№ 842
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503139 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 2774 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д. №
7718/2018 г. по описа на СГС, ГО, 18-и състав, съдът е обявил за
недействителен на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД по отношение на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, сключения между К. П. Д. и Л. Б.
П. договор за дарение от 11.06.2013 г. с Нотариален акт № 56, т. І-1, рег. №
1417, д. № 45/2013 г. на Нотариус Ж. Б., вписан в НК под № ***, с район на
действие СРС, с който К. П. Д. е прехвърлил на Л. Б. П. 1/2 идеална част от
правото на собственост върху апартамент № 47, находящ се в гр. София,
район Лозенец, ул. „***“ 54, вх. Г, ет. 2, с идентификатор 68134.902.925.2.47
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от
три стаи, хол, столова – кухня и сервизни помещения, с площ от 129,86 кв.м.,
при съседи по нотариален акт – от изток – И. С. Д., от запад – двор, от север –
ул. *** (сега ***), от юг – двор с гаражи, отгоре – М. Н., отдолу – зимна
градина фоайе, заедно със зимнично помещение № 7 с площ от 10 кв.м., при
съседи по нотариален акт: от изток – коридор, от запад – двор, от север – М.
1
Н. Г., от юг – гаражи, заедно с 2,451 % идеални части от общите части на
сградата и портиерското помещение и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот от квартал 183 по плана на местността
„Лозенец“, Гараж № 10 в гореописаната сграда, с идентификатор
68134.902.925.2.66, с площ от 19.15 кв.м. при съседи по нотариален акт, от
изток – коридор, от запад – двор, от север – М. Г., от юг – гаражи, заедно с
2,834 % идеални части от общите части на сградата и портиерското
помещение и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот. Съдът е обявил за недействителен на основание чл. 135 ал.
1 от Закона за задълженията и договорите по отношение на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, сключения между К. П. Д. и Л. Б.
П. договор за дарение от 17.06.2013 г. с Нотариален акт № 62, т. I-1, рег. №
1476, д. № 51 на Нотариус Ж. Б., вписан в НК под № ***, с район на действие
СРС, с който К. П. Д. е прехвърлил на Л. Б. П. 1/2 идеална част от правото на
собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, район Средец, в
жилищна сграда на ул. „***“ на четвърти надпартерен етаж, със застроена
площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и две
антрета, с идентификатор 68134.104.30.3.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 -33 от 15.06.2010 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи по нотариален акт:съпр.
дом „Д. К.“, двор, ул. „***“, С. Б. И. с тавански помещения и при съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастъра: на същия етаж -
68134.104.30.3.12, 68134.104.30.3.11, под обекта - 68134.104.30.3.10, над
обекта - 68134.104.30.3.15, заедно с таванско помещение от 13 кв.м., при
съседи по нотариален акт: съпр.дом „Д. К.“ двор, стълбище, С. Б. И., отдолу
К. Х. Б., заедно с избено помещение с площ от 6 кв.м., при съседи по
нотариален акт: Т. и В. Т. Ц., Н. С., ул. „***“, коридор, отгоре Т. и В. Т. Ц.,
заедно с 4/66 идеални части от общите части на сградата и заедно с 4/66
идеални части от мястото, в което същата е построена, съставляващо по
нотариален акт парцел VI-15 от кв. 426, местност Центъра, с площ съгласно
акта от 583,50 кв.м., при съседи съгласно същия акт Е. и М. Л., И. К., Т. И., В.
С. и ул. ***, който парцел представлява част от поземлен имот с
идентификатор 68134.104.30, с адрес бул. „***“ целият с площ от 2362 кв.м., с
номер по предходен план 8, кв. 426, при съседи по кадастъра 68134.104.37,
68134.104.39, 68134.104.36, 68134.104.35, 68134.104.33, 68134.104.32,
2
68134.104.31, 68134.104.1, 68134.104.29. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.
П. Д. и Л. Б. П. са осъдени да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД, сумата от 1710,11 лева, представляващи направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Л. Б. П., с която се обжалва
решението изцяло.
Изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че в ищецът е посочил като основание на вземането си договор
за банков кредит, а не съдебно решение, както е приел първоинстанционния
съд. Жалбоподателят излага, че по процесния договор за банков кредит К.Д.
има качеството на поръчител, но това обстоятелство не е взето предвид при
формиране изводите на съда относно дължимостта на сумите по договора за
банков кредит. Счита, че преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на поръчителя не е спазаен, т.к. липсват
доказателства за предявен иск срещу К.Д. в същия срок. Твърди се, че не е
налице увреждане на кредитора, т.к. имотите – предмет на оспорените
договори за дарение са изключителна собственост на съпругата на ответника
К.Д.. Излага, че първоинстанционният съд в противоречие със съдебната
практика е оставил без уважение възражението за липса на съвместен принос
при придобиване на недвижимите имоти от ответника К.Д. и неговата
съпруга.
Моли съда да отмени решението изцяло, като отхвърли исковете.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от Л.П.
„РАЙФАЙЗЕНБАНК(България)“ ЕАД е депозирала писмен отговор, в който
навежда доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от К. П. Д., с която се обжалва
решението изцяло.
Изложени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Развити са доводи, че жалбоподателят не е получил сумата по
договора за кредит съвместно с другия длъжник „Д. Къмпани“ ЕООД и няма
качеството на съдлъжник, а единствена цел на страните по договора е била
К.Д. да обезпечи дълга в качеството си на поръчител. Поддържа се, че
отговорността на ответника е отпаднала на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД ,
3
т.к. по делото липсват ангажирани доказателства за предявен иск срещу
главния длъжник по кредита в 6-месечен срок от настъпване на падежа на
задължението. Жалбоподателят излага, че съобразно съдебната практика на
ВКС при предявен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД съдът е длъжен да изследва
момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание,
с оглед липсата или наличието на съвместен принос между съпрузите.
Твърди, че от събраните свидетелски показания в хода на
първоинстанционното производство е установено, че Л. Б. П. е имала
намерение да дари парични средства на своята дъщеря, поради което се
установява наличие на пълна трансформация на лично имущество, т.к.
процесните недвижими имоти са закупени с лични средства на съпругата на
ответника.
Моли се въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна па въззивната жалба на К.Д.,
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД е депозирала писмен отговор, в който
навежда доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правно страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(България)“ ЕАД с искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявени
против К. Р. Д. и Л. Б. П. за обявяване за относително недействителни по
отношение на ищеца договор за дарение на недв. имоти от 11.06.2013 г. и
договор за дарение на недв. имот от 17.06.2013 г., сключени между
ответниците.
С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 27, т.
XLVI, д. № 8814/1997 г. на Нотариус при Софийски районен съд К. И. Б. е
продал на А. К. П. следния свой собствен недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 4, на четвърти надпартерен етаж, със
застроена площ от около 75 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-
тоалетна и две антрета, при съседи съпр. дом „Д. К.“, двор, ул. „***“, С. Б. И.
4
с тавански помещения, заедно с таванско помещение със застроена площ от
около 13 кв. м., при съседи: съпр. дом „Д. К.“ двор, стълбище, С. Б. И., отдолу
– К. Х. Б., заедно с избено помещение с площ от около 6 кв.м., при съседи: Т.
и В. Т. Ц., Н. С., ул. „***“, коридор, отгоре Т. и В. Т. Ц., заедно с 4/66 идеални
части от общите части на сградата и заедно с 4/66 идеални части от мястото, в
което същата е построена, съставляващо по нотариален акт парцел VI-15 от
кв. 426, местност Центъра, с площ от 583,50 кв.м., при съседи съгласно същия
акт Е. и М. Л., И. К., Т. И., В. С. и ул. ***.
С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 45, т. I,
рег. № 1507, д. № 38 от 11.07.2001 г. на Нотариус А. Т., вписана в НК под №
261 и с район на действие Софийски районен съд К. Е. П., Г. К. П. и Ч. К. П.
продават на А. К. П. и К. П. Д. следните свои недвижими имоти, а именно –
апартамент № 47, , находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „***“ 54,вх.
Г, на 2 етаж, състоящ се от три стаи, хол, столова – кухня и сервизни
помещения, с площ от 129,86 кв. м., при съседи – от изток – И. С. Д., от запад
– двор, от север – ул. *** (сега ***), от юг – двор с гаражи, отгоре – М. Н.,
отдолу – зимна градина фоайе, заедно със зимнично помещение № 7 с площ
от 10 кв.м., при съседи: от изток – коридор, от запад – двор, от север – М. Н.
Г., от юг – гаражи, заедно с 2,451 % идеални части от общите части на
сградата и портиерското помещение и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот от квартал 183 по плана на местността
„Лозенец“, Гараж № 10, състоящ се от еднопространствено помещение –
гараж, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 54 с площ от 19,15 кв. м., при
съседи: от изток – коридор, от запад – двор, от север – М. Г., от юг – гаражи,
заедно с 2,834 % идеални части от общите части на сградата и портиерското
помещение и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот.
На 16.07.2008 г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД, „Д.
КЪМПАНИ“ ЕООД – кредитополучател и К. П. Д. – солидарен длъжник е
сключен договор за банков кредит № 1, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро, която
сума да бъде използвана от кредитополучателя за доставка на материали за
извършване на строително-монтажни работи и довършителни работи по
строителството на „Складова база за електроматериали с магазин и офиси“,
която ще бъде изградена в гр. ***, област Варна, местност „Кьор Бунар“,
5
представляващ имот № 037040.
В чл. 8 от договора са уговорени задълженията на солидарния длъжник
К. П. Д.. С подписването на договора той безусловно и неотменимо се е
задължил за изплати всички задължения на кредитополучателя към банката
по договора и последващо сключени към него анекси при условията на чл.
121 от ЗЗД. Между страните са сключени Анекс № 1/27.11.2008 г., Анекс №
2/21.01.2009 г., Анекс № 3/09.06.2009 г., Анекс № 4/21.08.2009 г., Анекс №
5/28.12.2009 г., Анекс № 6/31.03.2010, Анекс № 7/30.04.2010, Анекс №
8/25.05.2010 г., Анекс № 9/16.12.2010 г., Анекс № 10/26.04.2011 г., Анекс №
11, 28.05.2012 г., Анекс № 12/05.12.2012 г.
С Решение № 1526/18.07.2018 г. по т.д. № 8514/2016 г. по описа на СГС,
VI-22 е признато за установено по предявен от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД срещу „Д. Къмпани“ ЕООД и К. П. Д. иск с правно основание чл. 124,
ал.1 във връзка с чл. 422 от ГПК, че „Д. Къмпани“ ЕООД и К. П. Д. дължат
солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 200 000 евро –
главница, представляваща неизплатена част от главницата по договор за
банков кредит от 16.07.2008 г. и Анекс № 1/27.11.2008 г., Анекс №
2/21.01.2009 г., Анекс № 3/09.06.2009 г., Анекс № 4/21.08.2009 г., Анекс №
5/28.12.2009 г., Анекс № 6/31.03.2010, Анекс № 7/30.04.2010, Анекс №
8/25.05.2010 г., Анекс № 9/16.12.2010 г., Анекс № 10/26.04.2011 г., Анекс №
11, 28.05.2012 г., Анекс № 12/05.12.2012 г., формирана от сбора на месечни
погасителни вноски, с падежи съответно 06.01.2014, 05.02.2014 г., 05.03.2014
г. 07.04.2014, 07.05.2014 г., 05.06.2014, 07.07.2014, 05.08.2014, 05.09.2014 г.,
06.10.2014 г., 05.11.2014 г., 05.12.2014 г., 05.01.2015 г., 05.02.2015 г.,
05.03.2015 г., 06.04.2015 г., 05.05.2015 г., 05.06.2015 г., 06.07.2015 г.,
05.08.2015 г., 07.09.2015 г., 05.10.2015, 05.11.2015 г., ведно със законната
лихва от 19.01.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума срещу „Д.
Къмпани“ ЕООД и К. П. Д. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2016 г. по
ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на РС – гр. Варна, ГО, 16 състав. Решението е
влязло в сила на 03.10.2018 г.
С договор за дарение, сключен на 11.06.2013 г. с Нотариален акт № 56,
т. I-1, рег. № 1417, д. № 45/2013 г. на Нотариус Ж. Б. А. К. П. и нейният
съпруг К. П. Д. са дарили на Л. Б. П. – майка на А. П. следния недвижим имот
6
в режим на съпружеска имуществена общност – апартамент № 47, , находящ
се в гр. София, район Лозенец, ул. „***“ № 54, вх. Г, на 2 етаж, състоящ се от
три стаи, хол, столова – кухня и сервизни помещения, с площ от 129,86 кв. м.,
при съседи – от изток – И. С. Д., от запад – двор, от север – ул. *** (сега ***),
от юг – двор с гаражи, отгоре – М. Н., отдолу – зимна градина фоайе, заедно
със зимнично помещение № 7 с площ от 10 кв.м., при съседи: от изток –
коридор, от запад – двор, от север – М. Н. Г., от юг – гаражи, заедно с 2,451 %
идеални части от общите части на сградата и портиерското помещение и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот от
квартал 183 по плана на местността „Лозенец“, Гараж № 10, състоящ се от
еднопространствено помещение – гараж, находящ се в гр. София, ул. „***“ №
54 с площ от 19,15 кв. м., при съседи: от изток – коридор, от запад – двор, от
север – М. Г., от юг – гаражи, заедно с 2,834 % идеални части от общите
части на сградата и портиерското помещение и съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот. Съгласно кадастрална карта,
одобрена със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор
на АГКК имотите са с идентификатори, както следва – апартамент № 47 –
68134.902.925.2.47 и гараж № 10 – 68134.902.925.2.66.
С Договор за дарение, сключен на 17.06.2013 г. с Нотариален акт № 62,
т. I-1, рег. № 1476, д. № 51/2013 г. на Нотариус Ж. Б., вписан в НК под № ***,
с район на действие СРС А. К. П. и нейният съпруг К. П. Д. са дарили на Л. Б.
П., майка на А. П. следния недвижим имот апартамент, находящ се в гр.
София, район Средец, в жилищна сграда на ул. „***“ № 4 на четвърти
надпартерен етаж, със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, баня-тоалетна и две антрета, с идентификатор 68134.104.30.3.13
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД – 18 -33 от 15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи
по нотариален акт: съпр. дом „Д. К.“, двор, ул. „***“, С. Б. И., с тавански
помещения и при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастъра : на
същия етаж - 68134.104.30.3.12, 68134.104.30.3.11, под обекта -
68134.104.30.3.10, над обекта - 68134.104.30.3.15, заедно с таванско
помещение от 13 кв.м., при съседи по нотариален акт: съпр.дом „Д. К.“ двор,
стълбище, С. Б. И., отдолу – К. Х. Б., заедно с избено помещение с площ от 6
кв.м., при съседи по нотариален акт: Т. и В. Т. Ц., Н. С., ул. „***“, коридор,
отгоре Т. и В. Т. Ц., заедно с 4/66 идеални части от общите части на сградата
7
и заедно с 4/66 идеални части от мястото, в което същата е построена,
съставляващо по нотариален акт парцел VI-15 от кв. 426, местност Центъра, с
площ съгласно акта от 583,50 кв.м., при съседи съгласно същия акт Е. и М. Л.,
И. К., Т. И., В. С. и ул. ***, който парцел представлява част от поземлен имот
с идентификатор 68134.104.30, с адрес бул. „***“ целият с площ от 2362 кв.м.,
с номер по предходен план 8, кв. 426, при съседи по кадастъра 68134.104.37,
68134.104.39, 68134.104.36, 68134.104.35, 68134.104.33, 68134.104.32,
68134.104.31, 68134.104.1, 68134.104.29.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
удостоверения за съпруг и родствени връзки, че Л. Б. П. е майка на А. К. П., а
А. К. П. е съпруга на К. П. Д.. Бракът им е сключен на 10.03.1990г.
В първоинстанционното производство е допуснат и разпитан един
свидетел на ответната страна, досежно направеното възражение за произход
на средствата, с които са закупени процесните недв. имоти от А. П. и К.Д.:
свид. П. П. П., без родство със страните. Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетеля, но намира, че същите са ирелевантни, както досежно
направеното възражение, от ответниците, така и досежно оспорените от
ответниците обстоятелства, на които е основан предявения главен иск.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба на Л. Б. П. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на К. П. Д. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
8
Съгл. разп. на чл.135 ал.1 предл. първо от ЗЗД кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.
Предмет на конститутивния Павлов иск е материалното потестативно
право на кредитора за обявяване на относително недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда. При успешното провеждане на
Павловия иск активът се реституира в патримониума на длъжника и
кредиторът получава възможност да се удовлетвори от него по реда на
изпълнителното производство.
Фактическият състав на иска по чл.135 ал.1 предл. първо от ЗЗД
включва наличието на няколко кумулативно дадени обективни и субективни
предпоставки: 1) валидно възникнало задължение; 2) задължението да е
възникнало преди извършване на увреждащото действие (с изключение на
хипотезата по чл.135 ал.3 ЗЗД); 3) увреждащо действие на длъжника, с което
той ефективно намалява актива на своето имущество, увеличава неговия
пасив или само затруднява удовлетворяването на кредитора. Увреждането
представлява обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на
длъжника, нито от преценката на кредитора и 4) знание за увреждането –
субективна предпоставка.
За да бъде успешно проведен Павловият иск следва да бъдат
изпълнени кумулативно всички посочени по-горе предпоставки. Липсата на
коя и да е от тях води до неоснователност на иска.
Павловият иск има облигационен характер и няма вещноправно
действие. Решението, с което се уважава този иск не създава вещни права за
ищеца, т.е при прогласяване на дадена сделка за относително недействителна
ищецът - кредитор не получава вещни права върху чуждата вещ, а само
привилегированото право да се удовлетвори при принудителното изпълнение
върху чуждата вещ. Следва де се отбележи, че кредиторът придобива
правото да удовлетвори само вземането си, което е било предмет на
Павловия иск, по който е постановено решението и само до размера на това
вземане, независимо от обстоятелството колко на брой и до какъв размер
вземания има същия кредитор спрямо същия длъжник.
Или недействителността на увреждащата сделка, предмет на иска по
9
чл.135 ал.1 от ЗЗД е относителна както в субективен, така и в обективен
смисъл- тя ползва само кредитора, който е упражнил потестативното си право
по отменителния иск, а не всички кредитори на длъжника и то само до
размера на вземането му, което е заявил и което е доказал, че го легитимира
като кредитор. По отношение на останалите кредитори на длъжника, както и
за други вземания на кредитора към същия длъжник, които не са въведени
като предмет на Павловия иск, сделката е действителна.
По принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда
на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с
иск за вземането). Той може да приеме обратното само, ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на
паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на
вземането на кредитора - т.е. установяване наличието на действително
вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД /обстоятелството, че успешното провеждане на иска за
вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск,
само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка
на обусловеност. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира
върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с
права по чл. 135 ЗЗД (каквото възражение е наведено и от двамата
жалбоподатели още с отговора на исковата молба и е поддържано и във
въззивните им жалби), респективно върху основателността на предявения
иск.
В настоящия случай, съдът приема, че ищецът обосновава качеството
си на кредитор на ответника К. П. Д. въз основа на сключения договор за
банков кредит на 16.07.2008 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Д.
10
Къмпани“ ЕООД – кредитополучател и К. П. Д. – солидарен длъжник, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 1 000 000 евро.
В хода на първоинстанционното производство е прието като писмено
доказателство по делото решение № 1526/18.07.2018 г. по т.д. № 8514/2016 г.
по описа на СГС, VI-22, влязло в законна сила на 03.10.2018 г., с което е
признато за установено по предявен от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
срещу „Д. Къмпани“ ЕООД и К. П. Д. иск с правно основание чл. 124, ал.1
във връзка с чл. 422 от ГПК, че „Д. Къмпани“ ЕООД и К. П. Д. дължат
солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 200000 евро –
главница, представляваща неизплатена част от главницата по договор за
банков кредит от 16.07.2008 г., ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до
изплащане на вземането, за която сума срещу „Д. Къмпани“ ЕООД и К. П. Д.
и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 20.01.2016 г. по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа
на РС – гр. Варна, ГО, 16 състав.
Следва да се съобрази постановеното в т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г.
по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, а именно - наличието на паралелен
процес, който има за предмет установяване наличието на действително
вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД. Доколкото с посоченото, влязло в законна сила решение
е установено, че въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство К. П. Д. дължи солидарно с „Д. Къмпани“ ЕООД сумата от
200 000 евро, съставляваща главница по договора за банков кредит от
16.07.2008 г. на ищеца, то следва да се приеме за доказано и качеството
кредитор на ищеца в настоящия процес.
Предвид изложеното, изцяло неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателите досежно правната фигура на К. П. Д. като поръчител по
договора за банков кредит, т.к. това обстоятелство е било предмет на
доказване в производството по установяване наличието на действително
вземане.
Досежно субективният елемент от ФС на Павловия иск: знание за
увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно
осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на
11
кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според практиката на
ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от
съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено, поради
което субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че
има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат
правата на кредитора.
Със сключване на договорите за дарение ответникът К.Д. е извършил
действие, което е увреждащо по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Това е така,
тъй като сделките са безвъзмездни и съответно намаляват имуществото, към
което кредиторът може да насочи изпълнение при липсата на доброволно
изпълнение. С извършеното отчуждаване на имот от патримониума на
длъжника, имуществото служещо за обезпечение на кредитора е намалено,
поради което разпоредителното действие го уврежда, без значение дали
вземането му е обезпечено с друго имущество (в този смисъл Решение №
407/29.12.2014 г. по гр.д. № 23001/2014 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др.)
Към датата на процесните дарствени разпоредителни сделки ответникът
К.Д. е знаел, че банката - ищец е негов кредитор, тъй като задълженията му не
са били погасени. По отношение знанието на длъжника за увреждащото
действие, като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът
намира същото за доказано от ищеца.
Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното
действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото
действие е възмездно има изискване за знание на третото лице, съдоговорител
на длъжника. Ако увреждащото действие е безвъзмездно знанието на третото
лице, съдоговорител на длъжника е без значение за правото по чл. 135, ал. 1
ЗЗД.
В настоящия случай са извършени две безвъзмездни сделки, поради
което знанието у третото лице за увреждане на кредитора не е предпоставка
за уважаването на предявените искове. Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е установено, че към момента на сключване на
договорите за дарение ответникът Д. е знаел за съществуване на
задължението си. Той от една страна е представлявал дружеството –
кредитополучател, а от друга страна е подписал договора за кредит и като
12
солидарен длъжник. Към договора за кредит са сключени и анекси,
подписани от ответника, както в качеството му на управител на „Д. Къмпани“
ЕООД и като обезпечаващ чуждо задължение. В хода на процеса липсва
оспорване от страна ответника относно автентичността на подписаните
документи. Доколкото договорите за дарение са безвъзмездни сделки, то
знанието на увреждането на кредитора от приобретателя на имотите –
ответницата Л.П. е без правно значение.
По възражението за личния произход на средствата, с които са
придобити по време на брака между К.Д. и А. П. процесните недвижими
имоти: същото е направено с отговора на исковата молба и от двамата
ответници, поддържа се и във въззивните жалби.
Настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователно
възражението на жалбоподателите за липса на съвместен принос при
придобиване на недвижимите имоти от ответника К.Д. и неговата съпруга. В
случая не е спорно между страните, че процесните имоти са придобити по
време на брака сключен между К. П. Д. и А. К. П. в режим на съпружеска
имуществена общност, а това обстоятелство се доказва и от представеното
удостоверение за родствени връзки.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК съпружеска имуществена общност са само
вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат
на съвместен принос. Ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг
е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим
имот/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са
даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се
установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори
предположението за съвместен принос.
Доколкото се отнася до оборване на презумпция, то същото може да се
осъществи само по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск по
чл. 21, ал. 4 СК от съпруга, който претендира да е изключителен собственик
на недвижимите имоти. Важно е да се отбележи, че законодателят изрично е
предвидил процесуален ред, по който е допустимо да се упражни правото на
иск за липса на съвместен принос при придобиване на недвижим имот по
време на брака, поради което не е допустимо инцидентно упражняване на
това право в хода на друго производство чрез възражение на единия от
13
съпрузите.
Именно поради изложеното събраните в първата инстанция свидетелски
показания са иревентни.
По възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на
исковете по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, наведено с отговорите на исковата молба и
поддържано във въззивните жалби: това възражение е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишен срок се погасяват всички вземания
(права), за които не е предвиден друг срок.
Моментът, от който възниква правото на кредитора да предяви
специалния отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД, е датата, на която е
извършено увреждащото действие или в конкретния случай това е датата, на
която са сключени процесните договори за дарение – 11.06.2013г. и
17.06.2013 г. От тези дати започва течението на петгодишната погасителна
давност.
Искът, по който е образувано настоящото производство, е предявен
пред Софийски градски съд на 08.06.2018 г., т.е. преди изтичане на
погасителната петгодишна давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно осн. чл.135 ал.1 от ЗЗД
е основателен и доказан. Първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на
заявената искова претенция.
По наведените с въззивната жалба оплаквания: предвид изложеното
по-горе същите неоснователни и недоказани.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и предвид представения списък на разноските: 150
лв., юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2774 от 04.05.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7718/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО,
18-ти с-в.
ОСЪЖДА К. П. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***,
вх. Г, ет. 1, ап. 47 и Л. Б. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, бул. „***“
№ ***, ет. 2, ап. 4 да заплатят на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“ ЕАД с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 общо сумата
от 150лв. ( сто и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15