Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3437 14.11.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1604 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 226 ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./.
Ищцата Р.А.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. С.Ч., е предявила против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от *** *** М.С.М.-Г., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 05.01.2015 г., ведно със законната лихва от деликта до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 05.01.2015 г. водачът И.Ф. управлявал лек автомобил „Киа Оптима“, рег. № ***, като на бул. „Найчо Цанов“ в гр. Пловдив в посока от север на юг водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като не реагирал своевременно на опасността от удар и не действал екстрено спирачната система на автомобила, при което реализирал сблъсък с ищцата, причинявайки й телесни увреждания, след което избягал от местопроизшествието. По случая било образувано ДП № 2/ 2015 г., пр. пр. № 206/ 2015 г. по описа на РП- Пловдив, като се установил, че водачът грубо е нарушил правилата за движение, както следва: чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 123 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗДв.П. Той имал обективната възможност да предотврати удара, ако бил реагирал своевременно на опасността. Уврежданията по тялото на пострадалата се намирал в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Деянието било извършено по непредпазливост, като водачът, макар и да не предвиждал възможността да причини ПТП, могъл да го направи и бил длъжен да го предотврати, ако не бил допуснал нарушение на описаните правила за движение. С одобрено споразумение от 28.01.2016 г., постановено по н.о.х. дело № 5598/ 2015 г., на ПРС, XXIII нак. с-в, водачът бил признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в „двойно счупване на дясна лакътна кост“, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, като деецът избягал от местопроизшествието. След ПТП- то ищцата получила спешна медицинска помощ и първоначално лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където по спешност й били извършени множество хематологични и рентгенови изследвания, както и медицински интервенции. Била поставена и диагноза- контузия на главата, двойно счупване на дясна лакътна кост, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза. Поставила се и гипсова мобилизация, като в следствие на контузията на главата ищцата имала пристъпно главоболие и на моменти гадене, което наложило употребата на обезболяващи медикаменти. Наред с търпените болки, през първите два месеца от лечението ищцата търпяла неудобство от това, че имала затруднения при обслужването си с дясната ръка, която била за нея доминантна, в следствие на което за задоволяване на ежедневните й нужди и потребности помагали близки и приятели. След премахването на гипса, ищцата продължавала да изпитва болки, като и в момента при по- голямо натоварване на увредената област дискомфортът се засилвал, а движенията в областта на лакътната става били непълни и ограничени. Цялостно възстановяване на лицето при нормално протичащ процес се очаквало за период от три до пет месеца. Прилагани били още симптоматични средства- обезболяващи, като било необходимо и провеждането на рехабилитация. Травмата оказала сериозно влияние върху личното, семейно, социално и професионално развитие на ищцата, която до известна степен се променила. Тя имала проблемен и неспокоен сън, като многократно мисловно преживявала случилото се. Дълго време тя не изпълнявала служебните си задължения, което довело до финансови затруднения за нея, а в момента, като не ходела на работа, се страхувала произшествието да не се повтори. Автомобилът, с който било причинено ПТП- то, имал сключена застраховка „ГО“ при ответника по полица № 22114000938684, валидна за периода 27.03.2014 г.- 26.03.2015 г., което обстоятелство ангажирало отговорността на застрахователя за претърпените от инцидента вреди. Претендира се обезщетение от ответника в размер на 20 000 лева, което било справедливо с оглед степента и интензитета на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта- 05.01.2015 г. Моли се и за разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощниците си поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. На първо място се твърди, че исковата молба била нередовна, защото не били изложени точно и ясно всички релевантни за възникване на правото на обезщетение факти. Всяко телесно увреждане представлявало отделен оценяем иск и то следвало да бъде индивидуализирано по вид и размер на претенцията. Отделно от това, липсвало описание на ПТП- то от гледна точка на поведението на ищцата и местоположението й в момента на инцидента, за да можело да се упражнят надлежно възраженията за съпричиняване. Оспорват се всички твърдения в исковата молба- настъпването на ПТП поради виновно поведение на водача, причинно- следствената връзка, механизма на ПТП, валидността на сключения застрахователен договор, както и вида, характера и степента на уврежданията. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача Ф., като твърди, че с поведението си ищцата съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат. Оспорва се и размерът на предявения иск, който бил прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост. Оспорва се основателността на акцесорния иск, както и началния момент, от който ответникът бил изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
По искане на ответника с определение от 23.03.2016 г. по делото като трето лице- помагач на негова страна е конституиран прекият причинител И.Ф.Ф., ЕГН: **********. В дадения му срок за писмено становище по делото чрез пълномощника си той депозира отговор, в който излага твърдения за нередовността на исковата молба от гледна точка на конкретизиране на претендираното обезщетение за всеки от исковете по индивидуализация и размер на причинените телесни увреждания. Посочва се, че в исковата молба били описани диагнози, за които нямало данни, че са поставени на ищцата, а за някои от уврежданията нямало и медицинска документация. Исковете се явявали неоснователни, като при условията на евентуалност се твърди, че размерът на обезщетението трябвало да бъде намален поради съпричиняване, защото ищцата се намирала неправомерно на пътното платно в момента на удара, без да била поставила необходимите отличителни знаци. Оспорва се твърдението, че водачът бил напуснал мястото на произшествието. При прегледа в болницата ищцата сама отказала хоспитализация, с което си поведение допринесла за увеличаване на претърпените болки и удължаване на периода на възстановяване. Исковете били прекомерно завишени и не кореспондирали с принципа на справедливост. По повод на възраженията в отговора, се посочва, че водачът притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, автомобилът му бил технически изправен, а той не управлявал след употреба на алкохол или наркотични средства, за което се съдържали доказателства в наказателното дело. В с.з. страната се явява лично и чрез пълномощниците си, като оспорва иска. Също представя писмена защита.
Ищцата, чрез пълномощника си, подава допълнително становище по отговора на ответника, под форма на уточняваща искова молба, в което твърди, че исковата молба не била нередовна, тъй като предмет на спора бил един деликт и настъпилите от него физически и душевни болки и страдания, без да било необходимо вземанията за всяко увреждане да се конкретизират по пера, защото те не представлявали отделни искове. Липсвала нередовност и по отношение на описанието на механизма на ПТП, защото твърденията на ищцата се базирали на приключилото наказателно дело и данните по него. Твърди се, че съществувало застрахователно правоотношение, защото самият ответник подал тази информация в базата данни на Гаранционния фонд. Оспорват се всички възражения в отговора за липсата на причинна връзка, съпричиняването, вида и степента и уврежданията, както и началният момент на дължимата законна лихва. Взема се становище и по направените доказателствени искания в отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа страна следното:
С протоколно
определение № 58 от 28.01.2016 г. е одобрено споразумение по н.о.х. дело №
5598/ 2015 г., на ПРС, XXIII
нак. с-в, като помагачът И.Ф.Ф., ЕГН: **********, е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343 ал. 3, буква „а”, предложение второ, вр. ал.
1, буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 05.01.2015
г. в град Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“, при управление на МПС- лек автомобил „Киа
Оптима“, рег. № ***,
нарушил правила на движение- по чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал.
2, чл. 116 и чл. 123 ал. 1 т.2, букви „а- д“ от ЗДв.П и по непредпазливост
причинил на ищцата Р.А.А., ЕГН: **********, средна телесна повреда, изразяваща
се в двойно счупване на дясна лакътна кост, довело до трайно затрудняване
движението на десен горен крайник, като деецът е избягал от
местопроизшествието. Със съдебния акт на подсъдимия е определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, отложено с
изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година. Самото дело е приложено към настоящото производство.
Приета е справка за
проверка на наличие на застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на управлявания от виновния водач автомобил.
Като писмени доказателства
е приета медицинска документация за здравословното състояние на ищцата- лист за
преглед на пациент в спешно отделение, извлечения от медицински журнал, медицински
бележки, издадени от лечебно заведение.
Прието е и заключение
на съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице, след запознаване с
медицинската документация, е констатирал нанесените й от удара телесни
увреждания, като е дал становище за механизма на причиняването им и периода на
възстановяване.
Събрани са и гласни
доказателства- чрез разпит на трима свидетели, ангажирани от ищцата (протоколи
от проведените на 13.09.2016 г. и на 25.10.2016 г. с.з.). Св. К.Н.А.- зет на
ищцата, посочва, че като разбрали за инцидента, отишли в дома на ищцата, за да
я видят как е. Тя била в шок, не била на себе си, изпитвала болки в ръката, имала
травма и на крака, плачела, като възстановяването й продължило около четири
месеца. Не можела да се обслужва сама в началото, помагала й дъщерята.
Двукратно посетила болница, но без престой, само за прегледи. Около четири
месеца не ходела на работа, но вече се била върнала, като сега, когато чистела,
се страхувала от движещи се по пътя автомобили. Св. И.Ю.М.- също зет на ищцата,
разказва, че на същия ден той я закарал в болницата, където й направили
рентгенова снимка, сложили й гипс и искали да я оперират, но тя отказала,
защото нямала пари. В последствие пак ходили до болницата след около две
седмици, поради изпитвани от нея болки в ръката. Следобед в деня на инцидента тя
изглеждала уплашена, държала си ръката, главата й била бинтована. В къщи й
помагали роднини, не ходила на работа около четири месеца, като след около
месец й махнали гипса. В момента се страхувала от преминаващи автомобили,
криела се като минавали край нея. Св. Н.Г.Я.- колежка на ищцата, работила с нея
по време на инцидента, заявява, че изведнъж автомобил с висока скорост преминал
покрай тях и ударил ищцата. Двете носили светлоотразителни жилетки, имали и
конус до тях, като такива били изискванията и редовно ги проверявали за
спазването им. Ищцата паднала на платното, свидетелката я вдигнала да седне на
тротоара, но за кратко не била в съзнание, говорела несвързано. Водачът дошъл
след около 20 минути и само попитал как е колежката й. Когато метели на
платното, не се движели навътре в него, а се местили покрай бордюра, като
местели и конуса, да за ги пази от преминаващите покрай тях МПС-та.
Обяснения по реда на
чл. 176 от ГПК в с.з. дава помагачът, който посочва, че ищцата се намирала на
около половин метър от тротоара, като се движела по платното, но не носела
светлоотразителна жилетка, нито до нея бил поставен конус. Инцидентът станал
сутринта, при добра видимост, като водачът възприел жената от около 100 метра,
но при приближаването му тя внезапно изскочила пред автомобила. След удара
веднага спрял, отишъл да провери състоянието на ищцата, която му казала, че е
добре, нямала болки, но искала пари. В тази връзка той й дал 100 лева, които тя
взела, като на мястото присъствала само още една чистачка.
Обяснения по реда на
чл. 176 от ГПК в с.з. дава и ищцата, която посочва, че се намирала най- много
на около един метър разстояние от бордюра, като там метяла. След удара около 20
минути не била на себе си, ръката й била изкривена, а кракът й- син. Шофьорът
разговарял с нея след като тя дошла в съзнание и й предложил пари- 10 лева, за
да се прибере с такси. Носела светлоотразителна жилетка, имало и поставен конус
на няколко метра пред нея. Не се движела навътре в платното, а метяла покрай
бордюра.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от
това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически
състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител-
застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Според чл. 223 от КЗ /отм./
и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка
„ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени
и имуществени вреди. Макар и в отговора ответникът да оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, в с.з. пълномощникът му вече признава
това обстоятелство, което се установява и от представената по делото електронна
справка за МПС (л. 19), отразяваща същото обстоятелство, поради което съдът
намира, че към датата на настъпване на ПТП- то, а именно- 05.01.2015 г.,
управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му
с ответника валидна застраховка „ГО”, важаща за периода 27.03.2014 г.- 26.03.2015
г., видно и от приложените по ДП писмени доказателства.
С оглед приключилия с определение
за одобряване на споразумение (което обаче има характер на осъдителна присъда)
наказателен процес и доколкото нормата на чл. 300 от ГПК задължава съдът да
приеме за установено, че произшествието е настъпило поради противоправно
поведение на водача Ф., който при управление на МПС не е изпълнил конкретни вменени
му задължения по ЗДв.П, то за него са налице основанията за носене на деликтна
отговорност по чл. 45 от ЗЗД като пряк извършител на деянието, а оттук- и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя му.
Несъмнено е установена
и причинната връзка между деянието и вредата, защото настъпилите телесни
увреждания на ищцата се явяват пряка и непосредствена последица от удара с
автомобила, управляван от виновния водач. В одобреното споразумение по
наказателното дело е прието, че деецът е причинил средна телесна повреда на
пострадалата, а това се констатира и от приложената по делото медицинска
документация. Приетата по делото СМЕ е дала заключение, че в резултат на удара
причинените на ищцата травми са довели до изпитани от нея болки и страдания,
като актуален медицински преглед на състоянието на лицето не е бил извършван
поради отсъствието му.
Горните обстоятелства
водят до единствения извод, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан по основание, което пък е предпоставка за произнасяне и по неговия
размер. Според приетата СМЕ при удара ищцата е получила контузия на главата и
счупване на дясна лакътна кост на две места, едното от които вътреставно с
разместване. Това е довело до трайно затрудняване движенията на горен десен
крайник, което е било свързано с болки със силно изразен характер и болеви
усещания, които са намалявали много бавно с течение на времето. Пострадалата е
изтърпяла силно изразени страдания, поради невъзможността за самостоятелно
обслужване и дългия период на възстановяване, предвид обездвижването на две
стави на активната си ръка. Не се е установило наличието на съпътстващо
заболяване, което да улесни настъпването на получените травми, т.е. ищцата не е
имала друго заболяване, което да влияе на състоянието й към момента на удара. Разпитаните
свидетели А. и М., независимо от близостта си като родини по сватовство с
ищцата, обуславящи възможността за преценка на показанията им на основание чл.
172 от ГПК, които ги правят заинтересовани в определена степен от изхода на
спора, следва да се кредитират досежно състоянието на лицето след инцидента- изпитвани
силни болки и страдания, невъзможност за самостоятелно обслужване в началото,
оплаквания около 4- 5 месеца, временна неработоспособност, замаяност, уплаха.
Наред с тях обаче са били изживени още стрес и притеснения, които по принцип се
следват от подобен род травми. За ищцата несъмнено е настъпила една
принудителна промяна, довела до значително нарушение на установения й ритъм на
живот и утвърдени ежедневни навици, продължила известен период от време.
Наложило се е да се ангажира помощ от трети лица за ежедневни и елементарни битови
нужди и лично обслужване, каквато по- рано не се установява да е била нито
необходима, нито пък оказвана. Проявила се е и съответна стресова реакция (страх
от автомобили), която е естествено и често явление от подобна травма, причинена
от катастрофа. Всичко това е поставило лицето в положение на физически и
психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде адекватно овъзмезден.
Тук е необходимо обаче да се отбележи, че от събраните доказателства не може да
се направи извод за претърпяване на някакви особени болки и страдания в
изключително висока степен, която да налага парично обезщетяване на
претендирания иск в пълния му размер, защото не се установи, че на ищцата са
причинени толкова силни негативни психични изживявания, които да обосноват
прекалено завишаване на претенцията. Ударът между автомобила и лицето не е бил много
силен, доколкото скоростта на движение на МПС- то не е била висока, като лицето
дори се е прибрало самостоятелно с градският транспорт до в къщи, без да е имало
болничен престой или пък направена хирургична интервенция. Действително ищцата
сама е отказала да се подложи на операция, както и не е искала да остава в
болница, но това е неин избор и от него не следва да се правят изводи във вреда
на страната, която е предпочела съответния начин на своето възстановяване. Експертът,
както в заключението, така и в устния си доклад, отбелязва, че принципно оперативното
лечение оказва положително влияние върху периода на отшумяване на подобни
травми, като го прави по- кратък. В случая обаче, предвид липсата на извършен
актуален преглед на лицето към момента, не може медицински да се прецени каква
е била продължителността на оздравителния процес, като за ориентир в тази
връзка следва да се вземат свидетелските показания, както и времето, през което
ищцата не е била на работа. Този период според гласните доказателства и писмени
данни е около четири месеца, като това е и максималният такъв според СМЕ за
дуплексно счупване на дясна лакътна кост, довело до трайно затруднение на
движението на дясна ръка. От удара са били причинени и други съпътстващи
увреждания, характерни за падане и съприкосновение на крайници и глава със
земята, свързани с охлузвания на кожата. Контузията на главата е установена от
медицинската документация от спешното отделение на болницата, където е откарана
пострадалата след пътния инцидент, като св. М. посочва, че като видял ищцата
същия следобед главата й била превързана с кърпа. Не може да се приеме обаче от
събраните по делото данни, че периодът на трайно затруднение на движението на дясната
ръка е бил толкова дълъг или продължителен, нито пък, че той е бил съпроводен с
някакви особено мъчителни или непредвидени усложнения при лечението, извън
нормалните и обичайни такива, като липсват и заболявания, които да улеснят
настъпването на получените травми в ръката и главата. Следва да се отбележи, че
ищцата е млада, намира се в трудоспособна възраст, върнала се е на работа веднага
след изчитане на отпуска за временна неработоспособност и в момента продължава
да изпълнява същите трудови функции както и по- рано, като няма данни за нейно влошено
общо здравословно състояние. Липсата на актуален преглед препятства
възможността за обсъждане на състоянието на лицето в момента и за евентуална
преценка на бъдещото му развитие, но в заключението си експертът отбелязва, че
поради наличието на вътреставна фрактура се очаква ищцата да търпи болки и
ограничени движения на дясната си ръка. Тези обстоятелства са от естество да
предизвикват съответен дикомфорт и занапред у лицето, но доколкото не могат да
се определят дори и с някаква приблизителна точност всички неблагоприятни
последствия от травмата, каквито несъмнено има, съдът намира, че установените
по делото телесни увреждания в тяхната съвкупност трябва да бъдат адекватно
овъзмездени.
Отделно от това,
описаните стрес, страх и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, който
се връщал при работата й на пътното платно, се явяват една съвсем естествена
реакция от преживяното и е напълно нормално ищцата да изпитва подобен душевен
дискомфорт от случилото се. В контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на
вредите трябва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се
отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания
се преценят конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия
вредоносен резултат, продължителността на лечението, понесените болки и
страдания, както и икономическите условия в страната. Преценявайки тези
обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира предявеният иск
за основателен в размера до 4 000 лева, който се явява съобразен с процесната
фактическа обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата си
част до пълния му предявен размер от 20 000 лева той следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото с оглед
разпоредбата на чл. 226 ал. 2 от КЗ в настоящия процес застрахователят в
качеството си на ответник може да прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, то следва да се разгледа и въведеното такова в отговора.
Съпричиняване от страна на ищцата ще е налице тогава, когато поведението на
увредения е станало причина или е повлияло на действията на причинителя на
вредата. В конкретния случай обаче не се установява нарушаване на правилата за
движение от страна на пострадалата, която действително се е намирала на
платното за движение, но това е част от изпълнение на работните й задължения по
чистене и миене на градските улици. Същата е била облечена в светлоотразителна
жилетка, за да бъде видима отдалеч и до нея е имало поставен конус, за да я
предпазва от преминаващите автомобили, които следва да я заобикалят. Тези
обстоятелства безспорно се доказаха от разпита на св. Я.- пряк очевидец на
инцидента и намирала се до ищцата в момента на удара, както и от обясненията на
ищцата, още повече, че се установи, че тези елементи са част от провеждания
ежедневно инструктаж на лица преди те да бъдат допуснати до работа. Според
приетата по приключилото наказателно дело САТЕ, единствената причина за
настъпване на ПТП- то било поведението на водача, който при движението си не е
реагирал своевременно на опасността от удар с намиращата се пред него пешеходка.
Помагачът в обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК твърди различни
обстоятелства- за това, че липсвало каквото и да е обозначение или предпазно
средство по и около ищцата, но това е съвсем естествена негова защитна позиция в
настоящия процес, която не може да бъде споделена, защото, ако действително пострадалата
е била видима за него от поне 100 метра, както той твърди в обясненията си пред
настоящия състав и при движението му със скорост, съобразена с градски условия,
то деецът нямаше да бъде признат за виновен по наказателното дело за нарушение
на правила за безопасност на движението, а и обективно би имал възможност да
реагира навреме, за да предотврати сблъсъка. Другото твърдение на дееца за
внезапно изскачане на ищцата на платното в последния момент, с което тя сама се
била поставила в опасност, също се опроверга от показанията на св. Я. и
обясненията на пострадалата. От една страна, за пълнота на изложението следва
да се посочи, че принципно законодателят е вменил по- голяма отговорност на
водача на МПС в сравнение с пешеходеца и е въвел за първия субект по- високи
изисквания при спазване на правилата за безопасност на движението, отколкото за
втория, поради което отговорността им не може да бъде споделена, доколкото не е
доказана изключителна вина на пострадалия. От друга- подобна теза за такова
съпричиняване е изцяло изключена в настоящия процес, тъй като от материалите по
наказателното дело е видно, че ищцата е била блъсната не, защото тя се е
намирала на пътното платно, където е работела, а защото водачът не е реагирал
своевременно на опасността от удар с нея, за което е имал обективна възможност.
В тази връзка, доколкото въобще не е установено пострадалата с поведението си
да е допринесла по някакъв начин за настъпване на ПТП- то, в случая няма
доказано съпричиняване и обезщетението не може да се намалява единствено на
това основание.
Другите съображения на
помагача, развити в писмената му защита и касаещи въпроса за съпричиняването,
мотивирани с отказа на ищцата за хоспитализация и извършване на операция, от
една страна не могат да се приемат за относими обстоятелства към причиняването
на вредоносния резултат, защото нямат връзка с деликта, а са свързани
евентуално с последиците от него. От друга страна, както вече по- горе беше
посочено, вещото лице не дава категоричен отговор на въпроса дали в конкретния
случай възстановяването на лицето би било по- бързо или по- ефективно, ако е
имало извършена операция, поради което не може да се приеме, че тезата на
помагача е доказана. Не се установява ищцата умишлено да е отказала да й бъде
извършен преглед от експерта, нито пък тя е била задължена от съда да съдейства
на вещото лице, за се прилагат спрямо нея неблагоприятни процесуални последици.
Въпросите, свързани с възстановяването на лицето, вече бяха обсъдени при
определяне на размера на обезщетението и не се налага да се разглеждат и като нейно
поведение, обуславящо съпричиняване.
Обезщетението следва
да се присъди с начален момент от деня на увреждането- датата на ПТП- то- 05.01.2015
г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД
длъжникът тук се счита в забава и без покана. Независимо, че застрахователят не
е прекият причинител на вредата, пред пострадалия той отговаря както би
отговарял делинквентът, а именно- от датата на увреждането, тъй като законната
лихва тук има компенсаторен характер и не е необходима покана за настъпване
изискуемостта на вземането.
С оглед изхода на
делото, а именно- частичното уважаване на претенцията, на всяка от страните се
дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената
част от иска. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а по делото са налице и доказателства, че са реално направени, като заплатените
от ищеца са държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5
лева (л. 102), депозит за разпит на свидетел в размер на 15 лева (л. 98) и
претендирано адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на
1 356 лева с ДДС, определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА- за
осъществяване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, за
което са представени съответните декларации, а на ответника- депозит за вещо
лице от 80 лева (л. 71) и дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение, възлизащо на 1 130 лева, определено с оглед цената на
иска, в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, изчислени по
съразмерност, разноските възлизат, както следва: на ищцата трябва да се заплати
сумата от 275, 20 лева, а на ответника- сумата от 968 лева. Отделно от това,
ответникът също така следва да бъде осъден и да внесе по сметка на ПРС в полза
на бюджета на съдебната власт дължимите по делото държавна такса и частта от депозита
за вещо лице по СМЕ, от които ищцата е освободена на основание на чл. 83 ал. 1
т. 4 от ГПК, които с оглед уважения размер на претенцията, възлизат общо на
сумата от 176 лева (160 лева- за държавна такса и 16 лева- за вещо лице).
По смисъла на чл. 78 ал. 10 от ГПК на третото лице не се дължат разноски,
независимо от направените такива за ангажиране на адвокатска защита на неговия
пълномощник (л. 62).
Поради изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от *** *** М.С.М.-Г., чрез
пълномощника си адв. Б.Б., да заплати на Р.А.А., ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника й адв. С.Ч., сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания
в резултат на причинени на ищцата телесни увреждания от настъпило ПТП на 05.01.2015
г. в град Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“, предизвикано от И.Ф.Ф., ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил „Киа Оптима“, рег. № ***, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
22114000938684, валидна за периода 27.03.2014 г.- 26.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането- 05.01.2015 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 4 000 лева до пълния му предявен такъв от 20 000
лева.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от *** *** М.С.М.-Г., чрез
пълномощника си адв. Б.Б., да заплати на Р.А.А., ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника й адв. С.Ч., направените по делото разноски в размер на 275, 20 (двеста
седемдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника си адв. С.Ч., да заплати на Застрахователна компания „Лев
Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Лозенец”, бул. „Черни връх” №
51 Д, представлявано от *** *** М.С.М.-Г., чрез пълномощника си адв. Б.Б.,
направените по делото разноски, възлизащи в размер на 968 (деветстотин
шестдесет и осем) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от *** *** М.С.М.-Г.,
чрез пълномощника си адв. Б.Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща държавна такса по настоящото производство, както и сумата от 16 (шестнадесет)
лева- депозит за вещо лице по приетата съдебно- медицинската експертиза, изчислени
съразмерно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на И.Ф.Ф., ЕГН: **********,***, като трето лице- помагач на страната на ответника Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД