РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10409 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата К.Й.Д. твърди, че на
21.09.2016 г., около 16.30 часа, в с. Цървеняно, пострадала при ПТП като пътник
на задната седалка в лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио – Хечбек“, с рег.
№ *******, управляван от М.К.. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП и
претърпените от нея неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, имал водачът на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 250“ ТД, рег. № *******,
който при несъобразена с пътните условия / дъжд/ скорост, загубил управление
над автомобил и реализирал удар с МПС, в което пътувала ищцата. Сочи, че със споразумение,
одобрено от съда на 11.05.2017 г. по н.о.х.д.№ 552/2017 г. по описа на РС –
Кюстендил, вината и противоправността на
деянието на водача Д.В.М., били признати по задължителен по смисъла на чл. 300 ГПК начин. Гражданската отговорност на водача М. била застрахована при
ответника „ЗД „Е.“ АД, по застрахователна полица BG/07/116001057012,
валидна към датата на ПТП – 21.09.2016г. Ищцата Д. излага, че ответното
застрахователно дружество й е изплатило извънсъдебно обезщетение в размер на
10 000 лева, като счита, че тази сума не е обезвредила в пълен размер
болките и страданията, които претърпяла вследствие на горното ПТП, поради което
предявява настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди „ЗД „Е.“ АД да й заплати сумата от 45 000 лева – частичен иск от
обща претенция в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 45 000 лева, считано от датата на ПТП
– 21.09.2016 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски
за настоящото производство.
Ответникът „ЗД „Е.“ АД не оспорва
с оглед на споразумението по н.о.х.д.№ 552/2017 г. по описа на РС – Кюстендил
деянието, противоправността и вината на водача М., както и че ищцата е
претърпяла посочената в споразумението средна телесна повреда – трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник вследствие фрактура на лакътната кост на
лявата предмишница. Не оспорва и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, както и че на ищцата К.Д. е било изплатено
извънсъдебно по нейна претенция пред застрахователя сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от
21.09.2016 г. Оспорва твърдението, че ищцата не се е възстановила от
уврежданията; че е отсъствала от работа за период от 6 месеца; че е следвало да
бъде устроена на по – лека работа, тъй като след ПТП вече не можела да
изпълнява предишната си трудова функция; както и че е претърпяла емоционален
шок. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, за която твърди, от една страна, че е пътувала без поставен
обезопасителен колан, а от друга, че не е положила дължимата грижа за своето
здравословно състояние и поради това продължава да търпи болки и страдания. Оспорва
иска по размер. Счита, че изплатеното обезщетение от 10 000 лева изцяло
репарира вредите, които К.Д. е претърпяла. Оспорва претенцията за законна
лихва. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевантния
закон установи следното от фактическа и
правна страна:
На първо място следва да се
отбележи, че така предявените искове са допустими съгласно изискванията на чл.
498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / вр с чл. 380 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./. Увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция, която процесуална предпоставка в настоящият случай безспорно
е налице , видно от молба, вх. № РК014-23394 от 22.11.2016 г., изходяща от
ищцата К.Й.Д.. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. На следващо
място съгласно възприетото в мотивната част на Тълкувателно Решение № 1 от 30.01.2017
г. по тълк.дело № 1 от 2016 г. на ОСГТК на ВКС, при постигнато споразумение
между пострадалия и застрахователят на гражданската отговорност на делинквента,
в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за претърпените в следствие
на конкретното ПТП вреди и при плащане на договорената сума, увреденото лице няма основание да търси
репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по
чл. 45 и сл. от ЗЗД. В процесния случай между ответното застрахователно
дружество и ищцата Д. не е спорно, че на пострадалата К.Й.Д. е определено и
изплатено извънсъдебно обезщетение в размер на 10 000 лева за
неимуществените вреди от ПТП, настъпило на 21.09.2016 г. Независимо от това,
правото на обезвреда на ищцата не е погасено, тъй като същата в две молби,
представени и по настоящото дело/ л. 33
и л.36 / изрично е заявила, че не желае
да сключи споразумение. Изявеното в тези молби и предявяването на настоящата
искова претенция сочат, че отношенията между пострадалата по повод на осъществения
застрахователен риск / ПТП/ и функционално отговарящия застраховател не са окончателно уредени по извънсъдебен ред и
процесните обективно съединени частични искове подлежат на разглеждане по
същество.
Като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните, по реда чл. 146 ГПК, са отделени
следните, релевантни за спора обстоятелства /елементи от фактическия състав на
деликта/ – настъпилото на 21.09.2016 г. ПТП /деянието/, неговата
противоправност, вината на делинквента Д.М. и част от неимуществените вреди, изразили се в
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник вследствие фрактура на лакътната кост на
лявата предмишница, както и пряката им причинна връзка с транспортното
произшествие от 21.09.2016 г. Сочените
елементи се установяват и от надлежните писмени доказателства по делото, и в
частност – споразумение по чл. 383 НПК, което има последиците на влязла в сила
присъда. При това положение по аргумент от чл. 300 ГПК споразумението е
задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието
относно осъществяването му, неговата противоправност, вината и авторството.
Когато вредите са съставомерна последица на деянието, както е и в процесния
случай, те също са обхванати от доказателствената сила на споразумението в
наказателното производство. Видно от текста на одобреното от РС – Кюстендил
споразумение с протоколно определение от 11.05.2017 г. / влязло в сила на
сочената дата, предвид че не подлежи на обжалване и протест/; подсъдимият Д.В.М.,
се е признал за виновен за това, че на 21.09.2016 г. в с. Цървеняно, област
Кюстендил, на първокласен път – I – 6, при километър
36+050 в посока от гр. София към гр. Кюстендил, при управление на МПС- лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц250ТД“, с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал, чл. 20, ал. 2 ЗДвП – при избиране на
скоростта на движение не е съобразил с атмосферните условия – облачно и влажно
време, с релефа на местността – планинско – гориста местност с множество завои
и наклон на пътя от 5 градуса и със състоянието на пътя – мокро и хлъзгаво
пътно платно, и не е направил всичко възможно да намали скоростта и да спре,
във всички случаи когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост
е причинил телесна повреда на повече от едно лице, включително е посочена и
ищцата К.Й.Д., за която в одобреното от наказателния съд споразумение, е отразено,
че е претърпяла вследствие на описаното по – горе поведение на подсъдимия водач Д.В.М., средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен
крайник вследствие фрактура на лакътната
кост на лявата предмишница.
Ответникът „ЗД „Е.“ АД не
оспорва, че е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения пряк
иск по чл. 432 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./, в качеството си на застраховател
на гражданската отговорност на водача Д.В.М.. Съществуващото към датата на ПТП
– 21.09.2016 г., валидно застрахователно правоотношение, е възникнало по силата
на застрахователна полица № BG/07/116001057012,
с начална дата на покритие 12.04.2016 г. Соченото обстоятелство се установява и
от приетата по делото Справка от базата данни към Информационен център към
Гаранционен фонд на л. 29 от делото.
Предвид изложеното, спорни между
страните в настоящото производство са останали твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, извън фрактурата на
лакътната кост, пряката им причинна зависимост от процесното ПТП, размера на дължимото
обезщетение, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
наведено от ответника.
За установяване на твърдените
болки и страдания и причинно – следствената връзка, по делото е изслушана
съдебно - медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, а
съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според СМЕ, която експертиза е работила с представената
по делото медицинска документация, поради което съдът не я обсъжда отделно, ищцата
К.Д. е претърпяла в пряка причинна връзка с процесното ПТП доказаната вече
диафизарна фрактура на лявата лакътна кост и кръвонасядане на лявата предмишница.
Тази телесна повреда е довела според вещото лице до трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за период от 6 месеца, като този извод вещото
лице е основало на приетите като писмени доказателства болнични листи ( л. 67 –
л. 72). В тази връзка уточнява, че по принцип периода на възстановяване от
такава травма е от 45 до 60 дни. На ищцата е била оказана спешна медицинска
помощ в МБАЛ – гр. Кюстендил, където е установено счупването след извършено
рентгеново изследване. Лечението било консервативно – с поставена гипсова
имобилизация. В амбулаторен лист № 001140 от 01.11.2016 г. на д-р Д.П. /
психиатър / било отразено, че ищцата К.Д. е налице остра стресова реакция /
диагноза по МКБ F43.O/, с отразена
предписана медикаментозна терапия. Вещото лице не е коментирало тази диагноза
предвид това, че е със специалност ортопед – травматолог, а не психиатрия. На следващо място СМЕ установява, че през
периода от 6 месеца, ищцата е търпяла болки и страдания, които са били най –
интензивни през първите 2 месеца и около 2 – 3 седмици в началото на проведена
рехабилитация. Извън тези периоди К.Д. е търпяла само спорадично проявяващи се
болки при преумора на лявата ръка и при рязка промяна на времето, както и при
студено и влажно време. През тези периоди ищцата е ползвала различни по вид
седативни и обезболяващи средства, предписани от лекуващите лекари. Наред с
описаните болки и страдания, през първите
3 месеца, според СМЕ, К.Д. не можела да си служи пълноценно с лявата
ръка и да се самообслужва с нея. Вещото лице счита, че тъй като ищцата работела
като шивачка болничният й отпуск бил толкова дълъг. Към настоящият момент
общото състояние на пострадалата вече
било стабилизирано – счупената лакътна кост била зараснала окончателно и
липсвали данни при ищцата да са настъпили някакви негативни последствия или
усложнения от претърпяната фрактура. СМЕ приема, че ищцата К.Д. е възстановена
напълно, единствено за в бъдеще при рязка промяна на времето може да търпи
спорадични / единични/ болки в зоната на
фрактурата, които обаче бързо отшумявали при употреба на аналгетици. Вещото
лице е стигнало до извод, че ищцата е лекувана по правилата на добрата
медицинска практика и при такива фрактури като нейната след имобилизацията /гипсова
превръзка / се изисквали само прегледи, за да се контролира
възстановителния костен процес. Относно
въпроса била ли е ищцата с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП,
вещото лице излага, като краен извод, че уврежданията й са получени при
свободно движение на крайниците, каквото същите имат независимо от поставен
инерционен колан. Т.е. независимо дали е била с колан или не, процесното
счупване е щяло да настъпи, тъй като обезопасителните колани не предпазват от такива травми. До същият
извод е стигнало и вещото лице по САТЕ / съдебна – автотехническа експертиза/.
Заключението на САТЕ също не е оспорено от страните и съдът възприема
като безпристрастно, компетентно и
пълно. Според вещото лице по САТЕ автомобилите „Рено“, „Клио“, в какъвто е
пътувала и ищцата К.Д. като пътник, са оборудвани заводски с обезопасителни
колани – триточкови на предните седалки и на задните външни седалки в ляво и в
дясно. По средата, където се е возела и ищцата, коланът бил двуточков. Според
установения от САТЕ механизъм на ПТП, при удара телата на всички пътуващи в лек
автомобил „Рено“ са политнали напред, а от придобитата ротация и наляво. Вещото
лице е обосновало, че дори и с поставен предпазен колан – двуточков, пострадалата
ищца можело с глава да достигне до облегалката на водача, а крайниците още по – лесно могат да достигнат до
облегалките на предните седалки, тъй като двуточковия предпазен колан се
фиксира само над бедрата. Предвид двете заключения - на СМЕ и на САТЕ, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата К.Д., е неоснователно. Не се доказа по делото по категоричен и безспорен
начин, че пострадалата обективно е допринесла, улеснила или способствала с
поведението си настъпването на вредите, наред с поведението на прекият им
причинител – застрахованият при ответника водач М..
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.М.С. и
С.Г.А.. Свидетелката С.С., която също е била пътник в лек автомобил „Рено“ и е
пострадала от ПТП, излага, че К. седяла по средата на задната седалка. След ПТП
била със счупена лява ръка. Според С., К. била в гипс 6 месеца – видяла лично,
че ръката на К. била гипсирана от пръстите до рамото. След ПТП не можела да се
обслужва сама и тъй като имала две деца, майката на ищцата се налагало да й
помага за готвене, пране и др. Свидетелката С.С. сочи и че с ищцата работят на
едно и също място и след като била 6 месеца в болнични работодателят й я
преместил на по – лека работа. Излага и че след ПТП ищцата се променила - станала по уплашена и изнервена, страхувала
се да пътува с лек автомобил. Съдът дава вяра на тези показания и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са непосредствени и не се
опровергават от останалия доказателствен материал, извън тази част от показанията, касаеща периода, през който ищцата
е носела гипс, както и относно преместването й на по – лека работа заради
претърпяната травма на ръката. Вещото лице по СМЕ заяви при изслушването си по
реда на чл. 200 ГПК, че няма как ищцата да е била с гипс 6 месеца, тъй като не
е виждал в своята практика лакътна кост да зараства за 6 месеца. Сочи, че
ищцата е носила гипс 2 месеца и половина. Що се отнася до твърденията за
трудоустрояване на ищцата, то същите подлежат на установяване документално – с
писмени доказателства, изходящи от работодателя й, каквито по делото не са
ангажирани от К.Д., на която е указано, че носи доказателствената тежест за
установяване на сочените обстоятелства. Другият свидетел С.А.също установява,
че ищцата била с гипс 6 месеца – от рамото до пръстите. Оплаквала се от болки.
Майката на К.Д. й помагала първоначално, тъй като ищцата имала две деца и не
можела да се обслужва сама. Свидетелката излага, че тя самата е помагала на
ищцата в пазаруването. След ПТП К. била притеснена, имало напрежение по
отношение на децата й – крещяла им, а преди не го правела. Избягвала да се вози
в кола, тъй като изпитвала ужас. Съдът не кредитира и тези показания в частта
относно времетраенето на гипсовата имобилизация при ищцата и трудоустрояването
й, поради изложените по – горе съображения.
От представен и приет по делото
медицински документ - амбулаторен лист № 001140 от 01.11.2016 г. на д-р Д.П. /
психиатър / е видно, че близо месец и 10 дни след процесното ПТП на ищцата К.Д.
е поставена диагноза остра стресова
реакция / по МКБ F43.O/, с
отразена в документа предписана
медикаментозна терапия. По данни от отразената анамнеза оплакванията на К.Д. се
появили след преживяното ПТП от 21.09.2016 г., поради което съдът приема за
доказани твърденията в исковата молба за преживян емоционален стрес от ПТП,
който продължава и към настоящия момент, предвид изнесеното от свидетелите за
страховете на ищцата да пътува с лек автомобил, както и с оглед на житейската презумпция, че обичайно
преживяването на тежко транспортно произшествие причинява на пострадалите стрес
и негативни емоционални преживявания.
Съобразно с кредитираната
доказателствена съвкупност / описана подробно по – горе/, настоящият състав на
съда приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта,
включително неимуществените вреди и пряката им причинна зависимост с процесното
ПТП, поради което съдът следва да определи обезщетение по справедливост – на
основание чл. 52 ЗЗД. Същото след преценка на конкретно установените по делото
обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, възлиза на сумата от 18 000 лева, до която сума
съдът достигна като съобрази, че: ищцата Д. е претърпяла едно травматично
увреждане – дифизиарна фрактура на лявата лакътна кост; не била
хоспитализирана; поставена й била единствено гипсова имобилизация; възстановила
се е от травмата за период от 6 месеца, през които е била в болничен отпуск;
търпяла е интензивни болки и страдания през първите 2 месеца, а към настоящия
момент е напълно възстановена. Същевременно се установи и че не е могла да се обслужва сама
първоначално и да изпълнява домакинските си задължения, поради което е получавала
помощ от майка си и свидетелката С.А.за пазаруването; преживяла е остра
стресова реакция, която не е отзвучала и
към настоящия момент, предвид страха й да се вози в автомобил, а за в
бъдеще би могло при рязка смяна на времето да получава спорадични болки, които
ще отшумяват, но след употреба на аналгетици. Съдът преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, като
нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът взема предвид само относно възможния максимален размер
на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Така официалните
средностатистическите данни на НСИ за 2016 г., за едно лице показват
годишен паричен доход на лице от 5105 лв., а за 2015 г. – доходът е бил
4886 лв., следователно е налице тенденция в подобряване на икономическите
показатели и стандарта на живот, като
нараства и минималната работна заплата – същата за 2016 г. е в размер на
420 лв./ ПМС № 375/28.12.2015 г./, а през 2015 г. МРЗ е повишавана 2 пъти и е в
размер на 380 лв./ ПМС № 139/04.06.2015 г./. От така определеното обезщетение
следва да се приспадне платеното извънсъдебно от ответника в размер на
10 000 лева, предвид на което предявеният
частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ е основателен и доказан до размера на
сумата от 8 000 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 45 000 лева – частичен иск от
сума в общ размер на 100 000 лева, следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид частичната основателност на главния частичен иск на уважаване
подлежи и акцесорната претенция за законна лихва, която се присъжда върху
уважената главница от 8 000 лева, считано
от датата, на която виновният водач е уведомил ответното застрахователно
дружество за процесното ПТП – 27.09.2016
г. /Уведомление на л. 96 от делото, изходящо от Д.В.М./, тъй като това е по
– ранната дата, от тази на която ищцата е заявила претенция за обезвреда пред
„ЗД „Е.“ АД / молба на л. 30 от 22.11.2016 г./- аргумент от чл. 429, ал. 3 КЗ/
в сила от 01.01.2016 г./ За периода от 21.09.2016 г. до 26.09.2016 г.
включително, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователна.
По
разноските:
Ищцата
на основание чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК е освободена от заплащане на държавна такса
и разноски по делото, като е заявила претенция за репариране на сторени в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
заявил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар в размер на
3760 лв./ договор за правна защита и съдействие на л. 72/, което е основателно
предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на многобройна, в
това число и задължителна съдебна практика по приложението на релевантните за
спора правни норми, както и с оглед на обстоятелството, че възнаграждението е
заплатено на адвокат С., който е преупълномощил мл.адвокат В.Ч. и адвокат С.А.,
които са се е явявали и в открити съдебни заседания. Ето защо усилията по
защитата не съответстват на претендираният адвокатски хонорар – същият следва
да бъде редуциран до размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизайки
на сумата от 1880 лв., която на основание чл. 78, ал.1 ГПК/ съразмерно на
уважената част от иска/ възлиза на 334,22
лева.
Ответникът „ЗД „Е.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за депозити за вещи лица по
СМЕ, САТЕ, свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в общ размер на 509,78 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „ЗД „Е.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд, следните суми:
320,00 лева – държавна такса върху уважената част от иска и 26,67 лева – депозит за вещо лице по
СМЕ.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „ Е.“
АД, ЕИК *******,
да
заплати на К.Й.Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 8000
лева / осем хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 21.09.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2016г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ,
предявените като частични искове по чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата от 8000 лв.
до пълния предявен размер от 45 000 лв. – частичен иск от сума в общ
размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената
главница, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 21.09.2016 г. до
26.09.2016 г./включително/, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на К.Й.Д., ЕГН **********,
сумата от 334,22 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Й.Д.,
ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК *******, сумата от 509,78 лева – разноски за депозити за вещи лица по
СМЕ, САТЕ, свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 320,00 лева - държавна
такса за уважената част от иска, и
сумата от 26,67 лева – депозит за вещо лице по СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: