№ 8214
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110107600
по описа за 2023 година
Производството е по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
С определение № 22297 от 30.05.2024 г. съдът е прекратил
производството по делото, поради липса на пасивна процесуална
лрегитимация на ответното дружество.
Против така постановеното определение е постъпила частна жалба №
187170 от 07.06.2024 г., от страна на ищеца, като въз основа на същата е
образувано в.ч.гр. д. № 9793 по описа за 2024 г. на СГС. Същото е
приключило с влязло в законна сила определение № 20643 от 18.12.2024 г., с
което въззивната инстанция е отменила определение № 22297 от 30.05.2024 г.
и е върнала делото за продължаване на процесуалните действия от 59 състав.
Видно от материалите по делото обаче, в т. 16 и 17 от подадената частна
жалба № 187170 от 07.06.2024 г., ищеца е поискал след евентуалната отмяна
на определението по делото същото да бъде върнато на друг състав. Това
искане е мотивирано с това, че според ищеца в настоящия случай съществуват
„други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в […]
безпристрастие[то]“ на съдията, постановил обжалваното определение.
Съставът на Софийския районен съд вече е изразил категорично становище по
въпроса за материалната и процесуалната легитимация на ответника да
участва като страна в съдебното производство, поради което ищецът изпитва
реално съмнение, че делото му ще бъде разгледано в съответствие с
изискванията на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на
1
човека и основните свободи. Счита, че в случая въззивният съд следва да
приложи по аналогия решението на Европейския съд по правата на човека по
жалба № 62199/19, Босев срещу България, като цитира следва подробен цитат
от същото.
Искането за връщане на делото на друг състав е оставено без уважение
от въззивната инстанция, поради което и доколкото изказаните съмнения
навеждат на предположение, че ищеца може би иска отвод на съда, и
доколкото изводите на въззивната инстанция не променят съществено
вътрешното убеждение на съдията – докладчик, с определение № 4591 от
28.01.2025 г. съдът е указал на ищеца по делото в едноседмичен срок от
връчването на определението да заяви пред съда дали доводите, изказани от
него в т. 16 и 17 от подадената частна жалба № 187170 от 07.06.2024 г.,
представляват съмнения в безпристрастността на съда и прави ли искане за
отвод на състава.
Указанията на съда са изпълнени, и с молба № 50121 от 12.02.2025 г.
ищеца по делото заявява, че на осн. чл. 23, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 22, ал. 1,
т. 6 от ГПК, моли съда да се отведе от по – нататъшно участие в
производството по горепосоченото дело поради причините, изложени в т. 17
от частната жалба на ищеца срещу Определение № 22297 от 30.05.2024 г. на
СРС, както и поради обстоятелството, че в Определение № 4591 от 28.01.2025
г. настоящият съдебен състав е отбелязал, че „изводите на въззивната
инстанция, съдържащи се в Определение № 20643 от 18.12.2024 г. на
Софийския градски съд, с което е отменено определението на
първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, не
променят съществено вътрешното убеждение на съдията-докладчик.
След като се запозна с материалите по делото, както и
постъпилите допълнителни молби, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
В постановеното по в.ч.гр. д. № 9793 по описа за 2024 г. на СГС влязло в
законна сила определение № 20643 от 18.12.2024 г., с което въззивната
инстанция е отменила определение № 22297 от 30.05.2024 г. и е върнала
делото за продължаване на процесуалните действия от 59 състав, е записано,
че „Приемайки, че исковете на ищцата Т. К. Г. са недопустими, тъй като са
предявени срещу ненадлежна страна и като е прекратил производството по
2
делото, районният съд е постановил неправилно определение, което
следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.“. От това може да се
направи извод, че материалноправната легитимация се установява при
разглеждане на материалноправния спор, което става с решението, поради
което и следва очевидно да се приеме, че с определението за прекратяване на
производството по делото съдът е изложил становище по същество на спора,
поради което и за да няма съмнения в безпристрастността и
обективността на съдията–докладчик, както и за да се избегнат
всякакви съмнения за наличие на предубеденост при разглеждане и
решаване на делото, съдията-докладчик следва да се отведе от разглеждането
на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДАМ СЕ като съдия - докладчик по гражданско дело номер №
7600 по описа за 2023 г. на СРС, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на разпределящия гражданските дела в СРС за
определяне на друг съдия – докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3