Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 30 .10.2018г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и шести септември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Пандурска и
в присъствието на прокурора Стоянова ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
№ 3051 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 28.02.18г. по
Н .О .Х .Д . № 1539 /16г , СРС, НК , 121 с - в е
признал подсъдимата С.П.З.
виновна за извършено престъпление по чл. 194 ал.1
от
НК и вр. чл. 54
ал.1 от НК й е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година ,чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1
от НК за срок от 3 години ,считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата е отнет
на осн. чл. 234 ал.3 от НК в полза на държавата предмета на престъплението по протокол за
претърсване и изземване от 25.02.11г.
С присъдата е осъдена подсъдимата С.П.З.
да заплати на „А.7.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Т.М.П., с ЕИК *******сума от 6 000
/шест хиляди/ лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъплението
по чл.194 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015 г. до
окончателното изплащане. С
присъдата е осъдена подсъдимата С.П.З. да заплати по сметка на
СДВР сумата от 111,45 лв. - разноски за експертизи на ДП, по сметка на СРС -
сумата 240 лв. - държавна такса върху уважения размер на гр.иск, сумата от 70
лв. - разноски за вещи лица, както и 10 лв. - държавна такса при служебно
издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимата , с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимата С.П.З. да бъде оправдана по повдигнатото обвинение , както и да бъде отхвърлен гражданския иск по делото .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата С.П.З. - адв. Ж. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В
съдебно заседание повереникът на гражданския ищец по „А.7.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, адв. Д. моли да бъде
потвърдена присъдата на СРС.
В съдебно заседание подсъдимата С.П.З. подържа изцяло изложеното от своя защитник.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимата С.П.З. е
родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, осъждана,
безработна, със средно образование. Живее на адрес: гр. София, ж.к. „*******.
На 24.06.2015 г. между
гражданския ищец „А.7.” ЕООД *** и
подсъдимата бил сключен трудов договор № 662, по силата на който подсъдимата З. заела свободна позиция
„продавач-консултант” по съвместителство с „общ работник” в магазин „Костенски
водопад”, находящ се в гр.София, ул.”*******/л.57 от ДП/, като й била връчена и
длъжностна характеристика.
Още след постъпването
на работа на подсъдимата, свидетелката А.А.Ф.„касиер” в магазина започнала да
установява малки липси на касата /около 30 лв./, като такива не били налични,
когато подсъдимата З. не била на работа. Уведомила за случващото се управителя М.,
като изразила своите съмнения именно по отношение на подсъдимата, но някакви
конкретни действия от страна на управителя М. не били предприети.
На 03.07.2015 г.
подсъдимата З. и свидетелите С.Х.Г.и А.А.Ф.били на работа в магазина.
След приключване на работната смяна около
22.00 часа, свидетелката Ф.преброила пред Г.и подсъдимата оборота на магазина в
размер на сумата от 6 000 лв., сложила го както обикновено в хартиен плик, а в
друг такъв сложила дневния финансов отчет и началния оборот от 400 лв., и ги предала на свидетеля Г.. Той от своя страна
ги занесъл в склада на магазина, /обособено помещение, в което служителите си държали и лични вещи/, и оставил пликовете
на рафта на място, където обичайно ги оставяли до предаването им на СОТ. След
това излязъл, заключил помещението, скрил ключа под бутилки вино и се върнал
при двете жени.
Подсъдимата заявила, че
си е забравила нещо в склада и се върнала там. Свидетелите Г.и Ф.я изчакали,
след което заключили магазина и си тръгнали.
На другата сутрин
04.07.2015 г. служителите в магазина на смяна, установили, че пликът със сумата
от 6 000 лв. липсва. Бил съставен Констативен протокол от същата дата находящ се л.61 от делото.
Служителите Г., Ф., а
впоследствие и управителят М. и счетоводителя на фирмата - свидетелката З.И.А.изгледали
записите от охранителните камери и ясно видели как подсъдимата С.З. влиза в
склада, взема от рафта плика с парите, скрива го под якето си и излиза.
Всякакви опити за връзка с подсъдимата останали безуспешни.
На 04.07.2015 г. управителят М.
сезирала 04 РУ-СДВР за извършената кражба. На същата дата с Протокол за
доброволно предаване находящ се
л.46 от делото, предала флашка
със запис от охранителните камери, който бил изследван от назначените видео-технически
експертизи.
При проведено
лицево-идентификационно изследване между снимките от видеозаписа и взетите с
протокол образци за сравнително изследване от подсъдимата З., вещото лице по назначената СТЕ дава
заключение, че вероятно е заснето едно и също лице.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : свидетелските показания на А.З. Ф., З.И.А., Т.М.П. и С.Х.Г., включително и показанията им от ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1 т.2 НПК /по отношение на Г.и А./ и преразпита на Ф., протокол за доброволно предаване на флашпамет със запис от охранителните камери на обекта; заключенията на двете видео- технически експертизи; както и писмените доказателства - констативен протокол от 04.07.2015 г., извлечение от дневен финасов оборот, молба от подсъдимата за започване на работа, трудов договори длъжностна характеристика, протокол за вземане на образци от за сравнително изследване, свидетелство за съдимост на подсъдимата
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимата ,
които имат значение за ангажиране на
наказателната й отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимата с деянието
си е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.194 ал.1 НК , а именно на 03.07.2015 г., около
22:00 часа, от магазин “Аванти“, находящ се в гр. София, на ул. “*******,
отнела чужди движими вещи, собственост на „А.7.“ ЕООД, а именно - паричната
сума от 6 000 /шест хиляди/ лева, от владението на Т.М.П. - управител на „А.7.“
ЕООД, без нейно съгласие е намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимата на инкриминираната дата и
място е отнела чужди движими вещи от собственост на „А.7.“
ЕООД, а именно - паричната сума от
6 000 /шест хиляди/ лева, от
владението на Т.М.П. - управител на „А.7.“ ЕООД, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си , предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
тяхното настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл.
194 ал.1 от НК от страна на подсъдимата по
делото ,настоящия въззивен съд намира за
неоснователни ,тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства , и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционния
съд е направил анализ на събрания
от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . Въззивният
съд намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието ,
така и авторството на деянието от страна
на подсъдимата по
делото . Въззивният съд не споделя
доводите в жалбата , че деянието не е доказано по безсъмнен начин ,
тъй като от събраните от първата съдебна инстанция доказателства се установяват безпротиворечиво времето ,мястото и начина на извършване на деянието . От
показанията на свидетелите Г.и Ф., се установят обстоятелствата , при които на
инкриминираната дата и място, преди двамата свидетели Г.и Ф.заедно с подсъдимата да си тръгнат
от обекта ,
последната им е заявила ,че е забравила нещо в склада и трябва да отиде да си го вземе , при което е отишла сама в склада , след което след малко се е върнала оттам и заедно със свидетелите Г.и Ф.,
са си тръгнали от магазина , като на
другия ден сутринта е била установена
липсата на инкриминираната парична сума .От
показанията им също се установяват и обстоятелствата , при които инкриминирата парична сума , а
именно оборота на магазина в размер на сумата от 6 000 лв след
като са били преброени от свидетелката Ф.пред свидетеля Г.и подсъдимата , са били сложени както обикновено в хартиен плик и предадени на свидетеля Г.,който ги е занесъл в склада на магазина, представляващ обособено помещение, в което служителите си държали и лични вещи/, където обичайно същите са
били оставяни до предаването им на СОТ, като помещението е било заключено с ключ
, който е бил скрит под бутилки вино
, което обстоятелство е било
извесно на служителите в обекта. Показанията на двамата свидетели
си кореспондират изцяло помежду
си , при което съдът не намира основание да не ги кредитира .Доводът в жалбата
, че свидетелката Ф.продължава да работи
за „А.7.“ ЕООД и не следва да бъдат
ценени показанията й , тъй като е възможно тя да е взела липсващите пари, е
неоснователен , тъй като
показанията на свидетелката Ф.съответстват изцяло
на изложеното в показанията на
останалите разпитани по делото свидетели , като не са налични по делото никакви доказателства ,че е възможно тя да е взела липсващите пари ,както сочи
защитата . Авторството на деянието и неговото
извършване от страна на подсъдимата се
установяват от показанията на свидетелите
Г.и Ф., които свидетелстват как след установяването на липсващата парична
сума са изгледали записите на охранителните камери , където са видяли подсъдимата и нейните действия по вземането на парите . Показанията на свидетелите Г.и Ф.,се
потвърждават и от изложеното от свидетелката
З.И.А., която също е изгледала записите от охранителните камери, който
са заснели подсъдимата , като лицето
взимащо плика с парите. Показанията на свидетелите Г., Ф.и А.
се потвърждават и от изложеното от Т.М.П.
, която като управител на „А.7.“ ЕООД,
веднага е била уведомена за липсата на
паричната сума. В тази връзка независимо ,че при проведеното
лицево-идентификационно изследване между снимките от видеозаписа и взетите с
протокол образци за сравнително изследване от подсъдимата З., вещото лице по назначената СТЕ дава
заключение, че вероятно е заснето едно и също лице, то с
оглед на наличните по делото свидетелски
показания свидетелите Г., Ф.и
А.
, описващи влизането на
подсъдимата сама в склада след
оставянето на парите , както и
наблюдението на записите от камерите
,където свидетелите са възприели , че
именно тя взема парите , то съдът намира , че безспорно по делото се установява
авторството на деянието . Въззивният съд
намира ,че се установява безспорно и предмета
на деянието , тъй като в
показанията си свидетелите
Г., Ф., А. , а
също и свидетелката Т.М.П.
сочат идентично размера на липсващата сума .
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до осем години в нормата на чл.
194 ал.1 от НК по отношение на подсъдимата за извършеното от нея престъпно деяние по настоящето дело , а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година ,считано от влизане на присъдата в сила,
са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , а именно относно високата
стойност на отнетите вещи възлизаща общо
на 6000 лв ,което е отегчаващо вината обстоятелство ,
обстоятелството ,че подсъдимата е била
неосъждана към датата на деянието , което е смекчаващо вината обстоятелство ,при което съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от
1година , считано от влизане на присъдата в сила .Не са налице основания за приложение на
чл. 55
от НК, тъй като по делото не са
налице нито многобройни ,нито изключителни
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства . Основателно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, тъй като са налице основанията на чл. 66 ал.1 от НК , а именно деецът не е осъждан на наказание лишаване от свобода и се налага наказание лишаване от свобода до 3 години , като за постигане целите на наказанието, и най- вече
за поправянето на подсъдимата не се
налага ефективното изтърпяване на наказанието .По отношение размера на
изпитателния срок съдът намира ,че същия
е съобразен с обществената опасност на подсъдимата по
делото , като
е наложен минималния предвиден
законов срок.
Законосъобразно с присъдата е осъдена подсъдимата С.П.З.
да заплати на „А.7.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Т.М.П., с ЕИК *******сумата от 6 000 /шест хиляди/
лева, представляваща причинени имуществени вреди от престъплението по чл.194
ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015 г. до окончателното
изплащане ,доколкото по делото се установява ,че дружеството вследствие на
извършените от подсъдимата действия ,осъществяващи престъпно деяние е претърпяло имуществени вреди в размера на отнетата сума , при което следва да бъде присъдено
обезщетение за тези вреди в размер на
сумата .
Законосъобразно с оглед изхода на делото с
присъдата е осъдена подсъдимата С.П.З. да заплати по сметка на
СДВР сумата от 111,45 лв. - разноски за експертизи на ДП, по сметка на СРС -
сумата 240 лв. - държавна такса върху уважения размер на гр.иск, сумата от 70
лв. - разноски за вещи лица, както и 10 лв. - държавна такса при служебно
издаване на 2 бр. изпълнителни листове .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
28.02.18г. по Н .О .Х .Д . № 1539
/16г , СРС, НК , 121 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.