№ 908
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100503215 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 06488/28.01.2022 г. на Л.А. Н. – длъжник
по изпълнително дело № 20138510401316 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в съобщение с изх. № 82140/08.11.2021 г.
Жалбоподателят навежда довод за неправилност на обжалвания акт. С
жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания отказ, като на съдебния
изпълнител бъде указано прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят претендира разноски.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД е подал възражение, в което излага становище
за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Длъжникът А.Б.В. излага становище за основателност на жалбата.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл.
436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата,
възражението на взискателя, становището на длъжника А.В., както и
1
обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по
изпълнителното дело, прие следното:
Подадената жалба е допустима, а по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е било образувано по молба от
29.04.2013 г. на „О.Б.Б.“ АД срещу А.Б.В., С. Д.Я. и Л.А. Н.. С договор за
цесия от 31.01.2018 г. вземанията на банката са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД.
На първо място, следва да се посочи, че са неоснователни доводите за
незаконосъобразност на принудителното изпълнение поради несъобщаване на
длъжника за прехвърляне на вземането от първоначалния взискател „О.Б.Б.“
АД към „Е.М.“ ЕООД. Настоящият съдебен състав намира това да не влияе
върху висящността на изпълнителното производство. Надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената
цесия не рефлектира върху дължимостта на събираните вземания – те
съществуват и следва да бъдат удовлетворени принудително от съдебния
изпълнител, и длъжникът не се освобождава от отговорността за погасяването
им. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно
носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен
контрол, така че, ако изпълни чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга си – в този смисъл Решение № 209 от
28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I Т. О., ТК. Още повече, в
производството, образувано по жалба на длъжника по чл. 435 ГПК, съдът
проверява единствено процесуалната законосъобразност на принудителното
изпълнение. Редът за защита на длъжника при материалноправни възражения
срещу валидността на договора за цесия е по исков ред, чрез предявяването
на иск по чл. 439 ГПК, а не с искане в изпълнителното производство.
Принудителното изпълнение е предприето спрямо три лица – солидарни
длъжници. Съгласно константната и последователна съдебна практика на
ВКС, обективирана в Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., предприемането на изпълнително действие по
отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не
води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на
останалите длъжници.
В конкретния случай, висящността на производството се преценява
2
спрямо един от солидарните длъжници - Л.Н.. С молбата за образуване на
изпълнителното дело от 29.04.2013 г. е поискано извършване на
изпълнителни действия по отношение на този длъжник. Със запорно
съобщение от 26.07.2013 г. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение. С постановление от 06.08.2013 г. изпълнителното
производство по отношение на жалбоподателя-длъжник е било спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК по искане на взискателя. По делото не е
налице акт на съдебния изпълнител за възобновяването на производството по
отношение на длъжника Л.Н.. При изчисляване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК съдът не взема предвид периода, през който изпълнителното
производство е било спряно по искане на взискателя на основание чл. 432, ал.
1, т. 2 от ГПК. Това е така, тъй като спирането представлява временна забрана
за извършване на процесуални действия. Взискателят не следва да бъде
санкциониран за упражняване на признатото му от закона право да поиска
временно спиране на изпълнителното производство, като не може да се
обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението. В този
смисъл е и правната норма, уредена в чл. 61 ГПК, която предписва, че при
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но
неизтекли още срокове, вкл. и прекратителните, какъвто е срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. С оглед това, до спирането на делото на 06.08.2013 г. не е
изтекъл двугодишният перемптивен срок, а след този момент той е спрял да
тече. Дори да се приеме, че по молба на новия взискател „Е.М.“ ЕООД от
04.02.2019 г. за извършване на изпълнителни действия производството по
отношение на жалбоподателя е било продължено (възобновено), то с
последващи молби от 13.05.2019 г. и 18.03.2021 г. срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК е бил прекъсван и не е изтекъл. Поради това съдът намира, че
правилно е отказано от съдебния изпълнител да бъде прекратено
производството по изпълнителното дело по молба на настоящия
жалбоподател на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице основания за прекратяване на
изпълнителното дело. Ето защо, жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на настоящото дело, жалбоподателят няма право на
разноски.
3
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 06488/28.01.2022 г. на Л.А.
Н. – длъжник по изпълнително дело № 20138510401316 по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.А. Н. за присъждане на
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4