Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр.
Велико Търново, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10193/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на Т.В.И. ***, чрез *** Р.Р. ***,
срещу Решение № 296 от 07.07.2022г. по НАХД
1553/2021 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1275-001772/13.10.2021
г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново. Според
касатора решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, при нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Сочи, че с наказателното
постановление било повдигнато обвинение за това, че на 18.04.2021 г. в 08:31
часа, в общ. В. Търново, ПП I-4, км. 126+010, в посока
гр. Варна, управлявал собствения си лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ” с рег.
№ ЕН 8250 КН със скорост 112 км/ч, при ограничение за скоростта в населено
място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11. По-надолу в текста на НП било
изписано , че нарушението е извършено в гр. В. Търново, а не в общ. В. Търново.
Тази неяснота не била отчетена от съда, а тя била от съществено значение, тъй
като касае точното място на извършване на нарушението. Това представлявало
съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на касатора.
По
тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния
съд и на наказателното
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-В. Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 296 от 07.07.2022г. по НАХД
1553/2021 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено
Наказателно постановление № 21-1275-001772/13.10.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което
на Т.В.И. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 750 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети и общо 12 контролни точки.
За
да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че на 18.04.2021 г. в 08:31 часа, в гр. В. Търново, ПП І-4, км 126+010, в посока гр.
Варна, жалбоподателят Т.И. управлявал
собствения си лек автомобил "Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ", с рег. № ЕН 8250
КН, със скорост от 112 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място 50
км/ч, въведено с пътен знак Д11. Наказуемата скорост след приспаднат толеранс
от 3% била 109 км/ч, като превишаването на скоростта било от 59 км/ч в
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било установено с АТСС
мобилна система тип "TFR1-M" № 514, преминала успешно първоначална и
последваща проверка, а
жалбоподателят се е бил самопосочил като
водач на МПС-то в
декларацията по чл. 188 от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Посочил е, че в случая законосъобразно е бил
избран общия ред за установяване и санкциониране на нарушението с наказателно
постановление., тъй като с оглед
тежестта му е предвидена санкция от две кумулативни административни наказания –
"Глоба" и "Лишаване от право да се управлява МПС", а законът не предвижда възможност с електронен фиш да
се налагат други по вид административни наказания извън глоба. Приел е,
че както актосъставителят, така и наказващият орган са определили достатъчно
точно във времето и пространството деянието на нарушителя. От протокола за
използване на АТСС безспорно се установява, че автомобилът е заснет в пътен
участък, попадащ в населено място, където допустимата скорост на движение е до
50 км/ч. Според съда фактическите констатации, отразени в АУАН и НП,
пълно, ясно и точно очертават осъщественото от жалбоподателя, който с деянието
си е осъществил състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП -
управлявал е МПС в населено място, със скорост превишаваща с 59 км/ч
ограничението от 50 км/ч. Скоростта на движение е правилно определена, след
приспадане на допустимата грешка от 3 %, съобразно спецификацията на
техническото средство. Авторството на нарушението и обстоятелството, че
засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя автомобил се
установяват от приетите по делото, като веществено доказателство - снимка и
декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС. Според въззивния съд от
субективна страна деянието е извършено небрежно, а при определяне и индивидуализация на наказанията правилно е приложен
материалния закон.
При
така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира,
че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Великотърновският районен
съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от
настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка
по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на
това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на
съда не обосновава неправилност на съдебния акт.
Неоснователно е оплакването на касатора за
разминавания в текста на НП относно мястото на извършване на нарушението. Това
възражение представлява изопачен прочит на текста на обжалваното НП, в което ясно и недвусмислено е отразено, че нарушението е извършено в гр. В. Търново,
с допълнително индивидуализиране чрез посочване на пътя, километъра и посоката
на движение на автомобила. Тези данни изцяло се подкрепят от приложения снимков
материал и от протокола за използване на АТСС.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 296 от 07.07.2022г. по НАХД
1553/2021 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.