Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

№

гр.  Хасково 23.07.2010 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд………………...…………………………… в открито

заседание  на двадесет и трети юни….……………………….…………………...

две хиляди и десета  година…………..……….………………………...в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОШКА  ИВАНОВА

 

при секретаря  Ж.М.…..……….…..…………и в присъствието на

прокурора ……………………..………….……….………………. .като разгледа

докладваното от съдия   И В А Н О В А ……….………гр.д.№..…154…......….

по описа за 2005  год., взе предвид следното:

 

                  

                                                                  Предявени са два иска в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД  за суми в размер на 2 838  лева и съответно – на  22 165 лева, втория от които предявен като частичен.

                                                                  ИЩЕЦЪТ –  Л.К.Щ.  твърди, че с ответника А. сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот за сумата от 2 838 000 неденоминирани лева. Имота бил закупен от ответника по реда на чл.35 от ЗППДОбП /отм./ за сумата от 2 687 869 неденоминирани лева. Поради това, че към момента на сключване на договора, ответника не разполагал с необходимите парични средства, постигнали договореност, по силата на която ищеца поел задължение да му осигури нужните средства, а ответника да му продаде имота след изтичане на предвидения в приватизационния договор пет годишен срок. В изпълнение на тази договореност на 14.06.1996 год. сключили два договора – предварителен договор за покупко - продажба на имота и договор за заем, по силата на който ищеца предал на ответника  2 838 000 неденоминирани лева за изплащане на покупната цена по приватизационната сделка. В изпълнение на двете сделки, ответника му предоставил ползуването върху имота, но впоследствие предявил срещу него иск по чл.108 от ЗС, приключило с влязло в законна сила решение, с което ревандикационния иск бил отхвърлен. Наред с това, ответника предявил и иск за разваляне на предварителния договор. С оглед на изложеното моли за решение, с което съда да обяви предварителния договор за окончателен. Наред с това при условията на евентуалност е предявен иск за връщане на дадената по договора за заем сума в размер на 2 838 деноминирани лева и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 22 165 деноминирани лева, предявен като частичен от пълния размер на вземането, заявено за сумата от 45 000 лева. Претендира и за присъждане на законна лихва и на деловодни разноски.

                                               ОТВЕТНИКЪТ – А.М.А. – оспорва иска.

                                               ОТВЕТНИЦАТА – М.Х.А. – не взема становище по иска.

                                               Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                               На 07.06.1996 год. между Министерство на териториалното развитие и строителство, в качеството на орган по чл.3 от ЗППДОбП /отм./  и ответника А. е сключен договор за продажба на „Склад за ел.материали”, обособена част от „Комстромат” ЕООД – Хасково по реда на чл.35 от ЗППДОбП за сума в размер на 2 687 869 неденоминирани лева, от която 283 800 лева, платима в срок до 22.06.1996 год, а останалите – в срок до шест години.

                                               С нотариален акт № 52 от 22.01.1998 год. ответника е признат за собственик на описания по-горе недвижим имот.

                                               На 14.06.1996 год. между ищеца и ответника А. е сключен предварителен договор за продажба на недвижимия имот, закупен от последния с цитирания по-горе приватизационен договор, за сума от 2 838 000 неденоминирани лева, за която сума е посочено, че е изплатена в брой от ищеца, в качеството му на купувач на ответника – продавач, при сключване на договора – т.1, предложение – последно от предварителния договор. В т.3 от същия е посочено, че владението на имота се предава в деня на подписване на договора.

                                               На същия ден – 14.06.1996 год. е сключен и договор за заем, по силата на който ищеца в качеството си на заемодател е предал на ответника А. – заемополучател сума в размер на 2 838 000 неденоминирани лева с ежемесечна лихва от 300 %. В чл.1 от договора е посочено, че сумата е предназначена за изплащане на обекта – предмет на приватизационния договор, за който е договорено да се ползува от ищеца без да заплаща месечни вноски, освен консумативните разходи. В чл.5 от заемния договор е отбелязано, че ответника има право да получи сумата и да я ползува за погасяване на вноските по приватизационния договор. В общите разпоредби към договора е записано, че „сумата е изплатена и не подлежи на допълнителен коментар”. От страна на ответника бе направено оспорване на заемния договор, като в откритото на основание чл.154 от ГПК /отм./ производство бе назначена графологична експертиза, от представеното по която заключение се установява, че подписа на заемател върху договор от 14.06.1996 год. не е положен от ответника А.. Поради това, че ответника оспори заключението, представено по едноличната експертиза, по делото бе назначена тройна графологическа експертиза, от изготвеното по която заключение се установи, че подписа върху заемния договор е изпълнен от ответника А.. В тази насока е и заключението, представено по допуснатата по искане на последния петорна графологическа експертиза. От заключението на вещото лице К., изготвено по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че мораторната лихва върху главница от 2 838 лева възлиза на 7 259.89 лева, определена за периода от 14.06.1996 год. до 05.02.2003 год. Размера на обезщетението за забава за същия период и същата главница, но на база договорените 300 % лихва, е определен от вещото лице на 678 849.60 лева.

                                               Вземанията, предмет на двата иска, разглеждани в настоящото производство са били заявени с насрещен иск, предявен по гр.д. № 1118 / 2002 год. по описа на Районен съд – Хасково, образувано по искова молба на А.А. и М.А. против Л.Щ. за разваляне на предварителния договор от 14.06.1996 год., производството по отношение на който иск е прекратено, поради недопустимост на претенцията по чл.87 от ЗЗД, като същото е продължило по предявения  иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, заявен с насрещната искова молба. С влязло в законна сила решение, предявения с насрещния иск от Щ. против А. иск за обявяване на предварителния договор от 14.06.1996 год. за окончателен е отхвърлен, поради което съда в настоящото производство дължи произнасяне по предявените с насрещния иск като евентуални искове по чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, изпратени по подсъдност на Окръжен съд – Хасково след отделянето им от иска, предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

                                               При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира иска, предявен на основание чл.79, вр. чл.240 от ЗЗД за неоснователен, по следните съображения: Безспорно по делото е, че на 14.06.1996 год. страните по делото са сключили договор, именуван от тях като такъв за заем. Изхождайки от съдържанието на същия обаче, съдът приема, че цитирания договор не съдържа белезите, необходими за да бъде определен като договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД, предвид липсата на договореност, задължаваща ответника да върне сумата. Действително, договора за заем за потребление е реален договор, но това означава единствено и само, че същия се счита сключен в момента на даване на вещта. Безспорно в тази насока се установи, че приетия като писмено доказателство договор за заем е подписан от ответника – данна, която съда възприема от заключенията, представени по допуснатите и назначени тройна и петорна графологически експертизи, които опровергават заключението по назначената еднолична графологична експертиза, което съда не цени, поради това, че не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Но, за валидното възникване на заемното правоотношение е необходимо реалното предаване на вещта да бъде предшествувано от постигнато от страните съгласие по неговите основни клаузи, характеризиращи съглашението като договор за заем, в това число и задължение на заемателя да върне на заемодателя предадените му от последния пари. В цитирания по го-горе договор клауза в тази насока липсва. Нещо повече, не само, че не е уговорено задължение на заемателя да върне получената сума, но изрично в тази насока страните са постигнали договореност, че срещу получената сума, заемодателя има право за ползува безвъзмездно имота, собственост на заемателя, единственото поето от който задължение е да прехвърли впоследствие на заемодателя правото на собственост върху този имот. Наличието на тези клаузи и липсата на такава за връщане на дадената сума, определят сключения между страните договор като такъв за наем.

                                      Освен изложените по-горе съображения за неоснователност на иска по чл.240 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че договора от 14.06.1996 год., на неизпълнението на който ищеца основава претенцията си, не съдържа необходимото съдържание, за да бъде определен като договор за заем, следва да се посочи и това, че от съдържанието на същия не може да се направи еднозначен извод за това, че посочената в него сума е била дадена от заемодателя – ищец на заемателя – ответник. В тази насока съдът изхожда от текстовите противоречия в чл.1, където е използван израза - „ заемодателя предава на заемателя сумата от..”, в чл.5 – „заемателя има право за получи сумата по чл.1 …” и в общите разпоредби – „сумата е изплатена и не подлежи на допълнителен коментар”. Това несъответствие на използваните в договора изрази, сочи на недоказаност на твърдението на ищеца, че е предал на ответника посочената в договора сума. В подкрепа на това  обстоятелството следва да се отбележи, че на същия ден между същите страни е сключен и предварителен договор за продажба на недвижим имот, съгласно визираните в който клаузи ищеца е следвало да заплати на ответника сума в размер на 2 838 000 неденоминирани лева, което само по себе си обезмисля сключването на договора за заем, с оглед на това, че с получаване на сумата по предварителния договор за ответника, в качеството му на продавач не е била налице необходимост от повторното й получаване, макар и на друго основание. От друга страна, би могло да се приеме и това, че договора, именуван от страните като такъв за заем, имащ за предмет предаване на определена вещ /пари/, е бил сключен в изпълнение на задължението на ищеца да заплати на ответника договорената в предварителния договор покупна цена, с оглед  липсата на изрична клауза за връщане на заема. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че в договора за заем е посочено, че сумата е предназначена да послужи за закупуване на имота по приватизационната сделка, цената по която обаче е изплатена от купувача – ответник по иска отчасти с ценни книжа, отчасти – с заем, предоставен му от трето на спора лице – данни, в каквато насока съда цени сертификат № 0527256  и авизо по платежно нареждане – листове 13 и 14 от гр.д. № 195 / 1998 год. по описа на Районен съд – Хасково, ведно с намиращите се на листове – 33,34 и 35 от същото дело документи – писмо, вносна бележка и нареждане разписка – данни, явяващи се в подкрепа на изложеното по-горе, че сумата по договор за заем не е била получена от ответника, от страна на който липсва изявление за връщането й.

                                               С оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявения на основание чл.240 от ЗЗД иск за сума в размер на 2 838 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен, предвид липсата на доказателства, установяващи вземане на ищеца по договор за заем. Като неоснователен следва да се отхвърли и иска по чл.86 от ЗЗД, предвид неговия подчинен характер на иска за заплащане на главницата.

                                               Мотивиран така, съдът

 

 

         Р                          Е                          Ш                         И

 

 

                                               ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.К.Щ., ЕГН ********** *** против А.М.А., ЕГН ********** и М.Х.А., ЕГН **********,***  И С К О В Е за сума в размер на 2 838 /две хиляди осемстотин тридесет и осем/ лева – претендирана като дължима по договор за заем от 14.06.1996 год. и за сума в размер на 22 165 /двадесет и две хиляди сто шестдесет и пет/ лева – мораторна лихва за периода от 14.06.1996 год. до завеждане на иска, предявен като частичен от пълния размер на 45 000 лева, ведно с претенциите за присъждане на законна лихва и на деловодни разноски.

                                               ОСЪЖДА Л.К.Щ., ЕГН ********** ***  да заплати на А.М.А., ЕГН ********** И М.Х.А., ЕГН **********,***  направените по делото разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.

                                               Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: