.00 часа в гр. ***, на бул. „***“ № 121, управляваният от водача М.Г.Д.- П., ЕГН: **********, лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на Т.М.П., при движението си преминал през дупка на пътното платно, в резултат на което на МПС- то били причинени щети- спукването на предна и задна леви гуми.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ***на пострадалия автомобил, със срок на действие 11.07.2014 г.- 10.07.2015 г., ведно с общите условия по нея.
Приети са още искане за завеждане на претенция по застраховката, декларация на водача, протокол за оглед, талони на автомобила и водача, опис- заключение по щетата, извлечение от сметка за превод на обезщетението.
Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 08.12.2014 г., ведно с писмения отговор на ответника по нея.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 308, 26 лева, като експертът прави категоричен извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- преминаване през необезопасена дупка със съобразена скорост с условията, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, посочили в протокола наличието на такава на място. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през дупка на асфалта. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, а само реално платеното на пострадалия, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й на пострадалия собственик на автомобила, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск следва да бъде уважен.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на 08.12.2014 г. Доколкото на длъжника е бил даден 10- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение. Задължението за лихва обаче се претендира от един по- късен период- 13.02.2015 г., с оглед тригодишната давност за вземания по лихви, в която връзка то се дължи за периода 13.02.2015 г.- 13.02.2018 г. и възлиза в размер на 71, 67 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК на база изчисление посредством електронен калкулатор.
В заключение се налага изводът, че претенциите за главница и мораторна лихва се оказват изцяло основателни, поради което и исковете следва да се уважат в пълните им претендирани размери.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, за които е представен надлежен списък и които са били
действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за
това- държавна такса в размер на 100 лева, депозит за вещо лице в размер на 100
лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минималния размер на 100
лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Б.Т., да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от *** *** Й.Ц.и Р.Б., сумата в размер на 235, 52 (двеста тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско на МПС” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 20.09.2014 г. в град ***, на бул. „***“, при преминаването му през необозначена дупка на пътя, в резултат на което на МПС- то били причинени увреждания, чрез спукването на предна и задна леви гуми, сумата от 15 (петнадесет) лева- ликвидационни разходи и лихва за забавено плащане в размер на 71, 67 (седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) лева за периода 13.02.2015 г.- 13.02.2018 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Б.Т., чрез пълномощника си гл. *** Т.Т., да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от *** ***Й.Ц.и Р.Б., чрез пълномощника си *** Б.И., направените по делото разноски, както следва: сумата от 100 (сто) лева- държавна такса, сумата от 100 (сто) лева- депозит за вещо лице и сумата от 100 (сто) лева- определено от съда юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД