Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливен, 03.11.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2370 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК ********* срещу Й.И.Г., ЕГН: ********** ***, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.
Ищецът основава вземането си на договор за револвиращ потребителски кредит CARD 14379848 сключен на 25.04.2017 г. датата на първата трансакция.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и използване на кредитна карта с номер PLUS-13612681 на 05.07.2016 г., като ответницата била дала съгласието си освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master card. След като ответницата била усвоила суми по кредитната карта, за същата било възникнало задължението за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът бил издавал месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, след което настъпва периода, в който длъжникът трябва да внесе погасителните вноски. Извлечението се било изпращало на посочения електронен адрес на кредитополучателя, а при липсата на такъв на посочения от него адрес в хартиен вариант, като неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на погасителната вноска. Месечните погасителни вноски се били правили до първо число на месеца следващ издаването на извлечението, най-малко в размера посочен в тарифата. Съгласно договора длъжникът бил дължал и лихва начислена върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, като ГПР бил изчислен при допускане, че общият размер на кредита бил усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се бил погасявал на равни месечни вноски неизменни до края на срока на договора. За ползване на кредитната карта длъжникът бил заплащал и съответните такси предвидени в тарифата. При забава на една или няколко погасителни вноски ответницата била дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода. Излага съображения, че договорът за револвиращ кредит се бил погасявал без погасителен план, тъй като бил от отворен тип и дължимата сума автоматично се била погасявала със средствата, които били постъпвали по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могли да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж длъжникът бил изпадал в забава и без покана, но въпреки това кредиторът му бил изпратил покана за доброволно изпълнение. След блокиране на картата ответницата била направила доброволно 9 плащания на обща стойност 560 лв., като към датата на подаване на заявлението в съда непогасеното й задължение се била равнявало на 494,47 лв. главница и сумата от 1,24 лв., мораторна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 27.05.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. След подаване на заявлението ответницата била извършила две плащания – на 11.06.2020 г. в размер на 50 лв. и на 06.07.2020 г. в размер на 70 лв., като постъпилата сума в общ размер от 120 лв. не била достатъчна да погаси цялото задължение, поради което съгласно чл. 76 ЗЗД най-напред били погасени разноските, след това лихвите и най-накрая част от главницата. Към настоящия момент ответницата била дължала сумата от 375,71 лв., съставляваща главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-02.06.2020 г. до окончателното плащане.
Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1479/2020 г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата била подала възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съдът да признае
за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 375,71
лв., съставляваща главница ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението-02.06.2020 г. до окончателното плащане.
Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство.
При условие на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
240 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и използване на кредитна карта с номер PLUS-13612681 на 05.07.2016 г., като ответницата е дала съгласието си освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master card. След като ответницата е усвоила суми по кредитната карта, за същата е възникнало задължението за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът е издавал месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, след което настъпва периода, в който длъжникът трябва да внесе погасителните вноски. Извлечението е било изпращано на посочения електронен адрес на кредитополучателя, а при липсата на такъв на посочения от него адрес в хартиен вариант, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителната вноска. Месечните погасителни вноски се правили до първо число на месеца следващ издаването на извлечението, най-малко в размера посочен в тарифата. Съгласно договора длъжникът дължи и лихва начислена върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, като ГПР е изчислен при допускане, че общият размер на кредита бил усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се е погасявал на равни месечни вноски неизменни до края на срока на договора. За ползване на кредитната карта длъжникът е заплащал и съответните такси предвидени в тарифата. При забава на една или няколко погасителни вноски ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода. След блокиране на картата ответницата е направила доброволно 9 плащания на обща стойност 560 лв., като към датата на подаване на заявлението в съда непогасеното й задължение се равнява на 494,47 лв., главница и сумата от 1,24 лв., мораторна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 27.05.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. След подаване на заявлението ответницата е извършила две плащания – на 11.06.2020 г. в размер на 50 лв. и на 06.07.2020 г. в размер на 70 лв., като постъпилата сума в общ размер от 120 лв. не е достатъчна да погаси цялото задължение, поради което съгласно чл. 76 ЗЗД най-напред са погасени разноските, след това лихвите и най-накрая част от главницата. Към настоящия момент ответницата била дължала сумата от 375,71 лв., съставляваща главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-02.06.2020 г. до окончателното плащане.
В хода на производството настъпва факт, който е от значение за спорното право, и
които съдът следва да цени по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК- ответницата извършва
доброволно плащане на задължението си в пълен размер на 27.08.2020 г., който
факт се признава от ищцовото дружество по реда на чл. 175 ГПК. Същото заявява,
че няма правен интерес от продължаване на съдопроизводствените действия.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Ищецът успя да докаже договорни отношения между него и ответницата за
предоставяне на паричен заем – кредит за претендирания размер, че сумата по
кредита е усвоена, както и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
и уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. Установи се, че договора за потребителски кредит и приложението към
него са съставени при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК.
Искът обаче следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед извършеното признаване от страна на ищцовото дружество по реда на чл. 175 ГПК на факта на доброволното плащане на цялото задължение на ответницата на 27.08.2020 г., който факт съдът цени по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед изявлението на ищцовото дружество, че задължението на ответницата е изцяло погасено, съдът счита, че същата е заплатила на ищцовото дружество и сторените от него разноски в исковото и в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, със седалище: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, ЕИК ********* срещу Й.И.Г., ЕГН: ********** *** като ПОГАСЕН поради ПЛАЩАНЕ.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: