Р Е Ш Е Н И Е
Номер 05.10.2022 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд -
Разград
На двадесет и шести
септември две хиляди и двадесет и втора година
В закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.
ГЕНЧЕВА
Секретар Ралица
Вълчева
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №71/2019 г.
Производството е по иск с правно основание чл.557 от
Кодекса за застраховането.
Предявен е иск от С.Д.Д.
срещу Гаранционен фонд, за осъждане ответника да й заплати сумата 24 900 лв.,
ведно със законна лихва от 08.09.2018г.-дата на увреждането, до окончателното
плащане, като обезщетение за виновно причинени й неимуществени вреди-болки и страдания,
в резултат на нанесени й телесни увреждания при ПТП, изразяващи се в множество
натъртвания и многофрагментна фрактура на лява раменна кост, както и
психотравма- страх и ужас от произшествието. Твърди, че е предявила претенция
пред Гаранционен фонд по реда на чл.557 от КЗ, който е завел щета №210366 за
настъпилото ПТП, но с писмо от 20.12.2018г. и е отказано изплащане на
обезщетение, а виновния за настъпилото ПТП водач П.И.С. *** е управлявал
товарния автомобил „Щаер“ с рег.№РР 8772 ВК без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира и разноски по делото.
Ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея, както и разпореждане на съда по реда на чл.131 ал.1 от ГПК. В дадения едномесечен срок депозира
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсва
влязла в сила присъда или друг съдебен, или административен акт, не е
установено твърдяното извършване на престъпление да е в причинна връзка с
уврежданията на ищцата, посочени в исковата молба. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е
пътувала в процесния автомобил „Форт Транзит“ без поставен задължителен
обезопасителен колан. Твърди още, че претендираният размер обезщетение е
прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта, че не дължи лихва от
датата на ПТП, а такава се дължи след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице-чл.288 ал.7 от КЗ/отм./ С нарочна молба иска на
основание чл.219 от ГПК водачът на увреждащия автомобил П.И.С. да бъде
привлечен като трето лице помагач, с оглед регресен иск на Фонда по чл.288
ал.12 от КЗ.
С
определение от 04.12.2019 г. П.И.С. е конституиран като трето лице помагач на
ответника. В отговор на и.м. третото лице помагач счита иска за неоснователен.
Сочи, че няма доказателства за това, че той е причинил ПТП-то и по-специално,
че протоколът за ПТП не е подписан от него. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като
конкретно сочи, че същата е пътувала без обезопасителен колан в нарушение на
чл.137А от ЗДвП. Счита, че размера на иска е завишен с оглед принципа на
справедливост
След
приключване на съдебното следствие процесуалният представител на ищцата счита,
че искът е доказан както по основание, така и по размер, като конкретно сочи,
че са доказани твърденията за физически и психически страдания на ищцата.
Съответно процесуалният представител на ответника счита, че не са представени никакви
доказателства за лечение на психотравма.
Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно с оглед характера, вида и
интензитета на претърпените вреди. Счита, че съдът следва да вземе предвид
задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, както и
икономическите условия на живот в страната и стандарта на живот и по-специално
размера на минималната и на средната работна заплата към датата на увреждането.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: С влязла в сила присъда /л.154/ по нохд №296/2019 г. Окръжен съд –
Разград е признал П.И.С. за виновен в
това, че на 08.09.2018 г. по път Ш-204, км 4+706, в посока гр.Попово –
гр.Разград, при управление на МПС със скорост 83,3 км./ч. на т.а. Ман, модел
Щаер 19 С 46 с рег.№РР **** ВК с прикачено към
него полуремарке модел Флиегл Дхка 350 с рег.№РР ***** ЕХ, нарушил правилата за движение по пътищата като по непредпазливост
причинил … 5.Средна телесна повреда на С.Д.Д., ЕГН ********** ***, изразяваща
се в счупване на тялото на лява раменна кост, обуславяща трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок повече от един месец. Присъдата е
потвърдена в тази й част с решение по ВНОХД №242/2021 г. по описа на АС – Варна,
което е изменено от ВКС единствено и само досежно размера на наказанието.
За управлявания
от П.И.С. лек автомобил няма доказателства да е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Ето защо ищцата е поискала от Гаранционен фонд
заплащане на обезщетение. В отговор на същата е била уведомена /с писмо от
16.10.2018 г./, че следва да представи писмени данни за хода на досъдебното
производство, както и копие от изготвените експертиза или да предяви
претенцията си по съдебен ред.
След
инцидента ищцата е постъпила за ден в Ортопедично отделение на МБАЛ – Разград.
ползвала болнични за периода до
06.12.2018 г. Същата е посещавала лекар и си е закупувала предписаните й
лекарствени средства.
Според
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат на ПТП-то
според представената медицинска документация ищцата С.Д.Д. е получила многофрагментно счупване на тялото
на лява раменна кост и контузия на дясна гръдна половина. По своята
медико-биологична характеристика счупване на тялото на лява раменна кост
обуславя трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за срок повече от един месец. Имобилизацията при
счупване на тялото на раменна кост се налага за срок 2-2,5 месеца. Движенията
трябва да се ограничат до 90-тия ден, а работоспособността се възстановява след
3-4 месеца. След получаване на фактурата е направена закрита репозиция на
счупването. Пострадалата е била под амбулаторно наблюдение от специалист ортопед-травматолог,
проведен е курс на физиотерапия и рехабилитация, обучена за лечебна физкултура
при домашен режим. Тъй като счупването на тялото на раменната кост може да се
получи пряко – от удар, торсия /завъртане
около оста/ или непряко – падане на
лакът или права ръка, ако е реализиран първият посочен механизъм, травмата не
може да се избегне и при правилно поставен обезопасителен колан. Съответно при
втория посочен механизъм коланът би
могъл да предпази пострадалата от изпадане от седалката, на която е пътувала Д..
В о.с.з. в отговор на въпросите на страните в.л. е пояснила, че не са
представени документи, които да сочат на усложнения след процеса на
рехабилитация. Категорична е, че всяко едно счупване води до физическа болка и дискомфорт,
неудобство в ежедневните дейности при промяна на времето и физически
натоварвания в рамките на неопределен период, като е възможно този период да е
и до живот.
Според
показанията на разпитания по делото свидетел И.З. веднага след инцидента ищцата
е била много уплашена. Свидетелят се срещнал с нея вече след настаняването й в
МБАЛ – Разград, констатирал че същата е неспокойна и разбрал, че са наместили
ръката й без операция. Притеснявала се дали ще може да се върне на работа, т.к.
работела като детска учителка, а това налагало да помага на децата при обличане
и събличане. След катастрофата ищцата избягвала да свири на акордеон, поради
болките в ръката. Тези болки се появявали и при друг вид натоварвания. Предвид продължителя болничен ищцата не успяла
да защити и по-висока квалификационна степен.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.557 ал.1, т.2 б „А“ от КЗ вр. с чл.45 ЗЗД,
Първата от тези разпоредби предвижда, че Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: 2. имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени: на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В случая
с влязла в сила присъда /задължителна за настоящия състав на осн. чл.300 от ГПК/ е установено, че ПТП-то на 08.09.2018 г.
по пътя Разград – Попово е причинено от т.а. Щаер с рег.№РР 8772 ВК, за
който автомобил не е имало сключена застраховка гражданска отговорност. Именно
в резултат на това ПТП ищцата е получила влошаване на здравословното състояние
– счупване на кост, чиято интензивност е отшумяла в рамките на няколко месеца,
но е останало трайно чувство на дискомфорт на мястото на счупването, както и
обичайния страх и притеснения, както
непосредствено след ПТП- то, така и по време на лечението.
Конкретния
размер на обезщетението за неимуществените вреди – болки и страдания съдът следва да определи по справедливост на
осн. чл.52 от ЗЗД. Като взе характера и тежестта на увреждането,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
затрудненията в придвижването и обслужването, до които последните са довели в
продължение на няколко месеца, нарушавайки нормалния начин на живот на ищцата,
вида на проведеното лечение и терапия и претърпените болки, както и това, че
двигателният дефицит и болките и
неудобството, макар и спорадично ще
продължават и за в бъдеще, без прогноза за пълно възстановяване, Съдът намира,
че предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди се явява основателен в
размер от 8 000 лв.
В
останалата част до първоначално предявения размер от 24 900 лв. съдът счита
иска за неоснователен и недоказан, т.к. по делото не бяха доказани физически
травми и психически страдания, които да обусловят искане, респ. плащане на
обезщетение в този размер.
Според
разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от
фактическия състав. В случая твърдението на ответника, че ищцата е допуснала
съпричиняване, като е пътувала без колан е неоснователно, т.к. не бе
категорично установено, че поставянето на колан би довело до избягване на
травмата. Ето защо възражението на ответника за намаляване на размера на
обезщетенията поради съпричиняване е неоснователно и недоказано.
Тъй като
отговорността на ответника не е за непозволено увреждане, по отношение на
исковата сума не се прилага разпоредбата на чл.чл., ал.3 от ЗЗД, поради което
законната лихва следва да бъде присъдена от датата на депозиране на исковата
молба, а именно 15.01.2019 г.
На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 418 лв.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати за д.т. определена по
реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в
размер на лв. по сметка на Районен съд -
Разград, както и направените по делото разноски от 200 лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, ЕИК ********* със
седалище гр.София, ул.”Граф Игнатиев”, №2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***, на осн. ч чл.557 ал.1, т.2 б „А“ от КЗ сумата 8 000 лв. /осем хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП от 08.09.2018 г. ведно със законната лихва от 15.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, и 418
лв. /четиристотин и осемнадесет лева / за разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в
останалата му част до първоначално предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК
********* със седалище гр.София,
ул.”Граф Игнатиев”, №2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Разград сумата 320
лв. /триста и двадесет лева/ държавна такса върху уважения размер на иска,
както и сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия
в Районен съд – Разград: